№ 12804
гр. с., 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря т.в.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20211110171499 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена на 14.12.2021 г. от Д. Т. Б., ЕГН
**********, с искане за налагане на мерки за защита на молителката срещу съпруга на
молителката - П. П. Б., ЕГН **********, при твърдения да извършени от него актове на
домашно насилие на 27.11.2021 г., 08.12.2021 г., 10.12.2021 г., 11.12.2021 г. и 13.12.2021 г.,
изразяващи се в преследване, придружено със заплахи за убийство и телесни повреди. В
съдебно заседание молителката поддържа молбата.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изразява становище по молбата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”- съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото се установява, че страните са съпрузи /л. 11 от делото/, предвид което
ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1
1
ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2
ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо насилие. Молбата е
депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за
допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която подробно са описани процесните актове на домашно насилие по време, място, начин
на извършване, като е посочено и авторството на същите, включително и последиците за
молителката. В случая на актовете на домашно насилие не са присъствали очевидци /като
посоченият от молителката неин приятел, с когото е вечеряла в ресторант „Щастливеца“ на
27.11.2021 г. не е присъствал непосредствено на твърдения акт на насилие, който се сочи да
е осъществен пред заведението; освен това, полицейските служители, отзовали се на
подадения от молителката сигнал на телефон 112, също не са присъствали непосредствено
на твърдения акт на домашно насилие на паркинга на „с. ринг мол“ на 11.12.2021 г., тъй
като са дошли впоследствие/, предвид което и с оглед декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
съдът намира, че се установява по делото ответникът да е осъществил спрямо молителката
на процесните дати твърдените актове на домашно насилие. Показанията на разпитания по
делото свидетел – Марияна Маринова, съдът кредитира като обективни и последователни,
самите показания не съдържат вътрешни противоречия, като от тях се установява, че са
налице влошени отношения между страните, че молителката изпитва страх от ответника и
че последният нееднократно изпращал съобщения на молителката, в които я заплашвал, че
ще я унищожи, че ще я превъзпита, че всички близки около нея ще пострадат. Показанията
на свидетеля по никакъв начин не опровергават твърденията в сезиращата молба и
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, напротив, допълват същата по отношение на последиците
от твърдяното домашно насилие спрямо пострадалото лице. По отношение на последиците
от актовете на домашно насилие спрямо молителката е представено и психологично
становище на клиничен психолог, от което се установява, че към 17.12.2021 г. същата се е
намирала в състояние на напрежение и тревожност /л. 33-34 от делото/. Справката от
Дирекция „Национална система 112“ съдът не взема предвид, доколкото в същата не е
посочено съдържанието на подадените от молителката сигнали в периода 27.11.2021 г. –
13.12.2021 г. Представените заснемания на телефонна кореспонденция съдът също не
съобразява, доколкото същите са негодни да установят фактите, за доказване на които са
представени. Предвид изложеното и съобразявайки представената декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, липсата на свидетели – очевидци на твърдените актове на насилие, липсата на други
доказателства, годни да установят процесните актове, както и липсата на доказателства,
които да опровергават извършването им, съдът намира молбата за доказана. Ето защо
същата следва да бъде уважена на основание чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
2
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5
и 6 ЗЗДН/. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера на
деянието на ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката, забрана да доближава същата, нейното жилище, както и работното й
място. За посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок
- задължението на ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово
законово задължение и не е ограничено във времето. Съдът намира по отношение на
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо, второ и трето ЗЗДН с оглед постигане на целта на
същите, че е подходящ срок от 18 месеца, което време съдът намира за достатъчно за
преосмисляне на поведението от страна на ответника.
По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага
на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”. Съдът, при преценката си относно
размера на глобата, съобрази характера и тежестта на извършеното от ответника и намира,
че на същия следва да се наложи глоба в размер на 500,00 лв.
По разноските:
При този изход на делото молителката има право на разноски, направата на такива се
установява в размер на 600,00 лв. заплатен адвокатски хонорар, както и 25,00 лв. заплатена
държавна такса. На основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН дължимата държавна такса
по делото се дължи от ответната страна с оглед изхода на делото, но доколкото същата е
внесена от молителката, ответникът следва да бъде осъден да я заплати на същата. Предвид
изложеното на молителката следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 625,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на Д. Т. Б., ЕГН **********, срещу П. П. Б., ЕГН **********,
като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН П. П. Б., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. Т. Б., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на П. П. Б., ЕГН
**********, да приближава Д. Т. Б., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 200 метра,
освен по разпореждане на държавен орган, за срок от 18 месеца, считано от 15.11.2022 г.
3
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ на П. П. Б., ЕГН **********, да
приближава обитаваното от Д. Т. Б., ЕГН **********, жилище, находящо се в гр. с., ж.к.
„д.“, бл. 74, вх. „А“, ет. 8, ап. 38, на разстояние по-малко от 200 метра, освен по
разпореждане на държавен орган, за срок от 18 месеца, считано от 15.11.2022 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. трето на П. П. Б., ЕГН **********, да
приближава местоработата на Д. Т. Б., ЕГН ********** – с. РИНГ МОЛ, гр. с., ул. „о.п.“ №
214, на разстояние по-малко от 100 метра, освен по разпореждане на държавен орган, за срок
от 18 месеца, считано от 15.11.2022 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П. П. Б., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските
органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на
прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява
престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на П. П. Б., ЕГН **********, ЕГН **********,
глоба в размер на 500,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН П. П. Б., ЕГН **********, да
заплати на Д. Т. Б., ЕГН **********, разноски в размер на 625,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4