№ 1469
гр. София , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
Секретар:Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000502739 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 20.06.2020 г. по гр. д. № 13336/2018 г. на Софийски градски
съд ЗАД “Армеец” АД, *** е осъдено на основание чл.432, ал. 1 от КЗ да заплати
на А. Й. К. от гр. *** сумата 40000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от
телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2018 г., до
окончателното й изплащане.
Решението е обжалвано от ответника изцяло. Поддържа се необоснованост
на извода за наличие на причинна връза между настъпилото ПТП е телесните
увреждания на ищцата, по-специално посттравматичната епилепсия. Инвокира се
неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с чл. 52
от ЗЗД при определяне размера на обезщетението. Иска се отмяна на решението и
отхвърляне на иска.
Въззиваемата оспорва въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от А. Й. К.
против ЗАД “Армеец” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Твърди се в
исковата молба, че на 08.01.2018 г. при управление на товарен автомобил от Х. Л.
1
Г. настъпило ПТП, при което ищцата като пешеходец получила мозъчно
сътресение, епилептични припадъци, разкъсно-контузна рана на лявата теменно-
тилна област на главата. Произшествието й причинило силни физически болки,
негативни психически изживявания, страх и стрес. Лечението било извършено
чрез хирургическа обработка на раната и приемане на медикаменти. Претендирала
е обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100000 лева,
ведно със законната лихва от 17.05.2018 г. до окончателното им плащане, както и
разноски.
Ответната страна е оспорвала иска. Направено е възражение както за
прекомерност на размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, така и за липса на противоправност в действията на водача Х. Г., позовават
се на случайно събитие. Оспорвало се е наличието на причинна връзка между
епилептичните припадъци на ищцата и ПТП. Направено е възражение за
съпричиняване вредоносния резултат от ищцата, която пресичала на необозначено
място и предприела внезапно преминаване пред автомобила.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност
на първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Налице е основание за
ангажиране отговорността на ответника в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ. По
този въпрос липсва оспорване във въззивната жалба на фактическите изводи на
съда, че доказателствата установяват всички елементи от фактическия състав на
горната правна норма. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата. Предвид липсата на оплаквания срещу изводите на съда за
наличие на основание за ангажиране отговорността на ответника, настоящата
инстанция няма основание да ревизира тези изводи. Писмените доказателства,
показанията на свидетеля Х. Г. и заключението на вещите лица по Комплексната
медико- автотехническата експертиза установяват настъпване на ПТП, при което
ищцата е пострадала като пешеходец. Водачът на товарния автомобил е нарушил
правилата на движение по пътищата – чл.5, ал.2, т.1; чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП
като при наличие на пешеходец, пресичащ пътното платно, не е намалил
скоростта, за да премине безопасно покрай него. Автомобилът е ударил
2
пешеходката и я е отхвърлил на около 10 метра, вследствие на което тя е паднала
на терена и е получила нараняване на главата и мозъчно сътресение. Ищцата е
пресякла лентата за насрещно движение отляво на водача и докато е пресичала
докрай пътното платно, е била ударен от товарния автомобил.
Изложеното обосновава наличие на основание за ангажиране отговорността
на ответника.
Спорен е въпросът за размера на справедливото обезщетение, което да
компенсира установените по делото вреди.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от
заключението на съдебномедицинска експертиза:
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания –черепно-
мозъчна травма с характер на мозъчно сътресение или лекостепенна мозъчна
контузия (с проявен симптом на кръвоизлив в меките мозъчни обвивки); контузия
с разкъсно-контузна рана на главата в лява теменно-тилна област;
посттравматична симтоматична епилепсия (епилептични пристъпи на шестия ден
след травмата и деветнадесет месеца по-късно, световъртеж, нестабилност)
б/. проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителния период
– 5 дни болнично лечение, при което е зашита раната на главата; 5 дни болнично
лечение по повод внезапна загуба на съзнанието на шестия ден след ПТП; 6 дни
болнично лечение по повод епилептичен пристъп; 5 дни болнично лечение по
повод постоянен световъртеж при лягане и ставане, нестабилна походка; общ
възстановителен период от мозъчното сътресение (отзвучаване на симптомите) –
1 месец. Пристъпите със загуба на съзнанието са редки.
в/. интензитета на търпените от ищеца болки и страдания – през първите 30 дни
след ПТП - болки с голям интензитет;
г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 63 години;
д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от
нараняванията/ – не са установени;
е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно
състояние – възстановяването е утежнено и удължено поради предходни
заболявания (мозъчно-съдова болест, прекаран исхемичен мозъчен инсулт,
артериална хипертония), на фона на които настъпва черепно-мозъчната травма.
Съдът приема, че симтоматичната епилепсия е с доказан травматичен произход
като кредитира заключението на вещото лице М., който е специалист-
неврохирург и е обосновал изводите си заболяването да е в причинна връзка с
3
получените при ПТП увреждания с обстоятелството, че до момента на ПТП,
въпреки преживения месец по-рано инсулт, не са били констатирани епилептични
признаци.
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и
52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 40 000 лв. би обезщетила ищцата
за претърпените от нея неимуществени вреди. За разликата над тази сума до
пълния предявен размер искът е неоснователен. По делото не са ангажирани
доказателства за търпени болки и страдания по продължителност и интензитет
над приетите по-горе от съда, поради което присъждане на по-високо обезщетение
би довело до неоснователно обогатяване за ищцата. След двата епилептични
припадъка на 14.01.2018 г. и на 14.08.2019 г. няма данни за получени от ищцата
други такива пристъпи.
В обжалваното решение е прието, че са налице доказателства за
съпричиняване вредоносния резултат от пострадалата, тъй като пресякла пътното
платно на необозначено място при наличие на пешеходна пътека в близост, както
и не съобразила поведението си с конкретната пътна обстановка, подавайки
противоречив сигнал на водача на автомобила.
Ищцата не е възразила срещу тези фактически констатации, направени в
обжалваното решение. С оглед посоченото по-горе ограничение в правомощията
на въззивната инстанция да възприеме различни от първата инстанция фактически
изводи без съответното оспорване от страните, настоящият състав е обвързан да
приеме наличие на съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищцата на
посочените в решението основания. Възражението за съпричиняване от
пострадалата е обосновано с пресичане на необозначено място и внезапно
преминаване пред автомобила. Според изяснения от заключението по
Комплексната медико-автотехническата експертиза механизъм на ПТП, ищцата е
пресякла лентата за насрещно движение отляво на водача и докато е пресичала
докрай пътното платно, на 1,10 метра от бордюра е била ударена от товарния
автомобил. Ударът е настъпил в зоната на действие на знак А18-Пешеходна
пътека, а на 20 метра след мястото на удара е била налична хоризонтална пътна
маркировка тип “зебра”. В момента на удара автомобилът се е движил със скорост
39 км/ч, а след удара ищцата е била изхвърлена на 10 метра. Като съпостави
тежестта на нарушенията, извършени от водача Г., който е игнорирал
предупредителния пътен знак за наближаване на пешеходна пътека и при наличие
4
на пешеходец, пресичащ пътното платно, не е намалил скоростта, за да премине
безопасно покрай него, с действията на ищцата, съдът приема, че нейният принос
в настъпването на вредоносния резултат следва да се определи на 15%.
След приспадане на така определения принос, ответникът дължи на ищцата
заплащане на обезщетение в размер 34000 лева.
Поради частично съвпадение между изводите на въззивната инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в осъдителната част до 34000 лева и да се отмени в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение над 34000 лева до 40000
лева и разноски над 822,80 лева като искът за разликата над 34000 лева до 40000
лева следва да се отхвърли. На отмяна подлежи решението и в частта, с която в
полза на адв.О. е присъдено възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА над 1440,24 лева
с ДДС. В останалата осъдителна част решението следва да се потвърди.
При този изход на делото и при направено искане въззиваемата следва да
бъде осъдена да заплати на дружеството жалбоподател разноски пред настоящата
инстанция в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция и за държавна такса, съответно на уважената част от жалбата. В полза
на адв.О. следва да де присъди възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на
1764,60 лева с ДДС.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 20.06.2020 г. по гр. д. № 13336/2018 г. на Софийски
градски съд в частта, с която ЗАД “Армеец” АД, *** е осъдено на основание
чл.432, ал. 1 от КЗ да заплати на А. Й. К. сумата над 34000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от телесни увреждания, както и разноски над сумата 822,80
лева; в полза на адв.В. О. – възнаграждение над 1440,24 лева, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Й. К. от гр. *** срещу ЗАД “Армеец” АД, ***
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 08.01.2018 г. в размер над 34000 лева до 40000
лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която “ЗАД
5
“Армеец” АД, *** е осъдено да заплати на А. Й. К. сумата 34000 лева за
обезщетение на неимуществени вреди, със законната лихва от 16.08.2018 г. до
окончателното изплащане, както и разноски в размер 822,80 лева.
ОСЪЖДА А. Й. К. , на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, да заплати на ЗАД “Армеец”
АД, *** сумата 150 лева (сто и петдесет) разноски за държавна такса и
възнаграждение за осъществяваното пред въззивната инстанция процесуално
представителство от юрисконсулт.
ОСЪЖДА “ЗАД “Армеец” АД, *** да заплати на адв.В. О. възнаграждение
по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1764,60 (хиляда седемстотин шестдесет и четири
0,60) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД
в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6