РЕШЕНИЕ
№ 23.06.2014
г.
Град Пазарджик
В И М
Е Т О
Н А
Н А
Р О Д
А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІ
граждански състав
На двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
Секретар: В.Н.
Прокурор: Борислав Панчов
Като разгледа докладваното от Районен
съдия Ралинова
Гражданско дело № 4083 по
описа за 2013 година.
Предявен е иск с правно
основание чл.2 б.ТбТ от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди във вр. с чл. 6 ¤1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Депозирана е искова молба от Фондация гАсоциация за
европейска интеграция и права на човека" с адрес: гр.Пловдив, ул. гХан
Кубрат" № 2, ет.3 чрез пълномощника си адвокат Г.В.Ч. със същия адрес срещу ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, в която се излагат обстоятелства, че
Фондация гАсоциация за европейска интеграция и права на човека" - гр.
Пловдив /Асоциацията/ била вписана в Регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел с Решение № 2176/ 18.03.1998 г. в том / стр. 4/80, п.40 по ф.д.
1437/ 1998 г. на Окръжен съд - Пловдив. Регистрирана била в Централния регистър
към Министерство на правосъдието като юридическо лице с нестопанска цел за
осъществяване на общественополезна дейност.Твърди се, че на 12 септември 2011 г., Фондацията Сдружение с дейност
в частна полза гБизнес експертен съвет", Катина Владимирова Бончева,
Михаил Тихолов Екимджиев, Емилия Недева Недева и Любозар Иванов Фратев подали
искова молба до Пловдивския окръжен съд (ПОС) против Община Пловдив и
Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ). Искът се основавал на
данни, според които, в периода 2007 г. - 2011 г., гр. Пловдив бил с най-лошо
качество на въздуха в Европа по показателя концентрация на фини прахови частици
с диаметър под 10 микрона (ФПЧ). Според ищците, Община Пловдив и РИОСВ -
Пловдив не били изпълнили задълженията си за контрол върху дейностите,
обуславящи чистотата на атмосферния въздух. Искът бил предявен от името и в
защита на колективния интерес на всички физически лица, живеещи постоянно на
територията на гр. Пловдив в периода 2007 г. - 2011 г. Предявена била претенция
Община Пловдив и РИОСВ - Пловдив да бъдат осъдени да преустановят бездействието
и да предприемат ефективни действия за опазване на околната следа и чистотата
на атмосферния въздух. Образувано било гр.д. № 2512 /2011 г., по описа на ПОС,
разглеждано от ІІІ гр.състав.Твърди се, че с разпореждане от 19 септември 2011
г., ПОС оставил исковата молба без движение за доуточняване при какви условия са
субективно пасивно съединени колективните искове спрямо двамата ответници, както
и за формулиране на конкретен петитум и посочване в какво, според ищците, се
изразяват ефективните действия, които всеки един от ответниците да бъде осъден
да предприеме. Освен това от ищците се искало да представят доказателства, за
възможностите си сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес, както и
да понесат тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските,
както и да посочат кръга на увредените лица и начинът, по който предлагат да
бъде разгласено предявяването на иска. С молба -уточнение от 10.10.2011г.
ищците конкретизирали исковата молба, в съответствие с разпореждането на
окръжния съд.
С разпореждане от 14.10. 2011 г., исковата молба повторно била оставена
без движение, с указания за конкретизиране петитума на иска и посочване
критериите, по които да бъдат определени увредените и/или застрашени лица.На
25.10.2011 г., ищците подали искане за отвод на окръжния съдия, разглеждащ
делото. Искането било обосновано с възникнали основателни съмнения в
пристрастност и предубеденост на съдията, разглеждащ делото.С Определение №
2841 от 26 10. 2011 г. на окръжния съд искането за отвод на съдията-докладчик
било оставено без уважение.На 16.11.2011 г. ищците били уведомени, че с Определение № 3015 от
10.11.2011 г. на ПОС, исковата молба била върната и производството по делото
прекратено.
Твърди се,че с определение от
13.01.2012 г., Пловдивският Апелативен съд отменил Определение № 3015 от
10.11.2011 г., постановено по гр.д. № 2512/2011г. на ПОС и върнал делото на
окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.След връщане на
делото на окръжния съд, същото било
разпределено за разглеждане от 15-ти гр. състав. На 8.ІІІ.2012 г. ПОС провел
открито съдебно заседание за обсъждане на начина, по който следвало да бъде
разгласено предявяването на колективния иск. С определение от 9.ІV.2012 г., ПОС
дал възможност на страните да се запознаят с проекта за доклад по делото.На
31.V.2012 г. се провело първото съдебно заседание по делото, в което страните
направили доказателствени искания. С определение от 11.06.2012г. ПОС се
произнесъл по доказателствените искания на ищците. Следващото съдебно заседание
се провело на 20.ІХ.2012г. Съдът
приел писмени доказателства и се произнесъл по исканията за назначаване на
експертизи.С определение от 20.11.2012г. съдията-докладчик на 15-ти гр.състав Мария Златанова се отстранила от
разглеждане на гр.д. № 2512/2011 г.Твърди се,че до настоящия момент, повече от
четири месеца след отвода на съдия Мария Златанова, поради отводи на съдии от
Пловдивския окръжен съд, не бил определен съдебен състав, който да продължи
разглеждането на делото. При изложената
фактическа обстановка, за ищеца възниквал правен интерес да търси обезщетение
от Окръжен съд - Пловдив за претърпените от него неимуществени вреди, които
били пряка последица от прекомерната продължителност на производството по гр.д.
№ 2512/2011 г. на ПОС. Твърди се, че в конкретния случай била налице хипотезата
на чл.2б, ал. 1 от ЗОДОВ, според
който:,,Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6¤1 от Конвенцията. "
Твърди се,че общата продължителност на процеса към настоящия момент била една
година и шест месеца. Проведени били само две съдебни заседания. Липсвали
изгледи за скорошното му приключване на първа съдебна инстанция. Страните по
делото стриктно били изпълнявали указанията на съда в сроковете, определени за
това и не били ставали причина за забавяне или отлагане на делото. Прекомерната
продължителност на производството се дължала изцяло на следните действия и
бездействия на Окръжен съд Р Пловдив, изразяващи се в: 1) неоснователното
оставяне на исковата молба без движение от ІІІ гр.състав на ПОС било довело до
забавяне на производство с три месеца - от 14 октомври 2011 г. до 13 януари
2012 г.; 2) до настоящия момент, повече от четири месеца след отвода на съдия
Мария Златанова, поради отводи на съдии от Пловдивския окръжен съд, не бил
определен съдебен състав, който да продължи разглеждането на делото.
Твърди се,че според практиката на
Европейския съд по правата на човека, чл.6
¤1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
(КЗПЧОС) се изисквало от националните власти да покажат
"специално" или "особено" усърдие по
определена категория дела, които представляват особен, изключителен залог за
жалбоподателите. При разглеждане на настоящия спор, окръжният съд би следвало
да вземе предвид особеността на предмета на делото- фактическото основание на
предявения колективен иск били данните на авторитетни международни организации
за превишаването на допустимите отклонения от нормите за чистотата на
атмосферния въздух, които бележели стабилно нарастване с всяка следваща година,
а ответниците не предприемали адекватни мерки за преодоляване на тенденцията.Повишените
нива на ФПЧ в атмосферния въздух непосредствено увреждали и застрашавали
здравето на живеещите на територията на
гр. Пловдив. Натрупванията на ФПЧ в човешкия организъм можело да станат
причина за хронични заболявания на
дихателната система или да предизвикат усложнения на вече отключени такива
заболявания. На увреждания, произтичащи от експонирането на прахови частици,
били изложени най-вече децата. Поради ръста им, тези частици попадали в
по-голямо количество в техния организъм. Силно застрашени били и лицата в
напреднала възраст, поради наличието на по-голям брой вече отключени хронични
заболявания в тази възрастова група.Изложеното обосновавало извода, че
предметът на спора предполага проява на "специално" или
"особено" усърдие при разглеждането на делото от страна на ПОС.
Твърди се, че Фондация гАсоциация за европейска интеграция и права на
човека" търпи вреди от прекомерното забавяне на производството. В своята
практика, Европейският съд по правата на човека многократно е присъждал обезщетения
на юридически лица за претърпени от тях неимуществени вреди.Асоциацията
предоставяла правна помощ и защита на граждани, чиито права и свободи са
застрашени или накърнени. Тя била утвърдена в правозащитната си дейност
организация, чиято основна цел е защитата на правата на човека. гАсоциация за
европейска интеграция и права на човека" - гр. Пловдив е предявила
колективния иск от името и в защитата на колективния интерес на всички
физически лица, живеещи на територията на гр.Пловдив в периода 2007 г. - 2011 г., които са увредени
и/или застрашени от замърсяванията на околната среда с ФПЧ. Ето защо отказът на
Пловдивския окръжен съд да разгледа и реши предявения иск в гразумен срок"
рефлектирал върху доброто име
и авторитета на организацията.Размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди определяли на 1000 лева.
Във връзка с изложеното се моли,
съдът да постанови решение, с което да се осъди Пловдивския окръжен съд да
заплати на Фондация гАсоциация за европейска интеграция и права на човека"
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1000 лева, ведно
със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба - 10.04.2013г. до
окончателното изплащане на присъдената сума.
В едномесечния срок за отговор ответникът представляван от председателя
Веселин Хаджиев е депозирал писмен
отговор, като е изразил следното
становище: Ищецът претендирал обезщетение за неимуществени вреди по чл.2б от ЗОДОВ, без да сочи в какво точно се изразяват те. Не твърди настъпване на отрицателни последици в
неговата правна сфера, които да са пряк резултат от гзабавянето" на
производството. Единствено излага, че г...отказът на Пловдивския окръжен съд да
разгледа и реши предявения иск в гразумен" срок рефлектира върху доброто
име и авторитета на организацията", без да е ясно какво е представлявало
доброто име и авторитет преди увреждането и в какво състояние е след твърдяното
увреждане. По този начин било невъзможно да упражнят правото си на защита, в
пълен обем,тъй като не било известно в какво се състоят неимуществените вреди,
за които се претендира обезщетение в размер на 1000 лева.
Оспорват предявения иск както по
основание,така и по размер и молят същият да бъде отхвърлен.
Излагат съображения по
същество,че за да бъде реализирана отговорността на Окръжен съд Пловдив по
чл.2б от ЗОДОВ, ищецът следвало да установи и докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: нарушение на изискването за разглеждане на делото в
разумен срок за двата конкретно очертани в исковата молба периоди на
гзабавяне", преценено в светлината на критериите, установени в практиката
на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и нормативно предписани в ал. 2
на чл.2б от ЗОДОВ, което нарушение да се дължи изцяло на поведението на съда и
претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинна връзка между твърдяното
нарушението и настъпилите вредите.Твърди се,че според ЕСПЧ предписанието за
разумен срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни
държавните органи, като преценката относно неразумния характер на
продължителността на производството е конкретна за всеки отделен случай и се
извежда от:
а/общата продължителност и
предмет на производството;
б/правна и фактическа сложност на
делото;
в/поведение на страните или
техните представители;
г/поведение на компетентния
орган;
д/ други фактори от значение за
правилното решаване на спора - чл.26, ал. 2 ЗОДОВ;
е/константната практика в тази
насока на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), която отчита значението
от изхода на делото за жалбоподателя.
Твърдението на ищеца, че
гпрекомерната продължителност на производството" за периода - 14.10.2011г. до 13.01.2012г . се дължало изцяло на посоченото в молбата
поведение на Окръжен съд Пловдив и че страните по делото не са ставали причина
за забавяне и отлагане на делото било неоснователно.Ответника твърди,че в
първия период на твърдяното гзабавяне" съдът е оставил исковата молба по
гр. дело № 2512/2011г. на ПОС повторно без движение за отстраняване на
нередовности, които е счел, че не са били отстранени с представеното от ищците
на 10.10.2011г. уточнение. Последвали са: искане за отстраняване от делото на
съдията-докладчик от 25.10.2011г., отхвърляне на искането -26.10.2011г., липса
на отстраняване на нередовностите от ищците, определение от 10.11.2011г., с
което исковата молба е била върната като нередовна и производството по делото
-прекратено, обжалване на определението от страна на ищците, отмяната му и
връщане на делото на ПОС за продължаване на съдопроизводствените действия по
делото с определение на Апелативен съд - Пловдив от 13.01.2012г.Твърди се,че
повторното оставяне на исковата молба по гр. дело № 2512/2011г. на ПОС без
движение с разпореждане от 14.10.2011г. е процесуална дейност на съда, насочена
към изясняване на две изключително важни обстоятелства при предявяване на
колективен иск - вида на търсената защита и критериите за точното определяне на
всички лица, по отношение на които ще се разпрострат пределите на тази защита
при евентуално уважаване на иска.С това си процесуално действие съдът бил
гарантирал максимално защитата на всички увредени лица, тъй като при евентуално
уважаване на колективния иск, субективните предели на силата на пресъдено нещо
ще се разпрострат и спрямо субектите, които попадат в кръга на увредените лица,
но са заявили в срока по чл.382, ал.2, т.2 ТПК, че ще осъществяват защитата си
самостоятелно в отделен процес и съдът ги е изключил с определението си по
чл.383, ал.1, т. 2 ГПК.Твърди още ответникът Окръжен съд Пловдив,че предметът
на спора, значимостта на обществените интереси, чиято защита се търси с него и
залогът от изхода на делото за ищците - целената превенция от непосредственото
увреждане и застрашаване здравето на живеещите на територията на гр. Пловдив са ръководили съда при повторното
обездвижване на исковата молба, за да постанови правилно решение на правния
спор. Изложените обективни обстоятелства мотивират разумна продължителност на
визирания в исковата молба тримесечен срок от 14.10.2011г. до 13.01.2012г. и
липса на нарушение по чл.2б от ЗОДОВ.
За втория период от 20.11.2012г. до подаването на
исковата молба по настоящото дело Р 10.04.2013г. била извършвана процесуална дейност от съда в този
период, изразяваща се в общо 48 процедури по упражняване правото на отвод и
самоотвод на съдиите в Окръжен съд -Пловдив. Твърди се,че изискването за
независимост и безпристрастност на съдията при разглеждане и решаване на
правния спор /чл. 117 ал.2 от КРБ, чл.4 от ЗСВ/ се гарантирало
от императивната норма на чл.22 ГПК, уреждаща основанията за самоотвод и
разпоредбата на чл.23 ГПК, регламентираща процедурата по отвода. Чрез правната
фигура на отвода и самоотвода се обезпечавала защитата на правата на гражданите
по чл.6 ¤1 от Конвенцията за гледане на делата им справедливо и публично, от
независим и безпристрастен съд. На това право на гражданина съответства правото
на определения съдия докладчик да се запознае с правния спор и материалите по
делото необезпокоявано и без какъвто и да е натиск, за да прецени може ли да
вземе участие в делото или са налице визираните в чл.22, ал.1 от ГПК
обстоятелства.Твърди се,че в
настоящия случай, част от отводите на съдиите -докладчици по делото са
направени по искания, направени от ищците -отстраняването на съдия М. Бедросян,
съдия М. Златанова. Твърди се,че исканията за отвод на съдия Златанова,
направени в двете открити заседания на 31.05.2012г. и 20.09.2012г. от ищците,
са мотивирани с неодобряване на процесуалните действия на съда по разпределяне
на доказателствената тежест и отхвърляне на част от доказателствените им
искания, което според тях водело до съмнения в безпристрастността и
компетентността на съда.Твърди се,че от определението от 20.11.2012г., с което
съдия Златанова се отстранявала от разглеждане на гр. дело № 2512/2011г. и
определението от 30.11.2012г., с което съдия Роглева се отвела от разглеждане
на същото дело, било видно, че тези докладчици са били повлияни при формирането
на становището си за безпристрастност при гледане на делото от медийни изяви от
страна на един от ищците, който бил изказвал в публичното пространство крайно
отрицателната си оценка за работата на съдиите в Пловдивския съдебен район и в
частност на Пловдивски окръжен съд.Твърди се,че други съдии от Окръжен съд
-Пловдив, намират основание за своята пристрастност при разглеждането и
решаване на делото и съответно се отвеждат поради това, че попадат в кръга на
увредените или застрашените лица, чиито правни интереси, колективният иск по
делото брани /съдия П. Стоева се отвежда с определение от 21.11.2012г., съдия
Г. Костадинова с определение от 21.11.2012г./.
Ответникът прави извод,че продължителността при разглеждането на
делото на този процесуален етап се дължи, от една страна, на поведението на
ищците по колективния иск, и от друга страна, на обстоятелството, че е недопустимо
лице, което попада в кръга на евентуално увредените лица по колективния иск да
осъществява правораздаване по случая. Затова съгласно обективните критерии
установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 ¤1 от Конвенцията
горните обстоятелства обосновават разумната продължителност на делото за този
период от около 4 месеца.
Твърди се,че всеки един от
съдиите-докладчици, направили отвод, е сторил това в изключително кратки и
разумни срокове, считано от избора му за докладчик, респективно от деня, в
който делото му е било на разположение. В тази насока било и произнасянето на
Апелативен съд - Пловдив с определение № 705 от 28.02.2013г., с което е
отхвърлена молбата по чл. 255 ГПК на един от ищците по колективния иск за
определяне на срок за извършване на действие на съда - извършване на всички
възможни отводи по гр. дело No 2512/2011г. по описа на Окръжен съд -Пловдив от
страна на всеки от съдиите, на когото е възложено разглеждането на
спора.Твърдението на ищеца за липса на гспециално" или гособено"
усърдие на Окръжен съд -Пловдив при гледане на делото, въпреки, че същото с
оглед предмета на спора по него, представлява особен, изключителен залог за
жалбоподателя съгласно практиката на ЕСПЧ е неоснователно.Твърди се,че именно
поради специфичния предмет на производството и защитата на обществения интерес
на голяма група от хора, попадащи в кръга на увредени и застрашени от
завишеното ниво на замърсяване на атмосферния въздух лица, всеки един от
съдиите-докладчици по делото е проявявал необходимото усърдие при извършване на
процесуалните си действия по движение на делото или свързани с отвеждането му
от него така, както и по всяко друго дело, което се разглежда в ОС - Пловдив.
По отношение на твърдението за
претърпени вреди в размер на 1000 лева,ответника заявява,че ищецът не посочил
каква е била репутацията и доброто му име преди завеждането на делото и как
тази репутация се е променила в негативен аспект за процесния период на
твърдяна забава. Твърди се,че в случая се касае до юридическо лице с нестопанска
цел, осъществяващ правно съдействие и защита на граждани, чиито права и свободи
са застрашени или накърнени. В тази връзка било неясно по какъв начин тази
забава е повлияла върху оценката, която трети лица имат за дейността на ищеца и
по какъв начин е засегната самооценката на ищеца, предвид, че делото по
колективния иск все още било висящо, т.е. не бил ясен резултатът от него, както
и общата му продължителност.
Твърди се,че иска е изцяло
неоснователен,оспорва се наличие на причинно-следствената връзка между
твърдяното нарушение и неимуществените вреди. Ищецът не установявал двата конкретни периода на гзабава"
на производството по гр. дело №
2512/2011г. да са някаква причина за настъпване на неимуществени вреди за
фондацията. Не се установява твърдяното нарушение пряко и непосредствено да е
рефлектирало негативно върху доброто име и авторитета на ищеца при наличието на
висящ процес, който би могъл да завърши в негова полза, при което общия срок на
производството да не нарушава изискването за разумен срок.
В проведените съдебни заседания
страните поддържат становищата си.
В съдебно заседание
проведено на 21.05.2014г. явилият прокурор от РП Пазарджик- Борислав Панчов
оспорва предявеният иск, който счита за неоснователен.
Районният съд, като се запозна с твърденията и
исканията изложени в исковата молба и отговора на ответника и контролиращата
страна и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства,поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
От искова молба вх. № 20407, подадена на 12.09.2011 г. от
Фондация Т Асоциация за европейска интеграция и права на човекаУ, Сдружение с
дейнсот в частна полза ТБизнес експертен съвет, Катина Владимирова Бончева,
Михаил Тихолов Екимджиев, Емилия Недева Недева и Любозар Иванов Фратов е видно,
че Пловдиският окръжен съд е сезиран с колективен иск за преустановяване на
противоправното бездействие на ответниците- община Пловдив и Регионалната
инспекция по околната среда и водите и отстраняване на причинените, вследствие
на бездействието, вреди- замърсяване на въздуха в гр. Пловдив в 6- месечен срок от постановяванена
решението по спора. Делото е образувано и разпределено на III гр. състав със съдия- докладчик Мариета Бедросян ,образувано
под № гр. д. № 2512/2011 г.,по описа на съда.
С Разпореждане № 7024 от 19.09.2011 г. в закрито съдебно
заседнание, при производство по проверка редовността и допустимостта на
исковата молба, Пловдивсият окръжен съд е констатирал, че същата е нередовна,
като е разпоредил да бъде оставена гбез движениеТ до отстраняване на пороците,
изразяващи се в : 1. липса на внесена държавна такса; 2. липса на данни за
правосубектността на ищеца Сдружение с дейност в частна полза ТБизнес
експертен съветУ; 3. неяснота на
искането, формулирано чрез петитума; 4. не представени данни за възможността
на ищеца да покрие тежестите, свързани с водене на делото и не е уточнен
начинът за разгласяване на колективният иск.
По делото е представено Уточнение на исковата молба вх. №
22835 от 10.10.2011 г. във връзка с разпореждане за оставяне на молбата без
движение.
С Разпореждане № 7656 от 14.10.2011 г. ПОС III състав е разгледал в закрито заседание депозираното от ищците
уточнение, с което констатирал, че не са отстранени всички нередовности на
исковата молба, а именно: не е определен начинът по който ще се индивидуализира
кръгът на увредениет лица, както и липсва конкретизация на петитума, изразяваща
се в посочване на действията, които да се предприемат от ответниците за
опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в община Пловдив.
С оглед на това оставя исковата молба повторно без движение с указание за
отстраняване на нередовността в едноседмичен срок.
Във връзка с разпореждането е постъпило искане от
процесуалните представители на ищците от 25.10.2011г., входирано с № 24098, с
което е отправено искане за отвод на съдията-докладчик Мариета Бедросян, поради
породени съмнения в нейната безпристрастност. Същото е оставено без уважение с
Определение № 2841 от 26.10.2011 г.
С Определение № 3015 от 10.11.2011 г. производството по
гр. д. № 2512/2011 г. е прекратено, поради неотстраняване на нередовностите на
исковата молба, като последната е върната.
Прекратителното определение е обжалвано в законоустановените
срокове пред Пловдивски Апелативен съд, във връзка с което е обарзувано гр.д. №
1378 и е постановено Определение № 51 от 13.01.2012 г., с което е отменено
прекратителното определение на ПОС, тъй като се счели нередовностите на
исковата молба за отстранени и делото е върнато, за да бъдат продължени
съдопроизводствените действия по него.
С Определение № 205 от 18.01.2012г. съдия Мариета
Бедросян се е отстранила от разглеждане на производството, поради наличие на
предпоставките, уредени в правната норма на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
По делото е представен протокол за избор на
съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011г. от 20.01.2012 г. , от което е видно, че за
съдия-докладчик е избрана Мария Златанова.
С Разпореждане № 638/ 21,01.2012 г. на съдия Мария
Златанова е разпоредено препис от исковата молба и приложенията да се връчат на
ответниците за писмен отговор в едномесечен срок.
С Разпореждане № 305 от 24.01.2012 г., исковата молба е
оставена без движение, поради констатирана липса на достатъчно преписи за
връчване на ответниците.
Постъпила е молба № 2479 от 30.01.2012 г., с която са
представени преписи за връчване на ответната страна по делото.
В проведено закрито съдебно заседание на 31.01.2012 г. е
постановено преписи от исковата молба и приложенията да се връчат на
ответниците за писмен отговор, като делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 08.03.2012 г. от 14 ч.
По делото са депозирани писмен отговор от община Пловдив
с вх. № 5742 от 06.03.2012 г. и писмен отговор от РИОСВ- Пловдив с вх.№ 5921 от
08.03.2012 г.
На 08.03.2012 г. е проведено открито съдебно заседание, в
което е установен следният начин за разгласяване на колективният иск по реда на
чл. 382, ал. 2 ГПК: чрез седем поредни съобщения, поместени в един местен
ежедневник, които следва да се поместят в периода 15.03.2012 г. до 23.03.2012
г., като е определен срок за заявяване на участие чрез молба от увредениет лица
от 23.03.2012 г. до 06.04.2012 г.
С Определение № 1206 от 09.04.2012 г. в закрито съдебно
заседание на основание чл. 383, ал. 1, т. 1 ГПК увредените лица заявили редовно
искане за участие са конституирани в процеса.
С Определение № 1215 от 09.04.2012г. е приет
проекто-доклад по делото по реда на чл. 140 ГПК, с което съдът се е произнесъл по доказателствените
искания, разпределил е доказателствената тежест,дал е правна квалификация на
спора. Насрочено е открито съдебно заседание нз 31.05.2012 г., като е дадена
възможност на страните да се запознаят с проекто-доклада по делото и да изразят
становище по него в първото съдебно заседание.
Във връзка с доклада по делото и депозираните отговори на
исковата молба е изпратено становище от процесуалните представители на ищците
от 31.05.2012 г.
Депозирано е и становище от 31.05.2012 г., изхождащо от
процесуалните представители на ищците, в което е направено искане за
отстраняване от делото на съдия Мария Златанова на основание чл. 22, ал. 1, т.
6 ГПК, поради възникнали сериозни съмнения относно нейната безпристрастност.
Проведено е открито съдебно заседание с участие на
страните на 31.05.2012 г., в което те поддържат искането си за отвод на
съдията-докладчик по делото. Същото е оставено без уважение с определение в
същото съдебно заседание. Проекто-доклада по делото е приет за окончателен,
като съдът се е произнесъл по даказателствата и исканията на страните.
Следващото открито съдебно заседание е насрочено за 20.09.2012 г. от 14 ч.
С Определение № 3414 от 20.11.2012 г. окръжният съдия
Мария Златанова се отстранява от разглеждане на делото, поради многократните
искания на страните и продължаващото недоволство, свързано с нейната
безпристрастност, изявено и в последното проведено открито съдебно заседание на
20.09.2011 г. Друг мотив за отвода на съдията- докладчик е свързан и с медийна
изява на един от ищците, в която е дадена негативна оценка на ПОС като цяло и
на съдията, разглеждащ делото.
От протокол за избор на докладчик от 20.11.2012 г. ( стр. 422 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Атанаска Букорещлиева,
която с Определение № 3826/ 20.11.2012 г. ( стр. 357) се отстранява от
разглеждане и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 20.11.2012 г. ( стр. 423 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Надежда Желязкова,
която с Определение № 3827/ 20.11.2012 г. ( стр. 358) се отвежда от разглеждане
и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 20.11.2012 г. ( стр. 382 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Пенка Стоева,
която с Определение № 3436/ 21.11.2012 г. ( стр. 341) се отвежда от разглеждане
и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 21.11.2012 г. ( стр. 383 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Ирена Писова,
която с Определение № 3551/ 21.11.2012 г. ( стр. 357) се отстранява от
разглеждане и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 21.11.2012 г. ( стр. 384 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е назначена Грета Чакалова,
която с Определение № 3828/ 21.11.2012 г. ( стр. 359) се отстранява от
разглеждане и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 21.11.2012 г. ( стр. 385 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Галя Костадинова,
която с Определение № 3554/ 21.11.2012 г. ( стр. 100) се отстранява от
разглеждане и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 21.11.2012 г. ( стр. 386 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Красимира Ванчева,
която с Определение № 3555/ 26.11.2012 г. ( стр. 346) се отстранява от
разглеждане и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 26.11.2012 г. ( стр. 387 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Цветелина Георгиева,
която с Определение № 3556/ 27.11.2012 г. ( стр. 347) се отстранява от
разглеждане и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 28.11.2012 г. ( стр. 388 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определен Александър Стойчев, който с
Определение № 3557/ 28.11.2012 г. ( стр. 349) се отстранява от разглеждане и
решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 29.11.2012 г. ( стр. 390 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Румяна Панайотова,
която с Определение № 3558/ 29.11.2012 г. ( стр. 348) се отстранява от
разглеждане и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 30.11.2012 г. ( стр. 389 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Антония Роглева,
която с Определение № 3581/ 30.11.2012 г. ( стр. 350) се отстранява от
разглеждане и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 03.12.2012 г. ( стр. 393 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Екатерина Мандалиева,
която с Определение № 3603/ 05.12.2012 г. ( стр. 352) се отвежда от разглеждане
и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 06.12.2012 г. ( стр. 391 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Надежда Дзивкова,
която с Определение № 3623/ 07.12.2012 г. ( стр. 351) се отвежда от разглеждане
и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 10.12.2012 г. ( стр. 394 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Виолета Гъдева,
която с Определение № 3546/ 11.12.2012 г. ( стр. 342) се отвежда от разглеждане
и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 11.12.2012 г. ( стр. 381 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Соня Гешева, която
с Определение № 3579/ 12.12.2012 г. ( стр. 353) се отвежда от разглеждане и
решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 12.12.2012 г. ( стр. 396 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определен Радослав Радев, който с
Определение № 3708/ 14.12.2012 г. ( стр. 354) се отвежда от разглеждане и
решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 15.12.2012 г. ( стр. 392 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена В. Белева, която с
Определение № 3755/ 19.12.2012 г. ( стр. 355) се отвежда от разглеждане и
решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 19.12.2012 г. ( стр. 395 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Елена Арнаучкова,
която с Определение № 3824/ 28.12.2012 г. ( стр. 356) се отвежда от разглеждане
и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 02.01.2013 г. ( стр. 428 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определен Станислав Георгиев,
който с Определение № 1005/ 02.01.2013 г. ( стр. 338) се отвежда от разглеждане
и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 2 във вр. чл. 22, ал.
1 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 02.01.2013 г. ( стр. 424 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Фаня Рабчева,
която с Определение № 14/ 03.01.2013 г. ( стр. 363) се отвежда от разглеждане и
решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 2 във вр. чл. 22, ал. 1 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 04.01.2013 г. ( стр. 427 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Анна Иванова, която с Определение №
47/ 07.01.2013 г. ( стр. 361) се отвежда от разглеждане и решаване на
образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 08.01.2013 г. ( стр. 419 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Светлана Изева, която с Определение
№ 102/ 09.01.2013 г. ( стр. 360) се отвежда от разглеждане и решаване на
образуваното дело на основание чл. 22, ал. 2 във вр. чл. 22, ал. 1 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 10.01.2013 г. ( стр. 421 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Мария Петрова,
която с Определение № 112/ 11.01.2013 г. ( стр. 362) се отвежда от разглеждане
и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 14.01.2013 г. ( стр. 399 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Радостина Стефанова,
която с Определение № 158/ 15.01.2013 г. ( стр. 365) се отвежда от разглеждане
и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 16.01.2013 г. ( стр. 398 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определен Пламен Чакалов, който
с Определение № 158/ 17.01.2013 г. ( стр. 364) се отвежда от разглеждане и
решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 18.01.2013 г. ( стр. 415 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Румяна Андреева,
която с Определение № 193/ 21.01.2013 г. ( стр. 366) се отвежда от разглеждане
и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 23.01.2013 г. ( стр. 397 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Виолета Шипоклиева, която с
Определение № 279/ 24.01.2013 г. ( стр. 368) се отвежда от разглеждане и
решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 25.01.2013 г. ( стр. 401 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Розалия Шейтанова, която с Определение № 329/
25.01.2013 г. ( стр. 367) се отвежда от разглеждане и решаване на образуваното
дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 28.01.2013 г. ( стр. 417 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Михаела Буюклиева,
която с Определение № 330/ 28.01.2013 г. ( стр. 370) се отвежда от разглеждане
и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 29.01.2013 г. ( стр. 400 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Веселин Ганев, който с
Определение № 331/ 29.01.2013 г. ( стр. 369) се отвежда от разглеждане и
решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 2 във вр. чл. 22, ал. 1 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 30.01.2013 г. ( стр. 403 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Михаела Добрева, която с Определение
№ 332/ 30.01.2013 г. ( стр. 372) се отвежда от разглеждане и решаване на
образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 31.01.2013 г. ( стр. 402 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Магдалина Иванова,
която с Определение № 390/ 04.02.2013 г. ( стр. 371) се отвежда от разглеждане
и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 04.02.2013 г. ( стр. 404 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Елена Захова,
която с Определение № 391/ 05.02.2013 г. ( стр. 373) се отвежда от разглеждане
и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 06.02.2013 г. ( стр. 406 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определен Христо Симидчиев, който с Определение
№ 718/ 07.02.2013 г. ( стр. 374) се отвежда от разглеждане и решаване на
образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 07.02.2013 г. ( стр. 405 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определен Цветан Цветков, който
с Определение № 720/ 08.02.2013 г. ( стр. 376) се отвежда от разглеждане и
решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 11.02.2013 г. ( стр. 408 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определен Румен Петров, който
с Определение № 723/ 18.02.2013 г. ( стр. 375) се отвежда от разглеждане и
решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 2 във вр. чл. 22, ал. 1 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 01.03.2013 г. ( стр. 412 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Милена Рангелова,
която с Определение № 724/ 04.03.2013 г. ( стр. 378) се отвежда от разглеждане
и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 2 във вр. чл. 22, ал.
1 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 05.03.2013 г. ( стр. 407 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Славка Димитрова,
която с Определение № 725/ 06.03.2013 г. ( стр. 377) се отвежда от разглеждане
и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 2 във вр. чл. 22, ал.
1 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 07.03.2013 г. ( стр. 418 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Нина Кузманова,
която с Определение № 865/ 11.03.2013 г. ( стр. 379) се отстранява от
разглеждане и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 2 във вр.
чл. 22, ал. 1 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 12.03.2013 г. ( стр. 409 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Деница Стойнова,
която с Определение № 866/ 12.03.2013 г. ( стр. 334) се отстранява от
разглеждане и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 2 във вр.
чл. 22, ал. 1 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 13.03.2013 г. ( стр. 410 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Мария Шишкова,
която с Определение № 868/ 14.03.2013 г. ( стр. 332) се отстранява от
разглеждане и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 2 във вр.
чл. 22, ал. 1 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 14.03.2013 г. ( стр. 413 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определен Иван Бонев, който с
Определение № 869/ 18.03.2013 г. ( стр. 335) се отстранява от разглеждане и
решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 18.03.2013 г. ( стр. 380 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определен Светлана Станева,
която с Определение № 870/ 19.03.2013 г. ( стр. 331) се отстранява от
разглеждане и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 20.03.2013 г. ( стр. 411 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определен Бранимир Василев, който с
Определение № 933/ 21.03.2013 г. ( стр. 333) се отстранява от разглеждане и
решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 22.03.2013 г. ( стр. 414 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Силвия Цанкова
която с Определение № 934/ 25.03.2013 г. ( стр. 336) се отстранява от
разглеждане и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
От протокол за избор на докладчик от 26.03.2013 г. ( стр. 420 от кориците на делото) се установява, че
за съдия-докладчик по гр.д. 2512/2011 г. е определена Кръстина Димитрова,
която с Определение № 956/ 26.03.2013 г. ( стр. 337) се отстранява от
разглеждане и решаване на образуваното дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
С Определение № 962 от 09.04.2013 г. Пловдиският
апелативен съд се е произнесъл по разпореждане на председателя на Окръжен съд-
град Пловдив от 01.04.2013 г. за
определяне на компетентен съд по гр.д. 2512/2011 г., поради отвод на всички
съдии от Пловдивския окръжен съд от разглеждане на делото. При условията на чл.
23, ал. 3 ГПК за компетентен да разгледа спора е определен Окръжен съд- гр.
Смолян.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Правната квалификация на
предявения иск е чл. 2б от ЗОДОВ. Съгласно цитираният текст държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 от
Конвенцията. Предвид факта, че отговорността на държавата е ангажирана
спрямо Пловдивския Окръжен съд, то значимия период на продължителност на
производството, по което произнасянето според ищеца е извън рамките на разумния
срок, следва да обхване само и единствено разглеждането на делото пред ПОС.
За
да възникне притезателното право на увреденя за обезвреждане на неимуществените
вреди, причинени му от правораздавателен орган в Република България, вследствие
нарушаване на принципа за разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки /юридически факти/ : 1) ищецът да е страна по висящ, респ.
приключил съдебен процес; 2) съдебното производство да е с продължителност,
надхвърлящи рамките на обичайно необходимото
време за разглеждане и приключване на делото, с оглед правилата на общия исков
процес, уреден в ГПК и добрите нрави; 3) ищецът да е претърпял неимуществени
вреди и 4) причинените
неимуществени вреди да са необходима, закономерна последица от прекомерната
продължителност на съдебният процес, т.е. да е налице причинно - следствена
връзка между продължителността на съдебното производство и вредоносният
резултат. Отговорността на правораздавателните органи за нарушаване на принципа
за разглеждане и решаване на делата в разумен срок е обективна, т.е. не е
предпоставена от виновно поведение на съответното длъжностно лице при Окръжен
съд- арг. чл. 4 , предл посл. ЗОДОВ.
Законодателно са установени и
критериите, които следва да бъдат съблюдавани при преценката нарушен ли е
принципът за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. При решаване на
спора съдът следва да вземе предвид общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните
и техните процесуални представители, поведението на останалите участници в
процеса и компетентните органи.
Ищецът твърди, че към настоящият
момент общата продължителност на съдопроизводствените действия по гр.д. № 2512/2011 г. е година и шест месеца, като навежда
доводи процесното забавяне да се дължи, поради действията на ПОС по движение и
разглеждане на делото в два периода от производството: 1) неоснователното
оставяне на исковата молба без движение от ІІІ гр.състав на ПОС било довело до
забавяне на производство с три месеца - от 14 октомври 2011 г. до 13 януари
2012 г. и 2) до настоящия момент/има
се предвид подаване на исковата молба Р 10.04.2013г., повече от четири месеца
след отвода на съдия Мария Златанова, поради отводи на съдии от Пловдивския
окръжен съд, не бил определен съдебен състав, който да продължи разглеждането
на делото.
Относно първият период на забава,
дължаща се на двукратно оставяне на исковата молба без движение от
разглеждащият делото III ти граждански състав, настоящата съдебна инстанция приема следното:
Проверката за редовност и допустимост на
исковата молба е служебно правомощие на правораздаващият орган, имащо за цел да
осигури развитието на един законосъобразен и допустим исков процес. Тя е
насочена към съпоставка на депозираната искова молба с изискванията на правните
норми, уреждащи общият исков процес. Нещо повече, съдебното производство,
образувано по гр.д. № 2512/2011 г. има за предмет колективен иск, което води до
приложение и на особените правила за разглеждане на колективни искови
производства, освен общите такива. Исковата молба, с която се предявява колективен иск трябва да отговаря на
императивните изисквания по чл. 127, ал. 1 и да има приложенията по чл. 128 ГПК. Наред с това като особеност на съдържателната част на исковта молба е
необходимо да се опишат фактите, които биха дали възможност за определяне на
кръга увредени лица, който към този момент все още е неопределен,както и да
отговаря на изискванията на чл.380 от ГПК. Друга особеност на исковата молба е
изискването в нея да се посочи начинът, по който ищецът намира за удачно да
бъде разгласен предявения колективен иск. Освен приложенията по чл. 128 ГПК,
към колективната искова молба следва да се приложат и доказателства за
възможностите на ищеца да понесе финансовите тежести по водене на делото и
добросъвестно и сериозно да защити колективният интерес.
Пловдивският окрижен съд, III ти съсътав е пристъпил към
проверка на допустимостта и редовността на исковата молба своевременно /с оглед
времето необходимо на съдията-докладчик да се запознае с фактите и обстоятелствата
по делото/ Р в 7-дневен срок след постъпването й в закрито съдебно заседание на
19.09.2011 г., в което е разпоредил последната да бъде оставена без движение до
отстраняване на констатираната нередовност. Във връзка с това е представено
уточнение от ищците, депозирано в съда на 10.10.2011 г., като във връзка с него
е постановено второ разпореждане по движението на делото на 14.10.2011 г. /непосредствено
след представеното становище на ищците/, в което е констатирано, че не са
отстранени всички нередовности на исковата молба, а именно наличие на
неконкретизиран петитум и липса на
определяне на начина за индивидуализиране на кръга на увредените лица, съгласно
изискванията на чл. 380, ал. 2 ГПК.
Във връзка с дадените нови указания,
в съда не е депозирано ново становище на ищцовата страна, като едва на
25.10.2011 г. е направено искане за отвод на разглеждащият делото състав.
С оглед на това, че нередовността
не е била своевременно отстранена, разглеждащият състав е постъпил съгласно
изискванията на чл. 129, ал. 3 ГПК, като е върнал исковата молба и е прекратил
производството с определение, постановено на 10.11.2011 г.
Последвалото обжалване на
прекратителното определение на ПОС пред Апелативен съд- Пловдив е причина за
забавяне разглеждането на делото от 10.11.2011 г. до 13.01.2012 г.,като и там
производството се е развило в разумно кратък срок.
Съдът счита, че изпълнението на
законоустановените правомощия на правораздавателният орган, а именно
обезпечаване на законосъобразно протичащ съдебен процес, чрез редовна и
допустима искова молба, е винаги свързано с лична преценка и формиране на воля
на съдебният състав, разглеждащ делото, като пътят на защита срещу неправилни и
незаконосъобразни актове е подаване на жалба, пред компетентния съд, в настоящият
случай- частна жалба. Затова не може да се приеме, че изпълнение на
задълженията на решаващият орган е довело да неразумна продължителност на
делото, тъй като разгледани
поотделно, актовете са постановени в кратки срокове и непосредствено след
сезиране на съда, респ. изпълнение на неговите указания. На следващо място
забавянето, причинено от образуване на процес пред Апелативен съд- Пловдив
относно прекратителното определение, представлява законов път на защита на
страните, чрез която се образува ново производство, имащо за предмет единствено
разглеждане на обжалваното определение. Тъй като производството е образувано и
приключено в рамките на месец и половина, настоящата съдебна инстанция приема,
че съдопроизводствените действия, също са извършени при спазване на принципа за
разглеждане на делото в разумен срок.
През втория период на твърдяното забавяне: от 20.11.2012 г.-
отвода на съдия Мария Златанова до подаване на исковата молба по настоящото
дело-10.04.2013 г., процесуалната дейност на Окръжен съд- Пловдив се изразява в
провеждането на 48 процедури по упражняване на правото на отвод и самоотвод на
съдиите в ПОС, както и последвало изпращане на делото до Апелативен съд-Пловдив
с разпореждане от 01.04.2013 г. Разгледани самостоятелно, всяка една процедура
по избор на съдия и съответно отвод на назначеният съдия докладчик не надвишава
разумния срок за извършването й, като се има предвид необходимото технологично
време за запознаване с делото,после за избор на нов докладчик, изпращане на
делото до него, запознаване с материалите по делото и преценка за липсата или
наличието на основанията за отвод и самоотвод. Големият брой проведени
процедури за избор на съдии и последвалите отводи- 48 обуславят и общата
продължителност на периода- над 4 месеца, но при самостоятелно изследване на
последователните действия, не е налице забавяне, по-продължително от обикновено
необходимия срок, на нито един етап от процедурите по избор до изчерпване на
ресурса от всички съдии, компетентни да разгледат спора пред ПОС.
С оглед на изложеното настоящият
съдебен състав приема, че не е налице основание за ангажиране отговорността на
Окръжен съд- Пловдив. Разглеждането на делото наистина продължава над година и половина,
но съдът не може да не вземе предвид обстоятелствата довели до този значителен
период, а именно неколкократно неотстранена нередовност на исковата молба,
производство по частна жалба относно постановено прекратително определение и
отводи на съдиите, които не биха могли да бъдат избегнати, доколкото противното
би означавало провеждането на един незаконен съдебен процес.
Също така следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че два от отводите, на първите два съдебни състава,
стават след изрични и неколкократни молби от страна на самите ищци. На следващо
място следва да се подчертае, че воденият съдебен процес пред Окръжен съд
Пловдив е такъв, организиран за защита на колективни права и интереси, което
води до неговата фактическа и правна сложност,всеки от съдиите подали отвод
след първите два е следвало да се съобрази и с обема на делото- множество
доказателства и процесуални действия на съда и страните, събрани в XVII тома.
На следващо място настощият
съдебен състав счита, че ищецът Фондация ТАсоциация за европейска интеграция и
права на човекаУ, не успя да проведе успешно пълно и главно доказване на
твърденията си, което да обуслови извод за претърпени от него неимуществени
вреди, които да са в причинна връзка като пряка и непосредствена последица от
действията на Окръжен съд гр.Пловдив. Ищецът твърди, че е накърнено доброто му
име в обществото, като по делото не бяха ангажирани доказателства установяващи
репутацията на фондацията преди и след завеждане на делото пред ПОС, за да може
настоящата съдебна инстанция да установи по един безспорен начин, ако е била
налице прекомерна продължителност на процеса,то същата да е навредила върху доброто име на
фондацията, съотв. да е намалено доверието на обществеността в нея.
Съобразно изложеното иска следва
да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
Няма направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне.
Мотивиран от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Фондация гАсоциация за европейска интеграция и права на
човека" с адрес гр.Пловдив, ул. гХан Кубрат" № 2, ет.3 чрез
пълномощника си адвокат Г.В.Ч. със същия адрес срещу Окръжен съд Пловдив представляван от
Веселин Хаджиев - Председател, иск с
правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, с който се иска да бъде осъден ответника Окръжен съд град Пловдив да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 10 000 лева за причинените му неимуществени вреди които били
пряка последица от прекомерната продължителност на производството по гр.д. №
2512/2011 г. по описа на Окръжен съд Пловдив,от КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: