Р Е Ш Е Н И Е
№ 55 19.04.2019 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
на деветнадесети март
две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар – Янка Ганчева,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 113 по описа за 2018 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава десета, Раздел I от АПК, във връзка с чл.112, ал.1,т.4 от Закон
за здравето/ЗЗ/.
Образувано по жалба на Г.Д.Ц., ЕГН -********** ***
против Експертно решение /ЕР/ №0469/056 от 31.05.2018г. на комисия-специализиран състав по психични болести на НЕЛК
гр.София, с което се отменя Експертно решение № 3888/20.12.2017г. на
Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ към МБАЛ Търговище
АД-гр.Търговище в частта по трудовата препоръка и е издадено ново решение, с
което се приема, че Г.Д.Ц. не може да
работи като старши учител-начален етап.
В жалбата се излага становище, че
оспореното решение на НЕЛК е незаконосъобразно, необосновано и е в противоречие
с целта на закона. Навежда се, че здравословното състояние на оспорващата не е
пречка да упражнява длъжността си старши учител-начален етап. Излага се
становище, че заболяването и не попада в категорията заболявания по чл.2,т.2 от
Наредба №4 за определяне на заболяванията и отклоненията, които застрашават
живота и здравето на децата и учениците. Моли се оспореното ЕР на НЕЛК да бъде отменено и преписката да
се върне на органа за ново произнасяне. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
В
съдебно заседание оспорващата се представлява от адвокат Л.И. ***.
Ответникът по оспорването- Национална
експертна лекарска комисия гр.София в съдебно заседание не изпраща
представител. От процесуалния им представител юрисконсулт Е. А. е постъпила
писмена молба. В нея се излагат доводи, обосноваващи, че изготвеното заключение
по допуснатата тройна съдебно-психиатрична експертиза е значимо при възникнал
трудово-правен спор, но не и към преценката, касаеща
законосъобразността на ЕР на НЕЛК. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна - ОУ „Васил Левски“
с.Славяново, ул.“Първи май“ №15 чрез
Директора, в съдебно заседание се представлява от адвокат А.М. ***, който
излага становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки, в
които излага подробни доводи, обосноваващи законосъобразност на ЕР на НЕЛК в
оспорената му част, по отношение на трудовата препоръка на Г.Д.Ц.. Претендира присъждане
на направените по далото разноски.
Заинтересованата страна- ТЕЛК към МБАЛ Търговище АД
гр.Търговище в съдебно заседание не изпращат представител и не ангажират
писмено становище.
Заинтересованата страна- ТП на НОИ
гр.Търговище в съдебно заседание не изпращат представител и не ангажират
писмено становище.
Заинтересованата страна-РД „Социално
подпомагане“ -Търговище в съдебно заседание не изпращат представител. Постъпила
е писмена молба.
Заинтересованата страна - Агенция за
хора с увреждания –София в съдебно заседание не изпращат представител и не
ангажират писмено становище.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С Експертно решение /ЕР/ №3888/202/ от
20.12.2017 г. на ТЕЛК към МБАЛ Търговище АД оспорващата Г.Д.Ц., работеща като старши учител-начален
етап е преосвидетелствана с оценка на работоспособността - 66% трайно намалена
работоспособност за срок от 2 години до 01.12.2019г. С ЕР оспорващата е
освидетелствана с водеща диагноза: Рецидивиращо депресивно разстройство и с моментен депресивен епизод- умерено тежък,
водещ до умерена социална дезадаптация. В ЕР на ТЕЛК
като противопоказни условия на труд е отразено- тежък физически труд, нервно-психично
пренапрежение, нощен труд, неблагоприятен микроклимат. В ЕР ТЕЛК е дала
заключение, че лицето може да работи като старши учител-начален учител.
Гореописаното ЕР на ТЕЛК е обжалвано от
директора на ОУ „Васил Левски“ с.Славяново пред НЕЛК.
С ЕР №0469/056/ от 31.05.2018г. НЕЛК,
Специализиран състав по психични болести с председател д.И., д. З. и д. В.а е отменил ЕР
на ТЕЛК само в частта по трудовата препоръка и е издала ново решение. В ЕР като
мотиви е отразено, че описаните в производствената характеристика фактори на
работния процес-високо нервно-психично напрежение, психоемоционално
напрежение, стрес и стресогенни фактори на работната
среда обуславят дисбаланс между изпълнението на трудовите задачи на професията
„учител начален етап“ и индивидуалните възможности и личностната характеристика на Ц.. С Експертното
си решение НЕЛК е излязла със заключение, че лицето Г.Д.Ц. не може да работи
като старши учител-начален етап.
Експертното решение на НЕЛК е съобщено на
оспорващата Ц. на 05.07.2018г. съгласно приложеното по делото известие за
доставяне. Жалбата на Г.Д.Ц. срещу ЕР на НЕЛК е подадена до Административен съд
–Търговище на 11.07.2018г. чрез НЕЛК.
Съгласно приложената по делото
производствена характеристика работният процес на оспорващата е свързан с
високо нервно-психично натоварване с II-степен
на риск, което обуславя психоемоционално напрежение
през целия работен ден-8 часа. Налице е напрежение и стрес, оценени във II-степен, с риск по-висок от незначителния, с опасност
от психо-соматични проблеми.
Съгласно заключението по допуснатата по
делото повторна съдебно-психиатрична експертиза заболяването, от което страда
оспорващата, съгласно ЕР № 3888/20.12.2017г. на ТЕЛК към МБАЛ Търговище може да
се определи като разстройство на настроението по категориите заболявания,
определени по чл.2,т.2 от Наредба №4 за определяне на заболяванията и
отклоненията, които застрашават живота и здравето на децата. Посоченото
заключение синхронизира с даденото заключение по допуснатата първоначална
единична съдебно-психиатрична експертиза, съгласно което според международната
класификация на болестите-10 та ревизия, диагнозата рецидивиращо депресивно разстройство, от което страда
оспорващата е включена в клас „Разстройства на настроението/Афективни
разстройства/ и влиза в категорията заболявания, определени в чл.2,т.2 от
Наредба №4 за определяне на заболяванията и отклоненията, които застрашават
живота и здравето на децата.
Съгласно даденото в съдебно заседание
допълнение към заключението по повторната тройна СМЕ от д.П., заболяването на
оспорващата- рецидивиращо депресивно разстройство е хронично заболяване. Това
заключение напълно синхронизира с даденото заключение по първоначалната СМЕ, а
именно че диагнозата на оспорващата е с ход на протичане-хроничен. Съгласно становището на д.Г. по първоначалната
съдебно-психиатрична експертиза, алтернантно протичане при рецидивиращи депресивни
разстройства няма. Такова има в друг клас разстройства-биполярни афективни разстройства.
Съгласно заключението по повторната
съдебно-психиатрична експертиза по отношение на оспорващата при катамнезното проследяване и описаните в медицинските
документи депресивни периоди не се установява наличие на тежки депресивни
епизоди с психотична симптоматика/налудности
и халюцинации/. Налице са умерено тежки депресивни епизоди без психотични симптоми.
Съгласно допълнителното становище,
дадено от д. А. в съдебно заседание при тежките депресии, дори в умерени
степени един от симптомите са мисли за самоубийство и суицидно поведение, което
при оспорващата не се наблюдава. Излага се становище, че обикновено при тежките
депресивни симптоми боледуващите изпадат в състояние на хипоболия
и не могат да се самообслужват, както и че наличието на психотични
симптоми обикновено обуславя агресия и автоагресия.
Така
установената по делото фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства, от заключението по допуснатата по делото повторна
съдебно-психиатрична експертиза извършена от вещи лица психиатри, в частта в
която съдът кредитира и от заключението по първоначалната единична
съдебно-психиатрична експертиза само в частта, с която тя съвпада с назначената
повторна експертиза. Съдът не кредитира нито едно от събраните по делото гласни
доказателства, предвид на това, че без значение за предмета на делото е дали
поведението на оспорващата е невъздържано и конфликтно или неподобаващо за
учител. Описаните в гласните показания прояви на оспорващата не са свързани с
физически обективна невъзможност тя да преподава в училище, нито с безусловна
забрана тя да заема длъжността. Прояви на оспорващата, които нарушават
трудовата дисциплина или уронват престижа на службата могат да бъдат основание
за търсене на друг вид отговорност, но не обосновават извод за обективна
невъзможност за изпълнение на задълженията и като учител. Неотносими
са и съображенията за професионални постижения на оспорващата. Предвид това,
съдът не цени така събраните доказателства в тази насока.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира жалбата за допустима по следните съображения:
Жалбата е подадена в срок, срещу административен акт, подлежащ
на самостоятелно съдебно оспорване, от
надлежна страна-адресат на акта и при наличие на правен интерес.
При разглеждане на жалбата по същество, съдът след служебна проверка съгласно чл.168 от АПК,
прави следните правни изводи:
Обжалваното решение на НЕЛК- Специализиран състав по психични болести е
постановено от компетентен орган, при спазване на чл.18, ал.3, чл.49, ал.1 от
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Оспореното
решение е издадено в установената от закона форма и при спазване на
административно-процесуалните правила.
По отношение на съответствието
на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:
По отношение на диагнозата, на която оспорващата е освидетелствана –
рецидивиращо депресивно разстройство с депресивен епизод-умерено тежък Експертно
решение № 3888/20.12.2017г. на ТЕЛК към
МБАЛ Търговище е влязло в сила. В същото
ЕР , в частта в която е влязло в сила, като противопоказни условия на
труд е посочено и нервнопсихично пренапрежение. Съгласно
приложената по делото производствена характеристика работният процес на
оспорващата като учител-начален етап в ОУ
„Васил Левски“ с.Славяново е свързан с високо нервно-психично натоварване с II-степен на риск, което обуславя психоемоционално
напрежение през целия работен ден-8 часа. При тези данни по делото съдът намира
оспореното решение на НЕЛК за постановено в съответствие с противопоказаните
условия на труд, дадени с ЕР на ТЕЛК в неотменената му и влязла в сила част.
Независимо от гореизложеното съдът намира и следното:
Безспорно от заключението по допуснатата повторна съдебно-психиатрична експертиза, по
делото се доказа, че заболяването от което оспорващата страда, а именно -рецидивиращо депресивно разстройство, попада в клас „Разстройства на настроението/Афективни разстройства/ и влиза в категорията заболявания,
определени в чл.2,т.2 от Наредба №4/24.10.2016г на МЗ за определяне на
заболяванията и отклоненията, които застрашават живота и здравето на децата.
Съгласно ЕТ на ТЕЛК, в частта на
диагнозата, в която същото е влязло в сила, заболяването на оспорващата е с
етап- умерено тежък, водещ до умерена дезадаптация.
Безспорно се доказа също така, че
заболяването е с ход на протичане-хроничен.
При тези данни, съдът намира, че са
налице предпоставките за пречка за заемане на длъжността учител-начален етап от
оспорващата по смисъла на чл.2,т.2 от Наредба №4/24.10.2016г на МЗ, във връзка
с чл.215, ал.1,т.3 от Закон за предучилищното и училищното образование, съгласно
която разпоредба длъжност на педагогически специалист не може да се заема от
лице, страдащо от заболяване или отклонение -разстройство на настроението -/афективно разстройство/ с алтернативно посочения в
разпоредбата ход на заболяването- хронично протичане. Съдът намира, за достатъчно,
доказването по делото на етапа-умерено
тежък, както и хода на заболяването на оспорващата- хроничен, за да се изведе
извод за наличието на пречка за заемане на длъжност учител-начален етап по чл.2,т.2 от Наредба №4/24.10.2016г на МЗ.
Предвид това, че хроничното и алтернантното протичане
на заболяванията се изключват, съдът намира изброяването в посочената
разпоредба на хода на заболяването за алтернативно и посочването на - чести
тежки епизоди с психотични симптоми за предпоставка,
която не е задължителна, а алтернативно посочена. Съдът приема, за достатъчно
наличието на едно от така изброените в горепосочената норма на Наредбата етапи
на развитие на заболяването, за да се приеме, че е налице законова пречка за
заемане на длъжността -педагогически специалист. Не е наложително оспорващата
да е изпадала в тежък епизод с психотични симптоми,
за да се приеме, че е налице риск за здравето и живота на учениците.
На основание всичко гореизложено съдът
намира оспореното Решение на НЕЛК за постановено при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Следва жалбата на Г.Д.Ц., ЕГН -********** ***
против ЕР №0469/056 от 31.05.2018г. на комисия-специализиран състав по психични болести на НЕЛК
гр.София да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на направеното искане на
процесуалния представител на НЕЛК-юрисконсулт Е. А. за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, предвид на това, че
по делото не е приложено пълномощно за юрисконсулт Ева Александрова, липсва приложен и списък за разноските, съдът
намира, че искането следва да бъде оставено без уважение.
С
оглед резултатът от оспорването на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва на
заинтересованата страна ОУ „Васил Левски“
с.Славяново да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева, платени за
възнаграждение на един адвокат.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Ц., ЕГН -********** ***
против Експертно решение /ЕР/ №0469/056 от 31.05.2018г. на комисия-специализиран състав по психични болести на НЕЛК
гр.София, с което се отменя Експертно решение № 3888/20.12.2017г. на
Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ към МБАЛ Търговище
АД-гр.Търговище в частта по трудовата препоръка и е издадено ново решение, с
което се приема, че Г.Д.Ц. не може да
работи като старши учител-начален етап.
ОСЪЖДА Г.Д.Ц., ЕГН -********** *** да заплати на ОУ „Васил Левски“,
ЕИК-*********, с.Славяново, общ.Попово, обл.Търговище,
представлявано от директора Б. Л. Н. разноски по делото в размер на 300 /триста / лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: