Решение по дело №137/2018 на Районен съд - Девня

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 декември 2019 г.
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20183120200137
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№152/11.12.2019г.

                гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА

 

при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното НАХД №137/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на “Харъб” ЕООД гр.Бяла, ЕИК *********, представлявано от К. . Д. Х. против Наказателно постановление № 32, издадено на 27.03.2018 г. от Началника на „Митница – Варна“ /сега Дирекция „Северна морска/“, с което на въззивника за нарушение по чл. 234 ал.1 т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 1 855, 47 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Жалбоподателят намира издаденото наказателното постановление за неправилно и незакосъобразно и моли за неговата цялостна отмяна. Твърди, че не е извършил нарушението, тъй като стоката е била декларирана в съответния код по ТАРИК въз основа на придружаващите я документи. Излага, че липсва умисъл за избягване на дължимите държавни вземания, тъй като още на 11.04.2017 г. е внесло по сметка на Митница – Варна, Варна – Запад сумата от 1 855, 47 лева като депозит за освобождаване на контейнера. Оспорва заключението на извършената в хода на производството МЛЕ. Твърди, че са допуснати процедурни нарушения при извършената физическа проверка на процесната стока. Счита, че при издаване на обжалваното наказателно постановление административно – наказващия орган не е съобразил и обсъдил възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В с.з. въззивникът участва чрез упълномощен процесуален представител - адвокат, който заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление.

Административно – наказващия орган, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и правилно, а извършеното нарушение – митническа измама доказано по безспорен начин. Моли съда, да потвърди наказателното постановление.

Контролиращата страна – ДРП, редовно призовани не изпращат представител, не ангажират становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.04.2017 г. на Пристанище „***“ пристигнал контейнер № C***, натоварен със силициев диоксид /пълнител/ под формата на гранули в 924 колета , общо 18 618, 600 кг. с получател „Харъб“ЕООД гр. Бяла.

На 11.04.2017 г. в МП”Варна Запад” при Митница – Варна /сега Дирекция „Северна морска“/ е подадена  ЕАД №17BG002002Н0043710/11.04.2017 г. за допускане на свободно обръщение на стоката от пряк митнически предстъвител „Економу-Интернешънъл Шипинг Ейджънсиз“ЕООД. Стоката била декларирана с тарифен код ********** със ставка на мито 0 % и ДДС ставка 20 %. Въз основа на така декларираната стока били начислени държавни вземания в размер на 6 911, 28 лева, от които  мито, 0, 00 лева и ДДС 6 911, 28 лева.

Стоката била селектирана за проверка след извършен анализ на риска от служители на сектор „РИАР“ при Митница Варна, като на 12.04.05.2017 г. в присъствието на представител на декларатора била взета проба от процесната стока. Същия ден пробите били изпратени в ЦМЛ за извършване на лабораторен анализ.

Съгласно заключението на Митническата лабораторна експертиза /МЛЕ/ от 28.09.2017 г. анализираната стока представлява неорганичен химичен продукт, идентифициран като утаен силициев диоксид под формата на гранули, със съдържание на силициев диоксид по- малко от 97 % /95, 3 %/.

Съгласно становище за тарифно класиране на стоката, изготвено от Дирекция „Тарифна политика” при ЦМУ, приложимия за стоката код по ТАРИК е **********, който е различен от декларирания.

Стоката не се класира в декларирания код **********, тъй като в него попада „Силициев диоксид /пълнител/ под формата на гранули със съдържание на силициев диоксид 97% или повече“.

Декларирането на процесните стоки с тарифен код ********** със ставка мито № % вместо с тарифен код ********** и ставка мито в размер на 4, 6 % е довело до незаплащане на част от дължимите публични държавни вземания в общ размер на 1 855, 47 лева, от които 1 546, 23 лева мито и 309, 24 лева ДДС. С оглед на това и митническите власти приели, че въззивникът е осъществил състава на нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ – митническа измама.

На 22.12.2017 г. бил съставен АУМН за констатираното митническо нарушение. Акта бил съставен в отсъствие на нарушителя, който н есе явил на отправена от контролните органи покана.

В законоустановения 3 дневен срок постъпило писмено възражение срещу акта, което било възприето от административно – наказващия орган като неоснователно. Възприемайки фактическите констатации отразени в АУМН за доказани АНО издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на гласните и писмените доказателства по делото, които анализирани поотделно и в своята съвкупност не налагат различни изводи относно фактологията на събитията. Приетите за установени в АУАН и НП фактически обстоятелства се оспорват от жалбоподателя като възраженията му  в тази връзка касаят спора по същество и ще бъдат подробно обсъдени от съда в изложението му относно материално – правната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, предвид  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентния орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ – Заместник началника на Митница Варна, упълномощен с това правомощие съгласно Заповед № ЗАМ-556/32-127893/11.05.2017 г. на Директора на Агенция “Митници”.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и  по никакъв начин не е накърнено правото на защита на въззивникат, което той е упражнил още с възражението си срещу акта, а така също и с подаването на жалба до въззивната инстанция. Правилно наказващият орган е отнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в ЗАНН. Акта е съставен в отсъствие на нарушителя, след надлежна покана до него да се яви за съставяне на АУМН, получена на 18.12.2017 г. от упълномощен представител на дружеството – въззивник. Акта е надлежно връчен на нарушителя на 05.12.2017 г. На тази дата въззивникът е узнал за съставения му АУМН и в законоустановения 3 дневен срок е депозирал своето възражение срещу него, при което правото му на защита е било гарантирано и упражнено.

Спазен е и срока за съставяне на АУМН, регламентиран в ЗАНН, тъй като митническите власти са узнали за извършеното нарушение, респ. за неговия автор най – рано при изготвянето на заключението на МЛЕ, което носи дата 28.09.2017 г.

В наказателното постановление подробно е обсъдено постъпилото възражение, като АНО е изложил обстойни аргументи за неговото неоснователност.

Съдът намира, че невръчването на заповедта за възлагане на последващата проверка, респ. нейното неописване в протокола за проверка не са съществен процесуален порок. Правото на защита на проверяваното лице отново е гарантирано с участието в проверката на служител на неговия пряк митнически представител – Чавдар Стоянов, чийто подпис фигурира както в протокола за извършена проверка, така и в протокола за вземане на представителна проба. И двата протокола са подписани от него без възражения, което удостоверява както законосъобразността на извършената проверка, така и на пробовземането.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.

Основният спорен въпрос между страните по делото е дали извършеното от вносителя тарифиране е в съответствие с правилата за тарифно класиране на стоките или не и доколко тази деятелност съставлява нарушение на митнически правила и норми.

За да приеме, че въззивникът е избегнал заплащане на част от митните сборове, административно наказващия орган е счел, че той е извършил  невярно деклариране на тарифния номер на внасяната стока в позиция с по – малък процент на дължимото мито, вместо в позиция с по – висока митническа ставка. Декларирания код по ТАРИК е 2811 22 00 40 и с текст  „Силициев пълнител  под форма на гранули със съдържание на силициев диоксид  97 % и повече“ със ставка на вносно мито към трети  страни от 0 %.  По  определения от митническите органи тарифен код  2811 22 00 90 / при процентно съдържание  под 97 % /  ставката на вносно  мито е 4.60 %.  Становището на митническите органи е обосновано от резултатите на лабораторното изследване в ЦМЛ, съгласно което по свойства, характеристики и предназначение процесната стока представлява силициев диоксид под формата на гранули със съдържание на силициев диоксид по – малко от 97 %, а именно 95, 3 %. С оглед на това и стоката се класира в код по ТАРИК **********, а не в декларирания код, където се класира същата скота /пълнител/ под формата на гранули, но със съдържание на силициев диоксид 97%  и повече.

Заключението на ЦМЛ е проверено и потвърдено в хода на съдебното производство от две независещи от страните лабораторни изследвания, едното от които извършено от Изпитвателен център по строителството при НИСИ, а другото в Централна научно изследователска лаборатория към ХТМУ. Първото от тях сочи съдържание на силициев диоксид в процесния продукт 93, 36 %, а второто 96, 91 %. Видно от данните по делото е, че и трите лаборатории са използвали един и същ метод на изследване на съдържание на силициев диоксид в утаен кварц - по стандарт ISO 3262-19:2000 - „Пълнители за бои - Технически изисквания и методи за изпитване - Част 19: Утаен кварц“. Съдът няма основание да счита, че пробата, предоставена на вещото лице Ч. е била компроментирана по някакъв начин, тъй като ако това бе вярно, то отчетения резултат от вещото лице не би бил в посока увеличение, видно от неговите твърдения.  От заявеното от вещото лице в с.з. се установява, че това е приложимия стандарт, както и че в България няма акредитирана лаборатория, която да изследва точно по този метод. Липсата на акредитация на лаборатория само по себе си не е основание за некредитиране на проведено от нея изследване.

Доколкото кредитираните от съда заключения установяват съдържание на силициев диоксид по – малко от 97% в процесната стока, то следва да се приеме, че въззивникът неправилно е извършил тарифирането й в код по ТАРИК **********, вместо в код **********. Затова и констатацията на митническите власти за извършено от негова страна нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците се явява правилна и законосъобразна. Определеният от митническите органи тарифен номер следва да се приеме за съответстващ на характеристиките на стоката, но и само доколкото е налице неправилно тарифиране при декларирането на внасяната стока пред митническите власти, то закономерно следва извода, че вносителят е осъществил състава на митническа измама. Поведението му е противоправно, довело като резултат избягване на частично заплащане на дължими държавни вземания, предвид по – високото мито за тарифната позиция, в която внасяната стока е следвало да се декларира. И тук не става въпрос за субективното отношение на дееца към извършваното, респ. за наличие на вина или умисъл, защото както е известно административно – наказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна. Тя се налага на корпоративни по своята същност правни субекти за неправомерни техни действия, насочени към неизпълнение на задължения към държавата.

Без значение за крайния извод на съда е, че АУМН е съставен преди Решението на Началника на Митница – Варна за коригиране на митническата декларация, доколкото се касае до две различни и независими едно от друго производства, едното с административен характер, а настоящото с административно – наказателен такъв.

Гореизложеното налага извод за законосъобразност, правилност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление, а претенцията за неговата отмяна за неоснователна, поради което и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                  Р   Е   Ш   И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 32, издадено на 27.03.2018 г. от Началника на „Митница – Варна“ /сега Дирекция „Северна морска/“, с което на “Харъб” ЕООД гр.Бяла, ЕИК *********, представлявано от К.Г. Д. Х. за нарушение по чл. 234 ал.1 т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1 855, 47 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

 

Решението подлежи на обжалване през Административен съд - Варна в 14 дневен срок, считано от получаване на уведомленията за неговото изготвяне.

 

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: