Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 134 24.04.2023г. град Стара
Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка М. и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 63 по описа за 2023г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.13,
ал.6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по жалба на А.М.Г. с адрес ***, против
Заповед № ЗСП/Д-СТ/4813/ОБЖ от 28.11.2022г.,
издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора,
потвърдена с Решение № 24-РД06-0047 от 19.12.2022г. на Директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане – Стара Загора. С оспорената заповед, на
основание чл.13, ал.2 от Закона за социално подпомагане, чл.4, ал.4 и чл.3,
ал.3 от Наредба № РД 07 – 5/2008г. и Заповед № РД-01-228 от 19.07.2022г. на
Министъра на труда и социалната политика, на А.М.Г. е отказано отпускането на
целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2022/ 2023г.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество съображения
са за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон. Жалбоподателката поддържа, че не е налице възприетото материалноправно
основание за постановения отказ за отпускане на целева помощ за отопление, тъй
като сочените като получени суми от разпоредителни сделки не отговарят на
действително получените от нея суми по продажбите. В съдебно заседание чрез
пълномощника й по делото, се оспорва като неправилен и необоснован направения
извод, че по отношение на А.Г. не са изпълнени законово регламентираните
материалноправни условия и предпоставки за отпускането на целева помощ за
отопление за отоплителен сезон 2022/ 2023г. Твърди се, че неправилно е определен
дохода за шестмесечния период преди подаването на заявлението за подпомагане, което
е довело до неправилни правни изводи за липсата на основание за отпускане на
заявената помощ за отопление поради по-висок средномесечен доход от определения
диференциран доход за отопление. Направено искане за отмяна на оспорената
заповед, като неправилна, необоснована и незаконосъобразна и постановяване отпускането
на заявената за получаване социална помощ.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция
„Социално подпомагане” – Стара Загора, в
представеното писмено становище и чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена Поддържа, че обжалваната
заповед е постановена от компетентен орган, в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон и при спазване на законово регламентираните
процесуални правила и формални изисквания. С подробно изложени съображения обосновава,
че доколкото по отношение на А.Г. не са изпълнени нормативно предвидените условия
за получаване на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2022/ 2023г., правилно
и законосъобразно с обжалваната заповед на лицето е отказано отпускането на заявената
социална помощ.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Жалбоподателката
в настоящото производство – А.М.Г., е подала Заявление-декларация
вх. № ЗСП/Д-СТ/4813 от 25.10.2022г. в Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара
Загора, с искане за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за
отоплителен сезон 2022/2023г. В заявлението е посочено, че А.Г. е пенсионер, като
брутните й доходи през предходните шест месеца са в размер на 350лв. месечно Заявителката
е декларирала и че притежава земеделска земя – 29 дка. След извършена социална анкета първоначално е
била издадена Заповед № ЗСП/Д-СТ/4813 от 03.11.2022г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Стара Загора, с
която на А.Г. е отказано отпускането на целева помощ за отопление с
електроенергия за отоплителен сезон 2022/ 2023г. По
жалба на А.Г. и с оглед приложените към жалбата нови доказателства, на
основание чл.91, ал.1 от АПК, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ със
Заповед № 2406-РД01-0486/ 25.11.2022г. е оттеглил /отменил/ оспорената Заповед
№ ЗСП/Д-СТ/4813 от 03.11.2022г. Въз основа на подаденото заявление и на посочените
в него обстоятелства и представени доказателства, както и служебно събраните доказателства
от Дирекция „СП” – Стара Загора и след извършена нова социална анкета, на 28.11.2022г.
е изготвен социален доклад. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на
социалния доклад, заявителката е на 73 години, вдовица, пенсионер, като получава лична пенсия
в размер на 350.25 лева месечно. Жилището,
в което живее заедно с пълнолетната си дъщеря /безработна, с регистрация в
ДБТ/, е собственост на А.Г., което жилище се отоплява с ел. енергия. В доклада
е отразено, че е заявителката притежава 29 дка земеделска земя, която е
отдадена под аренда, като за изплатената рента в общ размер на 847.05 лева, е
представила три броя бележки. След служебно извършени справки, вкл. в Агенцията
по вписванията и въз основа на представените от А.Г. документи /договор за доброволна
делба и нотариален акт за покупко-продажба на земеделска земя/, е установено,
че през месец декември 2020г. е реализирана продажба на поземлен имот в с.
Партизани за сумата от 5 640 лева, като за извършената от А.Г. и двете й
деца продажба на придобитата от тях по наследство 1/8 ид. част от поземления
имот, са получили общо сумата от 705 лева, от които съобразно наследствените й
права Г. е получила сумата от 235 лева. През м. декември 2020г. А.Г. и двете й
деца чрез покупко-продажба са прехвърлили собствеността и върху други поземлени
имоти в с. Партизани, като от сделката на обща стойност 9 122лв.,
съобразно наследствените й права, А. Г. е получила сумата от 3 040 лева. През
м. март 2020г., заедно със сина и дъщеря си, Г. е продала поземлен имот в с.
Тракия за сумата от 2000 лева, като за притежаваните от нея 4/6 от този имот, е
получила сумата от 1333.33лв. Прието е, че общият размер на получените от А. Г.
парични средства от извършените продажби на недвижими имоти е 4 608.33лв.,
която сума надвишава 60 кратния размер на ГМД – 4 500.00 лв. Общият й доход
от предходните 6 месеца е определен в размер на 2 730.30лв., включващ 847.05лв.
– доходи от наем, рента и аренда и 1883.25
лева – доходи от пенсия. След извършена корекция на получения доход от пенсия
при намаляването му с корекционен коефициент от 2.552 за нуждите на определяне
на правото на целева помощ за отопление, общият доход възлиза на 1 585
лева. Прието е, че от една страна средномесечният доход на А.Г. за предходните
6 месеца преди подаването на справка-декларацията, е в размер на 264.17 лева, който
надвишава диференцирания доход за отопление /определен като такъв в размер на 186
лева/, а от друга страна Г. е извършила прехвърляне на поземлени имоти през
последните 5 години срещу заплащане, на стойност 4 608.33 лева, която сума
надвишава 60 кратния размер на ГМД – 4 500лв. С оглед на което е предложено да бъде
отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за
отоплителен сезон 2022/ 2023г.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-СТ/4813/ОБЖ от
28.11.2022г., издадена от Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, на основание чл.13, ал.2 от
Закона за социално подпомагане, чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба № РД 07 –
5/2008г. и Заповед № РД-01-228 от 19.07.2022г. на Министъра на труда и
социалната политика, на А.М.Г. е отказано отпускането на целева помощ за
отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2022/ 2023г. От фактическа страна обжалваният административен
акт е обоснован с обстоятелството, че от една страна не е изпълнено условието по
чл.2, ал.1 от Наредба № РД 07 – 5 от 16.05.2008г. – средномесечният доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация
/264.17лв./, е по-висок от диференцирания доход за отопление /186лв./, а от
друга страна лицето е извършило прехвърляне на поземлени имоти през последните
пет години срещу заплащане, на стойност 4 608.33 лева – сума, надвишаваща
60 кратния размер на ГМД – 4 500лв., което съставлява пречка по см. на чл.
10, ал.1, т. 6 във вр. с чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП за отпускането на помощта.
А.Г. е обжалвала заповедта по
административен ред. С Решение № 24-РД06-0047 от 19.12.2022г. на Директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане – Стара Загора, на основание чл.
97, ал.1 и чл.81, ал.1 от АПК и чл.13, ал.5 от ЗСП във вр. с чл.12, ал.4 от ЗСП
и чл.4, ал.4 от Наредба № РД 07 – 5/2008г. за условията и реда за отпускане на
целева помощ за отопление, е отхвърлена като неоснователна подадената от А.Г. жалба
против Заповед № ЗСП/Д-СТ/4813/ОБЖ от 28.11.2022г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Стара Загора. След преценка на доказателствата, съдържащи
се в образуваната преписка и въз основа на установената фактическа обстановка,
съотнесена към приложимата нормативна регламентация, решаващият административен
орган е приел, че за заявителката А.Г. не е възникнало право на целева помощ за
отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2022/ 2023г., с оглед на което е
направен извод, че правилно и законосъобразно с обжалваната заповед е отказано
отпускането заявената за получаване помощ.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/4813/ОБЖ от 28.11.2022г. е
издадена от материално и териториално компетентния административен орган –
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, при упражняване на
законово регламентираните му правомощия по чл.13, ал.2 от ЗСП във вр. с чл.4,
ал.4 от Наредба
№ РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление.
Обжалваният административен акт е постановен в
изискуемата от закона писмена форма и при спазване на нормативно установените
изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както
правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните
обстоятелства за обосноваване на постановения отказ за отпускане на целева
помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2022/ 2023г. -
наличието на неизпълнено условие по чл.2, ал.1 от Наредба № РД 07 – 5 от
16.05.2008г. /средномесечният доход за предходните 6 месеца преди подаване на
заявлението надвишава диференцирания доход за отопление/ и неизпълнено условие
по чл. 10, ал.1, т. 6 във вр. с чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП - лицето е извършило
прехвърляне на поземлени имоти през последните пет години срещу заплащане, на
стойност, надвишаваща 60 кратния размер на ГМД. С оглед на което съдът приема, че
е изпълнено изискването по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл. 13, ал.3 от ЗСП за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ.
следват ли се разпоредените правни последици.
Съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията
и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и
прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на
този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с
наредба на министъра на труда и социалната политика /чл.12, ал.4 от ЗСП/. Съгласно
чл.2, ал.1 от Наредба
№ РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика /Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008г./, право на целева помощ за отопление имат лицата и
семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на
подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход
за отопление и отговарят на условията по чл. 10
и 11 от ППЗСП.
От посочената нормативна регламентация следва извода, че право на целева помощ за отопление
възниква при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1 средномесечния
доход на лицето/семейството за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация да е по-нисък или равен от диференцирания доход за
отопление и 2. лицето да отговаря на условията на чл. 10
и 11 от ППЗСП.
Съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.4 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008г., основа за определяне на диференцирания доход за отопление е
базовият доход за отопление (БДО), който БДО, според § 6 от ДР на Наредбата, е равен на двойния
размер на определения месечен гарантиран минимален доход. Съответно в чл.4,
ал.5, т.1 – т.20 и ал.6 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008г. е посочен начинът, по който се определя диференцираният доход
за отопление по отношение на различните категории лица. С разпоредбите на чл.10
и чл.11 от ППЗСП нормативно са регламентирани и други условия, на които трябва
да отговарят лицата /семействата/ за отпускане на целева помощ за отопление по
чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008г., едно
от които е ако лицата са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски
имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години, общата
стойност на сделките да не надвишава 60-кратния размер на гарантирания
минимален доход за съответния период.
От
доказателствата по делото /вкл. от изготвения социален доклад/, се установява
по несъмнен начин, че подалата Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/4813 от
25.10.2022г. А.Г. е вдовица, пенсионерка /с лична пенсия в размер на 350.25
лева/, съжителства с дъщеря си /безработна с регистрация в ДБТ/, която има едно
дете на 6г. При преценката за наличието
на първото условие по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5
от 16.05.2008г. за отпускане на целева помощ за отопление /средномесечният
доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация да е по-нисък или равен от диференцирания доход за
отопление/, се следва
съпоставяне между доходите на А.Г. и диференцирания доход за отопление. Последният
в случая се определя при прилагането на по чл. 2, ал.5,
т.12 от Наредбата /за лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство/. Основа за определяне на диференцирания доход за
отопление е базовият доход за отопление, представляващ двойния размер на
определения месечен гарантиран минимален доход. Съгласно чл.12, ал.3 от ЗСП и
чл.9, ал.2 от ППЗСП размерът на гарантирания минимален доход който служи като
база за определяне на социалните помощи, се определя с акт на Министерския
съвет и от 01.01.2018г. е в размер на 75 лева. Следователно базовият доход за
отопление (БДО), приложим за определяне на диференцирания доход за отопление, е
в размер на 150 лева. Диференцираният
доход за отопление се получава като се коригира с индивидуални проценти базовият
доход за отопление съобразно възрастта, семейното положение, съжителство с
други лица и други посочени в чл. 4, ал.5 от Наредба
№ РД-07-5 от 16.05.2008г. обстоятелства.
В случая диференцираният доход за отопление по чл. 2, ал.5,
т.12 от Наредбата е в размер на 1.24 % от БДО или 186 лева.
Не се оспорва от
жалбоподателката, че за предходните 6
месеца преди месеца на подаване на заявлението за отпускането на помощта, А.Г.
е получила доходи от отпуснатата й лична пенсия в общ размер на 1883.25лв. При определяне правото на целеви помощи
за отопление размерът на пенсиите, определени след 01.07.2008 год., се намалява
с коефициент 1.384, като за всеки нов отоплителен сезон със заповед на
министъра на труда и социалната политика коефициентът се актуализира на верижна
основа с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на
чл.100, ал.1 от КСО /чл.2, ал.2 и ал.3 от Наредба № РД-07-5
от 16.05.2008г./.
Определеният корекционен коефициент по чл.2, ал.3 от Наредбата, съобразно Заповед
№РД-01-228/19.07.2022г. на Министъра на труда и социалната политика, е 2.552. Следователно
общият размер на пенсията на А.Г. за шестмесечния период от 1883.25лв
лева, намален с корекционен коефициент от 2.552 за нуждите за определяне на правото
на целева помощ за отопление, се равнява на доход в размер на 737.95 лв. При
формиране на дохода на А.Г. за предходните 6
месеца преди месеца на подаване на заявлението за отпускането на помощта,
следва да се включат и получените от лицето плащания за рента /представляващи доходи по см. на §1, ал.1, т.9 от ДР
на ППЗСП/, възлизащи в общ размер на 847.05 лева (251 лв. от арендатора ЕТ „БИВИЕМ-Б.И.“,
гр. Стара Загора, изплатени на 06.09.2022г. и 596.05.лв. от ЕТ „Т.Н.“, гр. Стара
Загора, изплатени на 15.09.2022г.). Следователно общият доход на А.Г. за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация, възлиза в размер на 1585лв. Съответно
средномесечният доход за същия период на лицето е в размер на 264.17лв, който
се явява по-голям от определения диференциран доход за отопление /в размер на
186лв./, което обуславя извод за липса на възникнало право на заявителката за
отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2022/ 2023г.
Следователно по отношение на А.Г. не е налице първата материалноправна
предпоставка по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5
от 16.05.2008г., за отпускане на заявената социална помощ.
Както беше посочено, второто
нормативно регламентирано изискване за отпускането на социална помощ за
отопление, е лицето да отговаря на условията на чл. 10
и 11 от ППЗСП.
По аргумент от чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП,
социалната помощ се отпуска ако заявителят не е прехвърлял жилищен, вилен,
селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през
последните 5 години, като съгласно чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП това изискване не
се прилага, ако общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на
гарантирания минимален доход за съответния период. Следователно ако заявителят
е прехвърлял жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални
части от тях срещу заплащане през последните 5 години, правото му на целева
помощ за отопление по чл.2, ал.1 от Наредба
№ РД-07-5 от 16.05.2008г. е обусловено от изискването общата стойност на
сделките да не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за
съответния период.
От доказателствата по делото се установява, че
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
вписан в Служба по вписванията – Чирпан с вх. рег. № 3785 от 16.12.2020г., акт.
№ 90, том 11, дело № 2125/ 2020г., А.Г. заедно със сина си М.Г. и дъщеря си Р.М.,
са продали придобити по наследство поземлени имоти - ниви в землището на с.
Партизани, общо за сумата от 9 122лв., като делът на А.Г. възлиза на 3 040лв. С нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – Стара Загора с вх. рег. № 2214
от 09.03.2020г., акт. № 85, том 7, дело № 1235/ 2020г., А.Г., заедно със сина
си М.Г. и дъщеря си Р.М., са продали поземлен имот - нива в землището на с.
Тракия, за сумата от 2 00.00 лв., като за притежаваните от А.Г. нея 4/6 от този
имот /придобит въз основа на покупко-продажба по време на брака й с покойния й
съпруг Таньо Георгиев в режим на СИО/, е получила съобразно дела си сумата от
1333.33лв. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №121,
том 4, рег.№ 4334, дело № 714 от 2020г., вписан в Служба по вписванията –
Чирпан с вх. рег. № 3786 от 16.12.2020г., акт. № 91, том 11, дело № 2126/
2020г., А.Г. заедно със сина си М.Г. и дъщеря си Р.М. и още две лица, са
продали поземлен имот - нива в землището на с. Партизани за сумата от 5 640лв.,
като видно от приложения договор за доброволна делба от 2000г., А.Г. и децата й
са собственици по наследство на 1/8 идеална част от имота, т.е. нейният дял от
продажбата на нивата е в размер на 235лв. По делото е представена писмена
декларация от Н.Н.И., действал като пълномощник на А.Г., М.Г. и Р.М. при
продажбата на имота, за която е съставен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №121, том 4, рег.№ 4334, дело №714 от 2020г., с която е декларирано,
че сумата, която продавачите са получили и която им е предадена в деня на
сделката, е в размер на 7 100 лева. С оглед съдържанието на декларативното
изявление, очевидно с посочената декларация не само че не се потвърждава
твърдението на жалбоподателката, че посочената в нотариалния акт като получена
от продавачите сума /в размер на 5 640лв./, е по-малка от действително
получената такава, но сочи на по-висока действителна стойност на сделката –
7 100 лева. Отделен е въпросът че удостоверената в нотариалния акт
стойност на сделката /сумата, представляваща продажна цена на имота, която сума
продавачите чрез пълномощника им са заявили, че са получили изцяло и в брой при
съставянето на нотариалния акт/, не може
да бъде опровергана чрез такава декларация на участвало при сделката лице. А
във връзка с възражението на жалбоподателката, че вписаните в нотариалните
актове продажни цени на имотите включват и комисионни, такси, разноски и др.,
които впоследствие пълномощникът си е удържал и съответно че реално получените
суми не съответстват на посочените в нотариалните актове продажни цени, следва
да се отбележи, че стойността на сделката е тази, която е посочена във вписания
в Службата по вписванията нотариален акт като цена на прехвърленото право. Отношенията
по заплащане на разходите по сделката /комисионни, такси, разноски и др./, вкл.
в чия тежест се възлагат, от кого и по какъв начин се заплащат, не се отразяват
на стойността на сделката за покупко-продажбата на недвижимия имот, определена
от удостоверената в нотариалния акт като договорена и платена цена на
прехвърляното право и съотв. са
неотносими за преценката на правоприлагащия орган дали заявилото социално
подпомагане лице отговаря на условието по чл.10,
ал.12, т.2 от ППЗСП.
Въз основа на
гореизложеното съдът приема, че общият размер на получените от А. Г. парични
средства от извършените през 2020г. продажби на притежаваните от нея идеални
части от селскостопански недвижими имоти, възлиза на 4 608.33лв., като общата
стойност на сделките, при определен гарантиран минимален доход в размер на 75
лева месечно, надвишава 60-кратния размер на ГМД - 4 500 лв. В този смисъл обосновано,
в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, с обжалваната
Заповед № ЗСП/Д-СТ/4813/ОБЖ от 28.11.2022г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Стара Загора, на А.Г. е отказано отпускането на целева помощ за
отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2022/ 2023г. и по съображения,
основани на неизпълнено по отношение на лицето условие по чл. 10,
ал. 1, т. 6 във вр. с чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП.
При направената служебна
проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила при издаването на Заповед №
ЗСП/Д-СТ/4813/ОБЖ от 28.11.2022г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Стара Загора. По подаденото Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/4813
от 25.10.2022г., социален работник е извършил социална анкета, въз основа на
резултатите от която, обективирани в изготвения Социален доклад от 28.11.2022г.,
е направено обосновано предложение за отказ за отпускане на целева помощ за
отопление на заявителката. Преди издаването на оспорената заповед са изяснени
всички факти и обстоятелства, релевантни за преценката досежно
възникването и съществуването на правото на А.Г. на социално подпомагане по чл.2,
ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.М.Г. с адрес ***, против Заповед № ЗСП/Д-СТ/4813/ОБЖ от
28.11.2022г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара
Загора, потвърдена с Решение № 24-РД06-0047 от 19.12.2022г. на Директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане – Стара Загора, като неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане.
СЪДИЯ: