Р Е Ш Е Н И Е
№ 202
гр. Русе, 13 юли 2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание на 07 юли
2021 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ………. Наталия Георгиева….…и в
присъствието на прокурора ……… Георги Манолов като разгледа
докладваното от ……… съдията Василев ……… к.а.н.д. №192…… по описа
на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.
63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, вр. чл. 208
и сл. от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от Дирекция "Инспекция по труда" - Русе против решение
№ 260217 от 12.05.2021 г., постановено по АНД № 2241/2020г. по описа на РС -
Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 18-001539/13.10.2020
г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Русе. Със санкционния акт на „Пепи стил“
ООД, за нарушение на чл. 11, ал.1, т.6 във вр. с чл. 11, ал.6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009
г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ (Здравословни и
безопасни условия на труд), на основание чл. 413, ал.2 във
вр. с чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда КТ) е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1 500 лева.
Като касационни основания за атакуване на въззивното решение жалбоподателят
релевира нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли съда да отмени
решението на районния съд и да постанови ново, с което да потвърди издаденото
наказателно постановление, тъй като счита, че нарушението на дружеството е
безспорно установено и доказано и не са били налице основания за отмяна на
санкционния акт, противно на възприетото от районния съд.
Ответникът по касационната
жалба, чрез процесуален представител, оспорва основателността на същата.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Русе дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като обсъди
наведените в жалбата касационни основания, доводите на страните, събраните по
делото доказателства и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима – подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е основателна.
С обжалваното в касационното
производство решение, РРС е отменил оспореното пред него НП, като е приел, че
за да е налице административното нарушение по чл. 413, ал.2 от КТ, във вр. с чл. 416, ал.5, във вр. чл.
11, ал.1, т.6 във вр. с чл. 11, ал.6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., е
необходимо от АНО да бъде установено и доказано, че лицето А. Й. е била в
трудови правоотношения или да е имала качеството си на работник, с наказаното дружество,
което пък би имало качеството на работодател. Въззивният съд е счел, че
данните, съдържащи се в събраните и проверени в хода на съдебното дирене
доказателства/писмени и гласни/ не са достатъчни, за да формират ясни и
категорични изводи в подкрепа на обстоятелството, че А. Й. е престирала
работната си сила в трудово правоотношение с работодателя – „Пепи стил“ ООД.
Решението на въззивния съд е
неправилно.
Погрешно РРС е подходил, приемайки
че за да е налице нарушението, вменено на наказаното дружество, следва да се
даде отговор на въпроса съществувало ли е трудово правоотношение между „Пепи
стил“ ООД и лицето А. Й..
Настоящият съдебен състав не
споделя извода на въззивната инстанция в тази насока.
Накратко фактите, описани в НП
№ 18-001539/13.10.2020 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" – Русе, по които няма и спор:
На 03.09.2020г. от
длъжностни лица към Д “Инспекция по труда“ Русе, била извършена проверка за
спазване на трудовото законодателство, по работни места на „Пепи стил“ ООД, в
обект шивашки цех, находящ се в гр. Русе ул. „Николаевска“ №33, ет.1.
Проверяващите установили, че в цеха на дружеството се намирало и лицето А. Й.,
която търсела и работа и дошла да пробва машина и „прошива парцал“, видно от
подписана от нея декларация, намираща се на л.13 от възз. дело.
Всичко това е
материализирано в съставения от извършилите проверка инспектори към ДИТ
протокол от 09.10.2020г., от който узнаваме, че са дадени и предписания към
дружеството за отстраняване на установените нарушения на трудовото
законодателство.
Липсата на извършен
инструктаж на А. Й. за датата на присъствието й в предприятието на „Пепи стил“
ООД дало основание за съставянето на АУАН №18-001539 от 09.10.2020г. от гл.
инспектор П. П., а административното нарушение, за което е повдиганото с него
обвинение, е квалифицирано като такова по чл. 11, ал.1, т.6 във вр. с чл. 11,
ал.6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.
Въз основа на АУАН, при
липсата на и на възражение срещу него, от Директора на Дирекция "Инспекция
по труда" – Русе било издадено и НП № 18-001539/13.10.2020 г., оспорено
пред РРС и отменено от съдебния състав, разгледал жалбата.
Според разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на ЗБУТ „Работодателят осигурява провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от
срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на :“ т.6
– „всички други лица, които ще посещават производствени звена на
предприятието“.
За да е налице нарушение на
тази разпоредба и да се осъществи състава на чл.413, ал.2 от КТ, според която
норма „Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева,
а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лева“, е необходимо да са изпълнени следните две
условия: 1. Лицето, срещу което се повдига обвинение по текста на чл.413, ал.2
от КТ да има качеството на работодател, по смисъла на §1,т.2 от ДР на ЗЗБУТ. Но
не работодател на лицето, посетило или което ще посети производствени звена на
предприятието, както погрешно разсъждава РРС, включително и адвоката на
ответника - „Пепи стил“ ООД, а просто качеството „работодател“. Това разбира се
важи само и единствено по отношение на нарушението по чл.11, ал.1, т.1-6 от
Наредбата. Във всички останали случаи трябва да се изследва дали е налице
трудово правоотношение между
проверяваното от ИТ лице/дружество и лицето/лицата, спрямо които следва да се
проведе или да е проведен инструктаж; 2. Да е налице посещение в предприятието от
лице, попадащо в категорията на описаните в чл.11, ал.1, т.1-6 от Наредбата и
спрямо това лице/лица да не е извършен инструктаж.
Както виждаме, в настоящия
случай и двете условия при извършената на 03.09.2020г. от длъжностни лица към Д
“Инспекция по труда“ Русе проверка за спазване на трудовото законодателство, по
работни места на „Пепи стил“ ООД, в обект шивашки цех, находящ се в гр. Русе
ул. „Николаевска“ №33, ет.1, са били налице. В предприятието служителите на ДИТ
са установили лице, което е външно за предприятието, и за това лице не е бил
извършен инструктаж, както изисква чл.11, ал.1, т.1-6 от Наредбата, за което
няма спор, а дори е признато от управителя на дружеството - П. Иванов, в
попълнена декларация, намираща се на л.13 от възз. дело. Няма спор и че „Пепи
стил“ ООД има качеството на работодател и се явява лицето по Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г., което следва да изпълнява всички правила и изисквания,
разписани в нея, сред които и тези за извършване на видовете инструктаж.
Ето защо правилно и
обосновано е ангажирана отговорността на дружеството, за допуснатото от него
нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-6 от Наредбата, съответно то е
санкционирано по реда на чл.413, ал.1 от КТ, тъй като това нарушение е вид неизпълнение
на задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
Административният съд счита,
че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са опорочили
производството по установяване на нарушението и налагане на административното
наказание или да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Така
издаденото от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Русе НП №
18-001539/13.10.2020 г. е законосъобразно. Като такова то следва да се
потвърди.
Подхождайки противно на тези
доводи, с отмяната на санкционния акт, Районен съд Русе е постановил неправилен
съдебен акт, който по изложените по-горе съображения подлежи на отмяна.
Остават неоснователни
доводите на ответника в настоящото производство, идентични с мотивите на РРС,
досежно това, че за да е налице конкретното нарушение, следва да се установи,
че проверяваното дружество/лице/ е работодател на другото лице, намиращо се в
предприятието. Това действително би било така като изискване, но както
посочихме по-горе, за другите нарушения на Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.,
извън тези по чл.11, ал.1, т. 6 от Наредбата. Както виждаме, в чл.11, ал.1, т.6
от Наредбата са описани категория лица, които не са в трудови правоотношения с
работодателя, и спрямо тях важи изискването за наличието на извършени
инструктажи по безопасност и здраве. Лицето А. А. е именно в тази категория
лица и спрямо нея не е бил извършен инструктаж. Никъде не се говори и за
начален инструктаж, както сочи адв. В.. Видно от описанието на нарушението в
НП, АНО е посочил „…не е осигурил провеждането на инструктаж…“, а не на начален
инструктаж. Нямат общо по отношение на фактите настоящото дело и к.а.н.д. №177/2019г.
на АС Русе, защото там става въпрос за нарушение на чл. 12, ал.1, във вр. с чл.
2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., разпоредба, свързана със задължение на
работодателя за извършване на начален инструктаж, за който както знаем, е
спрямо лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1,
т. 1 – 5 от Наредбата, но не и спрямо лицата по чл.11, ал.1, т.6 от същата
Наредбата.
С оглед изхода на спора,
основателно е искането на касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. То се иска в минимален размер. На основание чл.63, ал.5(изм.)
от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ такива се дължат
към Дирекция "Инспекция по труда" – Русе в размер на 80 лева.
Воден от това, на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260217 от 12.05.2021 г.,
постановено по АНД № 2241/2020г. по описа на Районен съд - Русе и вместо него
Постановява:
Потвърждава Наказателно постановление №
18-001539/13.10.2020 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - Русе, с което на „Пепи стил“ ООД, за нарушение на чл. 11, ал.1,
т.6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 416, ал.5 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1 500 лева.
Осъжда „Пепи
стил“ ООД, ЕИК ********* да заплати
на Дирекция "Инспекция по труда" – Русе сумата от 80 (Осемдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: