№ 522
гр. Бургас, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100501270 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано
по повод въззивна жалба от Х.Ш. Р., ЕГН ********** и А.М. Р., ЕГН
**********, двамата с адрес: с.П., общ. Р., ул. ,,О.“№ *, чрез Адвокатско
дружество ,,Трифонова и Йорданова“ - БАК, предсталявано от адвокат
Мариана Трифонова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ,,Сливница“ №2А,
ет.3, против Решение №5/31.03.2021г., постановено по гр. дело №622/2020г.
по описа на Районен съд - Айтос, с което съдът е допуснал извършване на
съдебна делба между С. Р. Ш., ЕГН **********, Н. Ш. Н., ЕГН **********,
Ш.Ш. К., ЕГН **********, Ю. Ш. Н., ЕГН **********, С. Ш. Р., ЕГН
**********, Б. Ш. Р., ЕГН **********, Ф. Ш. Р., ЕГН **********, Х. Ш. Р.,
ЕГН **********, Ю.Б. Ш., ЕГН **********, Ш. М. Ш., ЕГН **********, Ш.
М. Ш., ЕГН **********, Б. М. К., ЕГН **********, А.М. Ш., ЕГН
********** и С. Г. А., ЕГН **********, досежно съсобствени недвижими
имоти, както следва: дворно място, находящо се в с. Просеник, общ. Руен,
съставляващо УПИ І-78 в кв.45, с площ от 881 кв.м., по плана на същото село,
при граници: юг - улица, изток - УПИ ІІ-78, север - землище на с. Просеник и
запад - дере, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда, състояща
1
се от приземен етаж със застроена площ от 32 кв.м. и жилищен етаж със
застроена площ от 90 кв.м., при квоти, както следва: по отношение на дворно
място, находящо се в с.Просеник, общ.Руен, съставляващо УПИ І-78 в кв.45,
с площ от 881 кв.м., по плана на същото село: 53/80 идеални части за С. Р. Ш.;
3/80 идеални части за Н. Ш. Н.; 3/80 идеални части за Ш.Ш. К.;3/80 идеални
части за Ю. Ш. Н.; 3/80 идеални части за С. Ш. Р.; 3/80 идеални части за Б.
Ш. Р.; 3/80 идеални части за Ф. Ш. Р.; 3/80 идеални части за Х. Ш. Р.; общо
3/80 идеални части за наследниците на М Ш.Ш., починал на 26.04.2018г. -
Ю.Б. Ш., Ш. М. Ш., Ш. М. Ш., Б. М. К. и А. М. Ш. (по 3/400 идеални части за
всеки от тях в отношенията между тях), както и 3/80 идеални части за
наследниците на Г. Ш. Р., починал на 21.06.1996г. - С. Г. А.; по отношение на
масивната жилищна сграда, построена в гореописаното дворно място: 11/20
идеални части за С. Р. Ш.; 1/20 идеални части за Н. Ш. Н.; 1/20 идеални части
за Ш.Ш. К.; 1/20 идеални части за Ю. Ш. Н.; 1/20 идеални части С. Ш. Р.; ;
1/20 идеални части за Б. Ш. Р.; 1/20 идеални части за Ф. Ш. Р.; 1/20 идеални
части за Х. Ш. Р., общо 1/20 идеални части за наследниците на М Ш.Ш.,
починал на 26.04.2018г. - Ю.Б. Ш., Ш. М. Ш., Ш. М. Ш., Б. М. К. и А. М. Ш.
(по 1/100 идеални части за всеки от тях в отношенията между тях), както и
1/20 идеални части за наследниците на Г. Ш. Р., починал на 21.06.1966г.- С. Г.
А..
Със същото решение, съдът не е допуснал делба по отношение на А.
М. Р. и конституираните като ответници с определение №530 от
04.11.2020г./л.71-72 Ф. А. Х., ЕГН **********, Д. А. ЕМ., ЕГН **********,
А. А. Б., ЕГН ********** и Р. А. Б., ЕГН **********.
Съдът е отменил за размера над 1/20 идеални части нотариален акт за
собственост на недвижим имот №**, том *****, рег.№***, дело №** от
****г. на нотариус Георги Георгиев, рег.№557 на НК, издаден в полза на Х.
Ш. Р., ЕГН ********** и А. М. Р., ЕГН **********.
Жалбоподателите изразяват недоволство от така постановеното
съдебно решение, като намират същото за недопустимо и
незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Излагат аргументи. Навеждат се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения (чл.6, чл.8 и чл.10 от ГПК). Твърди се, че
районният съд не се е произнесъл по всички предявени искови претенции.
2
Направен е подробен анализ на събраните по делото доказателства. Изтъкват
се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели. Посочва се,
че въззивниците са упражнявали правото си на собственост върху процесната
къща в пълен обем и повече от десет години, като позволили на въззиваемите
(ищци) да обитават част от същия имот. Излага се становище за изтекла в
полза на жалбоподателите придобивна давност и приложение на нормата на
чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗС. Последните се явявали изключителни собственици на
масивната жилищна сграда на основание давностно владение (НА №**, том
**, рег.№***, дело №** от ****г.). Развиват се съображения във връзка с
приложение презумпцията по чл.69 от ЗС.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване решение
на настоящата инстанция, с което бъдат отхвърлени изцяло исковите
претенции като недопустими и неоснователни. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната
жалба (възражение) от Б. М. К., Ш.Ш. К., Б. Ш. Р., Ю.Б. Ш., Ф. Ш. Р., С. Ш.
Р., А. М. Ш., Н. Ш. Н., С. Р. Ш., Ш. М. Ш., Ш. М. Ш., С. Г. А. (ищци в
първоинстанционното производство), чрез адв. Антон Демирев - САК, с
който същата се оспорва изцяло. Излагат се подробни съображения във
връзка с наведените от въззивника доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения от съда. Направено е обобщение на събраните по
делото доказателства. Изразява се несъгласие с твърденията на въззивниците,
че същите били изключителни собственици на процесната масивна жилищна
сграда. Развиват се съображения в тази насока. Иска се потвърждаване
решението на районния съд и отхвърляне въззивната жалба като
неоснователна. Моли се, делото пред въззивната инстанция да бъде
разгледано в отсъствие на процесуалния представител на въззиваемите.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Айтос е предявен иск с правно основание чл.34 от
ЗС.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства, в това
3
число и нотариален акт № **, том **, нот.дело № ***/****г. от ********г.,
издаден по давност, Р.М.М. е признат за собственик на празно дворно място,
представляващо самостоятелен парцел І-78 в кв.45 по плана на с. Просеник.
Същият е баща на въззиваемата С. Р. Ш. – съпруга на починалия през 1996г.
Ш. Р. Ш., чийто имот, придобит в съсобственост със С.Ш., е предмет на
настоящата делба. Р.М. е имал две деца – едното е С.Ш., а другото е д. му Б.Р.
Н., починала на 01.02.2007г., оставила за наследници децата си – Ф. А. Х., Д.
А. ЕМ., А. А. Б. и Р. А. Б..
Въззиваемата–ищца С.Ш. е преживяла съпруга на Ш. Р. Ш. починал на
28.02.1996г. и двамата имат общо 9 деца - Н. Ш. Н., Ш.Ш. К., Ю. Ш. Н., С. Ш.
Р., Б. Ш. Р., Ф. Ш. Р., Х. Ш. Р., М Ш.Ш., поч. на 26.04.2018г. с наследници -
Ю.Б. Ш. – съпруга и децата Ш. М. Ш., Ш. М. Ш., Б. М. К., А.М. Ш. и Г. Ш.
Р., поч. на 21.06.1996г. оставил като наследник д. си - С. Г. А.. Всички те са
ищци – въззиваеми по делото с изключение на въззивниците Х. Ш. Р., който е
ответник по делото със съпругата си А. М. Р.. Последните двама през 2019 г.
се снабдяват с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит
по давност №**, том **, рег.№***, нот.дело №**/**** г., по силата на който
са признати за собственици на масивна жилищна сграда, състояща се от
приземен етаж със застроена площ от 32 кв.м. и жилищен етаж със застроена
площ от 90 кв.м., построена в западната част на дворно място, цялото с площ
измерена графично от 881 кв.м., представляващо УПИ І-78 в кв.45 по плана
на с. Просеник, община Руен, област Бургаска, одобрен със заповед №
934/16.08.1974г., ПУП одобрен със заповед № 230 от 15.10.2002 г., влязла в
сила с акт от 08.11.2002 г., който УПИ е отреден за жилищни нужди, при
граници на УПИ: от юг – улица, от изток – УПИ ІІ-78, от север – землището
на с. Просеник, от запад – дере, ведно със съответното право на строеж върху
поземления имот.
Пред първата съдебна инстанция са събрани писмени и гласни
доказателства. От разпита на свидетелите се установява, че въззиваемата
С.Ш. и починалият й съпруг Ш.Ш. са получили процесното дворно място от
бащата на въззиваемата – Р.М.. Построили са къща в имота и в последствие
след смъртта на наследодателя Ш. са останали да живеят в имота:
преживялата му съпруга С.Ш., д. им Ф. Ш. Р. и нейното семейство и с. им Х.
Ш. Р. и неговото семейство. По делото въззивницата А. М. Р. по реда на
чл.176 от ГПК е дала обяснения, като е посочила, че тя и мъжа й ползват две
4
стаи от къщата, а останалите се ползват от другите посочени по-горе лица. От
12 години семейството на въззивниците живее в имота, което обстоятелство
не се спори по делото.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от правна и фактическа
страна и е достигнал до изводи, които се споделят от настоящата съдебна
инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първата инстанция.
В подадената въззивна жалба се твърди, че въззивниците са придобили
изцяло правото на собственост върху процесния недвижим имот – къща и
дворно място, като се позовават на представения нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение от **** г.
В случай, че съдът не зачете изтеклата придобивна давност, респективно
неподеляемостта на дворното място, се иска отмяна на решението по
отношение на допуснатата делба, досежно построената жилищна сграда и
потвърждаване на решението с което е допусната съдебна делба по отношение
на процесното дворно място, при отхвърляне на иска за отмяна на нотариален
акт № **, нот.дело №**/****г. на нотариус Георги Георгиев с
регистрационен № 557 на НК.
Съдът не споделя изложените оплаквания във въззивната жалба за
това, че съдебното решение не е основано на събрания по делото
доказателствен материал, че са налице съществени процесуални нарушения и
противоречия с основните начала на гражданското съдопроизводство – чл.6,
чл.8, чл.9 и чл.10 от ГПК, касаещи диспозитивното и състезателното начало,
равенството на страните и установяване на истината в гражданския процес.
Изразява се оплакване от това, че съдът не е обсъдил абсолютно всички
възражения на въззивниците при постановяване на своя акт. Следва да се
отбележи, че първоинстанционния съд е изследвал представените писмени и
гласни доказателства в тяхната цялост, като не се установяват твърдяните
нарушения на процесуалния и материалния закон. Първостепенният съд
правилно е зачел обстоятелството, че въззиваемата С. Р. Ш. след смъртта на
съпруга си Ш. Р. Ш. през 1996 г. е придобила общо 53/80 идеални части от
дворното място, тъй като е притежавала ¼ идеална част по наследство от
баща си Р.М.М., равняваща се на 20/80 идеални части, половината от
придобитите в режим на СИО ¾ идеални части, равняващи се на 30/80
5
идеални части и при прекратяване на съществуващото СИО е придобила част
равна на всяко едно от децата – 3/80 идеални части или общо както беше
посочено по-горе е притежавала 53/80 идеални части от дворното място.
Всяко едно от децата придобива съответно 3/80 идеални части от дворното
място, включително и наследниците по право на заместване на починалите
деца на С.Ш. – М Ш. починал през 2018 г. и Г. Р. починал през 1996 г.
Първоинстанционният съд правилно е определил и квотите на
съсобственост по отношение на построената масивна жилищна сграда – 11/20
идеални части за преживялата съпруга С.Ш. и по 1/20 идеална част за
останалите въззиваеми, като е взел предвид, че същата наследява ½ идеална
част от прекратената СИО и съответно заедно с децата по 1/20 идеална част,
тъй като към момента на смъртта на съпруга Ш. Р. Ш. – 1996 г., е действал
Семейния кодекс от 1985 г.
Следва да се отбележи, че от свидетелските показания събрани пред
първата инстанция се установява обстоятелството, че С. Р. Ш. и Ш. Р. Ш. са
придобили процесното дворно място по силата на полезна придобивна
давност текла по време на брака на въззиваемата с нейния съпруг. Безспорно
се установява, че в период повече от 10 години съпрузите са владели
недвижимия имот, построили са къща в него, отгледали са децата си. В този
смисъл липсват и оспорвания от страна на останалите участници в процеса.
Не така стоят нещата по отношение на изложените твърдения в
отговора на исковата молба и въззивната жалба, че въззивниците Х. Ш. Р. и
А. М. Р. са придобили процесната постройка по силата на изтекла в тяхна
полза 10 годишна придобивна давност. Действително от изложеното от А.Р.
по чл. 176 от ГПК и останалите доказателства по делото се установява, че
последната заедно със съпруга си Х.Р. обитават процесната къща от повече от
12 години, но на практика те използват само две от стаите, а не цялата къща.
Както беше посочено в изложението в недвижимия имот живеят С. Р. Ш. и Ф.
Ш. Р. със семейството си, поради което не може да се приеме, че
въззивниците са придобили имота по давност. Извършените ремонти и
вложения в имота не следва да се разглеждат като следствие на давностно
владение, а като необходими дейности с оглед нормалната експлоатация на
имота. Фактът, че С.Ш. и Н.Н.- ищци по делото, са били свидетели в
нотариалното производство по издаване на нотариален акт по
6
обстоятелствена проверка, сочи по- скоро на грешка и заблуда при даването
на свидетелски показания, отколкото на признаване на осъществено
давностно владение от въззивниците, още повече че свидетелите са оспорили
своите действия и са се обърнали към следствие и прокуратура. В този
смисъл съдът намира, че въззивната жалба и в тази насока е неоснователна, а
постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/31.03.2021г., постановено по гр. дело
№ 622/2020г. по описа на Районен съд – Айтос.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7