Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1930
Град Пловдив, 01, 11, 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, V
състав, в открито съдебно заседание на 10. 10.2022г. година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СТОИЛ
БОТЕВ
С участието на секретар Таня Костадинова, като
разгледа докладваното адм. д. № 921 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК и чл. 181а от ЗМВР.
Жалбоподателят
- Д.Р.Я., ЕГН: **********,*** оспорва Заповед № 317з-2229/18.03.2022 г. на
Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) –
Пловдив, с която е командирован за срок
от 30 календарни дни в Гранично полицейско управление–Елхово към Регионална
дирекция „Гранична полиция“-Елхово при ГДГП-МВР за периода от 21.03.2022г. до 19.04.2022г.,
включително.
Я. излага доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, съществени процесуални нарушения ,
липса на мотиви и се иска нейната отмяна, като не претендира разноски.
Ответника - Директор на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Пловдив, чрез. юрк. П. изразява становище / л. 35/ за неоснователност на жалбата , моли
да бъде отхвърлена и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата като подадена от лице с
правен интерес, насочена срещу
индивидуален административен акт, който по аргумент от чл. 165, ал. 6 ЗМВР
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и подадена в преклузивния срок за оспорване е процесуално допустима.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа
страна на следното:
Жалбоподателят , към датата на
издаване на заповедта заема длъжност
разузнавач в сектор „Криминална
полиция" на Второ районно управление в град Пловдив, от 2014-та година.
Съобразно типовата длъжностна
характеристика, задълженията на Я.
включват: извършване на предварителни проверки за установяване на данни
за извършени престъпления; извършване на действия по разследване в рамките на
досъдебни производства; разследване и разкриване на престъпления; откриване и
водене на оперативни разработки; дейности по добиване на оперативна информация
с използване на явни и негласни способи; прилагане на различни оперативни
способи и работа с оперативни данни, придобити при експлоатацията на специални
разузнавателни средства.
С оспорвания акт - Заповед № 317з-2229/18.03.2022 г. на Директора на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив, на основание чл. 43, ал.
3 и ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 10, ал.
1 от Наредбата за командировките в страната, Д.Р.Я., ЕГН: **********,*** , разузнавач
пета степен в група 01, „Противодействие на криминалната престъпност“ във Второ РПУ в град Пловдив е командирован в Гранично
полицейско управление – Елхово, към
Регионална дирекция "Гранична
полиция – Елхово“ при ГД „ГП“ - МВР за
периода от 21.03.2022 до 19.04.2022 г. включително.
За издаването на заповедта органът се
е позовал на актове на други органи: на Заповед № 8121з-301/15.03.2022 г. на
главния секретар на МВР и докладна записка № 3282р-5654/11.03.2022 г. по описа
на ГД „ГП“ - МВР, като е посочил цел на
командироването: "засилена физическа охрана на българо-турската ,
българо-гръцката и българо-румънската държавна граница“.
Видно от обсъдената заповед 8121з-301/15.03.2022
г. на главния секретар на МВР , същата е издадена на основание чл. 36, ал. 2,
т. 4 ЗМВР и с цел засилена охрана на българо-турската , българо-гръцката и
българо-румънската държавна граница“ и докладна записка № рег. 3282р-5654/ 11.03.2022 г. по описа на
ГД „ГП“ - МВР, без да е обозначено от кой орган е докладната
записка.
Видно от т. 1 от Заповед № 8121з-301/15.03.2022
. на главния секретар на МВР, е разпоредено директорите на ОДМВР, съобразно
възможностите на дирекцията, съгласувано с директора на ГДГП да командирова при
условията на чл. 181а ЗМВР за срок от 30 календарни дни за изпълнението на
задачите по охрана на границата в рамките на СПО на МВР за засилена охрана на
българо-турската и българо-гръцката граница необходимия брой държавни служители
- полицейски органи, заемащи ръководни, изпълнителски или младши изпълнителски
длъжности, за подпомагане на дейностите по граничното наблюдение в структурните
звена на РД ГП в Елхово , Смолян и Русе. Цялостната организация по използването
и взаимодействието на командированите сили
е възложена на директора на ГДГП, както и на директорите на ОДМВР.
За компетентността на органа да
издаде оспорената заповед не е представена друга за назначаването на издателят й Д.Балев , като директор на ОДМВР Пловдив,
но горното обстоятелство е служебно
известно на съдията-докладчик.
За длъжността разузнавач е представена типова длъжностна характеристика
/л.15/ , в която са посочени задълженията на Я., а именно: извършване на предварителни проверки за
установяване на данни за извършени престъпления; извършване на действия по
разследване в рамките на досъдебни производства; разследване и разкриване на
престъпления; откриване и водене на оперативни разработки; дейности по добиване
на оперативна информация с използване на явни и негласни способи; прилагане на
различни оперативни способи и работа с оперативни данни, придобити при
експлоатацията на специални разузнавателни средства.
В съдебното производство съдът е
събирал доказателства и е обявил делото за решаване , като е отменил хода по
същество и е задължил ОД МВР Пловдив да представи докладна записка №
3282р-5645/2022г., по описа на ГД “Гранична полиция“ – МВР, което е сторено /
л. 55/.
Като взе предвид изложените от
жалбоподателя оплаквания и извърши проверка на оспорвания акт, на всички
основания за законосъобразност, съдът
достигна до следните правни изводи:
Длъжността, заемана от Д.Р.Я., е разузнавач пета степен в група 01, изпълнителска
длъжност , специфично наименование –инспектор, „Противодействие на
криминалната престъпност“ във Второ
РПУ в град Пловдив, съгласно Класификатор
на длъжностите в МВР за служители, утвърден със Заповед № 8121з-140/24.01.2017 г.
на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 13/2017 г.
Жалбоподателят изпълнява специфични
служебни задължения по информационно обезпечаване на противодействието на
престъпността, статистическата дейност и дейността по планиране и анализ.
Служителите, определени за изпълнение на
дейности по информационно обезпечаване на противодействието на престъпността,
статистическата дейност и дейността по планиране и анализ (с изключение на
служителите от сектор „Пътна полиция" в ОДМВР - Пловдив) са освободени от
носене на дежурства, работа по проверки и заявителски материали, носене на
униформено облекло, пряко участие в заградителни мероприятия, както и от
откриване и водене на оперативни разработки. На началниците на структурни звена
в ОДМВР - Пловдив е предоставена възможността да включват определените с
посочените заповеди служители в изпълнение на някои от изброените дейности, при
наличие на определена динамика в оперативната обстановка.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 от Наредбата
за командировките в страната, заповедта за командировка се издава от
работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице. В този смисъл, чл.
10а, ал. 1 от Наредбата и чл. 158, т. 1 ЗМВР, определят, че жалбоподателят,
като разузнавач пета степен в група 01, заемащ
изпълнителска длъжност , специфично наименование–инспектор, във Второ РУ
в град Пловдив, може да бъде
командирован само от директор на ОДМВР Пловдив.
От изложеното следва, че оспорената
заповед е издадена от материално и
териториално компетентен орган , но при неправилно приложение на закона.
Процесната заповед е издадена в
противоречие с принципите за командироване по чл. 169, ал. 1 и чл. 181а, ал. 1 ЗМВР. И двете разпоредби като предвиждат " временно да изпълнява службата
си в друго ведомство или институция" и "временно да изпълняват
задълженията си в друго населено място", не допускат промяна на функционалните задължения за заеманата основна
длъжност във връзка с командироването, променя се само мястото на изпълнение на
длъжността - в друго ведомство или институция или друго населено място.
Видно от оспорената заповед, жалбоподателят е командирован да изпълнява съвсем
различни задължения от тези за заеманата длъжност -разузнавач. Този извод
следва от целта на командироването - засилена физическа охрана на държавната
граница, доколкото конкретна задача не е посочена.
С оспорваната заповед на жалбоподателя са
възложени общи задачи по изпълнение на дейности за охрана на границата и
гранично наблюдение на служител, в чиито служебни задължения, както по типова
длъжностна характеристика, така и според възложените с допълнителни заповеди,
не влиза изпълнението на подобни задачи, както и на задачи по охрана на
обществения ред и участие в заградителни мероприятия.
Съдът приема и че служител, заемащ длъжността
„разузнавач - криминална полиция" не познава в детайли законовите и подзаконовите нормативни и вътрешнослужебните
актове, регламентиращи дейностите по охрана на границата, както и не разполага с познания за специфичните методи по
осъществяване на ефективно гранично наблюдение и охрана.
Отделно от горното жалбоподателят е бил командирован цивилен да
изпълнява охрана на държавната ни граница.
Следователно, директорът на ОД МВР
Пловдив е разпоредил с оспорената заповед непредвидено в закона правомощие, при командироването на държавни служители в
системата на МВР да се извършва едностранна промяна на задълженията им по
длъжностна характеристика.
В оспорената заповед липсва посочване
на мотиви , обосноваващи командироването. Липсва в случая обективирана служебна
необходимост , за охрана на държавната граница от цивилен полицейски служител ,
на длъжност разузнавач-КП.
Това препятства съдебния контрол и
заповедта е немотивирана относно правното основание за командироването. В
заповедта е посочено "чл. 43, ал. ал. 3 и ал. 4 ЗМВР", но нормата на чл. 43, ал. 4 определя общото
правомощие на директорите на ОДМВР да издават заповеди в изпълнение на
правомощията си по ал. 3 на същия текст, т. е. при осъществяване на общото и
непосредственото ръководство, при управление на човешките ресурси, при
координиране действията на структурите на МВР при бедствия, възникнали на
територията на областните дирекции и при представляване юридическото лице и при
отчитане на дейността си на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите
и главния секретар.
Тази компетентност обаче е ограничена
само до териториалната структура, която съответният директор ръководи. За
пълнота следва да се посочи, че данни за възникнала служебна необходимост за
командироването по смисъла на чл. 181а, ал. 1 ЗМВР, не се съдържат в оспорената
заповед. Не се посочва изрично "служебна необходимост" като основание
за издаването й. Само от целта на командироването - за засилена физическа
охрана на държавната граница, не може да се презюмира, че органът е имал
предвид "служебна необходимост". Според определението дадено в § 1,
т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМВР "служебна
необходимост" е налице при извънредни промени в оперативната обстановка,
състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или
промени във функционалните задължения на структурите. Както е установила
съдебната практика, фактическите основания следва да се съдържат излагане на
факти от обективната действителност, които сочат за наличие на поне една от
изброените хипотези: "извънредни промени в оперативната обстановка,
състоянието на престъпността и обществения ред" и/или "нормативни
промени" и/или "промени във функционалните задължения на
структурите", включени в определението на понятието. Както в заповедта,
така и в докладната записка не съдържат каквито и да било конкретни
обстоятелства свързани с извънредни промени в оперативната обстановка,
състоянието на престъпността и/или обществения ред, от които да се направи
обоснован извод за наличие на "служебна необходимост" по смисъла на §
1, т. 23 ДР ЗМВР. Общото посочване за увеличение 6 пъти в сравнение със същия
период на предходната година на опити за преминаване на територията на
страната, нито най-натоварената част от границата, не сочи на служебна необходимост,
доколкото нито става ясно дали се касае за " извънредни промени" в
оперативната обстановка, нито дали силите и средствата на конкретните
териториални подразделения са недостатъчни. Липсата на фактически основания от
една страна накърнява правото на защита на адресата на акта, тъй като осуетява
възможността му да се снабди с относимите доказателства във връзка с
поддържаните от административния орган фактически обстоятелства, а от друга -
препятства съдебния контрол за законосъобразност административния акт.
На следващо място, безспорно
преценката кое лице точно да бъде командировано, е въпрос, предоставен на
свободната преценка на компетентния орган. В случая липсват мотиви защо точно
жалбоподателят следва да бъде командирован. Както е установила съдебната
практика, неспазването на изискването за излагане на мотиви, когато органът е
овластен да реши въпроса по свободна преценка, съставлява основание за отмяна
на административния акт - т. 2 от Тълкувателно решение (ТР) № 4/22.04.2004 г.
по тълк. дело №ТР-4/2002 г. Според мотивите на решението, въпреки
предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност,
неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни
законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на
административно-производствените правила и са основания за отмяната на акта.
Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен
преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе
си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му
право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта
на закона.
Видно от данните, изнесени в жалбата,
жалбоподателят е бил лишен от възможността за обяснения и възражения, следователно,
преценката да бъде командирован точно жалбоподателят, не е мотивирана, освен това
сочи и за превратно упражняване на власт. Това е така, тъй като не съответства
на предвидено в закона основание разпореденото с процесната заповед, издадена е
в нарушение на принципа за законност – органът да упражнява правомощията си
само в рамките на предоставената му от закона компетентност.
Горното обуславя извод, че оспорената
Заповед № 317з-2229/18.03.2022 г. на Директора на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив, с която е Я. е командирован за срок от 30 календарни
дни в Гранично полицейско управление–Елхово към Регионална дирекция „Гранична
полиция“-Елхово при ГДГП-МВР за периода от 21.03.2022г. до 19.04.2022г. следва
да бъде отменена , като незаконосъобразна .
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2 АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ , 5-ти състав
РЕШИ
ОТМЕНЯ по жалба
на Д.Р.Я., ЕГН: **********,*** Заповед № 317з-2229/18.03.2022 г. на
Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) –
Пловдив, с която Я. е командирован за срок от 30 календарни
дни в Гранично полицейско управление–Елхово към Регионална дирекция „Гранична
полиция“-Елхово при ГДГП-МВР за периода от 21.03.2022г. до 19.04.2022г.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Р. България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ-