№ 1
гр. Габрово, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на шести януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210200784 по описа за 2021 година
Жалбоподателя ХР. М. П. от гр.Габрово в качеството на управител на „ЧИКО” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Габрово, ул. ”Емануил Манолов”
№ 21, вх. „А”, ет. 1, ап. 2, е обжалвал Наказателно постановление № 35-0000901, издадено
на 27.07.2021 г. от Директор на РД „Автомобилна администрация” Плевен при ИА “АА”
към МТИТС - София, с което за нарушение по чл. 10 §2 изречение 1-во от Регламент 561/06
във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, на представляваното от него дружество е наложена
имуществена санкция в размер на сумата от 1000 лева, въз основа на чл. 104, ал. 1 от ЗАвП.
По съображения, изложени в подадената жалба и развити в проведеното по делото съдебно
заседание посредством процесуален представител, който е упълномощил според
предвидения за това ред, жалбоподателя е счел наказателното постановление за
незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна, заедно с
всички законни последици, които произтичат от това. Последните включват и разноски,
заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на
предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в редакцията на същата норма по ДВ бр. 94/2019 г.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, което
придружава подадената жалба до съда, от същата е направено предложение за оставяне на
жалбата без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление
като правилно и законосъобразно. Освен посоченото предложение, тази страна е направила
и искане за намаляване (поради прекомерност) на заплатения адвокатски хонорар в случай,
че той надвишава минималния размер, предвиден в действащата нормативна база по
отношение на него.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
1
Жалбоподателя ХР. М. П. е управител на „ЧИКО” ООД, ЕИК *********, ЕТ „Карос –
Цветан Кънев”, което е със седалище и адрес на управление гр. Габрово, улица ”Емануил
Манолов” № 21, вх. „А”, ет. 1, ап. 2. Представляваното от страна на същият дружество
притежава издаден лиценз за извършване на обществен превоз на товари № 04788.
На 13.07.2021 година, в сградата на ОО „АА” – Габрово, находяща се на ул. „Стефан
Караджа” № 5 в същото населено място, служители на РД “АА” Плевен осъществили
комплексна проверка на „ЧИКО” ООД във връзка с извършваната от него дейност по превоз
на товари. Въз основа на данните, отразени в проверената от тях писмена документация и на
тези, отчетени от дигитален тахограф на притежавано от дружеството МПС за превоз на
товари (влекач марка „Мерцедес” с Рег. № ЕВ 18-28 ВК), те са възприели за установено, че
като превозвач то не е организирало работата на водача на това МПС Милан П. Генев
относно спазване на изискванията на Регламент 561/2006 г., тъй като същият, управлявайки
посоченото МПС на 03.12.2020 година, след период на управление от 4,5 часа не е направил
прекъсване за почивка от минумум 45 минути. По повод на направените по-горе
констатации на 13.07.2021 г. в личното присъствие на управителя Х.П., против
представлявания от него дружество е бил съставен (а впоследствие – и връчен на
представляващия) акт за установяване на административно нарушение по чл. 10 §2
изречение 1-во от Регламент 561/06 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Въз основа на този
акт е издадено и описаното по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на
обжалване по настоящото дело.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна :
Данните, отразени в разписката към приложения на л. 13 екземпляр на наказателното
постановление водят до заключение, че то е получено от управителя на санкционираното
дружество на 02.09.2021 година. Жалбата (според отразените дата и входящ номер) против
него е постъпила при наказващия орган на 07.09.2021 г., или в рамките на седемдневния
срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от
деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на изложеното и поради
обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за
процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на
искането за отмяна на обжалваното постановление.
Описателната част на акта и тази на наказателното постановление сочат, че
дружеството е санкционирано въз основа на констатации за наличие на нарушение, свързано
с неспазени задължения на изискванията за използване на почивка от водач, която е
следвало да се състои преди края на извършвана от него дейност по превоз на товар на
03.12.2020 година, като именно тяхното неизпълнение е обосновало съществуването на
самото нарушение като обективен факт. Доколкото това е така, а тази дата е отбелязана в
акта и наказателното постановление като такава за извършване на самото нарушение,
същата следва да се приеме за правилно определена. Акта е съставен при спазване на
2
изискванията, предвидени в чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН, тъй като това се е случило на
13.07.2021 година, или преди изтичане на една година от датата за превоза на съответния
товар, при който е било осъществено нарушение от страна на водача. Предвидения в чл. 34,
ал. 1, б. ”В” от ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление също е спазен, тъй
като то е издадено на 27.07.2021 г., или преди края на съответния шестмесечен период,
започнал да тече от датата за съставяне на акта за документалното установяване на
нарушението и изтичащ на 27.01.2022 година.
Към жалбата (на л. 5-12 от делото) са приложени заповед № 001, издадена на
02.01.2012 година от управителя на „Чико” ООД Габрово и заверени извлечения от „Книга
за инструктаж на водачите” във връзка със спазване на изискванията на Наредба № 11 от
31.10.2012 г., Наредба № 33/03.11.1999 г., Регламент ЕО 561/06 и Регламент (ЕС) 165/2014,
от които е видно, че такъв инструктаж е бил проведен на 30.11.2020 година и по отношение
на съответния водач – М.Г., управлявал посоченото МПС при осъществяване на превоза на
товари, при който е извършено и самото нарушение. Доказателствата относно проведения
инструктаж не подкрепят, а опровергават формираното заключение от наказващия орган, че
са налице основания за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
дружеството, съобразно предвиденото в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, тъй като установяват
несъмнено, че като превозвач то очевидно е предприело мерки да създаде такава
организация на работа при неговите водачи, която да доведе до предпоставки за изпълнение
от тях на указаното в Регламент 561/06, свързано с изискванията за използване на почивка
при управлението на автомобилите, чрез които се е осъществявал превоза на товари.
Доколкото това е така, а приложените материали по административно-наказателната
преписка определят, че (предвид самия инструктаж) неспазеното изискване по отношение на
тази почивка се явява резултат единствено от виновното поведение на водача, следва да се
приеме, че дружеството е било санкционирано в разрез с предвидените от закона
предпоставки и че поради това искането за отмяна на наказателното постановление следва
да се уважи. Същото подлежи на отмяна дори и да се приеме, че установените по делото
обстоятелства сочат за наличие на предпоставки, които са в състояние да ангажират
отговорността на същото като превозвач. И това е така, тъй като нито описателната част на
акта, нито тази на издаденото въз основа на него НП съдържат констатации за това кое е
било дължимото действие, чрез чието неизпълнение съответния превозвач (под форма на
проявено бездействие във връзка с неговото изпълнение) е осъществил състава на
нарушението, като не е организирал работата на водача М.Г. по такъв начин, че да спази
изискванията по отношение на използването на въпросната почивка при управлението на
автомобила. Тези констатации се отнасят за признаци, които спадат към обективната страна
на самото нарушение. От аспект на това те безусловно следва да фигурират в
обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, които поради тяхната липса
очевидно не отговарят на изискванията, предвидени в разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
3
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното
искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че (съобразно
междувременно влезлите в сила изменения в нормативната база и предвиденото в нормата
на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН) ответната по жалба страна ще следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя стойността на разноските, направени (според приложения на л. 29 договор
за правна защита и съдействие) от „Чико” ООД Габрово във връзка с упълномощаване на
процесуален представител – адвокат от АК Габрово, който е представлявал дружеството в
рамките на производството по настоящото дело. Вписаната в същия сума надвишава с 50
лева възнаграждението за съответния вид дело, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а като се базира
на това обстоятелство и на вида на самото осъществено процесуално представителство,
което не се характеризира с каквито и да било затруднения, обективно възникнали заради
фактическата или правна сложност на делото, съдът прие, че направеното искане за
неговото намаляване следва да се уважи. При тези съображения и предвиденото в чл. 36, ал.
2 от ЗА във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от посочената Наредба (в редакцията по ДВ бр. 68/2020 г.)
прие, че от действително направените разноски ответната по жалба страна ще следва да
заплати на дружеството сума в размер на 300 лева, съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, както и
че искането за присъждане на разноски над нея следва да се остави без уважение (като
неоснователно) в останалата част.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 35-0000901, издадено на 27.07.2021
година от Директор на РД „Автомобилна администрация” Плевен при ИА “АА” към
МТИТС - София, с което за нарушение по чл. 10 §2 изречение 1-во от Регламент 561/06 във
вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, на „ЧИКО” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град Габрово, ул. ”Емануил Манолов” № 21, вх. „А”, ет. 1, ап. 2 , е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 1000 (хиляда) лева – на
осн. чл. 104, ал. 1 от ЗАвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Плевен при ИА
“АА” към МТИТС - София, с адрес гр. Плевен, ул. „Иван Миндиликов” № 6 А, ет. 4, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЧИКО” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Габрово, ул. ”Емануил Манолов” № 21, вх. „А”, ет. 1, ап. 2, сума в размер на 300 (триста)
лева, представляваща част от разноските, направени от дружеството за адвокат, на
основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
ОСТАВЯ искането на „ЧИКО” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. ”Емануил Манолов” № 21, вх. „А”, ет. 1, ап. 2 за присъждане на
разноски, заплатени от същото на адвокат за осъществено от него процесуално
представителство по делото, БЕЗ УВАЖЕНИЕ В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ – до пълния
4
претендиран размер от 350 (триста и петдесет) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово
по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването
на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5