№ 1582
гр. Варна, 22.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:П. Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от П. Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело №
20243100500751 по описа за 2024 година
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Я. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“О.“
№**, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Шипка“ №26, чрез адвокат Р. Ж., против Решение
№21 от 12.02.2024г. по гр.д.№281/2023г. по описа на Районен съд Провадия, в частта, с
която е уважен предявеният от ”Сити Кеш” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев
Пенчев, действащо чрез юрисконсулт Мадлен Тодорова, иск с правно основание чл.415 от
ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването на задължение, за което е
издадена Заповед №11/04.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№1/2023г. по описа на РС Провадия, а именно сумата от 40.05лв., представляваща
договорна лихва за периода 23.02.2022г. до 09.04.2022г., дължима по сключен между
страните Договор за паричен заем №638976/23.02.2022г.
В жалбата се излага, че решението на РС Провадия е незаконосъобразно, като
постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални
нарушения. Оспорват се изводите на съда за валидност на клаузата, определяща размера на
дължимата възнаградителна лихва по договора за кредит. Поддържа се, че уговореният
размер на възнаградителна лихва от 40.05 %, противоречи на добрите нрави, респективно че
клаузата определяща договорното възнаграждение на кредитора, следва да бъде обявена за
недействителна, поради противоречие с добрите нрави. Сочи се, че към момента на
сключване на процесният договор законната лихва, като сбор от основния лихвен процент
на БНБ за периода + 10 пункта, възлиза на 10 %, съответно трикратният й размер е равен на
30 %. Поддържа се, че с процесното съглашение е уговорена договорна лихва от 40.05 %,
1
поради което въпросната уговорка се явява нищожна, като противоречаща на добрите нрави,
доколкото надхвърля възприетият в съдебната практика трикратен размер на законната
лихва. Развити са подробни съображения за критериите, при които следва да се извърши
преценката за това дали уговорената лихва накърняват добрите нрави в хипотезата на чл.26,
ал.1 от ЗЗД, като се сочи относима съдебна практика. Моли за отмяна решението в
атакуваната му част и отхвърляне претенцията за възнаградителна лихва.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител,
е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Оспорват се доводите на жалбоподателя, че е налице недействителност на
клаузата от процесният договор за кредит, определяща размера на възнаградителната лихва.
Поддържа се, че за противоречие с добрите нрави, съдебната практика не е въвела като
количествен критерий по необезпечени заеми /какъвто е и процесния/ трикратният размер
на законната лихва. Поддържа се, че по отношение на размера на лихвата, е налице законов
критерии и нейната горна граница е определена в чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно петкратния
размер на законната лихва. Поддържа се още, че процесната лихва не надвишава посочения
размер, съответно е договорена в рамките на закона и не може да противоречи на добрите
нрави, освен ако не се установи изрично морално правило, което да забранява уговарянето.
Сочи се, че такова правило не е налице, тъй като макар и потребителски, процесния договор
има характера на едностранна търговска сделка, а добрите търговски практики налагат
възмездност на потребителския кредит. Сочи, че по презумпция щом една уговорка не
противоречи на закона, то тя не може да противоречи на правилата на добрите нрави.
Цитира се относима съдебна практика и се моли за потвърждаването на атакуваната част от
решението, като правилна и законосъобразна.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Г. Я. Г., против Решение №21
от 12.02.2024г. по гр.д.№281/2023г. по описа на Районен съд Провадия, в частта, с която е
уважен предявеният от ”Сити Кеш” ООД, иск с правно основание чл.415 от ГПК и чл.79,
ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването на задължение, за което е издадена Заповед
№11/04.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№1/2023г. по описа на РС Провадия, а именно сумата от 40.05лв., представляваща
договорна лихва за периода 23.02.2022г. до 09.04.2022г., дължима по сключен между
2
страните Договор за паричен заем №638976/23.02.2022г.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№751/2024г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 15.05.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3