РЕШЕНИЕ
№1373
гр. Пловдив,13.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание
на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова,
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 343 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на Х.Г.Ш. с
ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-6 от 07.01.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена
без уважение жалбата на Ш. против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-528
от 14.10.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
Пловдив, съдържащо отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.69б, ал.1 от КСО.
Жалбоподателят в жалбата си до съда, както и в
съдебно заседание лично и чрез пълномощника адв.К., а така също и в представено
писмено становище, моли за отмяна на оспореното решение. Твърди се, че същото е
неправилно, необосновано, постановено в нарушение на административните правила
и материалните норми. Оспорва се като неправилно категоризирането на труда на
жалбоподателя за периода 08.04.1985 г. до 31.12.1999 г. като такъв от трета
категория, като се навеждат доводи за наличие на основания за категоризиране на
труда от първа, или от втора категория, предвид неговия характер, мястото на
полагане на труда и наличието на вредни въздействия на работната среда. Твърди
се необосновано отхвърляне от страна на административния орган на предложението
на осигурителя за категоризиране на труда за времето от 1992 г. до 2000 г. като
такъв от първа категория по т.6л от ПКТП /отм./, както и допуснато нарушение от
административния орган на т.6л, т.53б, т.67 и т.68 от ПКТП /отм./ Сочи се, че
издателят на оспорения акт не е съобразил представените от жалбоподателя
заповеди, както и че необосновано не е назначил необходима за изясняване на
спорните въпроси експертиза. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и
връщане преписката на органа със задължителни указания по приложението на
закона. Претендира се присъждане на деловодни разноски и възнаграждение за един
адвокат.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.
в последното заседание, както и с подробно писмено становище, моли за
отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултко
възнаграждение, като възразява по размера на претендираното като разноски от
другата страна адвокатско възнаграждение. В становището се излагат съображения
относно липса на основания за категоризиране труда на Ш., положен на длъжност
„технолог“ / 08.04.1985 г. до 31.12.1991 г./ и „технолог РЕО“ / 01.01.1992 г. – 31.12.1999 г./
в „Авионамс“ АД Пловдив като такъв от първа, или втора категория, като са
обсъдени длъжностите по т.6л и т.53б от ПКТП /отм./ и е отчетено, че трудът на
технолога по радиоелектронно оборудване не се обхваща от т.6 на ПКТП /отм./, а
разпоредбата на т.53б от ПКТП /отм./ се отнася само до гражданската,
селскостопанската и специализираната авиация, но не и до военната такава.
Възразява се да бъдат кредитирани събраните гласни доказателства и приетата по
делото техническа експертиза.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за
което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на практика потвърждава постановен
отказ за отпускане на пенсия по негово заявление и поради това с правен интерес
от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения срок с оглед датата
на връчване на оспореното решение, видна от приложеното по делото копие от
известие за доставяне, както и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване.
Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата за основателна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
По отношение на жалбоподателя Ш.
във връзка с негово освидетелстване от ТЕЛК била отпусната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване от 2004 г. Със заявление № 2113-15-716/22.02.2019
г., към което приложил копие от трудова книжка, удостоверение от ДВИА и др.
документи, жалбоподателят Ш. направил искане за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б от КСО. Към датата на подаване на заявлението Ш. имал
навършена възраст 59 години 03 месеца и 22 дни. С писмо до „Авионамс“ АД от
Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив било изискано издаване и представяне
на удостоверение УП - обр.3 за жалбоподателя за периода от 08.04.1985 г. до
21.02.2019 г. От страна на осигурителя било представено такова удостоверение
изх. № Р250-679 от 02.07.2019 г., в което били удостоверени длъжностите, които
е заемал Ш. от 01.01.1992 г., като конкретно за периода от 01.01.1992 г. до
31.12.1999 г. било посочено, че е бил на длъжност технолог радио-електронно
оборудване /РЕО/, както и че този трудов стаж е от първа категория по т.6л от
ПКТП /отм./. Въз основа на данните от всички събрани документи по преписката с Разпореждане
№ **********/Протокол № 2140-15-528 от 14.10.2020 г. на ръководителя на ПО при
ТП на НОИ Пловдив на жалбоподателя било отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по заявлението му. Счетено било, че същият няма
осигурителен стаж от първа, нито от втора категория, като бил зачетен стаж от
трета категория общо 35 г., 8 м. и 1 ден, както и стаж, положен в Русия от 05 г.,
05 м. и 22 дни. Касателно трудът, положен във военния авиоремонтен завод с
променяли се наименования във времето МРЗ „Георги Д.“, ВРЗ „Георги Бенковски“,
„Терем“ ЕАД и „Авионамс“ АД, гр. Пловдив, било прието жалбоподателят да е бил
на длъжност „технолог“ от 08.04.1985 г. до 31.12.1991 г. въз основа на
удостоверението от ДВИА, без данни за цех или звено, както и че в трудовата
книжка липсвало предложение за категоризиране на труда, поради което и
осигурителният стаж за този период се зачитал за трета категория. Касателно
стажът при същия осигурител от 01.01.1992 г.
до 31.12.1999 г., за който период било посочено жалбоподателят да е бил
на длъжност „технолог РЕО“, а от 01.01.2000 г. последователно на длъжности
„водещ специалист по ремонт на АД“, „инженер по ремонт на АД“, „инженер
самолетни двигатели“, издателят на разпореждането не приел предложението,
направено от осигурителя за зачитане стажа на длъжността „технолог РЕО“ от
01.01.1992 г. до 01.01.1999 г. като такъв от първа категория по т.6л от ПКТП
/отм./. Като мотиви да отхвърли това предложение органът изброил длъжностите,
описани в посочената точка и отразил в акта си, че длъжността „технолог РЕО“ не
попада в обхвата на посочените в т.6л от ПКТП /отм./ длъжности и не се
изяснявало дали е идентична с длъжностите „организатор по производството“ или „контрольор
по качеството“ на радиолокационна апаратура в системата на МНО, тъй като
вписаният в трудовата книжка шифър на длъжността технолог се различавал от тези
на посочените длъжности. Записано било още в разпореждането и че не се
изяснявало дали има съответствие между радиолокацинна апаратура от системата на
МО и радиоелектронно оборудване на самолета. Затова посоченият стаж на
длъжността „технолог РЕО“ бил зачетен като такъв от трета категория. Предвид
това и тъй като се приело, че жалбоподателят не е изпълнил условието на чл.69б,
ал.1 от КСО да има най-малко десет години осигурителен стаж от първа категория
труд, с разпореждането бил постановен отказ от отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст на това основание. Разпореждането било поправено с
две последващи го такива досежно допуснати фактически грешки в името на
жалбоподателя и по отношение на общия осигурителен стаж. Разпореждането за
отказ било обжалвано от страна на жалбоподателя по административен ред, като с
обжалваното сега Решение от 07.01.2021 г. Директорът на ТП на НОИ Пловдив
отхвърлил жалбата като неоснователна. В мотивите към решението били изложени
установените данни относно периодите на положен осигурителен стаж и съответните
длъжности на жалбоподателя Ш., като отново била обсъдена разпоредбата на т.6л
от ПКТП /отм./, като било заключено, че длъжността „технолог“ не попадала сред
посочените там длъжности инспектор (контрольор) по
качеството, монтьор и ел. монтьор -
регулировчици, изпитател, организатор по производството и контрольор по
качеството на радиолокационната апаратура от системата на Министерството на
народната отбрана. Пак с
основание това, че в списъка на професиите не се включва длъжността „технолог“
било посочено и че трудът на жалбоподателя не се обхваща и от записа на т.53б
от ПКТП /отм./.
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и в предвидената в закона
форма, като съдържа правните и фактически основания за издаването му. При
издаването на обжалваното решение според съда са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените, довели
по същество и до постановяване на решението в несъответствие с материалния
закон. За тези си изводи съдът взе предвид съвкупността от всички доказателства,
съдържащи се в административната преписка, както и събраните такива в хода на
съдебното дирене.
Съдът кредитира свидетелските показания на
разпитаните по делото двама свидетели, от които се установяват конкретни данни
за точното място на полагане на труда от страна на жалбоподателя на длъжността
му „технолог“ и „технолог РЕО“ и то конкретно
касателно спорния период от време от 1985 г.
до 1999 г., за който е приложим отменения ПКТП, както и спецификите на
ежедневно извършваната работа на тази длъжност и съответните специфични условия
на работната среда, включително и източниците на различни вредни въздействия, както и възлагането на допълнителни отговорности. Действително,
съгласно чл.104, ал.10 от КСО категорията на труд не може да се доказва със
свидетелски показания. С такива обаче, могат да се доказват мястото, естеството
на изпълняваната работа, условията на полагане на труда и всякакви други
обстоятелства, от които вече би могъл да се направи правен извод относно
категорията на полагания труд /в подобен смисъл е трайната практика на ВАС по
въпроса, обективирана напр. в Решение № 7822/2007 г. по адм. дело № 1368/2007
г., Решение № 15517/2014 г. по адм. дело № 8391/2014 г., Решение № 12526/2015
г. по адм. дело № 4754/2015 г. и др./. Освен това, в
случая, както е посочил и ВАС в Решение № 5354/2022 г. по адм. дело № 513/2022
г. разпоредбата на чл.104, ал.10 от КСО не съдържа
ограничение относно хипотезата на чл.69б от КСО, на каквото основание е
подадено заявлението за пенсиониране. В случая са налице писмени доказателства за спорния
осигурителен стаж, поради което е и приложимо изключението по чл.104, ал.10, предл.
второ от КСО, което допуска свидетелски показания именно и само при наличието на представени писмени
доказателства, които са издадени от работодателя. В тази насока и
съдът не приема като основателно възражението на ответника относно
недопустимост на свидетелски показания в конкретния случай. Освен това, както е
посочено и в цитираното Решение № 12526/2015 г. по адм. дело № 4754/2015 г. на
ВАС, специфичните условия, при които лицето е извършвало трудова дейност и
които характеризират осигурителния му стаж като такъв от съответна категория,
не са част от съдържанието на документите, доказващи осигурителния стаж по
чл.40, ал.1 от НПОС и затова е допустимо те да се установят със свидетелски
показания.
Кредитира се и
заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/,
която е изготвена от вещо лице с необходимите професионални знания и опит и
според съда е компетентна и незаинтересована. Последната дава отговори на
конкретни въпроси относно спецификите и вредностите при извършване на трудовата
дейност на процесните длъжности на
жалбоподателя,
както и конкретните дейности, включени в длъжността,
задълженията и отговорностите за длъжността,
които обстоятелства също са пряко относими към извършване оценка относно
категоризирането на полагания труд.
Съгласно
разпоредбата на чл.69б, ал.1 от КСО, както и чл.18б от НПОС, през 2019 г.
мъжете, които са навършили възраст 53 години и четири месеца и имат придобит
най-малко 10 години стаж от първа категория, съответно сбор от осигурителен
стаж и възраст не по-малко от 100, придобиват право на пенсия. Следва да се има
предвид, че основанията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.69б, ал.1 от КСО са дадени кумулативно и поради
това при липсата на което и да било от посочените условия, на заявителя не
следва да се отпуска пенсия.
В
конкретния случай няма формиран спор между страните относно общия придобит
осигурителен стаж от страна на жалбоподателя Ш.,
който е установен с представените писмени доказателства. В тази насока и
категорично е установено от всички писмени доказателства, а това се потвърждава
и от събраните свидетелски показания, че жалбоподателят е полагал труд на
длъжност технолог за времето от 08.04.1985
г. до 31.12.1991
г. при осигурителя „Авионамс“ АД, както и от
01.01.1992 г. до 01.01.2000 г. на длъжност „технолог РЕО“, както и след това, и
на други длъжности до 21.02.2019 г. при същия осигурител с предходни наименования МРЗ „Георги Д.“,
както и ВМЗ „Георги Бенковски“ и „Терем“ ЕООД
Пловдив. Спорният момент касае единствено категоризирането на труда, положен на посочените длъжности „технолог“ и съответно „технолог РЕО“ при осигурителя „Авионамс“ АД гр.
Пловдив за периодите съответно от 08.04.1985 г. до 31.12.1991 г.
и от 01.01.1992 г. до 31.12.1999 г., за които
периоди е приложим ПКТП /отм./. Не е
налице възведен спор между страните по отношение на осигурителния стаж за периодите
от 01.01.2000 г. до 21.02.2019
г. на длъжността технолог РЕО, водещ специалист по
ремонта на АД, инженер по ремонта на АД и инженер самолетни двигатели. Периодът
на положен осигурителен стаж от 08.04.1985
г. до 31.12.1999 г., обаче, административният орган е зачел
като такъв от трета категория, по което обстоятелство и жалбоподателят именно
възразява.
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4 от КСО с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а
осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски -
с данните по чл.5, ал.4 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по
утвърден образец. Следва в тази насока да се има предвид и че
Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно
с характера и особените условия на труд, като в тази връзка категорията на
положения труд до 31.12.1999 г. се преценява съобразно с разпоредбите на ПКТП,
а след това, според Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране
/НКТП/. Конкретната преценка обаче, за наличието или липсата на основание
трудът да бъде зачетен за една или друга категория, в административното
производство се прави от длъжностните лица при НОИ въз основа на относимите
правни норми и при съобразяване на представените от съответното лице оригинални
документи за осигурителен /трудов/ стаж, като осигурителят прави само предложение за категорията
на труда, което не е обвързващо за административния орган /в този см. са
Решение № 7390/18 г. по адм. дело № 7941/17 г., Решение № 4567/2020 г. по адм.
дело 1961/19 г. на ВАС и др./. Посоченото произтича и от разпоредбата на т.70
от ПКТП /отм./, съобразно с която осигурителите следва при издаването на
документи /трудова книжка или удостоверения за трудов стаж/, които
се издават въз основа на първична отчетна документация, доказваща работа при
определени условия и на определени обекти, или работни места, да посочват съответната точка и буква от Правилника, по
която предлагат да се
зачете трудът. Аналогична
е и разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № 13 от 31.10.2000
г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Ето защо и административният орган действително не следва задължително да се съобрази с направеното
предложение за категоризиране на труда от осигурителите, доколкото преценката
за това е предоставена в правомощията на съответните длъжностни лица в ТП на
НОИ, които следва да извършат обаче задължително
проверка, освен дали въпросният стаж е действителен, за което в случая не е
формиран спор между страните, така също и дали са налице доказателства трудът
да е положен на точно определена длъжност, а също така и
какъв е характерът, спецификата и особените условия на полагане на труда и в
тази връзка дали направеното предложение от осигурителя относно
категоризирането на труда е съответно на приложимите нормативни актове. В случая, настоящата съдебна инстанция
намира, че изводите на Директора на ТП на НОИ Пловдив, потвърждаващи тези на
Ръководителя на ПО при ТП на НОИ, са
само отчасти съобразени с действително установените факти и приложимата
нормативна уредба. В тази насока, на първо място, съдът счита, че се явява
правилен изводът на административния орган, че в конкретния случай не е
приложима нормата на т.53б от ПКТП /отм./, предвиждаща категоризиране на труда
като втора категория по отношение на посочените там лица, длъжности и професии,
включително и инженерно - технически
състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко
участвуващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства, макар обаче и не по мотивите, изложени от органа, а
именно понеже длъжонстта технолог не била сред изброените в посочената
разпоредба. В тази насока следва да се има предвид, че категорично,
както от писмените доказателства, така и от гласните такива, а това е
потвърдено и от заключението на техническата експертиза и впрочем, по него не
се и спори между страните, осигурителят, при който е положен осигурителният
стаж, е предприятие, в което се осъществява дейност по ремонт на летателни
апарати, оборудване, ракети, прибори и други, които са били на въоръжение във
ВВС на Република България. Установява се,
че при осигурителя се извършва капитален ремонт, модернизация на
авиовъоръжението на военно-въздушните сили на България и производство на
резервни части за тях. В посочената т.53б от ПКТП /отм./ изрично е
отразено, че се отнася до труда на инженерно - техническия състав по ремонт
на въздухоплавателни средства, но от гражданската, селскостопанската и специализираната
авиация. Действително, в заключението на приетата по делото СТЕ е
посочено в отговор на поставения от жалбоподателя въпрос, че военната авиация е
специализирана и профилирана по отношение на гражданската и съответно
селскостопанската авиация, доколкото има специално назначение и задача, а
именно да осигурява въздушния суверенитет на държавата, в която връзка и тя е
профилирана по отношение на поставените към нея задачи като изтребителна,
разузнавателна, изтребително –бомбардировъчна и
т.н. В заключението е направена и принципната обща разлика между
задачите и назначенията на военната, гражданската и селскостопанската авиация,
съответно и изрично е посочено, че предприятията не правят паралелен ремонт на
бойната и на гражданската авиационна техника, именно предвид особените разлики
при вида и експлоатацията на използваната авиационна техника. В тази насока,
независимо, че съдът кредитира заключението на техническата експертиза,
включително и в тази ѝ част, то не намира, че посочената от вещото
специализация на военната спрямо другите два вида авиация, следва да се тълкува
именно по смисъла, вложен в нормата на т.53б от ПКТП /отм./, като се приеме, че
военнната авиация е т.нар. от посочената разпоредба „специализирана авиация“,
доколкото това не е така. Впрочем, вещото лице не е и посочило подобно нещо, а
единствено е отразило в заключението си, че военната авиация е различна от
другите два вида и действително е специализирана спрямо тях, но в смисъл на
профилирана такава, с конкретни коренно различни цели и задачи. Какво се
включва в понятието специализирана авиация, посочено в цитираната разпоредба
обаче, може да се прецени на базата на действалата към момента на действие на
ПКТП, а и действащата понастоящем нормативна база, която в тази насока не е
претърпяла съществено изменение и в която се съдържа конкретика относно
съдържанието на посоченото понятие. Специализирана авиация по смисъла на т.53б
от ПКТП /отм./ е вид гражданска авиация, осъществяваща полети на авиацията с
общо предназначение, съгласно Закона за гражданското въздухоплаване, която, обаче, има по-
специфично назначение от тази по превоз на пътници и товари. В тази връзка съдът взема предвид съдържанието
например на Наредба № 24/2000 г. за издаване на свидетелства на авиационните
оператори, извършващи специализирани авиационни работи /понастоящем отменена с
последвалата я и действаща сега Наредба № 37/2016 г. за авиационните оператори,
издадена на основание именно
ЗГВ/, в която изрично са посочени специализираните авиационни работи и те
включват например борба с пожари, авиохимически работи /разпръскване на
вещества от въздуха/, полети за скокове с парашути, полети, свързани с контрол
върху диви животни, геофизични изследвания и картиране от въздуха и пр.
специализирани авиационни дейности, съставляващи предмет на работа именно на
специализираната авиация. В тази връзка е и сега действащата нормативна база,
стъпила изцяло върху ЗГВ, който е въвел и няколко европейски регламента,
включително и Регламент /ЕС/ № 965/2012 г. на Комисията касателно регулацията
на различни въздушни операции, даващ определение за „специализирана операция“
/осъществявана съответно от специализирана авиация/, а именно като всяка
операция, различна от търговски въздушен транспорт, при която
въздухоплавателното средство се ползва за специализирани дейности, като
строителство, фотография, картографиране, наблюдение и патрулиране и пр. и
изрично от регламентацията за т.нар. специализирана авиация са
изключени военни, митнически или полицейски дейности, за които
се използва т.нар. „държавно въздухоплавателно средство“, което има и легална
дефиниция по §3, т.9 от ДР на Закона за гражданското въздухоплаване. Сиреч, от
изложеното според съда следва да се направи и категоричен извод, че военната
авиация, като такава, ползваща въздухоплавателни средства за военни цели
/съставляващи държавни въздухоплавателни средства по смисъла на ЗГВ/ е вид
авиация, различна от тази, ползвана за специализирани операции, пак по смисъла
на посочения закон, или различна от т.нар. специализирана авиация. В тази
насока категорично аргумент за това, че разпоредбата на т.53б от ПКТП /отм./ е
неприложима по отношение на инженерно - технически
състав по ремонт на въздухоплавателни средства във военната авиация е и
последното предложение на разпоредбата, указващо, че конкретните професии се определят по списък,
утвърден от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на
транспорта, като не е посочено Министерство на отбраната, в рамките на което е
управлението на военната авиация, както например по отношение на други
дейности, свързани с военна промишленост
или дейност, същото е изрично посочено, например в т.6л, или т.39 от
ПКТП /отм./. Ето защо и съдът намира, че правилно Директорът на ТП на НОИ
Пловдив е изключил приложението на т.53б от
ПКТП /отм./ по отношение на категоризиране
дейността на жалбоподателя като технолог и технолог РЕО в
предприятие по ремонт на военно-авиационна техника, доколкото дейност, която да е свързана с военната авиация,
не попада в посочената разпоредба от Правилника. В
тази насока и предвид изложените по-горе съображения за мястото и вида на
военната авиация като отделен клон на авиацията, но различен от т.нар.
специализирана авиация /последната като част от гражданското въздухоплаване -
авиация с общо предназначение/, съдът не възприема като основателни доводите на
жалбоподателя за евентуална приложимост на т.53б от ПКТП /отм./
по отношение на осигурителния му стаж като технолог и технолог РЕО във военноремонтния завод в гр. Пловдив, независимо от наличната иначе в
такава насока съдебна практика, обективирана
напр. в Решение № 10925/21 г. по адм. дело № 6003/2021 г., или Решение №
4591/2020 г. по адм. дело №14408/2019 г. и двете на ВАС, която настоящата
съдебна инстанция не споделя по отношение на такъв точно
извод, предвид изложените по-горе подробни съображения за вида и характера на
военната авиация като такава, несъставляваща
специализирана по смисъла, вложен в т.53б от ПКТП /отм./.
Иначе,
основателен се явява доводът на жалбоподателя за неправилност на преценката на
административния орган по отношение съотнасянето на вида положен труд към този
от първа категория. В тази връзка и съдът намира, че изводите конкретно за
неприложимост на нормата на т.6л от ПКТП /отм./ административният орган е направил, без изобщо да извърши изискуемата
задълбочена проверка и без наличието на задълбочен анализ и обсъждане на събраните
в административното производство доказателства и тяхното съпоставяне, както и
дори при игнориране на част от доказателствения материал, събран по преписката.
Освен това, съдът намира, че административният орган изобщо не е обсъдил
приложимостта и на друга разпоредба от ПКТП, а именно тази по т.66б от
Правилника, която се явява пряко относима към длъжността на жалбоподателя,
доколкото касае труда на лицата по ремонт на авиационна техника. В тази насока от Удостоверение обр.УПСГ -30 с № 801 от 15.02.2019 г. от
ДВИА се установява, че за посочения там период жалбоподателят е бил на цивилна
длъжност в БА - технолог в МРЗ „Георги Д.“, като от раздавателните ведомости на
предприятието е извлечена информация, че в осигурителния доход на Ш. са били включени
като елемент и т.нар. „вредни“ пари към заплащането. От приложено допълнително
споразумение към трудов договор от 1990 г. става ясно, че жалбоподателят е
изпълнявал трудовите си функции в технологична група по радиоелектронно
оборудване, като от заповед на Директора на МРЗ „Г.Д.“ се установява, че е бил
част от инженерно-техническия състав по РЕО /радиоелектронно оборудване/,
допуснат до работа по сериен ремонт на конкретно изделие. Що се касае до
следващия период от време, а именно, тогава, когато длъжността е била „технолог
РЕО“, а именно от 01.01.1992 г. до 31.12.1999 г. в рамките на издаденото от
осигурителя УП -3 от 02.07.2019 г. е налице и изрично предложение за
категоризиране на труда като такъв от първа категория по т.6л от ПКТП /отм./. От
приложените допълнителни споразумения към основен трудов договор от 1995 г. и
от 1998 г., както и от приложена заповед от 05.02.1992 г. се установява точното
място на полагане на труда на длъжността технолог - РЕО, а именно в цех ОПРС
–обособено производство по ремонт на самолети, което, съгласно посоченото от СТЕ
и видно от съдържанието и на гласните доказателства, е на територията на с.Граф
Игнатиево. Става ясно, освен това, от писмените доказателства по делото-
приложени заповеди на Директора на МРЗ „Г.Д.“, което е заявено и от всеки от
свидетелите, разпитани по делото, че на инж.Ш. е било възложено и да изпълнява
функциите на контрольор по производствени операции по РЕО в ОПРС, считано от
10.02.1992 г., както и че същият е бил определян за отговорен технолог по
съответния етап от ремонта на съответните изделия конкретно по специалността
РЕО, който да изпълнява и функциите на ОТК, ведно с инспекторите по качеството.
Видно от трудовата книжка, в същата за целия спорен период е посочено, че видът
на изпълняваната дейност е именно ремонтна. От свидетелските
показания на разпитаните по делото двама свидетели, а също и от заключението на
СТЕ, се установява, че участието на
технолога, вкл. и технолог РЕО в производствения
процес на посочения цех ОПРС е непосредствено.
В тази насока свидетелят К. е описал подробно дейността на
технолога, като е посочил, че след като се запознае с постъпилия за ремонт
летателен апарат, технологът изготвя съответната технологична документация, като
жалбоподателят Ш. - конкретно в частта, касаеща радиоелектронното оборудване,
след което се преминава към предварителна дефектация, демонтаж на блокове и
системи, разглобяване, почистване, сглобяване, регулиране и настройване, както
и изпитания, които се извършват в КИС /контролно-изпитателна станция/ и ЛИС
/летателно-изпитателна станция/, както и самото облитане на самолета.
Свидетелят е посочил, че в описаните
дейности технологът, който обучава работниците по ремонта, участва лично до
приемането на опитната серия, като контролира изпълнението им и показва лично
коя операция след коя следва да се извърши. Същото е потвърдено и от свидетеля
Киров, който изрично е посочил, че технологът сам отработва почти самостоятелно
първия ремонт, обучава работниците, изпитва ги и приема работата им, което се
осъществява изцяло в средата на ремонта в работните зали и лаборатории, като
работата на технолога изисква непрекъснатото му присъствие на мястото на
ремонта и на мястото на изпитанията на ремонтираното изделие. Всеки от
свидетелите е посочил изрично и конкретни неблагоприятни и вредни условия на
работната среда, на чиито въздействия пряко е бил изложен и технологът, заедно
с работниците по ремонта при осъществяване на неговата дейност. Показанията
на свидетелите са напълно съответни и на установеното по СТЕ,
която е извършила и допълнителна проверка при осигурителя на документация,
свързана с оценката на условията на труд и вредните въздействия и според която,
конкретната дейност на технолога изисква пряко участие в дейностите по
дефектация, демонтаж на блокове, агрегати, прибори и оборудване, почистване,
измиване, разглобяване на агрегати, ремонт, монтаж, съгласуване „спрягане“ на
системите, както и участие при изпитания в КИС и ЛИС, включително по облитане
на самолета, които дейности подробно и в тяхната последователност са описани от
вещото лице, като са посочени и конкретните вредни въздействия при изпълнение
на съответните трудови задачи.
Разпоредбата на т.6л от ПКТП /отм./, която административният орган е
отхвърлил като неприложима по отношение на жалбоподателя, сочи, че от първа
категория е трудът на монтьор и електромонтьор, регулировчици, изпитател,
организатор на производство и контрольор по качеството на радиолокационната
апаратура от системата на Министерството на народната отбрана. Без изобщо да
обсъди характера на осъществяваната от страна на жалбоподателя дейност, за
която административният орган е имал и достатъчно данни от приложените
заповеди, в които и поименно на инж.Ш. са били възлагани конкретни дейности във
връзка с осъществяване на частта от ремонта на самолети и вертолети именно по
неговата специалност, сиреч в частта относно радиоелектроното им оборудване,
органът е отхвърлил като неотносима посочената разпоредба към труда, полаган от
жалбоподателя, само защото длъжността технолог не била посочена там. Следва да
се има предвид обаче, че съгласно т.67 от ПКТП /отм./ трудът на работниците и
служителите, посочен в раздел I и II на правилника се причислява към съответната категория, независимо в кой
отрасъл на производството е положен, щом
работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда, както и че
работници и инженерно-технически персонал, от който персонал категорично е
жалбоподателят, независимо от отрасловата си принадлежност, ползват категорията
на труд при пенсиониране, определен за цеховете, заводите, площадките и другите
обекти в посочените раздели за времето, през което работят на тях. В тази
насока и по аргумент от посочената разпоредба, не следва единствено и само въз
основа на това, че се касае до друго наименование на длъжността и без да се
обсъждат вложените в съдържанието ѝ дейности и задължения, както и място
на полага не труда, да се отхвърля причисляването на същата към съответната
категория труд, като се има предвид, че полаганият труд на тази длъжност е бил
на същото място и при същите вредности и тежести на труда, които са предвидени
за другите посочени в съответната разпоредба определяща категорията труд
длъжности. В случая, както се установява и от свидетелските показания, и от
писмените доказателства, както и от изводите на СТЕ, става ясно, че на практика
технологът извърша лично и участва при извършването на всички дейности по
ремонта на изделията, наред със съответните работници от технологичната група,
включително и монтьори, каквито са посочени в т.6л от ПКТП /отм./, а освен това
от 1992 г. на инж.Ш. е било възложено и осъществяването на качествен контрол, а
длъжността контрольор по качеството е изрично включена в т.6л от ПКТП /отм./,
но данните за възлаганите му функции по ОТК не се били изобщо обсъдени и са били
изцяло пренебрегнати от страна на административния орган. Видно
е от приложените по делото заповеди на Директора на военноремонтния завод, че
при усвояването на съответен ремонт на конкретно изделие са били възлагани и
конкретни задачи на технолозите общо, а в част от заповедите и жалбоподателят Ш. е
поименно определян за осъществяване, както на технологична подготовка на
демонтажа, така и на самия ремонт, монтаж, изпитание
на самолета на агрегатите и системите от РЕО /виж стр.165
от делото – Заповед от 1992 г./, разработка и внедряване на радиостанция по оборудване на
вертолет /стр.175 от делото – Заповед от 1993 г./, извършване на работа по ремонт на изделия по специалността РЕО / виж стр.221 от делото - Заповед от 1985 г./. В
тази насока следва да се има предвид, че и от показанията на свидетелите, и от
описанието на конкретните дейности, направено в СТЕ,
които следва последователно да осъществява технологът в ОПРС и конкретно технологът по РЕО, става ясно, че освен, че
организира процеса, технологът участва в целия цикъл от приемането и
дефектацията на летателния апарат до сдаването му, като всички разработени от
него ремонтни процедури, освен на теория, се прилагат и на практика от самия
него в хода на обучението на работниците по ремонта, като същият показва как се
изпълняват съответните процеси по ремонта, следи за изпълнението им от работниците,
а най-сложните операции изпълнява и сам.
В разпореждането за
отказ от отпускане на пенсия, което на практика е потвърдено с обжалваното
решение на Директора на ТП на НОИ е посочено освен това, че не се било
изяснявало, че длъжността технолог на РЕО била идентична с някоя от длъжностите
посочени в т.6л от ПКП /отм./ и по-конкретно с тази на „контрольор по
качеството“. В случая, следва да се има предвид, че съгласно т.67 от ПКТП
/отм./, която бе цитирана, не се преценява идентичност на длъжностите /по шифри,
какъвто стеснителен подход е възприет от административния орган/, а идентичност
на полагания труд и съответно на вредностите на работната среда, на които
съответното лице е било подложено. Отделно от това, както се посочи и по-горе,
със съответни заповеди на инж.Ш. са били възлагани и функциите именно на
контрольор по качеството, което, както се каза, изобщо не е било взето предвид
от пенсионните органи при обсъждане на длъжността му и вложените в нея функции
и отговорности. В цитираното разпореждане за отказ от 14.10.2020 г. като довод
е посочено и че не било изяснено дали има съответствие между радиоелектронно
оборудване на самолета и радиолокационна апаратура от системата на МО. Прави
впечатление, че в тази насока административният орган изцяло е игнорирал
отразеното в удостоверението от осигурителя УП-3 обстоятелство, че
радиоелектронно оборудване /РЕО/ съответства на радиолокационно оборудване
/РЛО/, като не е обсъдил защо не приема това отразяване, нито пък е направено
необходимото за изясняване на т.нар. оставащо неизяснено обстоятелство. В тази
насока следва да се има предвид, че ВАС в свое решение №14784/2017 г. по адм.
дело №11001/2016 г., вече се е произнесъл относно това, че радиолокационното
оборудване включва : РЛА, РЛО, РЕО. Общоизвестно е, че радиоелектронното
оборудване на летателните апарати – самолети и вертолети от системата на МО
може да включва комуникационни, радиолокационни, радионавигационни и други
специални устройства и системи, като изтребителната авиация разполага с радиолокационни
системи, вертолетите са снабдени със системи, също работещи на принципа на
радиолокационната станция /т.нар. ДИСС – доплеров измерител на скоростта и
сноса/ и т.н. като общото, което има значение за настоящия казус е
обстоятелството, че при работа, свързана с ремонт и изпитване на подобни
системи, работещите са изложени на свръхвисоките честоти на сигналите. В тази
насока и в рамките на СТЕ изрично е упоменато, че при ремонт и експлоатация на
РЕО /радари, самолетни ответчици, радиовисотомери/ е налице облъчване със СВЧ
вълни, като е описана работа, свързана с проверка на РЛС в лаборатория и след
монтаж на самолета. В тази насока и не е налице съмнение, че се касае до работа,
свързана с РЛА от системата на МО по смисъла именно на т.6л от ПКТП /отм./.
Отделно от това, следва да се има предвид и че съгласно разпоредбата
на т.66б от ПКТП /отм./ се категоризира и трудът на работници по измиване на авиационни детайли, монтьори
по ремонт и изпитване на авиационна техника, монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки
честоти, бояджия и тапицер - лепач на авиационна техника, монтьор по
облитане на авиационна техника. Посочената норма обхваща общо дейностите
по ремонт на авиационна техника, поради което и според съда е изцяло относима и към труда
на работниците по ремонт, изпитване и облитане на военна авиационна техника, която, както се каза има радиоелектронно оборудване със
свръхвисоки честоти. Съгласно чл.16, ал.2, т.1 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, от 1 януари 2000
г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на
т.66а - 66к по отменения с чл.1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от
1998 г. Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране, се счита за
осигурителен стаж, както следва: 1. по т. 66а, 66б, 66в,
66д, 66ж и 66к - от първа категория. Касателно спорния период
от 08.04.1985
г. до 31.12.1999 г., за който е приложима посочената разпоредба, категорично се
установява от всички събрани доказателства, че трудът, полаган от страна на
жалбоподателя е бил на длъжността „технолог“ и „технолог РЕО“ в т.нар. Обособено производство по
ремонт на самолети /ОПРС/, като жалбоподателят конкретно е полагал труд в цеха
на територията на с.Граф Игнатиево и в
бригада КИС - ЛИС /контролно-измервателна станция, летателно-изпитателна
станция/, в технологична група по РЕО на
авиационна техника. В тази връзка и вещото лице конкретно и подробно, както се каза вече, е посочило вредните въздействия, на
които е пряко подложен и технологът при изпълнение на задълженията му в цеха за
ОПРС, свързани и с факта на едновременната работа и на други технологични групи
по ремонта, работещи заедно с тези по ремонт на
радиоелектронното оборудване на летателния апарат, а именно въздействие на
отровни химически вещества поради изпарение на химични
агенти,
облъчване със свръхвисоки честоти, високо ниво на производствен шум и вибрации, въздействие на електромагнитни полета, високи напрежения и мощности и топлинно облъчване от тях,
йонизиращи лъчения, работа на открито и т.н. Изводът, който следва да се
направи въз основа на събраните доказателства е, че е налице установено при
жалбоподателя за процесния период пряко изпълнение на трудови функции, свързани
със същата вредност, като тази, на която са подложени работниците –механици и
монтьорите по ремонта, както и
контрольори по качеството, посочени както в
т.6л, така и
в т.66б от ПКТП /отм./, независимо от това, че същият не е бил назначен на
длъжност „монтьор“ или напр. ,,ел.монтьор“ и
други посочени в тези точки длъжности, на което се е позовал
административният орган, обсъждайки и
съответните шифри на длъжността, посочени в допълнителните споразумения към трудовия му договор. Впрочем, посочените различни шифри за
длъжността в документацията, представена по делото, при сравнение с действалите
класификации през различните години, съответстват напълно на сочената длъжност
„технолог“, именно както такава от инженерно-технически състав на предприятие,
а не на длъжността механик, или монтьор, поради което и не е налице
противоречие между посочената длъжност и посочените в документите шифри.
Наличието на различни шифри, освен това, не
влияе върху извода относно конкретиката на извършваната работа от жалбоподателя.
В тази връзка и дори и при изменение на наименованията на извършваната работа,
ако не се промени характера ѝ, работникът и служителят запазва
категорията си /т.68 от ПКТП/. Независимо от посоченото
относно отбелязаните шифри за длъжността и наименованието ѝ, то както се каза вече, по аргумент от т.67, ал.2, вр. с ал.1
от ПКТП /отм./ следва трудът на жалбоподателя в цех ОПРС
на посочените инженерно-технически
длъжности „технолог“ и „технолог РЕО“ да се причисли именно
към труда на работниците, включително монтьорите по ремонт на авиационна
техника и тези на радиолокационната апаратура в системанта на МО,
защото е извършван на същото място и при същата вредност на труда, като по
съществото си е идентичен.
С оглед на всичко гореизложено и съдът намира, че неправилно
Директорът на ТП на НОИ Пловдив е отказал категоризирането на труда на
жалбоподателя за целия
период от 08.04.1985 г. до
31.12.1999 г. на длъжността „Технолог“ и „тенолог РЕО“,
като такъв именно от първа категория, вкл.
във вр. с чл.16, ал.2, т.1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж и оттам е направил и неправилен извод относно
правото на пенсия, предвид това, че дейността на жалбоподателя е включвала
трудова дейност, осъществявана по специфичните условия, както на т.6л, така и на
т.66б от ПКТП /отм./, предвидени за работници и монтьори на авиационна техника и радиолокационна апаратура в системата на
Мминистерството на отбраната. Че въпросният
осигурителен стаж следва да се зачете като такъв от първа категория е налице и
практика на ВАС, обективирана напр. в Решение № 4347/2010 г. по адм. дело №
15618/2009 г., както и Решение № 13575/2017 г. по адм. дело № 8048/2016
г., Решение № 13122/2021 г. по адм. дело
№ 8183/2021 г., както и цитираното вече Решение №
5354/2022 г. по адм. дело № 513/2022 г.
Предвид изложеното и като не е
изследвал задълбочено въпросите, които имат отношение към правилното и
законосъобразно решаване на случая, което е могъл да стори в рамките на
административното производство, административният орган е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила и основни принципи, което е довело до
неправилно приложение и на материалния закон. Касае се за
нарушаване на принципа на истинност, прогласен в чл.7 АПК,
според който административните актове се основават на действителните факти от
значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение
за случая, а истината за фактите се установява по реда и със средствата,
предвидени в АПК. Нарушен е и принципът на служебното начало, според
който административният орган събира всички необходими доказателства и когато
няма искане от заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие на
страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на
производството /чл.9, ал.2 и ал.4 от АПК/. Това
от своя страна е довело до нарушаване и на чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, които
задължават административния орган да събере служебно доказателства и да издаде
индивидуалния административен акт, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Вместо това, органът, чиято преценка следва винаги да е обоснована, е бездействал, не
е назначил експертиза при условие, че е имал съмнения относно тази своя
преценка,
а формално е отхвърлил твърденията на жалбоподателя, без
да обсъди задълбочено съдържанието на всички доказателства, събрани по
преписката. В
решението на Директора на ТП на НОИ изобщо не е обсъдено отразеното в трудовата книжка обстоятелство, че дейността на жалбоподателя
през целия процесен период е именно ремонтна, нито изходящото от осигурителя
предложение за категоризирането на труда на жалбоподателя, нито посоченото съответствие
на РЕО и РЛО, нито данните за заплащане на т.нар. „вредни“ към възнаграждението
на жалбоподателя, което е индиция относно вредните въздействия на работната
среда.
Предвид
всичко изложено и съдът намира, че следва да отмени оспореното решение и да
върне преписката на административния орган за ново произнасяне, съгласно
изложеното в мотивите на настоящото решение по приложението на закона.
При
този изход на спора и се следват разноски на жалбоподателя по производството,
както и възнаграждение за един адвокат, съгласно чл.143, ал.1 от АПК, каквито
се установи да са били направени за възнаграждение на вещото лице от 300 лева,
както и за адвокатско възнаграждение от 750 лева, съгласно приложения договор
за правна защита и съдействие. По направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ответника, съдът, като
съобрази нормата на чл.8, ал.2, т.2 от КСО, както и броят на проведените
заседания, в които жалбоподателят е бил представляван от упълномощения му
адвокат, както и характера и сложността на производството, намери, че следва да
уважи искането на ответника, като намали размера на присъжданите разноски за
възнаграждение на адвокат до 650 лева.
Ето
защо и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-6 от 07.01.2021
г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата
на Х.Г.Ш. с ЕГН ********** против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-528
от 14.10.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив,
съдържащо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.69б, ал.1 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката
на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО при
ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст № 2113-15-716/22.02.2019
г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от Х.Г.Ш. с ЕГН **********, при
спазване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ
– гр. Пловдив да заплати на Х.Г.Ш. с ЕГН ********** ***, сумата
от 300 лв. /триста лева/, направени деловодни разноски и сумата от 650
лв. /шестстотин и петдесет лева/, съставляващи
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: