ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе,
……………….. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на 17 май през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 686 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искане на директора на ТД
Митница – Русе към Агенция „Митници“ за изменение на определение от 14.03.2022
г., постановено по адм. д. № 686/2021 г. по описа на Административен съд –
Русе, в частта му за разноските.
Твърди се, че съдът неправилно е определил
правното основание за прекратяване на производството – чл. 159, т. 3 от АПК -
оттегляне на оспорения акт, което е довело до неправилно присъждане на
разноските в полза на насрещната страна. Сочи се, че след отмяната на обжалвания
административен акт след подаване на жалбата до съда е отпаднал правният
интерес на жалбоподателя от водене на делото, поради което е следвало
производството да се прекрати на осн. чл. 159, т. 4 от АПК. Сочи се, че
изначално е липсвал правен интерес при подаване на жалбата, което обстоятелство
е било заявено в отговора на жалбата, респ. с издаването на вътрешноведомствен
акт не е провокирано подаването на жалба от страна на жалбоподателя и
образуването на съдебно производство. Твърди се, че между същите страни по
аналогичен случай друг съдебен състав е отхвърлил искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение. Иска се постановяването на нов съдебен
акт, с който да се отменят постановените в полза на жалбоподателя разноски,
определени неправилно в резултат на неправилно определено основание за
прекратяване на съдебното производство. Алтернативно се иска намаляване на
присъденото възнаграждение като прекомерно.
Ответникът по искането, в срока по чл. 248,
ал. 2 от ГПК изразява становище за неговата неоснователност.
Производството по адм. д. № 686/2021 на АС –
Русе е било образувано по жалба на В.П.Г. от 16.11.2021 г. срещу заповед №
ЗТД-4000-351/32-346086 от 01.11.2021 г. на директора на ТД Митница Русе.
В съдебно заседание на 10.03.2022 г.
процесуалният представител на ответника е направил изявление, че оспореният
административен акт е бил отменен с последваща заповед № ЗТД-4000-57/32-76523
от 08.03.2022 г. на директора на ТД Митница Русе. С оглед тези обстоятелства съдът,
на осн. чл. 159, т. 3 от АПК е прекратил производството по делото поради
оттеглянето на административния акт-предмет на обжалването. По отношение на
претендираните от страните разноски съдът е обявил на страните, че ще се
произнесе с допълнителен акт. С определение от 14.03.2022 г. по същото дело
съдът е присъдил разноски в полза на жалбоподателя като е преценил, че е налице
хипотезата на чл. 143, ал. 2 от АПК. С оглед направено възражение за
прекомерност възнаграждението е редуцирано до сумата 600 лв., присъдена в полза
на жалбоподателя.
При
тези данни по спора съдът намира искането за изменение на съдебния акт, в
частта му за разноските, за неоснователно.
Производството по делото е било образувано
на 23.11.2021 г. В първото по ред съдебно заседание на 10.03.2022 г. е
предявена заповед, издадена 2 дни по-рано - заповед № ЗТД-4000-57/32-76523 от
08.03.2022 г. на директора на ТД Митница Русе, с която оспореният
административен акт е бил отменен. Хипотезите на чл. 159 от АПК не визират
изрично прекратяване на производството поради отмяна на обжалвания акт. По тази
причина в трайната и непротиворечива практика по съдебноадминистративни дела е
прието, че отмяната на административния акт, който се обжалва, отменен с
последващ акт, е приравнена на хипотезата на чл. 159, т. 3, вр. чл. 156, т. 1
от АПК – оттегляне на обжалвания акт. При наличието на тази хипотеза разноски в
полза на подателя на жалбата се дължат недвусмислено на осн. чл. 143, ал. 2 от АПК. С оглед представяне на доказателството за оттегляне на обжалваната заповед
в рамките на откритото съдебно заседание за съда не остава друга възможност,
освен да прекрати производството.
Следва да се посочи, че ако съдът бе
прекратил производството на осн. чл. 159, т. 4 от АПК – поради отпадане на
правния интерес, тогава разноски също се дължат в полза на жалбоподателя. Това
е така, защото съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото какъвто е и процесният случай. Т.е. тъй
като е станал причина за завеждане на делото разноски при този изход на спора
също следва да се присъдят в полза на жалбоподателя, защото издаването на
обжалваната заповед е станала причина за завеждане на делото пред
административния съд, а същата е била отменена едва в хода на процеса.
В този смисъл цитираното от искателя адм. д.
№ 658/2021 г. по описа на АС – Русе, макар и със сходен предмет и със същите
страни, не е идентично с настоящия спор, тъй като към момента на подаване на
жалбата административният акт, срещу който е насочена тя, вече е бил отменен и
по тази причина за жалбоподателя изначално не е съществувал правен интерес от
нейното обжалване.
По отношение на довода за липса на правен
интерес от иницииране на спора, поради вътрешноведомствения характер на обжалваната
заповед, съдът не дължи незабавно произнасяне, а може да се произнесе по
допустимостта на жалбата на соченото основание и с крайния си акт. В процесния
случай тази преценка е била възпрепятствана поради настъпило друго основание по
чл. 159 от АПК, което е станало причина за прекратяване на делото, а не за
неговото отлагане или произнасяне по съществото на спора.
На последно място, но не по значение, съдът
следва да посочи, че при присъждане на разноските той е обвързан от правното
основание, послужило за прекратяване на производството. Протоколното
определение от 10.03.2022 г., с което производството е прекратено на осн. чл.
159, т. 3 от АПК не представлява съдебен акт от категорията на посочените в чл.
253 от ГПК, поради което по арг. от противното съдът не разполага с възможност
да го измени. В случай, че ответникът е целял изменение на правното основание,
послужило за прекратяване на производството, е следвало да обжалва именно
прекратителното протоколно определение.
Алтернативното искане за намаляване на
присъдената на жалбоподателя сума е недопустимо, тъй като с определението,
чието изменение се иска, съдът вече е намалил претендираното обезщетение по
искане на ответника и не разполага с повторна такава възможност.
По изложените съображения Административен
съд – Русе, II-ри
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на директора на ТД Митница – Русе
към Агенция „Митници“ за изменение на определение от 14.03.2022 г., постановено
по адм. д. № 686/2021 г. по описа на Административен съд – Русе, в частта му за
разноските, чрез отмяна на постановените такива в полза на жалбоподателя
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане на директора на ТД Митница – Русе
към Агенция „Митници“ за изменение на определение от 14.03.2022 г., постановено
по адм. д. № 686/2021 г. по описа на Административен съд – Русе, в частта му за
разноските, чрез намаляване на присъдените такива в полза на жалбоподателя като
прекомерни.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: