Р Е Ш Е Н И Е
№406 29.10.2021год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди
и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Минка
Петкова с
участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева КАН дело №381 по описа за 2021 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД МВР Стара Загора против
Решение №260202/10.06.2021г, постановено по АНД №58/21г. по описа РС Казанлък, с което е отменено Наказателно
постановление №349а-497/02.09.2020г издадено от Директора на ОД МВР Стара
Загора с наложена на М.М.С. глоба в размер на 300лв на основание 209а ал.1 от
Закона за здравето за това, че на 16.04.2020г около 08.45ч се намира на открито
обществено място, като посещава парк Тюлбето, град Казанлък, без да има
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устатата, с което нарушил въведената с т.9 fj Заповед
№РД-01-124/13.03.2020г, допълнена със заповед 0РД-01-197/11.04.2020г на
министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за
здравето : „Всички лица, когато се намират в открити или на закрити обществени
места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата“, с което
виновно е осъществил деяние по чл. 209а ал.1 от Закона за здравето. Предвид
въведеното в страната извънредно положение, поради влошена епидемична
обстановка, не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
С въззивната си жалба С. е възразил, че работи като озеленител в община Казанлък,
като на 27.04.2020г бил изпратен заедно с лицето С. М. в парка да почистват
градинките. В момента на проверката имал у себе си маска, но не я бил поставил.
На 29.12.2020г наказателното постановление било връчено на съседи, които му го
предали. Иска от съда да бъде отменено наказателното постановление.
С допълнителна молба заявил, че заповедта на министъра на
здравеопазването не е публикувана в Държавен вестник и поради това не може да
бъде задължително правило за поведение, за чието съзнателно неспазване да му се
наложи административно наказание. Алтернативно е поискал прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсва конкретно създадена опасност за други лица. Поискал
извършване на съдебно почеркова експертиза, за да се установи, че подписът в
разписката за връчване на наказателното постановление не е негов.
В хода на съдебното следствие свидетелите на обвинението
са заявили, че не са установили дейност по почистване на градинките, както
твърди наказаното лице, а са възприели две лица, чиято самоличност са
установили, които вървят на територията на парка. Заключението на вещото лице
по допусната и изпълнена съдебно-почеркова експертиза подписът в разписката за
връчване на наказателното постановление не е положен от М.М.С..
За да отмени наказателното постановление РС Казанлък е
приел, че фактическото обвинение е установено от събраните по делото гласни
доказателствена средства, а тезата на жалбоподателя не се доказва – извършване
на трудова дейност по почистване на градинките в изпълнение на разпореждане на
работодателя. Предвид не редовното връчване на наказателното постановление
извел правно заключение за неговата материална незаконосъобразност и го
отменил.
С касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал
неправилно приложение на материалния закон като е смесил въпроса за допустимостта
на жалбата с този за нейната основателност, както и, че е допустимо връчване на
наказателното постановление на друго лице, което е съгласно да го предаде на наказаното, когато последното
не бъде намерено на адреса. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно
решение с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни
инстанции, като се заявява и възражение за прекомерност на възнаграждението на
един адвокат в случай, че размерът му е над минимално установения.
Ответника М.М.С., чрез процесуалния си представител
поддържа, че не връчването на наказателното постановление лично на наказаното
лице, което е установено от вещото лице по делото, представлява основание за
неговата отмяна. Освен това, дори да е допустимо връчване на друго лице от
кръга на посочените в НПК, което е съгласно да го предаде, то името му и
качеството му не са посочени в разписката. Вместо това е вписано, че е връчено
на М.М.С., което не отговаря на обективната истина, тъй като изявлението за лично
получаване на НП не принадлежи на посочения издател на частния документ от
външна страна. От съда се иска по тези съображения да бъде оставено в сила
въззивното съдебно решение с присъждане на възнаграждение за един адвокат за
касационната инстанция. Списък на разноските не е представен – нито в отговора,
нито в писмените бележки по същество е вписан размер на уговореното и заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на
съда да бъде потвърдено.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Решение № 260202/10.06.2021г по АНД №58/21г по описа на
РС Казанлък е постановено при допуснато не правилно приложение на материалния
закон, а именно: правилата за връчване на наказателното постановление
осигуряват правото на съдебно обжалване след приключване на административно
наказателното производство пред АНО с издаване на наказателното постановление.
Тяхното спазване не е релевантно за законосъобразното ангажиране на
административно наказателната отговорност, а разрешава единствено въпроса за
допустимостта на съдебното обжалване тоест относимо е към правния въпрос дали
са осъществени фактите, след настъпване на които наказателното постановление
влиза в сила и става годно изпълнително основание срещу наказаното лице. От
значение за законосъобразността на наказателното постановление като абсолютно
условие да бъде издадено е връчването на акта за установяване на
административно нарушение, с което действие се повдига обвинение на наказаното
лице, то узнава причините / съзнаваните и съществуващи съставомерни факти/, поради
които ще бъде наказано и те следва да изпълват състава на приложената административно
наказателна разпоредба, за да изпълни изискването за законност на наложеното
наказание и да се гарантира правото на защита срещу фактическото и правно
обвинение, между които е абсолютно задължително да съществува единство. Тези
условия на ЗАНН са изпълнени, като АУАН е връчен на нарушителя, макар и при
условията на отказ. За съставения АУАН е докладвано на Началника на РУ
Казанлък, включително за отказа на лицето да даде обяснения тоест не е заявило
фактите, които сочи в своя защита с въззивната си жалба. В случая защитната
теза на жалбоподателя, че е извършвал трудова дейност, не е доказана, но освен
това и тя не представлява основание за освобождаване от задължението да се
изпълнява противоепидемичната мярка за поставяне на защитно средство пред носа
и устата от всички лица, които се намират на открито обществено място тоест
правно релевантен факт е местоположението на лицето, а не причината. Последната
може да бъде обсъждана по повод изследване на основанията по чл.93 т.9 от НК
вр. с чл.11 от ЗАНН с оглед задължителната проверка за степента на обществена
опасност на деянието и дееца, от които зависи приложението на чл.28 от ЗАНН и
индивидуализацията на наказанието – вид и размер, когато е приложимо и
допустимо от съответната административно наказателна разпоредба. Ето защо след
като с показанията си свидетелите на обвинението са потвърдили, че С. се намира
на открито обществено място без да е поставил защитно средство върху носа и
устата, то се налага извода, че нарушението е извършено, като освен това
отсъстват и обстоятелства, които да го определят като маловажно, каквото би
могло да бъде извършването на трудова дейност, която е несъвместима с
използването на защитна маска поставена върху носа и устата. Не са основателни
и възраженията на наказаното лице, че заповедта, която въвежда
противоепидемичната мярка следва да бъде разгласена, чрез Държавен вестник, а
до този момент не съставлява действащо нормативно правило за поведение. Закона
за здравето с административно наказателната разпоредба на чл.209а ал.1 вменява
под страх от административно наказателна отговорност, задължение за спазване на
въведените от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Текста на
закона е публикуван в Държавен вестник, а ноторно е, че чрез средствата за
масова информация бе разгласено многократно задължението да се носят защитни
маски на лице на открити обществени места. Жалбоподателя е знаел за това
изискване и е съзнавал, че се намира на обществено място без да го изпълнява,
след като е носил у себе си защитна маска, но съзнателно, поради не значителна
и без правно значение причина – тютюнопушене, не я поставя.
На касатора по делото се следва присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт от по 80лв за всяка съдебна инстанция или общо
160лв за двете.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №260202/10.06.2021г., постановено по АНД №58/2021год. по описа на Районен
съд Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 349а-497/02.09.2020г издадено от Директор ОД МВР Стара Загора
с наложена на М.М.С. ЕГН ********** глоба в размер на 300лв / триста/, на
основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА М.М.С. ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Стара Загора сумата от
160/сто и шестдесет/ лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт за двете
съдебни инстанции.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.