Определение по дело №1091/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2481
Дата: 8 юли 2019 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20193101001091
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./………..07.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 08.07.2019 г., в състав:

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Митева 

въззивно търговско дело № 1091 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от Г.Х.П., чрез адв. П срещу решение №2163/17.05.2019г по гр.д.18909/18 г по описа на ВРС, 11 с-в, с което е бил отхвърлен предявения срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД иск за отричане на дължимостта на принудително изпълняеми вземания, удостоверени в заповед за изпълнение поради изсрочването им по давност.

Въззивната жалба вх.№40201/05.06.19г е депозирана в рамките на преклузивен двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на пълномощник на жалбоподателката на 28.05.2019г. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е редовна.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна, чрез юрисконсулт е оспорила жалбата. 

По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните съответства на произнасянето по претенция за установяване на погасяване на безспорно вземане на заявител в заповедно производство, придобито от цесионер, завестил взисскателя в принудителното изпълнение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По предварителните въпроси:

Дължимата авансово държавна такса (в размер на половината от събраната от първата инстанция)  за разглеждане на жалбата  по обективно съединени претенции е внесена. Жалбата е надлежно администрирана.

Страните се представляват от пълномощници с общо овластяване, неограничено за отделна инстанция (л. 27 и 49 дело на ВРС).

В рамките на дължимата служебна проверка по допустимост на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата, въззивният съд не констатира процесуални нарушения, обуславящи необходимост от служебно отстраняване на пороци по сезирането на съда.

Доклад на въззивната жалба:

Въззивницата обосновава неправилност на изводите относно момента на отчитане на последиците от процесуалното бездействие на кредитора(праводател на взискателя) от образуването на процеса по принудително изпълнение. Счита, за неправилна преценката на първата инстанция за приравняването на покана за доброволно изпълнение на същинско изпълнително действие, като сочи, че изплатените до длъжника съобщения не са съдържали изявления за насочване на изпълнение върху конкретно имущество, а са имали само предварителен характер на уведомления и затова не могат да се отчитат като действие, подържащо изпълнителния процес. Сочи, че  след присъединяването на публичния взискател на 13.02.2012г няма поискани или извършени изпълнителни действия, които да са прекъснали срока по чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, като изтичането му на 14.02.2014г. е прекратило изпълнението и съответно е отпаднало и спирането на давността, прекъсната с образуване на делото. Като необоснован се оспорва и извода за подновяване на активността на взискателя със встъпването на частния правоприемник  в производство, което вече е било перемирано по право. Като се позовава на нормативния ред за образуване на производство по принудително изпълнение,  пълномощникът на взискателят обосновава незаконосъобразност на извода за приравняване на молбата на цесионера на искане за ново принудително изпълнение, което да прекъсне отново течащата давност. Оспорва и довода за приравняването на  заместването на взискателя на присъединяване на нов кредитор, поради липса на друг основен взискател. Като счита, че действията на цесионера в процеса, който вече е бил прекратен не могат да имат никакво правно значение, поддържа тезата, че общата давност не е била прекъсвана валидно и е изтекла най- късно на 14.02.19г, считано от перемирането на изпълнението по право.

Въззиваемата страна чрез пълномощника си оспорва доводите на въззвиника относно изтичането на давността, като сочи, че с исковата молба за отричане на вземането на взискателя е прекъсната и съответно спряна общата давност, поради което и изтичането на срока в хода на процеса не може да бъде преценявано като основание за уважаване на отрицателния установителен иск. Поддържа доводите се за последователно прекъсване на давността с подаване на заявление за издаване на заповед, издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело на 29.12.2011г, от когато е прекъсната и спряна давността, поне до постановяване на ТРОСГТК 2/13г на ВКС, с което се отменя предходно задължително тълкуване. Съответно една от този момент може да се отчита и новата давност, която не е била изтекла. Отделно се позовава и на действия, поддържащи изпълнителния процес през 2012г, 2016г. и 2017г, които периодично прекъсват давността.

Всички доводи на насрещните страните възпроизвеждат тезите им в първа инстанция.  Нови твърдения и нови доказателства не се сочат от страните.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на  Г.Х.П., чрез адв. П срещу решение №2163/17.05.2019г по гр.д.18909/18 г по описа на ВРС, 11 с-в, с което е бил отхвърлен предявения срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД иск за отричане на дължимостта на принудително изпълняеми вземания в общ размер 384778лв, удостоверени в заповед за изпълнение поради изсрочването им по давност.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 25.09.2019г от 14.00 часа. Да се призоват страните, чрез пълномощници.

На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на  страните да представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им (вкл. за договаряне на размер на заплатени хонорари), като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

 Препис от определение да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.         

 

 

 

  2.