Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.03.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: МАРИЯН
КРЪСТЕВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 224 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К – 0048143
от 25.11.2019 година на Директор на Регионална Дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, на Комисията за защита на
потребителите /Упълномощен със Заповед № 676/21.08.2019 година на Председателя
на Комисията за защита на потребителите в България/, с което на „КЛЪСТЪР”ЕООД град
Стара Загора, ЕИК *********, представлявано и управлявано Й.Х.Й., ЕГН **********,
на основание чл.46, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер
на 2000 /две хиляди/ лева, за допуснато нарушение по чл.30, ал.2, т.8 от Закона
за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – Регионална дирекция град Пловдив, улица „В. Левски“ № 50,
представлявана от Таня Димитрова Димитрова, ДА ЗАПЛАТИ НА „КЛЪСТЪР”ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********,
представлявано и управлявано Й.Х.Й., ЕГН **********, сумата от 350 /триста и
петдесет/ лева, представляваща направените разноски за ползване на правна помощ
м лицето на един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № К – 0048143 от 25.11.2019 година на Директор на Регионална
Дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора, на Комисията за защита на потребителите /Упълномощен със Заповед №
676/21.08.2019 година на Председателя на Комисията за защита на потребителите в
България/, с което на „КЛЪСТЪР”ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано
и управлявано Й.Х.Й., ЕГН **********, на основание чл.46, ал.1 от Закона за
тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за
допуснато нарушение по чл.30, ал.2, т.8 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия.
В
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител се излагат
съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се
моли съда същото да бъде отменено изцяло. Претендират за направените по делото
разноски – възнаграждение за един адвокат.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован не изпраща представител, като по делото е
постъпило писмено становище с което се оспорва основателността на подадената
жалба и се моли съда, да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Претендира за юрисконсулстско възнаграждение.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На
„КЛЪСТЪР”ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано и управлявано Й.Х.Й.,
ЕГН ********** е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 10.10.2019
година, за това, че при направена проверка на 26.09.2019 година в магазин „Хит-3“, находящ се в град
Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики”, № 135 се установило, че в обекта се
предлагат за продажба на потребителите конкретно изброени марки цигари по вид и
брой, на които нямало направено обявяване на цените им на достъпно за клиента
място и по подходящ за възприемане начин. Деянието е квалифицирано като
нарушение по чл.30, ал.2, т.8 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с
тях изделия. При съставяне на акта жалбоподателят се е възползвал от правото си
на възражение, като е подал такова по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Няма данни
възражението да е разгледано от АНО по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и е
квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.46, ал.1
от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях издулия е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в минимален размер от 2000 /две
хиляди/ лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните
съображения:
Наложената
на дружеството, административна санкция се основава на разпоредбата на чл.46,
ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия,
предвиждаща че за нарушение на чл.30, ал.2, т.8 виновните лица се наказват с „глоба”,
а едноличните търговци и юридическите лица - с „имуществена санкция” в размер
от 2000 до 5000 лева. Съгласно нормата на чл.30,
ал.2, т.8 от Закона, се забранява на даден търговец предлагането и
продажбата тютюневи и свързани с тях изделия без обявяване на цените им на
достъпно за клиента място и по подходящ за възприемане начин. От съдържащото се
в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическо описание на
нарушението е видно че деянието, за което е санкциониран търговеца се изразява
в това, че в предлаганите за продажба цигари, нямат обявяване на цените им на
достъпно за клиента място и по подходящ за възприемане начин. От една страна
обвинението е формулирано като въобще да няма обявени цени а от друга че не са
на достъпно за клиента място което взаимно се изключва. С това въззивният съд
приема, че съдържанието на наказателното постановление не отговаря на
императивните изисквания на чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН. За индивидуализацията на административното нарушение
в смисъла, който законодателят е вложил в разпоредбата на чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН, е необходимо в наказателното постановление да бъдат
посочени релевантните факти и обстоятелства, от значение за установяване
наличие на съставомерно деяние, като основание за налагане на административно
наказателна санкция. В случая липсва изискуемото се ясно, точно и конкретно
формулиране и конкретизация на административно наказателното обвинение от
фактическа страна. Това има за последица невъзможност да се установи в какво
точно се изразява възприетото от наказващия орган деяние на санкционираното
лице като такова, осъществяващо състава на твърдяното административно нарушение
по чл.30,
ал.2, т.3 от Закона. Непълното и неточно описание касае обстоятелства от
съществено значение, свързани с обективни и субективни признаци от състава на
нарушението, които не само че са основен елемент от императивния реквизит на
наказателното постановление по чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на обвинението
от фактическа страна. Непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства
за наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица
фактическа необоснованост на повдигнатото на дружеството административнонаказателно
обвинение. Непълнотата във фактическото описание на нарушението не може да бъде
санирана в съдебната фаза на административно наказателния процес чрез
установяване на обстоятелства, които не са посочени в наказателното
постановление. Недопустимо е и наличието на съставомерни елементи на деянието и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, да се извличат по пътя на
формалната, правната или житейската логика. Правоприлагането по принцип, и в
частност административнонаказателното такова, не може да почива на
предположения. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод
неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на
административните наказания законодателят е предвидил строго формални
процесуални правила за реализирането на административнонаказателната
отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за
индивидуализация на извършеното нарушение опорочава наказателното постановление
и е основание за неговата отмяна.Още повече че в случая неспазването от
административнонаказващия орган на императивното изискване по чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН е довело не само да ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, в съдържанието на което се включва и правото му да знае
точно какво административно нарушение се твърди че е извършило, но има за
последица и възпрепятстване възможността за осъществяване на съдебен контрол за
материална законосъобразност на наказателното постановление. От друга страна
при реализиране на административно-наказателната отговорност е нарушена
разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, по смисъла на която правна норма,
административно-наказващия орган преди да се произнесе по преписката, следва да
провери акта за установяване на административното нарушение и обстоятелствата
около него.
Предвид
гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
С
оглед на това в тежест на въззиваемия следва да се присъдят направените от
жалбоподателя разноски в размер на 350 лева – изплатено възнаграждение за
ползвана правна помощ в лицето на явилия се процесуален представител.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: