Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
гр. Габрово, 11.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на тридесети март две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурор …………….. като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 31/2023
година по описа на Административен съд - Габрово и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Производството е образувано по жалба на И.С.М. с постоянен адрес *** против Решение
по жалба срещу Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № 28 от 27.01.2023 година на Директора на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ – Велико Търново.
В жалбата се твърди, че изводите на решаващия орган са неправилни, тъй като не е налице каквато и да било индиция за предполагаеми задължения на жалбоподателката М., като се твърди, че последната е спазвала стриктно данъчното законодателство и е заплащала всички дължими данъци, а наложените обезпечителни мерки ще доведат единствено до спъване на гражданскоправните ѝ отношения и затруднения при разплащане с кредитори, както и с държавата и общината; в случая не е налице какъвто и да било влязъл в сила акт, който да подлежи на изпълнение, поради което е налице основание по чл. 197, ал. 3 от ДОПК за отмяна на обезпечението - не съществува изпълнително основание; по запорираните банкови сметки жалбоподателката получава средства от трудово възнаграждение и социални обезщетения, които суми са несеквестируеми, а насочването на изпълнението срещу тях – незаконосъобразно, като жалбоподателката се позовава на ТР на ОСГТК № 2 от 26.06.2015 година на ВКС на РБ. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и решаване на спора по същество, като бъде отменено и издаденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки.
Жалбоподателката И.С.М. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В депозирана по делото писмена молба от надлежно упълномощен процесуален представител на жалбоподателката се заявява, че се поддържа жалбата, както и искането по същество /л. 53/.
Ответната страна Директор на ТД на НАП – Велико Търново се представлява в открито съдебно заседание
от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се
жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването; заявява се
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок, предвид липсата на доказателства за надлежно връчване на решението по чл. 197, ал. 1 от ДОПК на оспорващата.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В ТД на НАП – Велико Търново е образувано изпълнително дело № *********/2023 година срещу жалбоподателката И.С.М. за събирането на установени и изискуеми публични вземания в общ размер на 825 763.22 лева, от които 613 912.33 лева главница и 211 850.89 лева лихва, изчислена към 11.01.2023 година.
Издадено е Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК /СДИ/ с изх. № С230007-048-0000261 от 11.01.2023 година /л. 20-21/, в което публичните задължения на задълженото лице са конкретизирани по размер, вид задължение, документ, като е посочена държавата-членка, по искане на която са изпратени за събиране от публичен изпълнител в запитаната държава Република България посочените в т. 7-16 от таблицата в СДИ задължения, формиращи значителната част от общия размер на задълженията. СДИ е връчено по електронен път на процесуален представител на жалбоподателката на 19.01.2023 година /л. 22-24/.
Горепосоченото изпълнително дело е образувано въз основа на 4 /четири/ броя Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива2010/24/ЕС на Съвета /ЕИПИМСВ/ с референтни № EL_1001604972022_20221229_UIPE_1, EL_1001604972022_20221229_UIPE_2, EL_1001604972022_20221229_UIPE_3 и EL_1001604972022_20221229_UIPE_4, издадени на 29.12.2022 година от Република Гърция /л. 25-27; 28-30; 31-33 и 34-36/, които ЕИПИМСВ са връчени на жалбоподателката на посочените в съответния единен инструмент дати.
Издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230007-022-0000663 от 11.01.2023 година на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново офис Габрово /л. 18/, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, в размер на 825 763.22 лева, открити при следните доставчици на платежни услуги: „Уникредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“ АД.
Представена е кореспонденция /л. 14-15 и 16-17/, от която се установява, че запорно съобщение във връзка с гореописаното постановление за налагане на обезпечителни мерки е връчено на посочените в постановлението банки, като са налице и отговори, че запорите са наложени.
Жалбоподателката е оспорила по административен ред горепосоченото ПНОМ пред Директора на ТД на НАП – Велико Търново /л. 10-13/, който се е произнесъл с Решение по жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 28 от 27.01.2023 година, оставяйки жалбата без уважение и потвърждавайки обжалваното ПНОМ /л. 7-9/.
По предприето от И.М. оспорване на решението по съдебен ред е образувано настоящото производство.
При така установените факти, съдът намира оспорването за неоснователно предвид следните съображения:
Оспореното Решение по жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 28 от 27.01.2023 година на Директора на ТД на НАП – Велико Търново е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 197, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на оспорващата за липса на изпълнително основание.
В конкретния случай е направено искане за събиране на публично вземане от страна на Република Гърция, което, според съдържанието на представените по делото ЕИПИМСВ, произтича от начислен ДДС и такси за удостоверения и други документи, издавани във връзка с административни процедури за съответния данък, което поставя процесния случай в приложното поле на Глава двадесет и седма „а“, регламентираща процедура за взаимна помощ с държавите - членки на европейския съюз, при събиране на публични вземания. Съгласно чл. 269а, ал. 1, т. 1 от ДОПК, взаимна помощ с компетентните органи на държави-членки на Европейския съюз, се осъществява при събирането на следните публични вземания: данъци, включително акцизи, мита и такси, събирани от или за сметка на държавата и общините или за сметка на Европейския съюз. На основание чл. 269к, ал. 1 от ДОПК, искането за събиране на публични вземания по чл. 269а, ал. 1 се придружава от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в който се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган. ЕИПИМС подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване.
По отношение на задълженията, посочени в т. 1-6 от таблицата в СДИ, представляващи изискуеми вземания на Държавата, изпълнително основание са посочените в същата таблица 2 броя Декларация - образец 6, като липсват данни задълженията да са погасени.
Неоснователно е и другото възражение за насочване на изпълнението към суми, които са несеквестируеми. От една страна, оспорващата не е представила каквито и да било доказателства, че е наложен запор върху вземания, които са несеквестируеми. От друга страна, в запорните съобшения, изпратени до посочените в ПНОМ банки, е изрично посочено кои и до какъв размер суми не се запорират, както и върху какви по характер вземания не се допуска принудително изпълнение, поради което настоящият съдебен състав приема, че публичният изпълнител е спазил законовите изисквания.
Не е налице нито едно от основанията, посочени в чл. 197, ал. 3 от ДОПК, за отмяна на наложените обезпечителни мерки.
Задължение на публичния изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т.е. тези, които спрямо конкретната обезпечителна нужда, не засягат права и законни интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът ѝ дава възможност да избере дали да упражни или не дадено свое правомощие. Съдът намира, че в процесния случай посоченото законово изискване е изпълнено, доколкото не са налице данни, че жалбоподателката разполага с друго имущество, върху което да бъдат наложени обезпечителни мерки.
При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразен с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответната страна, както и с реалната продължителност на производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.М. с постоянен адрес *** против Решение по жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 28 от 27.01.2023 година на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново.
ОСЪЖДА И.С.М. с постоянен адрес *** и ЕГН ********** да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл. 197, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: