Р Е Ш Е Н И Е
Номер 167 31.12.2019 г.
град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд ІІІ Наказателен
състав
На 04.12. Година 2019
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
Секретар К. Ц.
Прокурор ВАНЯ
МЕРАНЗОВА
като разгледа
докладваното от съдия ИВА СТЕФАНОВА
ВНОХ дело номер 1243
по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
намери за установено следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от
НПК.
С присъда № 49 от 10.10.2019 г. по
н.о.х.д. № 471/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, подсъдимият А.А.М.
е признат за виновен в това, че в периода от 22.03.2018 г. до 13.02.2019 г. в
гр. Гурково, обл. Стара Загора, като пълнолетен, без да е сключил брак, е
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – С.Т.Е.,
ЕГН ********** – престъпление по чл.191,
ал.1 от НК.
Със същата присъда на основание чл.78а,
ал.1 от НК районният съд е освободил от наказателна отговорност подсъдимия А.А.М.
и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв., като по първоначалното
обвинение по чл.191, ал.3, вр. с ал.1 от НК и за периода от 04.10.2017 г. до
22.03.2018 г. го е признал за невиновен и го е оправдал.
Недоволна от така постановената присъда
е останала Районна
прокуратура – Казанлък, която я е протестирала в законния срок. В протеста се
твърди, че присъдата е неправилна и постановена при допуснати съществени
процесуални нарушения, които са довели до нейната материалноправна
незаконосъобразност. С протеста се прави искане въззивният съд да отмени
протестираната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Подробни съображения за това са развити в протеста.
Въззиваемият А.А.М., чрез служебния си защитник адв. П.П., взема
становище, че протестираната присъда е правилна и законосъобразна и моли същата
да бъде потвърдена.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора изцяло поддържа протеста и счита, че са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд. Моли въззивния
съд да уважи протеста.
- 2 -
Пред въззивния съд не бяха направени
искания за разпит на подсъдимия, както и искания за допускане на нови
доказателства.
Окръжният съд, след като се запозна с
направените в протеста оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 471/2019
г. по описа на Казанлъшкия районен съд, изразените становища на страните и
провери изцяло правилността на протестираната присъда, намери за установено
следното:
При постановяване на протестираната
присъда първоинстанционият съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалата С.Т.Е..
Н.о.х.д. № 471/2019 г. по описа на
Казанлъшкия районен съд е образувано по внесен от Районна прокуратура –
Казанлък обвинителен акт, с който против подсъдимия А.А.М. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.191, ал.3, вр. с ал.1 от НК – за това, че в
периода от 04.10.2017 г. до 13.02.2019 г.
в гр. Лондон в Англия и в гр. Гурково, обл. Стара Загора, като пълнолетен, без
да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна
възраст – С.Т.Е., ЕГН **********
Престъплението
по чл.191, ал.3, вр. с ал.1 от НК е в Глава четвърта „Престъпления против
брака, семейството и младежта”, Раздел ІІ „Престъпления против младежта” от НК.
В този раздел са престъпленията, които засягат специфични интереси на лица в
ниска възраст и чийто непосредствен обект са обществените отношения, които
възникват по повод правилното развитие на подрастващите (физическо, психическо
и нравствено). Страни в тези отношения са лица в ниска възраст и такива, които
трябва да им осигурят условия за нормално развитие като личности (С., А.. Наказателно
право. Особена част. Престъпления против правата на човека. София, Сиела, 2006,
с.318-319).
Деянието по чл.191, ал.3, вр. с ал.1 от НК представлява заживяване съпружески на пълнолетно лице от мъжки пол с лице от
женски пол, ненавършило 14-годишна възраст, като фактическото съжителство между
субекта и пострадалата наподобява отношенията, които възникват при сключването
на брак. Но в тези случаи правата на пострадалото лице и на децата, родени от
това съжителство, не са защитени от нормите на семейното право в същата степен,
в каквато са защитени при сключен брак (Стойнов, Александър. Наказателно право.
Особена част. Престъпления против правата на човека. София, Сиела, 2006, с.327).
Поради това и въпреки че подобно
фактическо съжителство не може да се осъществи без доброволното съдействие на
съответното малолетно лице от женски пол, теорията и практиката третират това лице като пострадала. Основание за това е
обстоятелството, че посегателството по чл.191, ал.3, вр. с ал.1 от НК засяга
правилното физическо, умствено и нравствено развитие на малолетната, отразява
се на нейната по-нататъшна социална и лична реализация и е свързано с особена
обстановка при осъществяването си.
В хода на досъдебното производство С.Т.Е.
е третирана като пострадал – при двата й разпита като свидетел тя е уведомена
за правата си като пострадал от престъпление и й е връчен съответният Формуляр
за правата на
Старозагорски окръжен съд - 3 - в.н.о.х.д. № 1243/2019
г.
пострадалите от престъпления (съответно, л.7, л.84 –
л.85 и л.45 – л.46 от д.п.).
Въпреки това, за разпоредителното
заседание на 03.06.2019 г. С.Т.Е. не е призована като пострадал. В разпореждането
си от 25.04.2019 г. районният съд е мотивирал извода си, че посоченото лице няма
качеството на пострадал от престъплението по чл.191, ал.3, вр. с ал.1 от НК, като се е обосновал със съдържанието на обвинителния
акт (л.5 от н.о.х.д. № 471/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд).
Предвид изложените по-горе съображения
за същността и последиците от престъплението по чл.191, ал.3, вр. с ал.1 от НК, според въззивния съд С.Т.Е. е следвало да бъде
призована като пострадал за разпоредителното заседание, с оглед разпоредбата на
чл.247б, ал.2 от НПК, както и за да бъде изслушана по въпросите по чл.248, ал.1
от НПК (по аргумент от чл.248, ал.5 от НПК). С.Т.Е. е родена на *** г. и
понастоящем е непълнолетна и затова е следвало да бъде призована и майка й Таня
Емилова Иванова или лицето, което е попечител на Севда (с оглед данните по
делото, че Таня Емилова Иванова е психично болна).
Тъй като С.Т.Е. не е призована за
разпоредителното заседание и не участвала в него, нейните права като пострадал
са нарушени – тя е лишена от възможността да осъществи правата си по чл.76 и
чл.84 от НПК.
Горното съществено процесуално нарушение
не може да бъде подминато от въззивния съд, предвид задължението му по чл.314,
ал.1 от НПК да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от
основанията, посочени от страните, и независимо от преклузията, въведена с
чл.248, ал.3 от НПК.
В протеста е изложено възражение, че районният
съд не е дал възможност на страните да изразят своите становища по въпросите по
чл.248, ал.1, т.4 – т.8 от НПК.
На 03.06.2019 г. първоинстанционният съд
е провел разпоредително заседание, на което с протоколно определение от същата
дата е прекратил съдебното производство по делото на основание чл.249, ал.4,
т.1 от НПК и е върнал делото на Районна прокуратура – Казанлък (л.12 – л.13 от н.о.х.д.
№ 471/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд).
С определение № 398 от 25.06.2019 г. по
в.ч.н.д. № 1154/2019 г. на Старозагорския окръжен съд горното определение е отменено
и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия и постановяване на съдебен акт по същество.
С разпореждане от 17.07.2019 г. районният
съд е насрочил делото не за разпоредително, а за открито съдебно заседание на
10.10.2019 г. (л.17 от н.о.х.д. № 471/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен
съд).
В съдебното заседание на 10.10.2019 г. е
даден ход на делото, даден е ход на съдебното следствие и е постановена
протестираната присъда.
Основателна е констатацията в протеста,
че в разпоредителното заседание на 03.06.2019 г. не всички страни са обсъдили
всички въпроси по чл.248,
- 4 -
ал.1 от НПК. Действително, прокурорът и районният съд
са взели становище по всички съществени въпроси по чл.248, ал.1 от НПК, а адв. П.
(служебен защитник на подсъдимия М.) – само по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, като
изрично е заявил, че няма да вземе отношение по останалите пунктове по чл.248,
ал.1 от НПК.
Практиката е противоречива по въпроса
дали в този случай е следвало да се проведе второ разпоредително заседание,
като според настоящия въззивен състав, критерият за това е дали във вече
проведеното разпоредително заседание страните и съдът са изразили своите
становища по всички въпроси по чл.248, ал.1 от НПК.
В разглежданото първоинстанционно
производство, обаче, отговорът на горния
въпрос не е от съществено значение, тъй като отсъствието на пострадалата С.Т.Е.
от разпоредителното заседание на 03.06.2019 г. представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на протестираната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
В случая е налице нарушение по чл.348,
ал.3, т.1 от НПК, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция.
Този недостатък може да бъде отстранен единствено при новото разглеждане на
делото, с оглед изискванията на чл.335, ал.2 от НПК.
Относно твърдяните в протеста на Районна
прокуратура – Казанлък други съществени процесуални нарушения – лишаване на
държавното обвинение от възможността да докаже обвинението чрез отхвърляне на
доказателствените искания на прокурора, подробно описани в протеста, въззивният
съд счита, че не следва да обсъжда същите, с оглед връщането на делото за ново
разглеждане.
Предвид изложеното по-горе съществено
нарушение на процесуалните правила, допуснато на съдебното производство, и на
основание чл.335, ал.2, във връзка с чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, въззивният съд
следва да отмени обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния
съд за ново разглеждане.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.334, т.1, във връзка с чл.335, ал.2, във връзка с чл.348, ал.3, т.1 от НПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
присъда № 49 от 10.10.2019 г. по
н.о.х.д. № 471/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
ВРЪЩА делото на Казанлъшкия районен съд за ново разглеждане
от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.