Р Е Ш Е Н И
Е
№………./16.03.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 138 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 94818/18.12.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. М.Л., срещу
решение № 5416 от 04.12.2019г., постановено по гр. дело № 11802/2019г. на
Районен съд - Варна, с което е прието за установено, че К.Т.К., ЕГН ********** ***
не дължи на въззивното дружество сумата от 1116.47 лева, представляваща
стойността на начислена за периода от 27.06.2017г. до 26.06.2018г. без правно
основание електроенергия за обект на потребление в с. Горен близнак, ул.
Радецки, кл. № 11000249741, абонатен № **********, за която сума е издадена
фактура № **********/21.06.2019г., на
осн. чл.124, ал.1 ГПК.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на
вземането му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия
количество ел. енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД.
При извършена проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано
количество електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и
съответно не е заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени
изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни
разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в
който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
К.Т.К. срещу „Енерго–Про Продажби” да бъде
установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1116.47
лева, представляваща стойността на начислена за периода от 27.06.2017г. до
26.06.2018г. без правно основание електроенергия за обект на потребление в с.
Горен близнак, ул. Радецки, кл. № 11000249741, абонатен № **********.
Ищецът
твърди, че е извършена проверка на средството за търговско измерване и е
констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на
основание ПИКЕЕ е коригирана сметката за използвана ел.енергия, като е
начислена посочената сума. През периода на корекцията е заплащал дължимата ел.
енергия. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за
извършване на корекцията, не е изпълнено задължението на ответното дружество и
свързаното с него „Електроразпределение Север” АД за извършване на периодични
проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството
електроенергия посочено в становището, периода на извършената корекция е
определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в
ПИКЕЕ корекционни процедури. Навежда доводи, че липсва нормативна възможност
даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите.
Моли за положително решение по предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответника, в
който се оспорва иска като неоснователен. Сочи, че между страните е налице
облигационна връзка, като в изпълнение на задълженията си по нея е доставял
непрекъснато ел. енергия в обект на потребление, находящ се с. Горен близнак,
ул. Радецки, кл. № 11000249741, абонатен № **********. Твърди се, че фактурата
е издадена за реално потребена ел. енергия в периода от 27.06.2017г. до
26.06.2018г.. При извършената на 26.06.2018г. проверка електромерът е
демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. На обекта е монтиран нов електромер.
При съставяне на КП са спазени изискванията на чл.47 ПИКЕЕ, като са извършени
замервания с еталонен калибриран уред, при които е установена разлика между
енергията в общия регистър 1.8.0. с тарифа 1 и тарифа 2. В регистър 1.8.1. са
отчетени 005028 квтч, в регистър 1.8.2. – 11686 квтч, а в сумарен регистър
1.8.0 – 022728 квтч. При извършената от БИМ експертиза при софтуерно четене е
установена разлика между енергията на общия регистър 1.8.0 – 022728.2 квтч с
тарифа 1 и тарифа 2. Твърди се законосъобразно извършена проверка, както и
извършено изчисляване на неизмерена или неправилно/неточно измерена енергия в
съответствие с чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ДВ бр.98/12.11.2013г./. Моли за отхвърляне на иска.
С обжалваното решение е уважен
предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно наличието
на договорни отношения между страните по делото за доставка на електроенергия
за обект, находящ се в с. Горен близнак, ул. Радецки, кл. № 11000249741,
абонатен № **********.
От констативен
протокол №1400903/26.06.2018г. се установява, че е извършена проверка на
електромер с фабричен № 7280116, обслужващ обекта на ищеца. В протокола е
отразено, че електромерът е демонтиран от служителите на дружеството, съхранен
е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба ЕК01/3538 и е подменен с нов.
От констативен
протокол от БИМ №1143/17.06.2019г. е видно, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е
наличие на преминала енергия в тарифа 0 – 022728.2 квтч, която не е визуализирана
на дисплея и не отговаря на сбора от количествата ел. енергия натрупани в
тарифи 1 и 2. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.
Електромерът не съответства на техническите характеристики.
Въз основа на
констатациите от проверката ответното дружество е съставило становище за
начисляване на електрическа енергия от 20.06.2019г., като за периода от
27.06.2017г. до 26.06.2018г. е начислено допълнително количество енергия от
6014 квтч. Издадена е фактура №**********/21.06.2019г. на стойност 1116.47 лв.
с ДДС.
Представен е протокол
№ М 1167514/30.01.2017г., в който е отразено, че електромерът е монтиран с
нулеви показания по дневна и нощна тарифа.
От заключението на
вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като обективно и
компетентно дадено се установява, че в настоящия случай не е извършена
корекционна сметка. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.0 на
електромера се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема на СТИ.
Начисленото количество от 6014 квтч не е от редовен отчет, не е изчислено по
методика за корекция на сметка. Липсват доказателства /прочетена информация/ за
наличието на показания в регистър 1.8.0 на хартиен носител и точно в коя часова
зона е отчетено това количество енергия.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството
и решението са допустими.
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че
ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани
от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50
от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена
възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че
начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел.
енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се
снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при
извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на
специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е
каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3., доколкото липсват
данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и
нощна тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към
датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се
направи извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.
На следващо място
следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова,
са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по
адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48 - чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния
случай, проверката е извършена на 26.06.2018г., а служебното начисляване на ел.
енергия е въз основа на становище от 20.06.2019г. Следователно липсва
нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното
документиране, така и извършването на корекционни процедури.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му
дължи сумата в общ размер от 1116,47 лева, претендирана
като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 27.06.2017г. до 26.06.2018г., което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 372 лв.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5416 от 04.12.2019г.,
постановено по гр. дело № 11802/2019г. на Районен съд - ****, с което е прието
за установено, че К.Т.К., ЕГН ********** *** не дължи на Енерго-про продажби”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс –
Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258 сумата от 1116.47 лева, представляваща стойността
на начислена за периода от 27.06.2017г. до 26.06.2018г. без правно основание
електроенергия за обект на потребление в с. ****** кл. № 11000249741, абонатен
№ **********, за която сума е издадена фактура № **********/21.06.2019г., на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, Варна Тауърс – Г да
заплати на К.Т.К., ЕГН ********** *** сумата от 372 лв. /триста седемдесет и два лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: