Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………/ …….2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - В., ХХХIV състав, в публично
заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от
съдия Елена Янакиева адм. дело № 1050 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 215, ал. 4 от Закона за
устройство На територията /ЗУТ/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба, наименована „възражение” на Б.И.С., ЕГН **********,***
срещу Заповед № 0832/27.02.2020г. на Кмета на Община Варна, с която на
основание чл. 190, ал.6 вр. ал.1 ЗУТ е разрешено на Т.С.Е., собственик на ПИ №ХLIII-1032
по КК на гр. Варна, СО „Сотира”, прокарване на временен път, като съществуващ
на място път – ПИ 10135.2508.9551 се продължи на север с ширина 3.50м. и се
премине през част от ПИ 10135.2508.410, собственост на Б.И.С. и част от ПИ
10135.2508.405, собственост на Е.С.Ф.. Отбелязано е, че размерът на
обезщетението за годишен наем , подобренията и насажденията, попадащи в трасето
на временния път в ПИ 10135.2508.410 и ПИ 10135.2508.405 ще бъде определен по
реда на чл. 210 от ЗУТ. Отразено е, че оценката подлежи на самостоятелно
обжалване, поради което собствениците ще бъдат обезщетени съгласно влязлата в
сила оценка. Според разпоредителната част на обжалваната заповед, временният
път се прокарва със срок до провеждане на отчуждителни процедури и отваряне на
улицата до влезлия в сила ПУП – ПУР за района, като имотите, през които се
прекарва пътя не се отнемат.
Жалбоподателят
твърди, че с оспорената заповед са нарушени правата му, като излага доводи в
следния смисъл: процедурата за прокарване на временен път е проведена без
негово знание и съгласие; не е съгласен с условията, при които се прокарва
пътят – време, за което същият се прокарва, както и с начините за обезщетяване.
Счита, че за да бъде прокаран временен път следва да бъде фиксирано времето, за
което същия се отпуска, да бъде изяснено какви са целите и необходимостта на
този временен път. Изтъква, че в неговия имот като обслужващ такъв има
изградена постройка, за която редовно плаща данък сгради и данък смет, и не е
информиран дали постройката ще се запази след прокарване на временния път или
не. Същите доводи излага и по отношение на ограждащата имота му ограда. Заявява
също, че в момента води дело за делба на наследствен имот №10135.2508.410, което
към настоящия момент н е приключило. Във връзка с последното заявява, че ако делото
приключи в негова полза и стане единствен собственик на имот №10135.2508.410
няма да може да извърши с имота си разпоредителна сделка, каквото е неговото желание.
Не желае процедурата по прокарване на временен път да приключи преди
постановяване на окончателен съдебен акт по делото за делба. Излага твърдения,
че Т.С.Е. при закупуването на имота си от Е.С. Файт, е знаела, че до същия не е
осигурен достъп до път и е следвало прокарването на такъв да бъде уредено между
двете. Според жалбоподателя трасето на временния път попада под осевата линия
на ПУП – ПРЗ „СО” Сотира, гр. Варна, което обстоятелство му дава основание и го
мотивира да оспори процесната заповед. Позовавайки се на приложената към
жалбата скица, твърди, че трасето на пътя следва да се прокара през осеви точки
(о.т.)
№ 247, 245, 380, 379,328 без да се налага навлизане с 3.50м.
в неговия имот. По делото е представена допълнителна молба с.д. № 6227/09.06.2020г.
/л. 53 от делото/, подписана и депозирана от адв. Д.Д. в качеството на
процесуален представител на жалбоподателя, с която също излага доводи срещу
обжалваната заповед. В нея се твърди, че обжалвания административен акт е
незаконосъобразен, издаден в противоречие на материалноправните разпоредби и в
несъответствие с целта на закона, както и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Излага подробни съображения. В
заключение моли съда да отмени обжалваната заповед. Настоява да му бъдат
присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски, в това число и
адвокатски хонорар. С молбата са депозирани писмени доказателства.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа
жалбата на изложените в нея съображения, като заявява, че е склонен да я оттегли,
в случай, че се постигне съгласие за подписване на договор по реда на чл. 190,
ал. 6 от ЗУТ, с който на пазарен принцип да се договорят обезщетения за
вредите, които ще бъдат причинени в имота му при реализиране на временния път.
Твърди също, че с прокарване на временния път от имота му ще се отнемат между
126 и 130 кв. м., а не 86 кв.м., както се твърди в обжалваната заповед. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната
страна – Кмета на Община Варна, редовно призован не се представлява, не
изразява становище по жалбата.
Заинтересованата
страна Т.С.Е. - редовно призована, оспорва жалбата и заявява пред съда, че не
желае да сключва споразумение.
Заинтересованата
страна Е.С.Ф. - редовно призована, не се явява, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Пред
съда жалбоподателят Б.И.С. се легитимира като собственик на обслужващия имот ПИ
№ 10135.2508.410 с Нотариален акт за собственост №167, том II, дело 680/1967г.
/л. 61 по делото/, с който Веселина Благоева И. е призната за собственик на
посочения имот, чрез дарение. Имотът представлява 1000кв.м, лозе/цяло от 8,2 ара/,
находящо се в землището на гр. Варна, местност „Камер дере”. В хода на
производството е представен Протокол от проведено открито съдебно заседание по
гр. дело №9237/2019г. по описа на ВРС /л.152от делото/, с което жалбоподателят Б.
И. С. е признат за изключителен собственик на ПИ № 10135.2508.410 с площ от
1251 кв.м., находящ се в м. „Сотира”, гр. Варна.
На
основание горецитираните писмени доказателства, доказващи правото на
собственост върху ПИ №10135.2508.410 – обслужващият, съобразно обжалваната
заповед имот, съдът приема, че за жалбоподателя е налице правен интерес от
оспорване на Заповед № 0832/27.02.2020г. на Кмета на Община Варна.
За
издаване на заповедта жалбоподателят Бл.И. С. е уведомен с писмо рег. №
АУ107270ВНІ011ВН/ 27.03.2020 г. и е получено от адресата на 06.04.2020 година.
Оспорването е въведено с жалба, именувана възражение с рег. № АУ107270ВН_013ВН
от 15.04.2020 година.
От
изложеното по-горе следва извод, че жалбата е подадена, в законоустановения
срок, пред надлежен съд, от лице с правен интерес от оспорването, поради което
е допустима за разглеждане.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С
обжалваната Заповед № 0832/27.02.2020г., Зам. Кмета на Община Варна, на осн.
Чл.190, ал. 6 вр. ал. 1 от ЗУТ, е разрешил на Т.С.Е., собственик на ПИ
№10135.2508.1165 по КК на Варна, СО „Сотира”, прокарване на временен път, като
съществуващ на място път – ПИ 10135.2508.9551 се продължи на север с ширина
3.50м. и се премине през част от ПИ 10135.2508.410, собственост на Б.И.С. и
част от ПИ 10135.2508.405, собственост на Е.С.Ф.. Актът е постановен в
условията на делегиране на правомощия, съгласно Заповед №5515/31.12.2019г. на
Кмета на Община Варна /л. 13 от делото/, видно от която е, че функциите по
Закона за устройство на територията се изпълняват от зам. кмета на Община Варна
- Пейчо Пейчев, именно който е подписал обжалваната заповед, с всички
произтичащи от това права и задължения. Съгласно чл. 190, ал. 6 ЗУТ,
компетентен орган по издаването на Заповед за прокарване на временен път е
кмета на общината. С оглед посочената регламентация и съобразно Заповед
№5515/31.12.2019г. на Кмета на Община Варна, съдът приема, че Заповед
№0832/27.02.2020г. е постановена от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия.
Административното
производство е започнало възоснова на заявление рег. № АУ107270ВН/01.11.2019г.
на Т.С.Е. /л.38 от делото/, с искане да бъде започната процедура за прокарване
на временен път до имота й №10135.2508.1165 по КК на гр. Варна, СО „Сотира”,
който е имал лице на новопроектирани улици. По делото е представен Договор за
доброволна делба /л. 140 от делото/, към него е приложена и скица за делба
/л.142 от делото/, от които е видно, че Т.С.Е. и К.С.Е. получават в собственост
и стават единствени собственици на дял втоти от ПИ 401, с площ 541 кв. м. Дял
втори по Договор за доброволна делба №234/29.09.2005г. съответства на ПИ с
идентификатор 10135.2508.1165.
Заявлението
е разгледано в т. 10-5 от Протокол №10/10.10.2019г. на Комисията за определяне
на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и
прокарване на временен път, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019г. на Кмета
на Община Варна. Видно от съставения протокол Комисията е констатирала, че по
ПУП – ПРЗ за СО „Сотира”, одобрен с Решение № 1725-6 по Протокол
№10/13.04.2005г. на ОС-Варна имотът има лице на новопроектирана улица –тупик с
ширина 3.50м. с о.т. 381-379-328-327, засягаща имоти 405, 412 и 404. Задънената
улица започва началото си от улица с о.т. 247-245-246-381, минаваща през ПИ 410
и 405. Комисията е счела, че ако се прекара временен път по трасето на уличната
регулация ще се засегнат части от пет поземлени имота -410, 405, 411, 412 и
404, като се засягат приблизително 400 кв.м. Ако се прекара временен път
като съществуващия път се продължи,
премине през ПИ 410, след което завие на запад и премине през ПИ 405, покрай
южната му граница ще се засегнат приблизително 200 кв. м., което графично е
изобразено на скица на л. 12 от делото.
С
оглед, на което Комисията допуска процедура по прокарване на временен път с ширина 3.50м. до ПИ 10135.2508.1166 по КК
на гр. Варна, СО „Сотира”, като отразения в КК път премине през ПИ 405, покрай
южната му граница. Засегнатите части от ПИ 10135.2508.410 – 85 кв. м. и от ПИ
10135.2508.405 – 124 кв. м. Комисията е разпоредила да се уведомят всички заинтересовани
лица за взетото решение и ако няма възражения да се изготви заповед за
прокарване на временен път на основание чл. 190, ал. 1 вр. ал. 6 от ЗУТ.
За
постъпилото искане, започналото производство и решението на Комисията от
10.10.2019г. е изготвено уведомително писмо по чл. 26 от АПК, което е връчено
на заявителката Е. на 31.10.2019г., видно от известие за доставяне /л. 37 от
делото/. На Б.С., собственик на ПИ 410 уведомителното писмо е връчено по реда
на чл. 18а, ал. 10 / л.28 от делото/. На Е.Ф., собственик на ПИ 405,
уведомителното писмо е връчено на 26.11.2019г., видно от известие за доставяне
/л. 30 от делото/.
На
02.01.2020г. е постъпило възражение от Б.И.С. /л. 22 от делото/, като
собственик на ПИ 410, срещу решението на Комисията за прокарване на временен
път. Твърди се, че тъй като Б.И.С. е завел гр. дело №9237/2019г. за съдебна
делба с ответник С.И.З. на имота и същото е висящо, евентуалното изменение на
границите на имота и скиците би попречило на хода на делото. Твърди се също, че с така предложеното
решение за прокарване на временен път, параметрите на наследствения му имот ще
бъдат засегнати с по – голяма част от посочените 86кв. м., тъй като на
границата с имот 414 имало изградена масивна подпорна стена, предотвратяваща
свлачищни процеси. Счита, че при прекарване на временен път, същия ще мине
изцяло през неговия имот, с което ще бъде значително ощетен, като същевременно
ще погине и изградената от него метална врата. Намира, че има и други варианти
за техническо решение за достъпа до имота на заявителката Т.С.Е., като моли
възражението му да бъде разгледано и да бъде отменено решението на Комисията,
назначена със Заповед 0415/06.02.2019г.
На
заседание, проведено на 30.01.2020г., в т.1-3 от Протокол №1/30.01.2020г.
Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване
право на преминаване и прокарване на временен път, назначена със Заповед №
0415/06.02.2019г. на Кмета на Община Варна е разгледала възражението на Б.С..
Комисията не уважава възражението, тъй като трасето на временния път следва
уличната регулация, в частта засягаща ПИ 410. При делба на имота ще бъде
съобразено с проектираната улица по регулация. В случай, че заповедта влезе в
сила, за подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временния път ще бъде определено обезщетение, което подлежи
на отделно обжалване.
За
взетото решение е изготвено уведомително писмо по чл. 26 АПК /л.16 от делото/,
което е връчено на Т.Е. на 07.02.2020г., видно от известие за доставяне /л. 17
от делото/. Същото е връчено на жалбоподателя на 07.02.2020г. , видно от
известие за доставяне /л. 17 от делото/. На заинтересованото лице Е.Ф. се е
върнало с отбелязване, че лицето е на друг адрес в чужбина /л. 18 от делото/.
Въз основа на събраните по преписката
доказателства и решенията на комисията Пейчо Пейчев - зам. Кмет на Община
Варна, издал процесната Заповед №0832/27.02.2020г., с която на основание чл.
190, ал. 1 вр. ал. 6 от ЗУТ е разрешено на Т.С.Е., собственик на ПИ
№10135.2508.1165 по КК на Варна, СО „Сотира”, прокарване на временен път, като
съществуващият на място път ПИ с
идентификатор 10135.2508.9551 по КК се продължи на север с ширина 3.50м. и се
премине през част от ПИ 10135.2508.410, собственост на жалбоподателя Бл. И. С.
и част от ПИ 10135.2508.405, собственост на Е. С. Ф.. В заповедта е посочено,
че засегнатата площ от имот №410 е 86 кв.м., а от имот № 405 е 130 кв.м., че
временният път е обозначен със зелени линии на скица №86/19.02.2020г., която е
неразделна част от заповедта. В т. 3 от заповедта е посочено, че размерът на обезщетението
за годишен наем, подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временния
път ще бъде определен от комисията по чл. 210 от ЗУТ в Община Варна. Посочено е
в заповедта, че оценката подлежи на самостоятелно обжалване, а след влизането й
в сила собствениците на имотите, през които се прокарва временния път следва да
бъдат обезщетявани за всяка календарна година, през която той се ползва. В т. 4
от заповедта е посочено, че временния път се прокарва със срок – до провеждане
на отчуждителни процедури и отваряне на улица по влезлия в сила ПУП-ПУР за
района, посочено е също, че имотите, през които се прокарва временния път, не
се отнемат. В заповедта са посочени лицата, на които същата следва да се обяви,
както и реда и сроковете за нейното обжалван.
Като доказателство по делото е прието
заключение по проведената от вещото лице инж. Б.В. съдебно – техническа
експертиза /л. 170 от делото/, което не е оспорено от страните и се кредитира
от съда като дадено пълно, компетентно и безпристрастно. При изработване на
експертизата вещото лице е установило, че процесните имоти се намират в СО „Сотира“. За
територията на СО „Сотира“ има изготвен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ, който е
одобрен с Решение № 1725-6 от 13.04.2005г. на ОС - гр. Варна. Съгласно договор
за доброволна делба, вписан в СВ под № 234 от 29.09.2005., том 15, peг. 24406
/л. 140 от делото/ и приложената към него скица за делба /л. 142 от делото/ е
видно, че Т.С.Е. и К.С.Е. получават в дял и стават единствени собственици на
дял втори от ПИ 401, с площ 541 кв.м. Дял втори по договор за доброволна делба
№ 234 от 29.09.2005г. съответства на ПИ с идентификатор 10135.2508.1165, за който
е издадена обжалваната заповед за прокарване на временен път. В кадастралната
карта на гр. Варна за ПИ с идентификатор 10135.2508.1165, са вписани
собственици както следва: К.С.Е., съгласно Договор за делба № 234, том XV, peг.
24406 от 29.09.2005г., издаден от Служба по вписванията – Варна; Т.С.Е.,
съгласно Договор за делба № 234 ,том XV pег. 24406 от 29.09.2005г., издаден от
Служба по вписванията - Варна.
Вещото лице установява още,
че според действащия план за регулация, одобрен с Решение № 1725-6/13.04.2005г.
на ОС - гр. Варна /л. 2-5 по делото/, достъпът до имот с идентификатор
10135.2508.1165 /който на ПУП-ПРЗ е отразен като имот с номер 401/ е предвиден
да се осъществява по улица между осеви точки с номера о.т. 247, 245,246, 381,
379, 328, 329 и 327. Трасето на така предложения вариант за временен път —
започвайки по улица о.т. 247-245-246 и завивайки на запад между ПИ 405 и ПИ
410, частично съвпада с улицата предвидена за достъп до имот ПИ
10135.2508.1165, съгласно настоящия ПУП. Тази част от това трасе, която минава
през имот с идентификатор 10135.2508.410 и пътеката, с която той граничи от
изток, са проектирани в границите на път по регулационния план между о.т. 247,
245 и 246. От североизточния ъгъл на ПИ 10135.2508.410 проектът за временен път
тръгва на запад през имот с идентификатор 10135.2508.405, като в тази си част
няма проектирана улица по регулационния план /л. 39-40 от делото/. При огледа
на място вещото лице установява, че в североизточния край на ПИ с идентификатор
10135.2508.410 има постройка - дървена на бетонов постамент с размери Зм. на
Зм. След контролни измервания, извършени с ролетка са отчетени отстоянията на
сградата от изградената на място ограда. Установено е, че новопроектираният
временен път не засяга сградата. Резултатите от измерванията показва в
Приложение № 1 към заключението. В трасето на временния път в частта, попадаща
в имота на жалбоподателя /на Приложение №1 защрихована в лилав цвят/ попадат
две плодни дървета - една круша и една кайсия. Експертът не е установил на
място наличие на дълготрайни декоративни дървета. При прекарване на временния
път, съгласно заповедта на Кмета, с ширина 3,50 кв.м. до ПИ 10135.2508.1165 по
КК през ПИ 10135.2508.410, по протежение на пътя - ОТ 247-245-246, по действащия
план за регулация, засегнатата площ на ПИ 10135.2508.410, собственост на Б.С. е
86 кв.м. и отговаря на посочената в Заповед № 0832/27.02.20г. - 86 кв.м. -
защрихована е с цвят магента (лилав) в Приложение № 1. Останалата част от
временния път, която в приложение №1 е защрихована със зелен цвят, е с площ 43
кв.м. и попада в границите на съществуваща на място пътека, която е пешеходен
достъп до имот с идентификатор 10135.2508.405 /съседен на имота на
жалбоподателя, разположен северно от него/ и е ситуиран между имота на
жалбоподателя ПИ 10135.2508.410, имот 10135.2508.411 и имот 10135.2508.414. При
вариант на прекарване на временен път до ПИ 10135.2508.1165 по улиците по
действащия ПУП-ПРЗ, а именно от о.т.
247-245-246-381 -379-328- 327, ще се засегнат същите две плодни дръвчета, които
се засягат и при провеждане на обжалваното трасе на временен път. Сградата не
се засяга. Ако трасето продължи на горе от о.т. 245 към о.т. 246, а не завие
наляво през имот 10135.2508.405, частта, която се отнема от имота на
жалбоподателя, ще се намали с 4 кв.м. В съдебно заседание вещото лице заявява,
че хоризонталната част, находяща се над имота на жалбоподателя е с голяма
денивелация и за реализиране на временен път по нея ще бъдат необходими много
повече средства. Заявява пред съда, че не са търсени други, по – икономични варианти, тъй като съобразно
проекто – регулацията това е най – късия път. Съдът възприема заключението по
допуснатата СТЕ като обективно, изготвено съобразно компетентността на вещото
лице и годно да послужи при изграждане на крайният извод по делото.
При така изложената
фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Съобразно изричната
разпоредба на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и чл. 145, ал. 1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по
законосъобразността на оспорения административен акт, като провери дали е
издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са
процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и
съответства ли на целта на закона.
Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, компетентен орган по издаването на обжалваната заповед е Кметът на
Общината. От ответника по делото е представена Заповед № 5515/ 31.12.2019 год.
/л.13 от делото/, с която Кметът на Община Варна е делегирал свои правомощия по
ЗУТ, в това число и тези за издаване на заповеди по реда на чл.190, ал.6 от ЗУТ, каквато е процесната заповед, на Зам. Кмета Пейчо Пейчев. Оспорената в настоящото
съдебно производство заповед е подписана именно от последния. Предвид това
съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките
на изрично делегираните му правомощия, съгласно цитираната заповед.
Заповедта е издадена при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички необходими реквизити,
съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактическите и правни основания за издаването й.
Съдът приема за
неоснователни възраженията на жалбоподателя, че при постановяване на обжалвания
административен акт, ответникът е постановил атакуваната заповед в нарушение
на чл. 35 от АПК, тъй като
не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. В изпълнение
на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, административният орган се е произнесъл със
заповед за прокарване на временен път, по заявление на собственик без достъп до
път, при липсата на писмен договор между всички заинтересовани собственици на
поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. Временния път за разлика
от правото на преминаване през чужд имот регламентирано в чл. 192 и следв. от ЗУТ се
характеризира с по-широк обем и съдържание, тъй като, за разлика от него,
осигурява транспортен достъп до имота, за който се осигурява достъпа и
възможността да преминават по него неограничен брой лица. Затова и като
предпоставка за прокарването на временен път законодателят визира изискването
обслужвания от временния път имот да има лице по проектирани, но неоткрити
улици по влязъл в сила подробен устройствен план – чл. 190, ал. 1 от ЗУТ. В
същия член се предвижда, че когато, съгласно ПУП, някои имоти имат лице
само по проектирани нови улици, преди тези улици да бъдат открити, общината
може да прокарва временни пътища, които да осигуряват достъп до тези имоти.
Съгласно, ал. 2 на чл. 190 ЗУТ, временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и
селищни образувания, за които ще се създават нови подробни устройствени планове
/ПУП/, както и в неурегулирани още части. Видно от заключението на вещото лице,
за територията, в която попадат имотите, предмет на оспорената заповед, има
влязъл в сила ПУП- ПРЗ, одобрен с Решение 1725-6 от 13.04.2005 год. и имотите са
урегулирани. Не е спорно между страните, че имотите се намират в СО „Сотира“,
като за територията е налице и влязъл в сила ПУП-ПУР. Не спори също, че
територията, в която са разположени имотите, попада в обхвата на ОУП на гр.Варна
от 2012 година.
Съгласно чл. 190, ал. 3 от ЗУТ, временните пътища
трябва по възможност да следват новите улици по подробния
устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените
проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат
заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Такова
засягане не е установено в настоящия случай, което се потвърждава и от
заключението на вещото лице. От заключението на изготвената по делото СТЕ,
неоспорена от страните е видно, че частта от трасето на временния път, която
преминава през имот с идентификатор 10135.2508.410, собственост на
жалбоподателя, и пътеката, с която той граничи от изток, са проектирани в
границите на път по одобрения и влязъл в сила, но все още неприложен ПУП-ПУР за
СО „Сотира“. Въпреки, че според действащия план за регулация, одобрен с Решение
№ 1725-6/13.04.2005г. на ОС – Варна, достъпът до имот с идентификатор
10135.2508.1165 е предвиден да се осъществява по улица между осеви точки с
номера о.т. 247, 245, 246, 381, 379, 328, 329 и 327, правилно административният
орган е издал заповед, с която разрешава прокарването на временен път през о.т.
247, 245, 246 и завивайки на запад между ПИ 405 и ПИ 410, тъй като това е най –
икономичният вариант. По този начин от обслужващите имоти се засягат само около
200 кв.м., като от имота на жалбоподателя действително се отнемат 86 кв.м., както
е посочено в процесната заповед. Този извод на съда намира потвърждение и в
заключението на вещото лице. С оглед на гореизложеното, твърденията на
жалбоподателя, наведени в жалбата и в открито съдебно заседание, проведено на
21.09.2020г., че за прокарване трасето на временния път от имота му се отнемат
не 86 кв. м., а между 126 и 140 кв.м., са неоснователни.
Следва да се има предвид, че
доводите на оспорващия, свързани с целесъобразното решаване на въпроса, по
икономичност и целесъобразност, се преценяват само при наличието на няколко
законосъобразни варианта. В случая е налице само един вариант, който се явява
по – икономичен от предвидения във влезлия в сила за СО „Сотира“ ПУП-ПУР,
поради което следва да се приложи именно той.
Неоснователно е и
твърдението на жалбоподателя, че намиращата се в имота му постройка може да
бъде засегната при прокарването на временния път. Във връзка с това възражение
вещото лице е извършило проверка на място, при която е установено, че
новопроектираният временен път не засяга сградата. В трасето му попадат единствено
две плодни дръвчета, които биха били засегнати и при прокарване на временен път
по проектираните, но нереализирани улици по действащия селищното образувание ПУП
–ПУР, а именно от о.т.247, 245, 246, 381, 379, 328, 329 и 327.
Съгласно константната
съдебна практика, с оглед характера на пътищата, прокарвани по реда на чл. 190
от ЗУТ, целта на закона е постигната в максимална степен.
Гореизложените мотиви
обосновават извода за законосъобразност на процесната заповед, като постановена
в предвидената от закона форма, при спазване на административно
производствените правила и правилно приложение на материалния закон, както и в
съответствие с целта на закона. Не е налице нито едно от основанията за отмяна
на заповедта по чл.146 от АПК. В обобщение, жалбата срещу процесната заповед
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
От ответника не е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а такова не се присъжда
служебно от съда.
Мотивиран от гореизложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 предл
.последно АПК,
XXXIV -ти състав на Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.И.С.,
ЕГН **********,*** срещу Заповед № 0832/27.02.2020г. на Кмета на Община Варна,
с която на основание чл. 190, ал.6 вр. ал.1 ЗУТ е разрешено на Т.С.Е.,
собственик на ПИ №ХLIII-1032
по КК на гр. Варна, СО „Сотира”, прокарване на временен път, като съществуващ
на място път – ПИ 10135.2508.9551 се продължи на север с ширина 3.50м. и се
премине през част от ПИ 10135.2508.410, собственост на Б.И.С. и част от ПИ
10135.2508.405, собственост на Е.С.Ф..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: