Р Е Ш Е Н И Е
№………./25.04.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публично заседание на девети април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ : ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
участието на секретаря Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1073 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 ТЗ/.
Производството е
образувано по предявен от В.Н.Л. против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, иск за заплащане на сумата от
70 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди вследствие на настъпило на 21.05.2016 год. ПТП, в гр.Варна при управление
на автобус марка „Мерцедес О 405 Н“, с рег. ***********, собственост на
„Делтакар“ ООД, гр.Варна, управляван от А.Б.А. по линия № 26-28, за което
водачът е признат за виновен по силата на утвърдено от съда споразумение по
НОХД № 1723/2018 год. по описа на ВРС – 38 с-в, сумата от 15 197 лева,
представляваща законна лихва върху главницата от датата на увреждането до
датата на исковата молба и сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди, съставляващи заплатено на 20.04.2018
год. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в качеството й
на частен обвинител по НОХД № 1723/2018 год., както и законната лихва върху
главниците от 70 000 лева и 600 лева, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ
/отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в
сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.
Твърди се от ищцата в исковата й
молба, че на 21.05.2016 год., около 12 часа, се качила в автобус от градската
пътна мрежа по линия № 26-28, с посока на движение бул.“Осми Приморски полк“,
като е седнала на седалката зад кабината на шофьора. Излага, че след
преминаване на автобуса покрай паметник „Арката“, намиращ се между двете пътни
платна по бул.“Осми Приморски полк“, автобусът рязко изменил посоката си на
движение в дясно, вероятно задействайки спирачките, поради което и ищцата
политнала напред, ударила се и се свлякла от седалката; автобусът се блъснал в
крайпътен електрически стълб и спрял, при което рязко спиране ищцата била
затисната и от метални предмети от кабината на шофьора. Излага също така, че с
линейка е била откарана в Спешен кабинет, била е приета в клиниката по
Ортопедия и травматология, бил й поставен гипс и последвало интензивно лечение
повече от десет месеца. За станалото ПТП, водачът на автобуса е бил признат за
виновен по силата на постигнато между страните и прокуратурата споразумение по НОХД № 1723/2018 год. на ВРС-38 състав, като
вследствие на ПТП същата е претърпяла множество телесни повреди, изразяващи се
в травматичен оток в лявата слепоочна област, контузия на лявата гръдна
половина, счупване на ладиевата кост, счупване на външния малеол на дясната
подбедрица, кръвонасядания и ожулване в областта на долните крайници, като
всяко едно от двете счупвания е обусловило трайно затруднение на двата увредени
крайника за период не по-малък от три месеца като повече от четиридесет дни
ищцата е била в гипс. Освен посочените травматични увреждания, се сочи от
ищцата да е претърпяла и значителни болки и страдания, наложили и лечение при
присихиатър. Поради горното, претендира заплащане на исковата сума.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен
отговор, с който без да оспорва наличието на съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/23/115002822322 от 16.11.2015 год. за застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автобус марка „Мерцедес“, модел
„О 405“ с рег.***********, със срок на действие от 28.11.2015 год. до
27.11.2016 год., оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
наличието на всички посочени в исковата молба физически и психологически болки
и страдания, а в евентуалност наличието на причинно – следствена връзка между
уврежданията и процесното ПТП. Излага, че липсват данни за състоянието на
ищцата след ПТП, поради което и счита, че не следва да обезщетява настъпили
вследствие на евентуално неправилно лечение вреди. Освен характера и вида на
посочените от ищцата увреждания, оспорва и продължителността на периода за
твърдяното възстановяване на ищцата. Оспорва и твърденията за изключителна вина
на водача на автобуса, като твърди неконкретизирано невнимание от страна на
пътника, довело до съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорват се исковете
и по размер, както и се оспорва дължимостта на претенцията за имуществени вреди
и акцесорната претенция за лихва.
В срока
по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която
оспорва твърденията на ответника.
В срока
по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който
навежда идентични като в писмения отговор доводи.
В
съдено заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Я., поддържа
предявения иск и моли същия да бъде уважен.
В о.с.з., ответното
дружество, чрез процесуалния си представител адв. С., моли за
отхвърляне на предявения иск, в условията на евентуалност за присъждане на
обезщетение в справедлив размер съобразно изложени в писмена
защита съображения.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 42/07.01.2019 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не
е спорно по делото, а и се установява от представената справка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, че лек
автомобил марка „Мерцедес О 405
Н“, с рег. ***********, е бил застрахован в ответното дружество по
задължителната застраховка гражданска отговорност, застрахователна полица
115002822322, със срок на действие 28.11.2015
год. - 27.11.2016 год.
От
приобщената преписка по
НОХД № 1723/2018 год. на ВРС се установява,
че на 21.05.2016 год., около 12.00 ч., А.Б.А. изпълнявал последен курс
от смяната си, като управлявал
пътнически автобус „Мерцедес О 405 Н“, с рег.***********, в който се превозвали
около 15-20 пътници, включително и ищцата в настоящото производство В.Л..
Автобусът се придвижвал по бул.“Осми приморски полк“ в посока бул. „Чаталджа“ в
средна пътна лента, като след подминаване на паметник „Арката“, водачът изгубил
контрол над управлението му и извил рязко волана надясно, при което въпреки
задействане на спирачната система, автобусът навлязъл в дясната пътна лента,
качил се на бордюра, счупил предпазната ограда, разделяща пътното платно от
тротоара, след което със скорост от 39,67 км/ч. се блъснал с предната си част в
метален електрически стълб от тролейната мрежа, който се счупил. След сблъсъка
автомобилът преустановил движението си.
Срещу водача на
автобуса А.А. бил внесен обвинителен акт и с протоколно определение № 254 от
10.05.2018 год. Варненски районен съд одобрил постигнатото между прокурора,
подсъдимия и частните обвинители споразумение, по силата на което Ал. А. бил
признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „а“, пр. 1 и 2, ал.
1, б. „б“ , пр. 1 и 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, с което причинил на В.Н.Л. две
средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лява ладиевидна кост,
обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период не
по-малък от три месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес,
счупване на външния малеол на дясната подбедрица, обусловило трайно затруднение в движението на десния
долен крайник за период не по-малък от три месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес. Определено било наказание „лишаване от свобода“ за срок
от шест месеца, отложено с изпитателен срок от три години, както и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Във връзка с релевираното
с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване по делото е проведена
САТЕ. Същата не е оспорена от страните, поради което и съдът я кредитира като
обективно и компетентно дадена, кореспондираща с приобщените по делото
доказателства. Видно от заключението по нея, ищцата е седяла в автобусния салон
при първа лява седалка от единичен тип, непосредствено зад преградата при
седалката на водача, като не е имала обективна възможност да предотврати
настъпването на травмите, или част от тях при сблъсъка с металния стълб. В тази
връзка, в проведеното открито съдебно заседание, ответната страна, чрез
процесуалния си представител, заявява, че оттегля възражението за
съпричиняване.
Съобразно изслушаната и
неоспорена от страните медицинска експертиза, преди
процесното ПТП ищцата, понастоящем 79 годишна, е страдала от хипертонична
болест, захарен диабет II-ри тип, исхемична болест на сърцето,
както и мозъчно-съдова болест, във връзка с които е провеждано редовно
медикаментозно лечение, но не и оперативни намеси. Наличните хронични
заболявания не са във връзка с процесното ПТП. В резултат
на инцидента, ищцата е получила травматичен оток в лява слепоочна област,
контузия на лявата гръдна половина, счупване на лява ладиевидна кост, счупване
на външния малеол на дясната подбедрица, кръвонасядания и ожулване в областта
на долните крайници. Излага се от вещото лице – медик, че счупването на лява
ладиевидна кост и на външния малеол на дясната подбедрица са обусловили трайно
затруднение в движението на левия горен крайник, съответно десния долен крайник
за период не по-малък от три месеца. По отношение на останалите травматични
увреждания вещото лице сочи, че са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, оплакванията при
които отшумяват в рамките на около три седмици. Според изложеното от вещото
лице, към настоящия момент не се наблюдава дефицит във функциите и ищцата може
да ползва крайниците си, както преди процесното ПТП.
За установяване на
понесените от ищцата болки, страдания и неблагоприятни психически изживявания
по делото е изслушана съдебно-психиатрична експертиза и са събрани гласни
доказателства. От проведената и неоспорена от страните СПЕ се установява, че
ищцата е развила посттравматично стресово разстройство, което е придобило
хроничен характер, като с оглед напредналата й възраст и застоен мисловен
процес, възстановяване на психичното й състояние преди ПТП не би могло да се
очаква. Психотерапевтична подкрепа, но не и терапия е получавала от сина си, психолог
по професия. Психиатър е бил посетен еднократно през 2018 год., а семейният
лекар е изписал леки транквилизатори. Вещото лице излага, че психиката й е
ригидна и неподатлива на въздействия, поради което с несигурен ефект би могло
да се опита лечение чрез психотерапия.
Разпитани са свидетелите Г.С.К. (приятелка на
ищцата) и С.Ц.Л. (син на ищцата), чиито показания съдът кредитира при условията
на чл.172 ГПК. Свидетелката К. излага, че след ПТП-то ищцата е била настанена в
болнично заведение, а след изписването й свидетелката полагала грижи за нея в
дома си, поради невъзможност на ищцата да се обслужва сама. Сочи, че гипсът й
бил свален след 35-тия ден, като продължила да се грижи за нея още 15-20 дни
след това. И свидетелката К. и разпитаният син на ищцата излагат, че преди
инцидента, същата е проявявала активност в бизнеса на сина си и отглеждането на
децата му, на собствена зеленчукова градина, каквато понастоящем не е възможна
предвид затрудненото й придвижване. Около два месеца след свалянето на гипса се
е придвижвала с проходилка. Наложила се е продажба на стария й апартамент (без
асансьор) и покупката на такъв с асансьор. Контактите й са били ограничени
единствено до комуникация по телефон и посетителите в дома на г-жа К..
Свидетелят Л., твърди, че постравматичният стрес от изживяното се проявява в
нежеланието на ищцата да се вози в автобус, на предна седалка в автомобил, а
също и в постоянните й обаждания по телефона, за да се увери, че синът й е добре,
щом е на път. Свидетелката К. също констатира, че след инцидента животът на
ищцата се променил драстично, а щадейки увредения си десен крак през есента е
паднала и счупила дясна ръка. Излага, че психическото й състояние постепенно се
възстановява, но страхът й не може да я напусне, което е последица от пътния
инцидент.
Въз основа на
горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд
формира следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от
ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 год.,
в сила от 1.01.2016 год./ и чл.86 ЗЗД.
Основателността на прекия иск на увредения срещу
застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна
на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач,
включително обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек
автомобил марка
„Мерцедес О 405 Н“, с рег. *********** съдът намира за установено с оглед събраните по
делото писмени доказателства. Предвид обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в чл. 267 КЗ /отм./, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.
45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК, вр. чл.300 от ГПК,
споразумението има сила на влязла в сила присъда, а влязлата в сила
присъда на наказателния съд се ползва със задължителна за настоящия съд
сила относно авторството, противоправността и вината, в които предели съдът е
длъжен да приеме за доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД.
Относимите към
съставомерността на деянието обстоятелствата, включени във фактическият състав
на престъплението, предмет на воденото наказателно производство, са установени,
видно от одобреното от наказателния съд по реда на чл. 381 и следв. НПК
споразумение по НОХД № 1723/2018 год. по
описа на ВРС, с което се установява, че на 21.05.2016 год. около 12 ч. А.Б.А., изпълнявайки курс с автобус от
обществения транспорт е нарушил правилата за движение, вследствие на което е
настъпил сблъсък между автобуса и крайпътен метален стълб, за което последният
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3,
буква „а“, пр. 1 и 2, ал. 1, б. „б“ , пр. 1 и 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, с което
е причинил телесни повреди на повече от едно лице, като на ищцата в настоящото
производство В.Л., са причинени две средни телесни повреди, изразяващи се в
счупване на лява ладиевидна кост, обусловило трайно затруднение в движението на
левия горен крайник за период не по-малък от три месеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес, счупване на външния малеол на дясната
подбедрица, обусловило трайно
затруднение в движението на десния долен крайник за период не по-малък от три
месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.
Предвид изложеното
настоящият състав приема за установени противоправността /нарушение на правила
за движение от водача/, причиняването на вредата и вината на водача, като
елементи от престъпния състав.
С оглед на гореизложената
фактическа установеност, посредством събраните писмени доказателства, се
установява причинната връзка между настъпилите телесни увреждания и настъпилото
пътнотранспортно произшествие, поради което съдът приема за доказан фактическия
състав на деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя
възниква задължение за обезщетяване вредите, настъпили в резултат на
поведението на водача на автобуса от обществения транспорт, за който е
действала застраховка гражданска отговорност. Следователно, ищецът като пострадал при процесното
ПТП, попада в приложното поле на чл.257 КЗ /отм/ и предвид функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя с тази на деликвента, е легитимиран
да предяви настоящия иск.
От проведената САТЕ се установява, че
ищцата не е имала обективна възможност да противодейства на настъпване на
травмите при изложения и неоспорен от
страните механизъм на ПТП, поради което и в о.с.з. ответникът, чрез процесуалния
си представител изрично оттегля релевираното възражение за съпричиняване. Ето защо, съдът приема, че не е налице основание за
изследване на въпроса за редуциране на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл. 52 ЗЗД,
поради съпричиняване.
Съгласно задължителните
за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума
на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
"справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характера и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; загрозявания и др., дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
От събраните по делото доказателства
се установява характерът и степента на телесните увреждания, изразяващи се в травматичен оток в лява слепоочна
област, контузия на лявата гръдна половина, счупване на лява ладиевидна кост,
счупване на външния малеол на дясната подбредрица, кръвонасядания и ожулване в
областта на долните крайници. Посочените
увреждания са обусловили болничен престой и имобилизация, като счупването на
левия горен и на десния долен крайник са обусловили трайно затруднение в
движението им за период не по-малък от три месеца. Съгласно изслушаното заключение по
проведената СМЕ, към настоящия момент не се наблюдава дефицит във функцията на
увредените вследствие на процесното ПТП крайници, освен при продължително
натоварване, стоене в изправено положение, климатични промени и т.н. Установява
се също, че произшествието неизбежно се отразило върху обичайния начин на живот
на ищцата – ограничило е възможността да се обслужва сама и да се чувства
пълноценна личност, да помага в работата на сина си и да се грижи за внуците
си, поради което съдът намира, че ищцата е претърпяла твърдените неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото увреждане.
След обстоен анализ на всички
обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на здравето,
причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по време на
инцидента, както и след това, продължителността и степента на претърпените
болки и страдания, част от които продължават и към настоящия момент, както и
възрастта на пострадалата, в която емоционалният стрес не е компенсируем с
бъдещи положителни емоционални изживявания, съдът счита искът за причинените неимуществени вреди за доказан в
размер на 55 000 лева, като в
останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Поради уважаване на иска за
неимуществени вреди съдът намира за основателен и акцесорният иск за
мораторните лихви. Съгласно трайноустановената съдебна практика същите се
дължат от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.84, ал.3 ЗЗД вр.чл.223 КЗ. /в тази насока Решение № 45/15.04.2009
год. по т. д. № 525/2008 год. докладчик съдия Камелия Ефремова, II ТК; Решение
№ 126 от 2.10.2009 год. на ВКС по т. д. № 290/2009 год., II т. о., ТК,
докладчик съдията Марио Бобатинов/.
В конкретния случай, съдът е сезиран с
искане за присъждане на сумата от 15 197 лева, представляваща лихва за забава
от датата на деликта /21.05.2016 год./ до датата на исковата молба /09.07.2018
год./, който иск се явява основателен до размера от 11 918.30 лева. За
разликата до пълния предявен размер, а именно за сумата от 3 278.70 лева,
искът следва да се отхвърли. Върху главницата от 55 000 лева следва да се
присъди законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до датата на
окончателното заплащане на сумата.
По имуществените вреди, понесени от
ищцата, претендирани в общ размер на 600 лева, представляващи заплатен хонорар
на процесуалния представител на ищцата адв. Я. за осъществено представителство
в досъдебното и съдебното производство, за които е приложен Договор за правна
защита от 20.04.2018 год.:
Съобразно ППВС № 4/68 год., по силата на чл.45 и сл. ЗЗД, подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, включително и имуществените такива, които пострадалият търпи.
Същите се изразяват както в лишаване от възможността му да полага труд и да
получава трудово възнаграждение, така и в извършването на необходимите разходи
за възстановяване на здравето.
В случая не се касае за разходи, свързани с възстановяване на здравето, а
за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в наказателно производство, в
което ищцата е била конституирана като частен обвинител. Съобразно разпоредбата
на чл. 268, т.10 КЗ /отм./ застрахователят не заплаща съдебни
разноски, освен сторените по дела, водени срещу застрахования за установяване
на гражданската му отговорност, когато е привлечен в процеса /чл.223, ал.4 КЗ
/отм./ и до размера на застрахователната сума. Видно от приложеното НОХД №
1723/2018 год. по описа на ВРС в проведеното наказателно производство не е бил
приет и разгледан граждански иск срещу виновния водач, а производството е
завършило с одобряване на споразумение между страните, поради което
претенцията, в тази й част, не попада в обхвата на изключенията по чл. 268,
т.10 и следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода от спора на
ищцата се следват сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно представените доказателства, като съразмерно уважената част следва да
се присъди сумата от 2 105.89 лева.
В полза на ответника, с оглед отхвърлената част от
исковете и представените доказателства, подлежат на присъждане
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 045.19 лева.
В тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските за дължима държавна такса по уважената
част от исковете в размер на 2 676.73 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.Л., ЕГН: **********,***, сумата
55 000 лева /петдесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие настъпило на 21.05.2016 год. ПТП, в
гр.Варна при управление на автобус марка „Мерцедес О 405 Н“, с рег. ***********,
собственост на „Делтакар“ ООД, гр.Варна, управляван от А.Б.А. по линия № 26-28
и обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка «Гражданска отговорност», сключена с ЗАД „ОЗК-Застраховане ” АД, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба /09.07.2018 год./ до окончателното й изплащане,
както и сумата от 11 918.30 лева /единадесет
хиляди деветстотин и осемнадесет лева и тридесет ст./, представляваща обезщетение за забава от датата на
увреждането 21.05.2016 год. до
датата на исковата молба, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на
основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от
1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 55 000
лева до предявения размер от 70 000 лева и иска за обезщетение за
забава от датата на увреждането 21.05.2016 год. до датата на исковата молба за горницата над присъдените
11 918.30 лева до претендираните 15 197 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от В.Н.Л., ЕГН: **********,***, срещу ЗАД
„ОЗК-Застраховане ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Възраждане“, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.5, иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 600 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, съставляващи заплатено на 20.04.2018 год.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в качеството й на
частен обвинител по НОХД № 1723/2018 год.ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /09.07.2018 год./
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.5 ДА
ЗАПЛАТИ на В.Н.Л., ЕГН: **********,***, сумата от 2 105.89 лева /две хиляди сто
и пет лева и осемдесет и девет ст./, представляваща сторени пред настоящата
инстанция разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/, съразмерно на
уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“
№ 7, ет.5,
да заплати в полза на в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОКРЪЖЕН
СЪД ВАРНА, сумата 2 676.73 лева /две
хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и три ст./ , представляващи държавна такса по уважената част от исковете на
основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Н.Л., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„ОЗК-Застраховане” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.5 сумата 1 045.19 лева /хиляда
и четиридесет и пет лева и деветнадесет ст./, представляваща дължимите
съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: