РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Пловдив, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева - Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330206543 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалва се Наказателно постановление № 849 от 27.10.2022 г.,
издадено от зам.- кмет "Обществен ред и сигурност" в Община Пловдив, с
което на С. Р. Д. на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за организацията на
движението и паркирането на територията на Община Пловдив е наложена
глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 6, ал. 2 от същата
Наредба.
С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни съображения
за незаконосъобразност на обжалваното НП, като се моли за неговата отмяна.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, действаща чрез юр. К. ангажира становище за
неоснователност на жалбата. По същество се противопоставя на доводите на
жалбоподателя, като моли обжалваното НП да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
1
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията за този извод са следните:
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят е наказан за
това че на 16.08.2022 г., в 13,15 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Славянска“ срещу №
22, е паркирал МПС марка „Тойота“ с peг. № *** върху тротоара на
посочения адрес, без същият да е определен за това.
За нарушението е наложена глоба с фиш № **********/ 16.08.2022 г. в
размер на 50,00 /петдесет/ лева. С Възражение вх. № 22ГР – 1337/ 18.08.2022
г. до ОП „Общинска охрана“ – Пловдив, жалбоподателят е оспорил
нарушението, поради което е съставен АУАН, който е бил предявен и
подписан от Д. без възражения. Впоследствие е издадено и обжалваното НП,
с което Д. е бил санкциониран с глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за
нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредба за организацията на движението и
паркирането на територията на Община Пловдив.
Видно от писмо изх. № 2329/ 08.12.2022 г. по описа на Община Пловдив
/л. 20 от съд. дело/ на процесния пътен участък няма поставен знак,
урегулиращ паркирането на посоченото място, както и няма обозначение за
„Синя зона“ и „Зелена зона“.
Посочената фактическа обстановка съдът намира, че се установява от
разпита на актосъставителя, който разпитан в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в АУАН. Показанията на свид. Т. съдът кредитира в
цялост като достоверни и съответни на събраните в хода на процеса писмени
доказателства.
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че
се установява по категоричен начин от обективна и субективна страна
деянието и авторството му, като възраженията на жалбоподателя в обратна
насока са изцяло несподелими от настоящия съдебен състав.
Съдът намира обаче, че при правилно установена фактическа
обстановка, наказващия орган неправилно е приложил материалния закон.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е
квалифицирано като такова по чл. 6, ал. 2 от НОДП. Съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), подзаконови
нормативни актове се издават в случаите, когато е необходимо уреждането на
други обществени отношения, които не са били първично регулирани със
закон. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата
се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на
нормативен акт от по-висока степен.
В настоящия случай с разпоредбите на чл. 6 и чл. 43, ал. 3 от Наредбата
не се уреждат обществени отношения, които да не са уредени и първично
регулирани от закон и които именно този закон е овластил опредЕ.
държавна или общинска структура да доуреди.
Според § 2 от ПЗР към НОДП, същата се издава на основание чл. 21, ал.
2
2 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация),
чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА (Закон за нормативните актове) и чл. 23 във
връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 99 от ЗДвП.
Обществените отношения, които следва да се доуредят в контекста на
ЗДвП, касаят определянето на зони за платено и безплатно паркиране и
часовете за това. Уреждането на различни от тези обществени отношения е в
противоречие и с чл. 12 от ЗНА, според която разпоредба актът по прилагане
на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде
издаден. Тоест, нарушаването на правилата за паркиране и спиране,
когато касае правилата за движение, включително и престоя и
паркирането върху тротоара, а не зони за платено и безплатно
паркиране, е предмет на специалния закон и няма място в разпоредбите
на Наредбата. Аргумент за това са самите разпоредби в Наредбата, а именно
§ 7 от ПЗР, според който разпоредбите на тази наредба се прилагат,
доколкото не противоречат на нормативен акт с по-висока степен.
Следователно, самият Общински съвет е ограничил действието на създадения
от него подзаконов нормативен акт само до случаите, които не са уредени от
закона. Същевременно обсъжданата материя се регулира от нормативен акт
от по-висока степен, а именно ЗДвП, който в чл. 94, ал. 3 забранява спирането
върху тротоарите, като същото нарушение се санкционира от чл. 178е от
ЗДвП, поради което наказващият орган е следвало правилно да приложи
материалния закон и да определи нарушението и санкцията на основание на
уреждащия материята закон. Констатираното по-горе разминаване е
основание да се приеме наличието на неправилно приложение на
материалния закон и незаконосъобразност на обжалвания акт на това
основание. В този смисъл - Решение № 468 от 18.02.2020. по к. адм. н. д. №
3586/2019 г. на ХХVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
2441 от 26.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 3052/2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив и Решение № 447 от 17.02.2020 г. по к. адм.
н. д. № 3844/2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
В случая допуснатото нарушение от наказващия орган с неправилната
квалификация на деянието е особено съществено доколкото от съпоставката
на съдържанието на приложената от наказващия орган санкционна норма на
чл. 43, ал. 3 от Наредбата и действително приложимата - чл. 178е ЗДвП се
установява, че предвижданите санкции за същото нарушение в Наредбата и в
закона са различни.
Допълнителен аргумент за особена същественост на нарушението на
наказващия орган, който неправилно е квалифицирал деянието е и редакцията
на самата Наредба, която се отличава с липса на достатъчна яснота и
конкретност. Така от текста на наредбата е видно, че към нормата на чл. по
чл.6, ал.2 от Наредбата еднакво приложими са две самостоятелни
санкционни норми от същата наредба - чл. 43, ал.3 в която е направено
изрично цифрово препращане към чл. 6, ал. 2, и чл. 43, ал.1 в която словесно
се препраща към приложното поле на чл. 6, ал.2 от Наредбата, доколкото е
3
посочено, че се забранява паркирането върху тротоари, извън разрешените за
това места, тоест извън местата определени от собственика на пътя или
администрацията. Следва да се има предвид и че двете норми на чл. 43, ал.1 и
чл. 43, ал.3 от Наредбата предвиждат различни санкции. Тази неяснота
относно приложимата санкция би била избегната, ако наказващия орган бе
приложил правилно материалния закон, квалифицирайки нарушението по
ЗДвП.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят
има правно на разноски в настоящото производство за представителство от
адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния му
представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва
разноски да бъдат присъдени в минимален размер на 300 лева, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е
посочено, че сумата по него е платена в брой.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 849 от 27.10.2022 г.,
издадено от зам.- кмет "Обществен ред и сигурност" в Община Пловдив, с
което на С. Р. Д., ЕГН ********** на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за
организацията на движението и паркирането на територията на Община
Пловдив е наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на
чл. 6, ал. 2 от Наредба за организацията на движението и паркирането на
територията на Община Пловдив
ОСЪЖДА Община Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. Д., ЕГН
********** сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен
съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4