РЕШЕНИЕ
№152/11.12.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното НАХД №137/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на “Харъб” ЕООД гр.Бяла, ЕИК *********,
представлявано от К. . Д. Х. против Наказателно постановление № 32, издадено на
27.03.2018 г. от Началника на „Митница – Варна“ /сега Дирекция „Северна
морска/“, с което на въззивника за нарушение по чл. 234 ал.1 т. 1 от Закона за
митниците /ЗМ/, на основание чл. 234 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 от ЗМ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 855, 47 лева, представляваща 100% от
размера на избегнатите публични държавни вземания.
Жалбоподателят намира издаденото наказателното
постановление за неправилно и незакосъобразно и моли за неговата цялостна
отмяна. Твърди, че не е извършил нарушението, тъй като стоката е била
декларирана в съответния код по ТАРИК въз основа на придружаващите я документи.
Излага, че липсва умисъл за избягване на дължимите държавни вземания, тъй като
още на 11.04.2017 г. е внесло по сметка на Митница – Варна, Варна – Запад
сумата от 1 855, 47 лева като депозит за освобождаване на контейнера.
Оспорва заключението на извършената в хода на производството МЛЕ. Твърди, че са
допуснати процедурни нарушения при извършената физическа проверка на процесната
стока. Счита, че при издаване на обжалваното наказателно постановление
административно – наказващия орган не е съобразил и обсъдил възможността за
прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В с.з. въззивникът участва чрез
упълномощен процесуален представител - адвокат, който заявява, че поддържа
жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление.
Административно – наказващия орган, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление
е законосъобразно и правилно, а извършеното нарушение – митническа измама
доказано по безспорен начин. Моли съда, да потвърди наказателното
постановление.
Контролиращата страна – ДРП, редовно призовани не
изпращат представител, не ангажират становище по жалбата.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На
11.04.2017 г. на Пристанище „***“ пристигнал контейнер № C***,
натоварен със силициев диоксид /пълнител/ под формата на гранули в 924 колета ,
общо 18 618, 600 кг. с получател „Харъб“ЕООД гр. Бяла.
На 11.04.2017
г. в МП”Варна Запад” при Митница – Варна /сега Дирекция „Северна морска“/ е
подадена ЕАД №17BG002002Н0043710/11.04.2017 г. за допускане на свободно
обръщение на стоката от пряк митнически предстъвител „Економу-Интернешънъл
Шипинг Ейджънсиз“ЕООД. Стоката била декларирана с тарифен код ********** със
ставка на мито 0 % и ДДС ставка 20 %. Въз основа на така декларираната стока
били начислени държавни вземания в размер на 6 911, 28 лева, от които мито, 0, 00 лева и ДДС 6 911, 28 лева.
Стоката била
селектирана за проверка след извършен анализ на риска от служители на сектор „РИАР“
при Митница Варна, като на 12.04.05.2017 г. в присъствието на представител на
декларатора била взета проба от процесната стока. Същия ден пробите били
изпратени в ЦМЛ за извършване на лабораторен анализ.
Съгласно заключението на Митническата
лабораторна експертиза /МЛЕ/ от 28.09.2017 г. анализираната стока представлява
неорганичен химичен продукт, идентифициран като утаен силициев диоксид под
формата на гранули, със съдържание на силициев диоксид по- малко от 97 % /95, 3
%/.
Съгласно становище за тарифно
класиране на стоката, изготвено от Дирекция „Тарифна политика” при ЦМУ, приложимия за стоката код по ТАРИК
е **********, който е различен от декларирания.
Стоката не
се класира в декларирания код **********, тъй като в него попада „Силициев
диоксид /пълнител/ под формата на гранули със съдържание на силициев диоксид
97% или повече“.
Декларирането
на процесните стоки с тарифен код ********** със ставка мито № % вместо с
тарифен код ********** и ставка мито в размер на 4, 6 % е довело до незаплащане на
част от дължимите публични държавни вземания в общ размер на 1 855, 47 лева,
от които 1 546, 23 лева мито и 309, 24 лева ДДС. С оглед на това и
митническите власти приели, че въззивникът е осъществил състава на нарушение по
чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ – митническа измама.
На 22.12.2017
г. бил съставен АУМН за констатираното митническо нарушение. Акта бил съставен
в отсъствие на нарушителя, който н есе явил на отправена от контролните органи
покана.
В
законоустановения 3 дневен срок постъпило писмено възражение срещу акта, което
било възприето от административно – наказващия орган като неоснователно. Възприемайки
фактическите констатации отразени в АУМН за доказани АНО издал атакуваното пред
настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът приема
за безспорно установена въз основа на гласните и писмените доказателства по
делото, които анализирани поотделно и в своята съвкупност не налагат различни
изводи относно фактологията на събитията. Приетите за установени в АУАН и НП фактически обстоятелства се
оспорват от жалбоподателя като възраженията му в тази връзка касаят спора по същество и ще
бъдат подробно обсъдени от съда в изложението му относно материално – правната
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Съдът,
предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна
в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е
издадено от компетентния орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ – Заместник началника
на Митница Варна, упълномощен с това правомощие съгласно Заповед № ЗАМ-556/32-127893/11.05.2017
г. на Директора на Агенция “Митници”.
Относно
процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
В
хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на постановлението и по
никакъв начин не е накърнено правото на защита на въззивникат, което той е
упражнил още с възражението си срещу акта, а така също и с подаването на жалба
до въззивната инстанция. Правилно наказващият орган е отнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. АУАН и НП са издадени
в сроковете предвидени в ЗАНН. Акта е съставен в отсъствие на нарушителя, след
надлежна покана до него да се яви за съставяне на АУМН, получена на 18.12.2017
г. от упълномощен представител на дружеството – въззивник. Акта е надлежно
връчен на нарушителя на 05.12.2017 г. На тази дата въззивникът е узнал за
съставения му АУМН и в законоустановения 3 дневен срок е депозирал своето
възражение срещу него, при което правото му на защита е било гарантирано и
упражнено.
Спазен е и
срока за съставяне на АУМН, регламентиран в ЗАНН, тъй като митническите власти
са узнали за извършеното нарушение, респ. за неговия автор най – рано при
изготвянето на заключението на МЛЕ, което носи дата 28.09.2017 г.
В
наказателното постановление подробно е обсъдено постъпилото възражение, като
АНО е изложил обстойни аргументи за неговото неоснователност.
Съдът намира,
че невръчването на заповедта за възлагане на последващата проверка, респ.
нейното неописване в протокола за проверка не са съществен процесуален порок.
Правото на защита на проверяваното лице отново е гарантирано с участието в
проверката на служител на неговия пряк митнически представител – Чавдар
Стоянов, чийто подпис фигурира както в протокола за извършена проверка, така и
в протокола за вземане на представителна проба. И двата протокола са подписани
от него без възражения, което удостоверява както законосъобразността на
извършената проверка, така и на пробовземането.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Основният спорен въпрос
между страните по делото е дали извършеното от вносителя тарифиране е в
съответствие с правилата за тарифно класиране на стоките или не и доколко тази
деятелност съставлява нарушение на митнически правила и норми.
За да приеме, че
въззивникът е избегнал заплащане на част от митните сборове, административно
наказващия орган е счел, че той е извършил
невярно деклариране на тарифния номер на внасяната стока в позиция с по
– малък процент на дължимото мито, вместо в позиция с по – висока митническа
ставка. Декларирания код по ТАРИК е 2811 22 00 40 и с текст „Силициев пълнител под форма на гранули със съдържание на
силициев диоксид 97 % и повече“ със
ставка на вносно мито към трети страни
от 0 %. По определения от митническите органи тарифен
код 2811 22 00 90 / при процентно
съдържание под 97 % / ставката на вносно мито е 4.60 %. Становището на митническите органи е обосновано от
резултатите на лабораторното изследване в ЦМЛ, съгласно което по свойства, характеристики и предназначение
процесната стока представлява силициев диоксид под формата на гранули със съдържание
на силициев диоксид по – малко от 97 %, а именно 95, 3 %. С оглед на това и
стоката се класира в код по ТАРИК **********, а не в декларирания код, където
се класира същата скота /пълнител/ под формата на гранули, но със съдържание на
силициев диоксид 97% и повече.
Заключението на ЦМЛ е
проверено и потвърдено в хода на съдебното производство от две независещи от
страните лабораторни изследвания, едното от които извършено от Изпитвателен
център по строителството при НИСИ, а другото в Централна научно изследователска
лаборатория към ХТМУ. Първото от тях сочи съдържание на силициев диоксид в
процесния продукт 93, 36 %, а второто 96, 91 %. Видно от данните по делото е,
че и трите лаборатории са използвали един и същ метод на изследване на
съдържание на силициев диоксид в утаен кварц - по стандарт ISO 3262-19:2000 - „Пълнители за бои -
Технически изисквания и методи за изпитване - Част 19: Утаен кварц“. Съдът няма
основание да счита, че пробата, предоставена на вещото лице Ч. е била
компроментирана по някакъв начин, тъй като ако това бе вярно, то отчетения
резултат от вещото лице не би бил в посока увеличение, видно от неговите
твърдения. От заявеното от вещото лице в
с.з. се установява, че това е приложимия стандарт, както и че в България няма
акредитирана лаборатория, която да изследва точно по този метод. Липсата на
акредитация на лаборатория само по себе си не е основание за некредитиране на
проведено от нея изследване.
Доколкото кредитираните
от съда заключения установяват съдържание на силициев диоксид по – малко от 97%
в процесната стока, то следва да се приеме, че въззивникът неправилно е извършил
тарифирането й в код по ТАРИК **********, вместо в код **********. Затова и констатацията
на митническите власти за извършено от негова страна нарушение по чл. 234 ал. 1
т. 1 от Закона за митниците се явява правилна и законосъобразна. Определеният
от митническите органи тарифен номер следва да се приеме за съответстващ на
характеристиките на стоката, но и само доколкото е налице неправилно тарифиране
при декларирането на внасяната стока пред митническите власти, то закономерно
следва извода, че вносителят е осъществил състава на митническа измама.
Поведението му е противоправно, довело като резултат избягване на частично
заплащане на дължими държавни вземания, предвид по – високото мито за тарифната
позиция, в която внасяната стока е следвало да се декларира. И тук не става
въпрос за субективното отношение на дееца към извършваното, респ. за наличие на
вина или умисъл, защото както е известно административно – наказателната
отговорност на юридическите лица е безвиновна. Тя се налага на корпоративни по
своята същност правни субекти за неправомерни техни действия, насочени към
неизпълнение на задължения към държавата.
Без значение за крайния
извод на съда е, че АУМН е съставен преди Решението на Началника на Митница –
Варна за коригиране на митническата декларация, доколкото се касае до две
различни и независими едно от друго производства, едното с административен
характер, а настоящото с административно – наказателен такъв.
Гореизложеното налага
извод за законосъобразност, правилност и обоснованост на обжалваното
наказателно постановление, а претенцията за неговата отмяна за неоснователна,
поради което и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
32, издадено на 27.03.2018 г. от Началника на „Митница – Варна“ /сега Дирекция
„Северна морска/“, с което на “Харъб” ЕООД гр.Бяла, ЕИК *********, представлявано
от К.Г. Д. Х. за нарушение по чл. 234 ал.1 т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на
основание чл. 234 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 от същия закон е наложена имуществена
санкция в размер на 1 855, 47 лева, представляваща 100% от размера на
избегнатите публични държавни вземания.
Решението
подлежи на обжалване през Административен съд - Варна в 14 дневен срок,
считано от получаване на уведомленията за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: