М
О Т И В И към
Присъда № 260093/29.04.2021г., постановена по НОХД № 4624/2020г. по описа на
Пловдивски районен съд, VI н. с.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу М.Н.А. – роден
на ***г***, б., български гражданин, с начално образование, неженен,
безработен, осъждан, с ЕГН: ********** за това, че на 07.10.2018г. в гр.Пловдив
противозаконно е пречил на органите на властта – **С.И.С., **на сектор „*** при
ОДМВР – Пловдив и на ***Н.Д.Д., ***в група ***на
сектор „*** при ОДМВР – Пловдив да изпълнят задълженията си по служба – да
извършват проверка за установяване на самоличността му по чл.70, ал.1, т.1 от ЗМВР „Полицейските органи могат да извършат проверки за установяване
самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или
друго нарушение на обществения ред“ – престъпление по чл.270 ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала
обвинение срещу М.Н.А. и за това, че на 07.10.2018г. в гр.Пловдив при
управляване на моторно превозно средство – лек автомобил Пежо 206 с рег. № *** е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325 ал.3, вр. ал.1 от НК.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала и още едно обвинение срещу М.Н.А.
и за това, че на 07.10.2018г. в гр.Пловдив при управляване на моторно превозно
средство – лек автомобил Пежо 206 с рег. № ***е нарушил правилата за движение,
а именно:
чл. 5. ,ал.1, т.1 от ЗДвП : Всеки участник
в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
чл.
5. ,ал.2, т.1 от ЗДвП : Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;
чл.
5. ,ал.3, т.1 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) :На водача на пътно
превозно средство е забранено:
1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;
Чл.
6 от ЗДвП: Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка;
2. изпълняват разпорежданията на лицата,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо
от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за
движение.
Чл. 20,ал.1 от ЗДвП(Изм. - ДВ, бр. 43 от
2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) : Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Чл. 20,ал.2 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 51 от
2007 г.): Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението
Чл. 25. ал.1 от ЗДвП (Доп. - ДВ, бр. 101
от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) :Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Чл. 116. от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60
от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) :Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.Д. ***,
изразяваща се в счупване на основната фаланга на първия пръст на дясното
стъпало, като деянието е извършено в пияно състояние -с концентрация на алкохол
в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,62 / нула цяло шестдесет и две/ на
хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 834/09.10.2018г., и след
употреба на наркотични вещества кокаин, установено по надлежния ред – със
Съдебна химико-токсилогична /токсикохимична/
експертиза Изх.№И-77/07.01.2019г. на Военномедицинска академия гр.София и
деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343 ал.3 пр.1,
пр.2 и пр.6, б. „а“ пр. 2, вр. ал.1, б. „б” пр.2, вр. чл.342 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Пловдив
поддържа всички повдигнати срещу подс.М.А. обвинения,
като счита последните за доказани по категоричен начин. Прави кратък анализ на
фактическата обстановка и събраните по делото доказателства, като приема за
доказано всяко едно от обвиненията. Предлага на Съда да признае подс.А. за виновен по всяко едно от обвиненията и да му
наложи наказания както следва – за престъплението по чл.270 от НК предлага да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години, за
престъплението по чл.325 ал.3 НК – също „лишаване от свобода“ в размер на три години,
а за престъплението по чл.343 ал.3 от НК предлага наказанието „лишаване от
свобода“ да е в размер на шест години. Предлага на Съда да определи едно общо
най-тежко наказание в размер на шест години, което да бъде увеличено по реда на
чл.24 от НК с максималния предвиден в закона размер. На подсъдимия да бъдат
възложени разноските по делото и да се приспадне времето на задържане по ЗМВР и
НПК.
Защитникът на подс.М.А. – адв.А.
счита, че обвиненията не са доказани по категоричен начин, като прави обстоен
анализ на изложеното в обвинителния акт. Счита, че изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка не се доказала по категоричен начин в хода на
съдебното следствие от свидетелските показания. По отношение на навлизането от
подсъдимия с автомобила си в кръстовището, защитникът навежда твърдения, че не
било категорично установено, че автомобилът бил навлязъл със свистене на гуми,
като счита, че това свистене било от ауспуха на автомобила, както твърдял св.Д..
Наред с това навежда твърдения, че от показанията на *** служители се
установявало, че отишли до автомобила на подсъдимия, почукали на прозореца, но
за защитника нямало ясно изразени полицейски разпореждания, които да били
възприети от подс.А.. Не е имало подаване на знак със
СТОП палка, нямало е ясно разпореждане, като защитника не приема почукването по
стъклото за полицейско разпореждане. Така последният потеглил с автомобила си и
без да види пострадалия св.Д., бил преминал през крака му, което било леко преминаване.
Защитникът прави анализ на останалите гласни доказателства, като навежда
твърдения, че имало много противоречия между свидетелите и не ставало ясно както
за последвалото преследване с полицията, така и за поведението на пасажера в
автомобила на подс.А.. В крайна сметка при това
преследване е имало съприкосновение с полицейския автомобил и след това
настъпило ПТП с управлявания от подс.А. автомобил.
Последният бил задържан, но не бил оказал съпротива, което отново счита за
противоречие с изложеното в обвинителния акт. След подробния анализ на
доказателствата защитникът навежда твърдения, че по отношение на обвинението по
чл.270 от НК липсвало съставомерност на деянието,
поради което моли Съда да оправдае подсъдимия по това обвинение, тъй като
последният не е разбрал естеството на разпореждането и деянието е с ниска
степен на обществена опасност. По отношение на обвинението за престъпление по
чл.325 ал.3 от НК счита, че това престъпление не е доказано, тъй като имало
данни само за по-висока скорост, което не било основание за повдигане на това
обвинение. Нямало друго нарушение или противоправно
поведение, поради което счита, че не са налице доказателства за извършване на
престъпление по чл.325 ал.3 от НК и моли Съдът да оправдае подзащитният й по
повдигнатото му обвинение. Евентуално навежда доводи за приложение на чл.1 от
УБДХ по това обвинение. За обвинението по чл.343 от НК защитникът счита, че на
светофар не може да се прави проверка, наред с това подсъдимият не е видял ***
служител, поради което навежда твърдения, че това е случайно деяние, поради
което моли Съда да оправдае подзащитният й. Алтернативно навежда доводи за съпричиняване от страна на *** служител, като моли Съда да
отчете това при своя окончателен съдебен акт.
Подс.М.А. не се явява
и не взема становище по повдигнатите му обвинения. В хода на съдебното
производство подс.А. се укри и делото бе разгледано в
негово отсъствие по реда на чл. 269 от НПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
М.Н.А. е роден на ***г***, б., български гражданин, с начално
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН: **********.
Подс.М.А. е неправоспособен
водач на моторно превозно средство и не е притежавал валидно свидетелство за
управление на МПС. Последното обаче не му пречело да управлява различни МПС-та,
които ползвал.
На 07.10.2018г. подс.М.А. бил в гр.Първомай,
където бил употребил алкохол и наркотични вещества – кокаин. Времето на
употреба и начинът на приемане на тези вещества не бил установен по делото. След
това подс.А. и св.С.Д., с който подсъдимият към онзи
момент имал близки отношения, тъй като живеел на семейни начала със сестрата на
свидетеля, тръгнали от гр.Първомай за гр.Пловдив. Пътували с лек автомобил
марка „Пежо“ модел „206“ с рег.№ ***, собственост на св.С.Д., но управляван от подс.А., който бил неправоспособен водач. След като
пристигнали в гр.Пловдив, подс.А. отишъл до заложна
къща, където заложил ползвания от него мобилен телефон. В последствие подс.А. потеглил с автомобила си, в който на предната дясна
седалка се возел св.С.Д.. Подс.А. *** в посока
Централна гара.
На същия ден – 07.10.2018г. св.Н.Д., св.С.С.
и още двама техни колеги – всички *** служители при *** изпълнявали служебните
си задължения като автопатрул за времето от 08,00ч. до 22,00ч. Задълженията им
били по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността,
превенция и разкриване на престъпления, издаване на разпореждания, проверка на
самоличността на лица, като действали съгласно утвърден график с рег.№
2372р/2018г. по описа на Сектор „СПС“ при ОД МВР – Пловдив.
Св. Н.Д. заемал длъжността „***“ в група „***“ на Сектор „***“ към ***,
съгласно специфична длъжностна характеристика с рег. № 317р-1055/20.03.2014г.,
а св.С.С. заемал длъжността „***“ в група „***“ на ***,
съгласно специфична длъжностна характеристика с рег. № 317р-1054/20.03.2014г. От
цитираните длъжностни характеристики на двамата свидетели се установява, че св.
С. и св. Д. са органи на власт по смисъла на чл.93, т.2 НК.
Около 12:20ч. на 07.10.2018г. св.Д. и св.С., както и техните колеги, се
намирали до полицейски автомобил – бус, който бил
паркиран до кръгово кръстовище между ул.“Иван Вазов“, бул.“Руски“ и ул.“Васил Априлов“ в гр.Пловдив. В това време от бул.“Руски“ с висока
скорост, форсиран двигател и свистене на гуми приближил лек автомобил марка
„Пежо“, модел „206“ с рег.№ ***, управляван от подс.М.А.,
като на предната дясна седалка седял св.С.Д.. *** служители видели движещия се
с висока скорост и свистене на гуми автомобил, който навлязъл в кръговото
кръстовище, което било натоварено и продължил в посока Централна гара, където
се престроил и спрял след колона от автомобили, спели на червен сигнал на
светофарната уредба. *** служители се качили в полицейския автомобил и
потеглили след автомобила на подсъдимия, като след няколко метра спрели в
колоната, при което св.Н.Д. и св.С.С. слезли от
полицейския бус и се насочили пеша към автомобила,
управляван от подс.А., който бил на няколко метра от
тях. Св.Н.Д. приближил автомобила от дясната страна и застанал близо до предния
десен калник, за да може да наблюдава шофьора и пътника, а св.С. приближил
автомобила от лявата страна до шофьора и пристъпил към извършване на
проверката. Прозорецът на предна лява врата на автомобила, управляван от подс.А. бил свален отчасти. Св.С. се легитимирал на подс.А. като *** служител, което било и видно от
униформата, с която бил облечен и му разпоредил да отбие в дясно, да спре и да
предостави документ за самоличност и правоуправление на МПС. Подс.А. възприел разпореждането на св.С., при което заключил
автомобила и вдигнал сваления прозорец. Това накарало св.С. отново, с по-висок
глас, да разпореди на подс.А. да отбие в дясно, да
изключи двигателя и да предостави документи за самоличност. Подсъдимият чувал
разпорежданията на *** служител, виждал и неговия колега – св.Д. в дясно от
автомобила си през панорамното стъкло, но не предприемал никакви действия да
изпълни разпорежданията на *** служител. Св.С. за пореден път почукал на прозореца
на шофьорската врата на автомобила, управляван от подсъдимия и отново му
разпоредил да изключи двигателя и да представи документи. В този момент на светофарната
уредба светнал зелен сигнал, като автомобилите започнали да потеглят. Подс.А. включил на скорост и за да избегне намиращия се до
лявата част на автомобила *** служител – св.С., навил волана на дясно, където
до предния десен калник се намирал св.Д.. Подс.А.
потеглил рязко напред, като преминал с предна дясна гума на автомобила си през
стъпалото на десния крак на св.Д., което довело до счупване на основната
фаланга на първия пръст на дясното стъпало на *** служител. Подс.А.
ускорил автомобила, преминал през кръстовището и се насочил по бул.“Христо
Ботев“ в посока Сточна гара.
Двамата *** служители се насочили незабавно към полицейският автомобил
– бус, който се намирал в близост, като св.Д.
споделил на св.С. за това, че управлявания от подс.А.
автомобил е минал през крака му и усетил болка. Полицейският автомобил потеглил
след автомобила, управляван от подс.А., с включени
светлинен и звуков сигнал. *** служители уведомили по радиостанцията своите
колеги, че извършват преследване на лек автомобил марка „Пежо“ модел „296“ с
рег.№ ***, чийто водач отказал да се подчини на полицейско разпореждане да спре
за извършване на проверка и бил преминал през крака на *** служител.
Подс.А. продължил да
се движи с управлявания от него автомобил по бул."Христо Ботев"
посока Сточна гара, като при вида на преследващите го *** служители ускорил
скоростта и навлязъл в кръстовището с ул."Авксентий
Велешки",
преминавайки при червен сигнал на светофарната уредба. На следващото
кръстовище на бул. "Христо Ботев" и бул. "Найчо Цанов", подс.А. *** с посока на движение Мебелна къща. Возещият се
до него св.С.Д. се изплашил от случващото се, започнал да моли подсъдимият да
спре и да не бяга от *** служители, като подсъдимият му отговорил, че ако спре
ще бъде арестуван и вкаран в затвора. През това време автомобилът, управляван
от подс.А. бил следван от полицейския автомобил – бус, в който се намирали св.С. и Д.. Тъй като полицейският
автомобил бил голям и се придвижвал бавно, започнал да изостава и не успял да
настигне автомобилът, управляван от подсъдимия.
На съобщението, което св.С. подал по радиостанцията, откликнали няколко
*** служители, като един от тях бил св.Л.Д. – ***при ***, който по това време
бил до бул.“Освобождение“ в ЖК „Тракия“ в гр.Пловдив. Там св.Л.Д. изчакал
приближаващият се лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег.№ ***, който
бил управляван от подс.А. и се движел с висока
скорост. Св.Л.Д. последвал с управлявания от него полицейски автомобил
автомобила, управляван от подсъдимия, като се движел в сключени светлинни и
звукови сигнали.
След като влязъл в кръговото кръстовище на бул.“Освобождение“ и бул.“Шипка“,
подс.А. направил обратен завой и продължил движението
си в посока обратна на досегашната и се връщал към бул.“Найчо Цанов“. Св.Л.Д. го
последвал и се изравнил с управлявания от него полицейски автомобил, който имал
обозначителни полицейски знаци, а на покрива имал
синя лампа, която светела, а автомобила издавал и звуков сигнал. Св.Л.Д.
приближил от ляво автомобила, управляван от подсъдимия, като при изравняването
им, св.Д. подал ясен сигнал с ръка на подсъдимия да спре. Последният, въпреки
че видял разпореждането с ръка на *** служител, не спрял, а с лявата страна на
автомобила си блъснал дясната страна на полицейския автомобил, при което по
двата автомобила настъпили повреди. Св.Д. овладял управлявания от него
полицейски автомобил, а подс.А. ускорил автомобила
си, като преминал на червен светофар на кръстовище и продължил по бул.“Найчо
Цанов“. Пътят правел десен завой и заради високата скорост подс.А.
не успял да овладее управлявания от него автомобил и след десния завой изгубил
управление, автомобилът му излязъл извън пътното платно в ляво и катастрофирал.
Зад него се движел св.Л.Д., който заради сблъсъка бил изостанал, като след
преминаването на десния завой видял катастрофиралия автомобил на подсъдимия.
Св.Д. спрял до автомобила на подсъдимия, като видял последния да излиза от
шофьорската врата и да тръгва да бяга. Св.Д. настигнал подс.А.
и го спрял, след което го задържал, като му поставил белезници. От дясната
врата на катастрофиралия автомобил излязъл св.С.Д., който останал до
автомобила. През това време до тях пристигнали и други полицейски автомобили,
както и този, в който пътували св.С. и св.Н.Д.. На местопроизшествието бил
извикан и медицински екип.
При пристигането на *** служители на подс.А.
била извършена проверка на документите, след което бил тестван за употреба на
алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDM
0249, който отчел 0,92 промила алкохол в издишания въздух. Предвид на
констатациите на подс.А. бил съставен АУАН №
947309/07.10.2018г., с който били иззети СРМПС на управляваният от него
автомобил и 2бр. рег. табели с № ***. На подс.А. бил
издаден талон за медицинско изследване с бланков № 0015893, след което бил
конвоиран от *** служители до УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив. На подс.А. бил издаден и талон за медицинско изследване с
бланков № 0039334, след което при прегледа му подсъдимия дал кръвна проба за
изследване и проба урина. С пристигналия медицински екип в УМБАЛ „Св.Георги“
бил отведен и *** служител – св.Н.Д., който бил прегледан в болничното
заведение и му било назначено рентгеново изследване, което установило, че има
счупване на дясното стъпало.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
и категоричен начин изцяло от показанията на свидетелите Л.И.Д., С.Х.Д., Д.Д. Д.– П., К.Г.И., Л.П.А., Н.Д.Д.
и С.И.С., дадени в хода на съдебното следствие, както и от прочетените по реда
на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 от НПК показания на св.Н.Д., дадени в хода на
досъдебното производство.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Л.Д., от
които се установява, че работи в ***, като в деня на инцидента бил началник
смяна и бил в района на ЖК „Тракия“ за проверка на нарядите. По радиостанцията
колегите му от ***обявили, че лек автомобил „Пежо“ е преминал през крака на ***
служители се отправил към ЖК „Тракия“. Св.Д. *** изчакал да се появи лекия
автомобил „Пежо“. От показанията му се установява, че забелязал приближаващото
се „Пежо“, а след него на разстояние се движел полицейския бус
на колегите му от ***, който бил с включени светлинни и звукови сигнали. Св.Д.
потеглил с управлявания от него полицейски автомобил, като включил светлинен и
звуков сигнал и започнал да преследва лекия автомобил „Пежо“. При навлизане в
кръгово движение до магазин „Лидл“ в ЖК „Тракия“, лекия автомобил „Пежо“ направил
обратен завой, в посока към Сточна гара. Св.Д. успял да приближи с управлявания
от него полицейски автомобил, лекия автомобил „Пежо“ от лявата му страна, като
св.Д. подал с ръка знаци – разпореждания към подс.А.
да спре автомобила, който управлявал. Последният ясно виждал разпорежданията на
св.Д., но не ги изпълнил, след което навлязъл в лентата за движение на
полицейския автомобил, управляван от св.Д. и последвал удар, като настъпили
увреждания по предния десен калник, дясна врата и огледало на полицейския
автомобил. Преследването продължило, като подс.А.
увеличил скоростта на управлявания от него лек автомобил „Пежо“, като преминал
кръстовище до магазин „Баумакс“ на червен светофар и
с около 130 км/ч. След това кръстовище пътят правел десен завой, като от показанията
на св.Д. се установява, че се движел зад преследвания автомобил, управляван от
подсъдимия и поради високата скорост последния загубил управлението,
автомобилът се превъртял във въздуха, ударил се в дърво и паднал по таван. От
показанията на св.Д. се установява, че водачът на автомобила излязъл от него и
тръгнал да бяга, като св.Д. спрял управлявания от него автомобил, догонил
подсъдимия и го задържал, докато дойдат колегите му от ***. В автомобила имало
още едно лице, което било сред свидетелите. След това пристигнали колегите му,
извикали линейка, тъй като лицата били пострадали от катастрофата, след което
на подсъдимия му били съставени актове за ПТП, за шофиране след употреба на
алкохол, за наркотици също била направена проба. От показанията на св.Д. се
установява, че при изравняването на двата автомобила подал ясни сигнали с ръка
– разпореждания към подсъдимия да спре автомобила си, като последния ясно го
разбрал. Полицейският автомобил, управляван от св.Д. се движел в средната лента
за движение на булеварда, а автомобила управляван от подсъдимия – в дясната
лента. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Л.Д. като пълни, обективни,
хронологично изложени и кореспондиращи с останалите гласни и писмени
доказателства, приобщени по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.С.Д., от
които се установява, че познава подс.М.А., който бил
мъж на сестра му и имали деца, но в последствие се разделили и сега не знаел
къде е. В деня на инцидента били в гр.Първомай, от където тръгнали за
гр.Пловдив. Св.С.Д. не бил пил алкохол, но не знаел дали подсъдимия бил пил.
Когато пристигнали в гр.Пловдив посетили заложна къща, където подс.А. заложил мобилния си телефон, след което продължили
с автомобила. От показанията на св.С.Д. се установява, че според него подс.А. имал книжка и можел да управлява автомобил. Докато
се движели с автомобила влезли в кръгово движение, където подс.А.
направил обратен завой, след което отстрани имало полицаи, които махнали с палка
да спрат, но подсъдимия не спрял. След това подс.А.
спрял колата на светофар и до тях се приближили полицаи, като единия чукнал на
прозореца на автомобила и казал да спрат автомобила. От показанията на св.С.Д.
се установява, че подс.А. не изпълнил това
разпореждане, като заключил вратите на автомобила и вдигнал прозореца си. След
това подсъдимият тръгнал с автомобила, като св.С.Д. бил в шок и не видял дали
са ударили полицая. След това св.С.Д. се опитал да накара подсъдимия да спре
автомобила за да слезе, но последния не спрял, а продължил да кара с висока
скорост. След тях се движел полицейския автомобил – бус,
който бил с включени светлинни и звукови сигнали, преследвал ги. Св.С.Д.
възприел случващото се като на филм, бил в шок. В преследването се включили и
други полицейски автомобили с включени светлини, правели им знаци да спрат, но
подсъдимия карал много бързо, с над 110 км/ч. След това се ударили с единия
полицейски автомобил, което много уплашило св.С.Д., който се опитал да отвори
вратата си, но била заключена. След това подс.А.
почнал да търси нещо в автомобила докато управлявал, при което на завой до
бензиностанция автомобила се обърнал и направили катастрофа. Докато се движели
св.С.Д. бил с поставен колан, докато подс.А. бил без
колан и така се обърнали. След катастрофата св.С.Д. излязъл от автомобила и
отказал да се качи на пристигналата линейка, защото му нямало нищо. От
показанията на св.С.Д. се установява, че през цялото време подс.М.А.
виждал и разбирал знаците на полицаите и това, че трябвало да спре автомобила,
но казал, че няма да спре, защото щели да го вкарат в затвора. Съдът кредитира
изцяло показанията на св.С.Д. като пълни, обективни, незаинтересовани и
кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства по делото.
Изцяло Съдът кредитира показанията на св.Д. Д.– П., от
които се установява, че представлява *** и помни по случая, че е било
възникнало ПТП с полицейски автомобил, по който имало щети, повреди по
странично огледало и фар. Съдът кредитира показанията на св.Д.– П. като
обективни и кореспондиращи с останалите гласни доказателства по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.К.И., от
които се установява, че работи в *** в екип с колегата му Л.А. и в деня на
инцидента по ефира на радиостанцията било обявен автомобил, който не се бил
подчинил на сигнал да спре, като потеглил и минал през крака на колега. В ефира
обявили посоката на движение на автомобила и се насочили към последното му
местонахождение, което било кръстовището между бул.“Освобождение с ул.“Димитър
Ризов“ с посока на движение към Мебелна къща. Когато пристигнали на кръстовището
на бул.“Освобождение“ и бул. „Найчо Цанов“ на завоя заварили обърнат автомобил,
като колегата му Л.Д. бил пристигнал преди тях, имало и други *** служители. От
показанията на св.К.И. се установява, че водачът бил задържан, а по автомобила
на Л.Д. имало страничен удар от дясната страна. Водачът бил тестван за употреба
на алкохол, като пробата му била положителна. Съдът кредитира изцяло
показанията на св.К.И. като пълни, обективни, хронологично изложени и кореспондиращи
с останалите гласни и писмени доказателства по делото.
Изцяло се кредитират от Съда показанията на
св.Л.А., от които се установява, че работи като *** и в деня на инцидента чул
по радиостанцията, че колегите му преследват автомобил, който не бил спрял за
проверка и минал през крака на един от колегите му. Св.А. бил в екип със св.К.И.
***, като отново по станцията чули, че имало блъснат полицейски автомобил.
Пътят им минавал през бул.“Найчо Цанов“, където видели преобърнат преследвания
автомобил, а на място имало *** служители. В автомобила били двама души, които
били установени, а водача бил тестван за алкохол. След това дошла линейка, като
свидетелят съставил документи за произшествието. Съдът кредитира изцяло
показанията на св.Л.А. като пълни, обективни, хронологично изложени и
кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.Н.Д., дадени
в хода на съдебното следствие и прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1
т.1 от НПК показания на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство.
От показанията на св.Н.Д. се установява, че работи в *** като ***. В деня на
инцидента бил на смяна с колеги и около обяд били паркирали служебен автомобил
– бус на кръговото движение до Централна гара в
гр.Пловдив. Бил почивен ден и трафикът не бил интензивен, когато чули
автомобил, който се движел много бързо, със силен шум на двигателя и ауспуха,
който влязъл в кръговото движение със свирене на гуми. Това накарало св.С.С. да поиска да провери шофьора на този автомобил, който
бил марка „Пежо“ модел „206“ оранжев на цвят. Св.Н.Д. и св.С. се качили в
полицейския бус, който се придвижил до светофара,
където бил спрял лекия автомобил „Пежо“ и двамата слезли за да проверят шофьора
и пътника с него. Св.Н.Д. отишъл от дясната страна на автомобила, от страната
на пасажера, а св.С. приближил до мястото на шофьора, като му чукнал на
стъклото и поискал документите. Тогава водачът на автомобила заключил вратите и
вдигнал прозореца. Св.С. отново чукнал на прозореца на автомобила и поискал
документите, но в това време светнал зелен сигнал на светофара. Св.Н.Д. бил до
предния десен калник на автомобила, за да може да вижда шофьора и пътника,
когато водачът потеглил и свил на дясно. Св.Н.Д. се опитал да отскочи назад, но
предната гума на автомобила минала през пръстите на крака му. След това ***
служители докладвали по радиостанцията и тръгнали да преследват автомобила в
посока Сточна гара. Преследвания автомобил „Пежо“, управляван от подс.А. ***, като полицейския бус
се движел след него с пуснат светлинен и звуков сигнал, а полицаите през цялото
време съобщавали по радиостанцията, че преследвали автомобила, който не спирал.
Преследването продължило през Мебелна къща и след това в ЖК „Тракия“, като
преследваният автомобил се движел много бързо и преминал няколко кръстовища на
червен светофар. От показанията на св.Н.Д. се установява, че преследвания
автомобил „Пежо“ направил обратен завой на кръговото до магазин „Декатлон“ в ЖК „Тракия“, където бил преследван и от
полицейски автомобил „Астра“, която на излизане от
кръговото успяла да се изравни с автомобила. Тогава лекия автомобил „Пежо“
ударил полицейския автомобил „Астра“ в дясната част,
като св.Д. наблюдавал това от полицейския бус, тъй
като се движели по-бавно и изоставали. След това преследването на лекия
автомобил „Пежо“ продължило към бул.“Найчо Цанов“, където след излизане от
десен завой автомобила самокатастрофирал.
Полицейският бус, в който пътувал св.Н.Д., пристигнал
малко след това и видял, че едно от пътуващите в катастрофиралия автомобил лица
било излязло и се опитвало да избяга. От показанията на св.Н.Д. се установява,
че по време на проверката лекия автомобил потеглил и го ударил, след което
предната дясна гума минала през крака му и усетил припарване като стъпил на
пръста си. След като бил задържан водача на преследвания лек автомобил била
извикана линейка, като св.Н.Д. бил придружител на задържания водач и така бил
прегледан крака му, след което бил сниман. От прегледа му установили фрактура
на пръста. От показанията на св.Н.Д. се установява, че в болницата били връчени
актове на водача на лекия автомобил. В последствие свидетелят ползвал болнични
за 40 дни, като кракът му бил с ортопедична подметка на обувка, която била като
ортеза и я носил 30 дни. Съдът кредитира изцяло
показанията на св.Н.Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и
прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 от НПК показания на
свидетеля, в частта относно свистенето на гуми от автомобила, управляван от подс.А.. Съдът кредитира показанията като пълни, обективни,
хронологично изложени и кореспондиращи с останалите гласни и писмени
доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло прочетените показания на св.Н.Д.
по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 от НПК, тъй като са дадени в кратък
период от време след инцидента и към онзи момент спомените на свидетеля са били
много по-добри и ясни. В тази част показанията на св.Н.Д. кореспондират изцяло
и с показанията на другия очевидец – св.С.С..
Съдът изцяло кредитира и показанията на св.С.С., от които се установява, че работи като *** в *** и в
деня на инцидента извършвали рутинни проверки на колелото на автогарата на
ул.“Иван Вазов“ за неправилно спрени автомобили. Тогава чул с колегите си
автомобил, който влизал с високи обороти и свистене на гуми в кръговото
движение. Свидетелят видял в автомобила двама младежи, което също му направило
впечатление. Тъй като това движение на автомобила накарало хората наоколо да се
възмутят, че се движат по този начин и с висока скорост на оживено място и с пешеходна
пътека, предприел проверка на автомобила заедно с колегата му Н.Д.. Св.С.
подходил към автомобила, който бил спрял в колона от автомобили на светофар,
светещ червен сигнал. *** служител бил в униформа и като приближил шофьорската
врата се представил, че е от полицията и разпоредил да се свали прозореца.
Тогава водачът на автомобила заключил вратите и вдигнал прозореца си, като след
това хванал волана с две ръце, като гледал напред. Практиката на проверка на
автомобил била, от съображения за лична безопасност, един от *** да се доближи
до шофьора, а друг да застане до предния десен калник за да има видимост към
шофьора и пътниците, а и те да го виждат. Предвид на това колегата му Н.Д.
отишъл до предения десен калник. След това св.С. почукал на прозореца, като
поискал водача да отбие в дясно и да му бъде извършена проверка на документите.
От показаният на св.С. се установява, че светофарната уредба светнала жълт
сигнал, след което зелен и колоната от автомобили потеглила, като дясната
колона запознала по-бързо да се изнася, а проверяваният автомобил бил в лявата
колона. Тогава водачът на автомобила завил на дясно и потеглил с висока
скорост. Тъй като до десния калник се намирал неговият колега Н.Д., св.С. му
извикал да се пази, но автомобилът потеглил бързо, като блъснал Н.Д., който
отскочил назад. От показанията на св.С. се установява, че Н.Д. му сподели, че
бил ударен от автомобила и много го боли пръста. Тъй като ситуацията била
екстремна, св.С. и Н.Д. се качили в полицейския бус и
тръгнали да преследват автомобила, управляван от подс.А..
Св.С. съобщил по радиостанцията, че преследват автомобил, че е блъснал *** служител,
както и че се насочва към ЖК „Тракия“. По време на преследването и
преминаването на червени светофари на управлявания от подс.А.
автомобил, св.С. докладвал по радиостанцията. Същото направил и когато
преследвания автомобил, управляван от подсъдимия, блъснал полицейския
автомобил, управляван от св.Л.Д.. В последствие полицейският бус стигнал до десния завой на бул.“Найчо Цанов“ срещу
бензиностанция „Петрол“, където св.С. видял преследвания автомобил преобърнат
по таван, а водачът бил извън него и тичал, но бил задържан от полицаи от КАТ.
От показанията на св.С. се установява, че след задържането на подс.А. разговарял с него и поискал обяснения защо не се
подчинил на разпорежданията и е бягал, като е застрашил живота на много хора. Подс.А. му отговорил, че нямал книжка и бил употребил
алкохол, а спътникът му обяснил, че се опитвал да го спре, но подсъдимият не
искал. От показанията на св.С. се установява също така, че *** служител Н.Д. му
споделил, че има силни болки в крака в следствие на удара, като св.С. му казал,
да отиде с линейката до болницата за да го прегледат. В последствие разбрал, че
Н.Д. имал фрактура на пръста. Съдът кредитира изцяло показанията на св.С.С. като пълни, обективни, хронологично изложени и
кореспондиращи изцяло с останалите гласни и писмени доказателства по делото.
В хода на съдебното следствие бе прието
заключението по назначената в хода на досъдебното производство автотехническа и
автооценъчна експертиза. От заключението на вещото
лице инж.В.И. се установява, че основна причина за настъпилото ПТП е
управлението на лек автомобил марка „Пежо“ модел „206“ в рег.№ ***от водача – подс.М.А. със скорост, значително надвишаваща максимално
разрешената скорост за движение в населено място. Вещото лице сочи като
допълнителни причини и употребата на алкохол и наркотични вещества – кокаин,
които са довели до силна възбуда и самоувереност, а от друга страна са забавили
възприятията и реакциите, като са затруднили реалната оценка на ситуацията и
опасностите на подс.М.А.. По отношение на стойността
на нанесените материални щети, вещото лице приема, че щетите по лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ *** от
възникналото ПТП са в размер на 1266,80лв. Стойността на щетите по лек
автомобил марка „Пежо“ модел „206“ с рег.№ ***от ПТП са на стойност 1368лв.,
като щетите по двете МПС са в пряка връзка от настъпилото между тях ПТП на
07.10.2018г.
От приетото в хода на съдебното
следствие заключение на назначената в хода на досъдебното производство
допълнителна автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице инж.В.И., се
установява, че причините за причинената средна телесна повреда на Н.Д. са
следните: Техническа грешка при управлението на лек автомобил марка „Пежо“
модел206“ с рег.№ ***от водача – подс.М.А. състояща
се в навиване на волана на автомобила на дясно при потеглянето, въпреки че е
предстояло извършване на маневра „завой на ляво“ – единствената разрешена
маневра и възможност за водача.
Съдът кредитира заключенията, изготвени
от вещото лице инж.В.И. като обективни, пълни, мотивирани и компетентно
изготвени, с оглед поставените задачи и специалните знания на вещото лице.
От заключението на назначената в хода
на досъдебното производство химическа експертиза, приета в хода на съдебното
следствие и изготвена от вещото лице П.В. се установява, че концентрацията на
алкохол в изследваната проба кръв, взета от подс.М.А.
е 0,62%.
Съдът кредитира изготвеното заключение
от вещото лице П.В. за обективно, пълно и компетентно изготвено, с оглед
поставената задача и специалните знания на вещото лице.
От заключението на назначената в хода
на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р М.Б. и прието в хода на съдебното следствие се установява следното: В
следствие на настъпилото ПТП на 07.10.2018г. на пострадалия Н.Д. е било
причинено счупване на основната фаланга на първия пръст на дясното стъпало.
Това увреждане е наложило поставяне на ортеза на дясното стъпало и трайно е затруднила движението
на десния долен крайник за период по-дълъг от 30 дни – 40-45 дни. Това
травматично увреждане е било причинено от действието на твърд тъп предмет от
удар или притискане с или върху такъв, като е възможно да възникне при
прегазване с автомобилна гума през дясното стъпало в областта на основата на
първи пръст.
Съдът кредитира изцяло заключението,
изготвено от вещото лице д-р М.Б. като обективно, пълно и компетентно
изготвено, с оглед поставените задачи и специалните знания на вещото лице.
От заключението на назначената в хода
на досъдебното производство съдебно химико-токсикологична експертиза, изготвена
от вещите лица Г.К. и Б.М., прието в хода на съдебното следствие се установява
следното: От изследваните проби на кръв и урина, предоставени от подс.М.А. се установява присъствие на кокаин и негови метаболити в урината. Кокаинът е наркотично вещество с
изразено стимулиращо действие върху психиката на човека. Самостоятелната му
употреба води до силен еуфоричен ефект, повишава енергията и увереност,
бдителност, загуба на апетит, безсъние, учестен пулс,
изпотяване, дилатация на зениците и др. След
преминаване на действието му често се наблюдава дисфорична
депресия и физическа умора. Кокаинът метаболизира
бързо до идентифицираните в урината естери на екгонина
(етилекгонин, метилекгонин).
Към момента на взимане на кръвната проба, наркотичното вещество кокаин не
присъства в кръвта, поради което не се прилага количествен метод, защото няма
значимост на този метод при пробата от урина. Присъствието на наркотичното
вещество кокаин в урината и отсъствието му в кръвта предполага употреба на
веществото в период средно 12 часа преди вземането на биологичните проби.
Вещите лица приемат, че е доказана употребата на наркотично вещество кокаин в
изследваното лице.
Съдът кредитира изцяло заключенията на
вещите лица Г.К. и Б.М. като пълно, обективно и компетентно изготвено, с оглед
поставените задачи и специалните знания на вещите лица.
В подкрепа на изложената фактическа
обстановка и описаните по-горе гласни доказателства са приобщените по делото
писмени доказателства, а именно протокол за оглед на местопроизшествие от
07.10.20218г., / л.35-37 т.1 от ДП/, фотоалбум на местопроизшествие от
07.10.2018г. /л.40-56 т.1 ДП/, АУАН, талон за медицинско изследване,
констативен протокол за ПТП и план – схема, протокол за доброволно представяне
на веществено доказателство – диск, снимки, длъжностни характеристики, кадрови
справки, доклад за проверени лица, седмичен график на група „***“ на *** за
периода 01 – 07.10.2018г., справка за нарушител справка съдимост, медицинска
документация за лицето Н.Д.Д., медицинска
документация за лицето М.Н.А. и др. Съдът кредитира изцяло посочените писмени
доказателства като обективни и относими към предмета на доказване,
кореспондиращи изцяло с кредитираните от Съда гласни доказателства и
установяващи горе описаната фактическа обстановка.
При така установената по
несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, Съдът стига извода,
че подсъдимият М.Н.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.270 ал.1 от НК за това, че на 07.10.2018г. в гр.Пловдив противозаконно е пречил на органите на
властта – **С.И.С., **на сектор „*** при ***и на ***Н.Д.Д.,
***в група ***на сектор „*** при *** да изпълнят задълженията си по служба – да
извършват проверка за установяване на самоличността му по чл.70, ал.1, т.1 от ЗМВР „Полицейските органи могат да извършат проверки за установяване самоличността
на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на
обществения ред“.
От събраните по делото доказателства Съдът приема, че от обективна
страна се доказва по категоричен начин, че подс.М.А.
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.270 ал.1 от НК. Няма
съмнение, че лицата С.И.С. и Н.Д.Д. са *** служители
в група ***на сектор „*** при ***, поради което последните са органи на власт
съгласно разпоредбата на чл.93 т.2 от НК. Същите, съгласно длъжностните им
характеристики, са имали правомощия по чл.70 ал.1 т.1 от ЗМВР да извършват
проверки за установяване на самоличността на лице, за което е имало данни, че е
извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред. Предвид на това
и в изпълнение на правомощията им, С.С. и Н.Д. са
предприели проверка на подс.М.А., който е управлявал
МПС – лек автомобил марка „Пежо“ модел „206“ с рег.№ ***, който е навлязъл с
висока скорост в кръгово кръстовище и е създал опасност за останалите участници
в движението, като наред с това е извършил и други деяния. Така С.С. и Н.Д. приближили автомобила, управляван от подс.А. от двете му страни, застанали на видни за
подсъдимия места, като С.С. се представил и поискал
подсъдимия да отбие за да му бъде извършена проверка на документите за
самоличност. Подс.А. възприел действията на ***
служители, които били в униформа, разбрал и подаденото му разпореждане, но
заключил автомобила си, вдигнал прозореца и така ограничил *** служител С.С. от достъп до него, като не изпълнил разпореждането му да
спре, а рязко потеглил. С поведението си подс.М.А.
противозаконно е пречил на органите на властта да изпълнят служебните си
задължения, с което е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по
чл.270 ал.1 от НК.
От субективна страна формата на вината на деянието е пряк умисъл с
целени и настъпили обществено опасни последици. Подс.М.А.
ясно е видял приближаващите се *** служители, ясно е възприел всеки един от тях
на местата, на които са застанали до управлявания от него автомобил, ясно е
възприел и разпорежданията на *** служител С.С.,
който му разпоредил два пъти да отбие в дясно и да представи документи за
самоличност и да му бъде извършена проверка. Подс.А.
целенасочено и с пряк умисъл попречил противозаконно на *** служители да
извършат служебните си задължения, като чрез заключване на автомобила и вдигане
на прозореца ограничил контакта със св.С.С., след
което потеглил и избягал от двамата *** служители. Подс.А.
бил с ясно съзнание, че е неправоспособен и ако това се установи може да носи
наказателна отговорност, както е споделил на свидетелите Д. и С.. Целял е
настъпването на вредоносния резултат, който бил постигнат с осуетяване на
проверката на самоличността му.
В хода
на съдебното производство защитникът на подс.А. – адв.А. наведе твърдения, че подс.А.
не бил извършил нарушение и не може да се извършва проверка на кръстовище от ***
служители. Следва да се отбележи, че тези твърдения на защитата са голословни и
няма ограничение в ЗМВР къде може и къде не може да се правят проверки от ***
служители по чл.70 ал.1 т.1 от ЗМВР. Предвид на това всички доводи на защитата
по отношение на несъставомерност на това обвинение
Съдът приема за голословни и неоснователни, поради което следва да бъдат
оставени без уважение.
За извършеното от подсъдимия
М.Н.А. престъпление по чл.270 ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване
от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева. Видно от
приложените по делото доказателства се установява, че подс.М.А.
е осъждан два пъти за престъпления срещу транспорта, като е търпял двете
наказания ефективно. Наред с това подсъдимият има отрицателни характеристични
данни и в настоящият случай е извършил няколко деяния, което показва упоритост
в действията му. Всичко това следва да се отчете като отегчаващи отговорността
обстоятелства, а смекчаващи отговорността обстоятелства могат да бъдат отчетени
единствено младата му възраст. Ето защо и съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1
от НК следва да се определи едно от двете кумулативно предвидени наказания, а
именно по-тежкото предвидено наказание лишаване от свобода, съобразено с
характеристичните данни на подсъдимия. Последното, съгласно разпоредбата на
чл.54 от НК следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, което да бъде ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ. С това наказание Съдът счита, че ще се изпълнят
целите, визирани в чл.36 от НК. Подсъдимият ще има възможност да оцени противоправността на поведението си, като може да
преосмисли извършеното от него престъпление и да се поправи.
При така установената по
несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, Съдът стига
извода, че подсъдимият М.Н.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.325 ал.3 вр. с ал.1 от НК за това, че на 07.10.2018г. в гр. Пловдив при управляване на моторно превозно
средство – лек автомобил Пежо 206 с рег. № ***е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
От обективна страна се събраха достатъчно категорични доказателства, от
които Съдът приема, че именно подс.М.А. е извършил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.325 ал.1 от НК. По категоричен
начин в хода на съдебното следствие бе установено, че подс.А.
е управлявал лек автомобил марка „Пежо“ модел „206“ с рег.№ ***в гр.Пловдив и
се е движел по бул.“Руски“ в посока Централна гара. При навлизане в кръговото
кръстовище подс.А. се е движел с висока скорост,
ревът на двигателя и ауспуха му е били силни, а гумите на автомобила свистели.
Това привлякло вниманието на множество хора, намиращи се около кръстовището,
което е натоварено и с това движение на автомобила, управляван от подс.А., се създавало опасност за участниците в движението.
Именно тези действия на подс.А. при управлението на
автомобила предизвикали възмущение в присъстващите наоколо граждани, тъй като
свистенето на гумите, силния рев на двигателя и ауспуха на автомобила, както и
високата скорост, с която автомобилът е навлязъл в кръговото кръстовище са
изключителни груби непристойни действия, които нарушавали общоприетите норми за
поведение и демонстративно показвали неуважението на подс.А.
към установения обществен ред и незачитане на приетите норми за поведение,
както и за правилата за движение. Деянието е извършено чрез управление на МПС –
лек автомобил марка „Пежо“ модел 206“, което е квалифициращият признак на
престъплението по чл. 325 ал.3 от НК.
От субективна страна формата
на вината на подс.А. е пряк умисъл с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подс.А. е съзнавал, че с поведението си нарушава
обществения ред, но въпреки това демонстративно навлязъл в кръгово кръстовище,
като управлявал автомобила си на високи обороти, предизвикал силен рев на
двигателя и ауспуха, а гумите на автомобила свистели, което създавало не само сериозна
опасност за околните граждани, но и предизвиквало тяхното възмущение от
незачитането на правилата за управление на МПС. С това си поведение подсъдимият
целял да демонстрира незачитането си на установения обществен ред, на правилата
за движение и демонстративно създавал опасност за останалите участници в
движението. Така подс.А. постигнал целения от него
вредоносен резултат.
Защитата наведе доводи, че
високият шум и скорост не е били основание за повдигане на такова тежко обвинение,
като счита, че ако е налице незачитане на обществения ред, то това може да се
квалифицира като деяние по смисъла на чл.1 от УБДХ – дребно хулиганство. Съдът
не споделя тези доводи на защитата, тъй като поведението на подс.А.
е било изключително демонстративно, целенасочено, създаващо опасност за
останалите участници в движението и предизвикващо възмущение във всички
присъстващи наоколо. Ето защо доводите на защитата Съдът приема за
неоснователни и го оставя без уважение.
За извършеното от подсъдимия
М.Н.А. престъпление по чл.325 ал.3 вр. с ал.1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Както бе посочено по-горе, подс.М.А. е осъждан
два пъти на ефективно наказание лишаване от свобода за престъпления срещу
транспорта, което наред с упоритостта на действията му следва да се отчетат
като отегчаващи отговорността обстоятелства, а като смекчаващи може да се
отчете единствено младата му възраст. Предвид и на това Съдът счита, че следва
да определи наказанието по реда на чл.54 от НК при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, което следва да бъде ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ. С размера на
наказанието ще се постигне превантивният му ефект, като подсъдимият ще има
възможност да осмисли противоправното си поведение и да се поправи. Тъй като подс.М.А. е неправоспособен водач, то не може да се наложи
и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК“.
При така установената по
несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, Съдът стига
извода, че подсъдимият М.Н.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343 ал.3 пр.1, пр.2 и пр.6, б. „а“ пр.
2, вр. ал.1, б. „б” пр.2, вр. чл.342
ал.1 от НК за това, че на 07.10.2018г. в гр.Пловдив при управляване на моторно
превозно средство – лек автомобил Пежо 206 с рег. № ***е нарушил правилата за
движение, а именно:
Чл. 25. ал.1 от ЗДвП (Доп. - ДВ, бр. 101
от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) :Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Чл. 116. от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60
от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) :Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял
бастун и към престарелите хора
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.Д. ***,
изразяваща се в счупване на основната фаланга на първия пръст на дясното
стъпало, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,62 / нула цяло шестдесет и
две/ на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 834/09.10.2018г.,
и след употреба на наркотични вещества кокаин, установено по надлежния ред –
със Съдебна химико-токсилогична /токсикохимична/
експертиза Изх.№И-77/07.01.2019г. на Военномедицинска академия гр.София и
деецът е избягал от местопроизшествието.
В обвинението
са били включени като нарушение и текстовете на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.5
ал.2 т.1 от ЗДвП, чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, чл.6 от ЗДвП, чл.20 ал.1 от ЗДвП и
чл.20 ал.2 от ЗДвП. Съдебната практика е категорична, че тези норми са бланкови
и не създават конкретни задължения на водачите, поради което не може да се
вменяват изрично като нарушени при повдигането на обвинения. Нарушените норми
на ЗДвП следва да вменяват конкретно задължение за водачите, поради което подс.М.А. следва да бъде признат за НЕВИНЕН в това да е
нарушил следните разпоредби от ЗДвП, а именно:
чл. 5. ,ал.1, т.1 от ЗДвП : Всеки участник
в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето
на хората и да причинява имуществени вреди;
чл.
5. ,ал.2, т.1 от ЗДвП : Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;
чл.
5. ,ал.3, т.1 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) :На водача на пътно
превозно средство е забранено:
1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;
Чл.
6 от ЗДвП: Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка;
2. изпълняват разпорежданията на лицата,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо
от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за
движение.
Чл. 20,ал.1 от ЗДвП(Изм. - ДВ, бр. 43 от
2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) : Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Чл. 20,ал.2 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 51 от
2007 г.): Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението
поради
което и на осн.чл.304 от НПК следва да бъде ОПРАВДАН
по повдигнатото му в този смисъл обвинение.
От обективна страна се събраха достатъчно категорични доказателства,
от които се установява, че именно подс.М.А. е осъществила
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 342 ал.1 от НК. По категоричен
начин бе установено, че подс.А. е управлявал МПС –
лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег.№ ***на 07.10.2018г. в
гр.Пловдив. Така подсъдимият с управлявания от него автомобил се придвижил през
бул.“Руски“, след което преминал през кръгово кръстовище в посока Централна
гара и се наредил в колона от автомобили, спрели на кръстовище, регулирано със
светофар. По категоричен начин по делото е установено, че към този автомобил се
приближили двама *** служители – св.С.С. и св.Н.Д.,
като С. приближил автомобила, управляван от подс.А.
от лявата му страна, а св.Д. приближил автомобила от дясната му страна и
застанал до предния десен калник, където имал възможността да наблюдава шофьора
и пасажера, возещи се в автомобила. Подс.А. от своя
страна забелязал *** служители, като предприел действия, като заключил
автомобила и вдигнал прозореца си, с цел да ограничи св.С., а след това насочил
погледа си напред, като имал видимост към св.Д.. С цел да избегне проверката,
която *** служители искали да извършат, подс.А.
потеглил рязко, като навил волана на дясно, при положение, че се бил престроил
в лява лента за движение и следвало да извърши маневра завой на ляво, което е
грешка от техническа гледна точка. Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗДвП
подс.А. е имал задължение при извършване на каквато и
да било маневра, като например да се отклони надясно или наляво, преди
започване на маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, като се съобразява с тяхното положение. А съгласно чл.116 от ЗДвП
водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците. Няма съмнение, че св.Н.Д. е бил пешеходец,
който се е намирал в близост до автомобила, управляван от подс.А.,
като за последния е съществувало задължение да пази пешеходеца и преди
предприемане на маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за св.Д.. Подс.А. обаче не изпълнил тези си задължения, като е
предприел маневра „завой на дясно“ и така предизвикал ПТП като с предната дясна
гума на управлявания от него автомобил преминал през десния крак на св.Н.Д..
Именно с това си действие подс.А. е причинил телесно
увреждане на св.Д., а именно счупване на основната фаланга на първия пръст на
дясното стъпало. Това увреждане довело до трайно затрудняване на движението на
долен десен крайник, което се приема за средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 от НК. Механизмът на причиняване на телесното увреждане е установен от
заключението на съдебно – медицинската експертиза и изцяло кореспондира с
данните по делото, а именно телесното увреждане да е причинено след преминаване
на гумата на автомобила върху дясното стъпало на св.Н.Д.. Това квалифицира
деянието, извършено от подс.М.А. като такова по чл. 343 ал.1
б.“Б“ пр.2 от НК. Наред с това по делото е установено, че подс.М.А.
е управлявал МПС-то в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 на хиляда, а именно 0,62 на хиляда, което е установено по надлежния ред
– с Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол
в кръвта № 834/09.10.2018г., което квалифицира деянието по чл. 343 ал.3 пр.1,
б.“а“ пр.2 НК. От заключението на Съдебна химико-токсилогична
/токсикохимична/ експертиза Изх.№И-77/07.01.2019г. на
Военномедицинска академия гр.София се установява, че подс.М.А.
е управлявал МПС-то след употреба на наркотични вещества – кокаин, което
квалифицира деянието по чл. 343 ал.3 пр.2, б.“а“ пр.2 НК. След извършване на
ПТП-то подс.М.А. е избягал от местопроизшествието,
което квалифицира деянието като такова по чл. 343 ал.3 пр.6, б.“а“ пр.2 НК.
От субективна страна деянието е
извършено при условията на непредпазливост, под формата на самонадеяност. Подсъдимият
е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, тъй като е виждал стоящият
до предния десен калник *** служител Н.Д., но е мислил да го предотврати, като
мине в близост до него, с цел да избегне проверката. Така с поведението си подс.А. е причинил ПТП, като е преминал през дясното
стъпало на св.Н.Д. и това е довело до настъпване на общественоопасните
последици от противоправното му поведение.
В съдебно заседание от страна на
защитата бяха наведени твърдения, че подсъдимият не е видял св.Н.Д., поради
което счита деянието, извършено от подс.А. за
случайно събитие. Съдът не споделя тези твърдения на защитника, тъй като по
делото по категоричен начин е установено, че св.Н.Д. е бил до предния десен
калник на автомобила. Същият е бил изправен, облечен в *** униформа и видим от предното
обзорно стъкло на автомобила. От свидетелските показания се установява, че подс.А. е видял *** служител – св.С.С.,
който бил в ляво от автомобила, заключил последния, вдигнал прозореца на
предната лява врата и се обърнал напред, където в дясно стоял св.Н.Д., който
бил видим за подсъдимия. Предвид на това твърденията на защитника не почиват на
нито едно от доказателствата по делото, а наред с това предприемането на
маневра „завой на дясно“ следва да мотивира водача да погледне в посоката на
движение, т.е. именно към св.Д.. Предвид на всичко изложено до тук твърденията
на защитата, че деянието е случайно събитие е не само несъстоятелна, но и не
отговаря на събраните по делото доказателства, от които се установява, че подс.А. е целял да избяга именно от полицаите, които са
искали да му извършат проверка и в това си желание подс.А.
е предприел рискована маневра към *** служител, именно с цел да избяга. В
противен случай, ако последния действително случайно е причинил това ПТП, то
логично би било да спре и да окаже съдействие на пострадалия, а не да бяга от
местопроизшествието. Предвид на това доводите на защитата в тази насока са
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
За извършеното от подсъдимия
М.А. престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест
години. Видно от приложените по делото доказателства се установява, че подс.А. е осъждан два пъти, за престъпления срещу
транспорта – управление на МПС след употреба на алкохол, като наказанията
„лишаване от свобода“ са търпени ефективно от подсъдимия. Тези данни следва да
се отчетат като отегчаващи отговорността обстоятелства, които наред с
останалите престъпления, предмет на настоящото производство, както и това, че
настоящото деяние отново е причинено след употреба на алкохол, сочат на една
упоритост в престъпната дейност на подсъдимия и водят до извода за превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
може да бъде отчетено единствено младата възраст на подсъдимия. Предвид на това
Съдът счита, че следва да определи наказанието при условията на чл.54 от НК при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ. С
това наказание Съдът счита, че целите, визирани в чл. 36 от НК ще бъдат
изпълнени, като подсъдимият ще осмисли своето противоправно
поведение и ще се поправи.
Тъй като са наложени три
отделни наказания и деянията по последните са в условията на реална съвкупност,
то следва да се приложи разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и на подс.М.А. следва да се определи едно общо най-тежко
наказание, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
На осн.
чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС така определеното общо най-тежко наказание на подс.М.А. в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно
при първоначален СТРОГ режим.
На осн.
чл.59 ал.2 вр. с ал.1 от НК. следва да се приспадне от наказанието времето,
през което подс.А. е бил задържан по ЗМВР за 24 часа
на 07.10.2018г., по НПК за 72 часа от 08.10.2018г. до 11.10.2018г. и с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ от 11.10.2018г. до 07.12.2018г.
Подсъдимият М.А. следва да бъде осъден на осн. чл. 189 ал.3 от НПК да заплати сумата от 1205 лв. по
сметка на ОД на МВР – Пловдив, представляваща направените в хода на досъдебното
производство разноски.
На същото основание подс.А.
следва да бъде осъден да заплати и сумата от 410лв. по сметка на Районен съд –
Пловдив, представляваща направени разноски в съдебна фаза.
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ