Решение по дело №3919/2009 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 27
Дата: 8 януари 2013 г. (в сила от 29 януари 2013 г.)
Съдия: Мирослава Райчева Неделчева
Дело: 20093230103919
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №

                                     

***, 08.01.2013година

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

        *** районен съд, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

 

при секретаря С.Б., сложи за разглеждане гражданско дело №3919 по описа на съда за 2009 година, докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е за делба във фазата на извършването й.

С влязло в сила решение №..., том ..., стр.... от ...г. по гр. дело №3919/2009год. на .. е извършена делба на следния недвижим имоти, между следните съделители, при следните квоти, по следния начин:    РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 353 от ГПК, СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ: НИВА с площ от ... кв. м., ... категория, обособена като поземлен имот с № ... по картата за възстановената собственост на землището на ...., като трите новообразувани имота от този имот ПОСТАВЯ В ДЯЛ, както следва: 

               І. В ДЯЛ НА Й.Х.И. с ЕГН **********: Нива с площ от *** дка, *** категория, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне землището на ***. Пазарната стойност на имота е в размер на 3120 /три хиляди сто и двадесет/ лева.

               ІІ. В ОБЩ ДЯЛ НА И.А.Д. с ЕГН ********** и М.Р.Д. с ЕГН **********, последната, поради ***, чрез майка си и законния си представител И.А.Д.: НИВА с площ от *** дка, *** категория, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне землището на ***. Пазарната стойност на имота е в размер на 3120 /три хиляди сто и двадесет/ лева.

               ІІІ. В ОБЩ ДЯЛ НА Й.И.П. с ЕГН **********, Г.С.Г. – *** с ЕГН ********* и С.И.П. с ЕГН **********: НИВА с площ от 4.801 дка, *** категория, съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне землището на ***. Пазарната стойност на имота е в размер на 3120 /три хиляди сто и двадесет/ лева.

         Горецитираният съдебен акт е влязъл в сила на ......г.

В първото по делото редовно проведено съдебно заседание **** – ***г. ищците, чрез *** са предявили искове по сметки срещу ответницата, който иск като неконкретизиран е бил оставен без движение, като съдът е дал указания на ищцовата страна да санира недостатъците му. В указания 7-дн. срок, с писмена молба **** е посочила цена на иска – 2000.00 лв., внесла е дължимата държавна такса в размер на 80.00 лв. по сметка на *** /***% от цената на иска/, но искът е останал неконкретизиран, досежно това всеки един от ищците каква сума точно претендира от ответницата, за кои стопански години, каква е сумата на обезщетението за забава по всеки един иск поотделно и съответно за какъв период от време се търси претенцията по акцесорния иск с пр. основание чл.86 от ЗЗД. С молба от ***. /л.***/, ищците са уточнили, че И.Д. и М.Д. претендират Й.И. да им заплати сумата от 633.00 лв. общо, /а не за всяка от двете поотделно/, представляваща получени от ответницата ренти за стопанските 2003г. до 2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от ***. до ***. /датата на предявяване на иска за делба в ДРС/ в размер на 427.48 лв.; за другите три ищци Й.И.П., С.И.П. и Г.С.Г.-***, също молят ответницата Й.И. да им заплати сумата от 633.00 лв. общо, /а не за всяка от двете поотделно/, представляваща получени от ответницата ренти за стопанските 2003г. до 2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от ***. до ***. /датата на предявяване на иска за делба в ДРС/ в размер на 427.48 лв.

Назначеният *** на ответната страна – ***. е изразила становище, че искът по сметки е частично основателен, като в тази връзка е направила възражение за изтекла погасителна давност, като е изложила, че полагаемата се част от рентите се дължат от стопанската 2007-2008г., предвид това, че искът по сметки е предявен 2012г., а не 2009г., когато е подадена исковата молба за делба, в която не е предявен иск по сметки и няма формулиран петитум в тази насока.

В съдебно заседание, проведено на ***., ищците са направили изменение на иска по сметки, като са го намалили от 2000.00 лв. на 1900.00 лв., ответната страна не е възразила и съдът е допуснал така поисканото изменение, досежно размера на иска.

В съдебно заседание, проведено на ***. ищците, чрез *** за заявили, че не поддържат акцесорните искове с правно основание чл.86 от ЗЗД и не търсят лихвите за забава, а само главниците в размер на 1266 лв. общо /по 633.00 лв. за двете групи ищци, посочени по-горе/. Ответната страна не е възразила и е дала съгласие, с оглед на което съдът е прекратил производството в частта, досежно търсеното обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, а именно – 1213лв., представляващи законните лихви върху двете главници от по 633.00 лв. за периода от ***. до ***.

С оглед направеното оттегляне на акцесорните искове се е променила и търсимата сума по двата иска по сметки, която от 1900.00 лв. е станала 1266.00 лв., но ищците не са поискала да направят изменение, досежно размера, предвид на това съдът приема, че претендираната сума по исковете е останала 1900 лв.

Предявените осъдителни искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС, съгласно която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно частта си.

Събраните по делото доказателства, обосновават извода, че съсобствеността между страните, за които е допусната делбата на процесния имот е възникнала със *** П.Д.И., ***. По силата на вписан договор за доброволна делба на наследствени и съсобствен недвижим имот от ***., П.И. преживе е станал собственик на процесния имот. Наследодателят е имал двама сина – Р. П. Д., ***. и И.П.Д., *** /преди кончината на баща си/. Така, след смъртта на П.Д. през 2003г., неговите наследници Й.И. – преживяла съпруга и наследниците на сина му И.П. – преживялата съпруга Г.Г. –*** и двете му деца Й.П. и С.П. и вторият син И.П.Д. се легитимират като съсобственици на делбения имот. След ***. на Р. П., в неговите права встъпват преживялата му съпруга И.А.Д. и детето М.Р.Д.. Така, към 2003г. собственици на нивата в *** са ответницата и четвъртия и петия ищец, а към ***., съсобственици на същия този имот се явяват и първите трима ищци.

От горното се налага извода, че за търсения период от време, досежно исковете по сметки, ищците са имали качеството на собственици на земеделската процесна земя и разполагат с иск /в материалноправен смисъл/ по чл.30, ал.3 от ЗС във вр. с чл.93 от ЗС да търсят добивите от вещта, тъй-като с този иск може да разполага само собственика на определената вещ.

Съгласно §2, т.3 от ПР на ЗАЗ „стопанска година” е времето от 1 октомври на текущата година до 01 октомври на следващата година.     

По делото не се спори, че във времето само ответницата Й.И. е получавала рентите на делбения имот, като не е давала от тях на ищците, съобразно полагаемия им се дял от нивата.

С оглед необходимостта от доказване на размера на исковете по сметки, съдът е назначил СТЕ, като вещото лице след извършена справка в И.П., *** е дало следното заключение на поставените въпроси: за периода от 2003г.-2009г. информацията за изплатената на Й.И. рента е предоставена в удостоверение от *** /л.***/, издадена от ***, а именно: 2003-2004г. – 140.00 лв., 2004-2005г. – 0.00 лв., 2005-2006г. – 140.00 лв., 2006-2007г. – 0.00 лв., 2007-2008г. – 180.00 лв., 2008-2009г. – 250.00 лв., 2009-2010г. – 350.00 лв. и 2010-2011г. – 840.00 лв., като за последната стопанска година има документ /списък-ведомост на лицата, получили рента за реколта 2010-2011г. в землището на ***., *** – л.***/ от който е видно, че сумата от 840.00 лв. е дадена на ответницата срещу подпис. Процесният делбен имот е бил деклариран в *** по реда на чл.70, ал.2 от ППЗСПЗЗ за стопанските 2010-2011г. и 2011-2012г. Вещото лице към заключението си е приложило и договор №***. за отдаване под наем на земеделска земя /л.***/, от който договор е видно, че Й.И. е вписана като наемодател /грешно е изписано наемател на ***/, като срок на действие на договора не е посочен.

Така, за периода от 2003г. до 2011г., ответницата е получила общо сумата от 1900.00 лв., представляващи рента за отдаването под наем на процесната нива.

Ответната страна е направила възражение за давност. *** на Й.И. счита, че съответната част от изплатените ренти се дължат на ищците, но за 5 стопански години преди предявяването на исковете по сметки, т.е. от стопанската 2007-2008г. до 2011г. за тях следва да се уважат облигационните претенции, а за стопанските 2003-2004, 2004-2005, 2005-2006 и 2006-2007г. исковете не трябва да се допускат за разглеждане.              

По отношение на наведеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:

          Както бе установено по–горе, рентата за всяка една година е заплащана в края на съответната година. Вземането по чл. 30, ал. 3 от ЗС на съсобственик към друг съсобственик за получени добиви от съсобствената вещ не е срочно. Задължението на съсобственика, получил добиви от съсобствената вещ в повече от правата си, за отчитане на придобитото в повече пред останалите съсобственици, възниква от момента на получаване на добива. Тъй като изпълнението на това задължение не е обвързано със срок, същото е изискуемо от момента на възникването му. От този момент започва да тече и погасителната давност за това вземане – арг. от чл. 114, ал. 1 и 2, вр. чл. 69, ал. 1 от ЗЗД. С оглед горното, задълженията по чл. 30, ал. 3 от ЗС за отчитане на дължимите от Й.И. към ищците парични суми за надвзети ренти за годините 2203, 2004, 2005, 2006 год. са погасени по давност, тъй като исковете за заплащането им са предявени на *** год.

               Предявяването на иска (респ. исковете) за делба, или пък постановяване на решение по чл. 282, ал. 1 от ГПК /отм./, с което се допуска делбата, няма за последица прекъсване на давността, относно облигационните вземания на съсобствениците, произтичащи от съсобствеността. Облигационните права на съсобствениците във връзка със съсобствеността и правото на делба, реализирането на което има за краен резултат прекратяването на тази съсобственост, са независими едно от друго. Погасителната давност, относно вземанията на един или повече съсобственици против други, черпени от съсобствеността, може да бъде прекъсвана единствено при предвидените в чл. 116 от ЗЗД хипотези. Видно е от доказателствата, че от предявяване на исковете за делба до предявяване на исковете по сметки не се установява нито един факт от посочените в чл. 116 от ЗЗД, който да обоснове извода, че погасителната давност за вземанията по чл. 30, ал. 3 от ЗС на всеки ищец към ответницата Й.И. е прекъсната. 

         Така, за периода от 2007г. до 2011г., Й.И. е получила 1620 лв. /***/.

          Предвид това се установява, че общият размер на дължимата от ответницата Й.И. към двамата ищци – И.Д. и М.Д. сума за периода от 2007 год. до 2011 год. вкл. е 540.00 лв., съобразно притежаваните от горепосочените ищци квоти в съсобствения земеделски имот /***/ Дължимите за 2003г., 2004г., 2005г., 2006год. от ответницата суми на двамата ищци, както се посочи са покрити с давност. Предявените искове по чл. 30, ал. 3 от ЗС са за заплащане на сума в размер на 633.00 лева на двамата ищци общо – И.Д. и М.Д.. Разликата, която остава е 93.00 лева. Следователно, предявените искове по чл. 30, ал. 3 от ЗС следва да се уважат като доказани и основателни за сумата от 540.00 лв., а за горницата над тази сума до претендираните 633.00 лв. следва да се отхвърлят като неоснователни.

       Общият размер на дължимата сума от ответницата Й.И. към тримата ищци – Г.Г., Й.И.П. и С.И.П. за периода от 2007 год. до 2011 год. вкл. е 540.00 лв., съобразно притежаваните от горепосочените ищци квоти в съсобствения земеделски имот /***/  Дължимите за 2003г., 2004г., 2005г., 2006год. от ответницата суми на тримата ищци, както се посочи са покрити с давност. Предявените искове по чл. 30, ал. 3 от ЗС са за заплащане на сума в размер на 633.00 лева на тримата ищци общо – Г. Г., С.П. и Й.П. Разликата, която остава е 93.00 лева. Следователно, предявените искове по чл. 30, ал. 3 от ЗС следва да се уважат като доказани и основателни за сумата от 540.00 лв., а за горницата над тази сума до претендираните 633.00 лв. следва да се отхвърлят като неоснователни.

         Както бе упоменато по-горе, акцесорните искания по чл.86 от ЗЗД бяха оттеглени от ищците в съдебно заседание, проведено на ***. и производството в тази част бе прекратено, следователно съдът не дължи произнасяне по въпроса за обезщетенията за забава върху главниците по главните искове, но законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете – ***. до окончателното им изплащане се дължи на общо основание. Видно от писмената молба от ***., с която ищците са предявили исковете по сметки, законната лихва се претендира, но от ***, когато е предявен иска за делба, което както бе коментирано по-горе не е прецизно, тъй-като исковете по сметки не са предявени със самата искова молба, а в първото редовно проведено съдебно заседание във втора фаза на делбата, следователно началният момент на законната лихва за присъдените суми по исковете по сметки е ***.

           Съобразно изхода от споровете по сметки, ответницата Й.И. следва да следва да бъде осъдена да заплати по сметка на *** и дължимите държавни такси върху уважените размери на предявените против нея два иска по сметки, а именно – по 21.60 лева за всеки от тях, или общо 43.20 лв.

           ***

            Водим от горното, *** районен съд

Р  Е  Ш  И:

        

 

         ОСЪЖДА Й.Х.И. с ЕГН **********,***, представлявана на осн. чл.28, ал.4, предложение второ от ГПК от настойника си Й.И.П. с ЕГН **********, да заплати на И.А.Д. с ЕГН ********** и М.Р.Д. с ЕГН **********, последната, поради ***, чрез своята майка и законен представител И.А.Д., двете с адрес:***, сумата от 540.00 /петстотин и четиридесет/ лева, на основание чл.30, ал.3 ЗС, представляващи припадащата се на ищците част от сумата от 1620.00 лева, получена от ответницата рента за стопанските 2007/2008год., 2009/2010год., 2010/2011г. за общия на страните, придобит по наследство имот: Нива с площ от *** дка, *** категория, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне землището на ***, ведно със законната лихва върху сумата от 540.00 лева, считано от предявяване на иска - *** год. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 30, ал. 3 ЗС за разликата над 540.00 лева до 633.00 лева.

ОСЪЖДА Й.Х.И. с ЕГН **********,***, представлявана на осн. чл.28, ал.4, предложение второ от ГПК от настойника си Й.И.П. с ЕГН **********, да заплати на Й.И.П. с ЕГН **********, Г.С.Г. – *** с ЕГН ********* и С.И.П. с ЕГН **********, сумата от 540.00 /петстотин и четиридесет/ лева, на основание чл.30, ал.3 ЗС, представляващи припадащата се на ищците част от сумата от 1620.00 лева, получена от ответницата рента за стопанските 2007/2008 год., 2009/2010 год., 2010/2011год. за общия на страните, придобит по наследство имот: Нива с площ от *** дка, *** категория, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне землището на ***, ведно със законната лихва върху сумата от 540.00 лева, считано от предявяване на иска - *** год. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 30, ал. 3 ЗС за разликата над 540.00 лева до 633.00 лева.

ОСЪЖДА Й.Х.И. с ЕГН **********,***, представлявана на осн. чл.28, ал.4, предложение второ от ГПК от настойника си Й.И.П. с ЕГН **********, да заплати по *** дължимите държавни такси върху уважените размери на предявените против нея два иска по сметки, а именно – по 21.60 лева за всеки от тях, или общо 43.20 лв. /четиридесет и три лева и двадесет стотинки/. 

Решението подлежи на обжалване пред *** в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.                  

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: