Определение по дело №1596/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3782
Дата: 18 октомври 2019 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20193101001596
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./………….2019 г.

гр. Варна

 

            ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в закрито съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТА ПАВЛОВА

                     2. мл. с. НАСУФ ИСМАЛ  

            като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал

            въззивно търговско дело № 1596/2019 г., по описа на ОС-Варна

            за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

            Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 58502/09.08.2019 г., депозирана от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, действащ чрез процесуалния си представител юрк. Р И, срещу решение № 3302/17.07.2019 г., постановено по гр. дело № 15147 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, 31-ви съдебен състав, в частта, с която е отхвърлен установителният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК, предявен от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* против Г.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез особения си представител адв. С Д, за разликата над установения размер от 494.56 лева до претендирания размер от 1 483.68 лева, представляваща сбор от всички падежирали вноски по договора за кредит от 25.09.2017 г., за които има издадена заповед № 3150/11.05.2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6548/2018 г. по описа на РС-Варна.

            В жалбата се излагат доводи, че решението на РС-Варна в обжалвана част е неправилно. Претендира се неговата отмяна.

            В срока по чл. 263 от ГПК, насрещната страна, чрез особения представител оспорва въззивната жалба.

            Настоящият състав на Окръжен съд - Варна, при проверка на редовността на исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство и по жалба срещу решението, постановено по него, съобрази следното:

            Видно от заявлението с вх. № 30773, депозирана пред РС-Варна на 09.05.2018 г. и издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, претендираната сума е в размер на 2233.68 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********. В т. 12 от заявлението същата сума е конкретизирана като сбор от вноски, формиращи общото задължение по договора. Но друго основание, различно от главница, не е описано.  От друга страна, в петитума на исковата молба се иска установяване за същата сума от 2233.68 лева като неизплатено сборно задължение по процесния договор. В обстоятелствената част на исковата молба обаче ищецът-заявител е посочил, че главницата по договора за кредит е в размер на 1000.00 лева. Налице е противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата. 

            При служебната проверка (въз основа на приложено заповедно производство по гр.д. 15147/18 г. на РС-Варна) настоящият съдебен състав констатира, че твърденията за вида и размера на претендираните вземания, така както са посочени в заявлението, послужило за издаване на оспорената заповед, са непълни и не могат да индивидуализират претенците - в частност за разликата над 1000.00 лева до претендираните 1483.68 лева.

            При установяване на вземания, за които вече е издадено изпълнително основание, съдът е ограничен изцяло в рамките на предметните предели на заповедта, която точно възпроизвежда основанието на заявеното вземане. Като заявител, кредиторът по реда на чл. 422 от ГПК има интерес да установява вземания по основание и размер само доколкото те съответстват индивидуализираните претенции в издадената заповед за изпълнение, а именно: главница до размера на 1000.00 лева, като за горницата над този размер следва да бъде уточнена исковата молба – в частност основанието на вземането и неговия характер.

            В изпълнение на задължение да следи за допустимост на производството, сезираният съд преценява твърденията за интерес на ищеца от установяване на оспорени права въз основа на дадени указания от заповедния съд след прието за допустимо възражение, депозирано по реда на чл. 414 ГПК.

            Съобразно т. 5 от ТРОСГТК на ВКС 1/2013 г., вр. с т. 4 от ТРОСГК 1/2001 г. на ВКС, производството по исковата молба следва да се остави без движение, а на ищеца следва да се дадат указания за отстраняване на констатираното противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, в която се претендира главница от 1000.00 лева на основание договор за потребителски кредит и петитума за установяване на сборно вземане на същото основание, но в размер на 2233.68 лева.

            По тези съображения, СЪДЪТ   

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 64935/051018/05.10.2018 г., с правно основание чл. 422,  вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, депозирана от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* против  Г.П.А., ЕГН **********, в частта, за установяване на вземане по заповедта, заявено от кредитора като сбор от погасителни вноски за главница над 1000.00 лева до 1483.68 лева.

 

            На осн. чл. 273 вр. 129 ал. 4 от ГПК, ЗАДЪЛЖАВА ищеца “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, в  едноседмичен срок, считано от връчване на препис от настоящото определение, с писмена молба с препис за насрещната страна да отстрани противоречието между искане за установяване на дължимост на сборно вземане от 1483.68 лева, формирано от задължения на кредитополучателя по месечни вноски за погасяване на главница и твърдения за предоставяне на само 1000.00 лева като главница по процесния кредит, като:

            - наведе твърдения за предоставяне на главница в целия този размер

            или

            - формулира осъдително искане, съответно на интереса за присъждане на изискуемо вземане, произтичащо от твърдения за основание различно от главницата от 1000.00 лева.

 

            При неизпълнение въззивният съд ще счита, че нередовностите не са отстранени и ще разгледа жалбата срещу обжалвания съдебен акт, като постановен по нередовно сезиране по отношение на сумата над 1000.00 лева до 1483.68 лева, в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 от ГПК.

           

            Делото да се докладва след изтичане на срока за изпълнение за продължаване на подготовката на въззивното производство по същество.

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                       2.