Р Е Ш Е Н И Е
Номер 594 /07.11.2019 г. Година 2019
Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І
Граждански състав
На девети октомври Година
2019
в публичното заседание, в следния състав:
Председател: даниела телбизова - янчева
Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1294 по описа за 2019 година.
Производството е
на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба на Р.Д.Б., подадена чрез
адв. С.Б., против решение № 67 от 31.05.2019 г., постановено по гр.дело №
95/2019г. на Гълъбовския районен съд.
Въззивницата
счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Намира, че е неправилен
изводът на съда, че дисциплинарно-наказващият орган е узнал за дисциплинарните
нарушения на въззивницата едва на 02.08.2018 г. с получаване на одитния доклад
, посочвайки, че преди това е имало само индиции, но не били конкретизирани от
обективна и субективна страна. Излага подробни съображения. Намира, че в
обжалваното решение съдът е достигнал до извода, че всички дисциплинарни нарушения
са подробно мотивирани в обжалваната заповед, поради което тя отговаря на
изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, но установените нарушения не са индивидуализирани по време на
извършване. Още повече, посочените в обжалваната заповед нарушения не следвало
да се разглеждат по същество. Счита, че
неправилно е решението на съда приемайки, че тя е извършила системни нарушения
на трудовата дисциплина.
Моли
съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и уважи предявените искове,
както и да й присъди разноските пред двете съдебни инстанции.
В
отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна „Уникредит Булбанк” АД – гр. С.
чрез пълномощника си адв. А.М., взема становище, че не признават въззивната
жалба и считат, че твърденията на жалбоподателя са неоснователни и недоказани,
а жалбата е бланкетна и немотивирана, изложени са голословни твърдения за
пороци на съдебния акт без никакви нови, нито съществени мотиви. Самите
твърдения на жалбоподателя не били неоснователни, немотивирани и не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и от закона. Излагат подробни
съображения по всички оплаквания в жалбата. Считат, че решението не е нито
нищожно, нито недопустимо, нито неправилно, а е постановено при спазване на
материалния закон, на съдопроизводствените правила и е обосновано.
Молят
съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло въззивната жалба и да
потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд , както и да им присъди
разноските в производството вкл. и платения адвокатски хонорар.
След
извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и
чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което
същата следва да се разгледа по съществото си относно нейната материална основателност.
Въззивникът Р.Д.Б., редовно и своевременно
призована, не се явява, вместо нея се явява адв. С.Б., който взема становище,
че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и
поради това следва да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от
това. Молят за присъждане на направените по делото разноски, включително и
адвокатски хонорар.
Въззиваемият “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД гр.С., редовно
призовани, не изпращат представител. Чрез процесуалния си представител адв. А.М.
са депозирали по делото подробна писмена защита /писмени бележки/, с които
молят решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Подробни съображения и доводи са изложени в същата писмена
защита с вх. № 15.10.2019 год. по съществото на делото. Молят и за присъждане
на направените по делото разноски, като размерът на адвокатското възнаграждение
следвало да бъде определен и съобразно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 344, ал. 1,
т.1,
т. 2 и т. 3 от КТ.
Разгледана по
съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и
недоказана, поради следните съображения:
В
първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа
обстановка:
Пред първоинстанционния
съд са предявени обективно съединени искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Ищецът Р.Д.Б. в исковата молба твърди, че е работил по трудово
правоотношение като е работил по трудово правоотношение като “Директор
на филиала” във филиал гр.Раднево. По делото действително не е спорно, а се установява и от
представеното ЛТД на жалбподателката, че същата е работила в ответното
дружество-банка на длъжността “Директор на филиала” в гр.Раднево към момента на прекратяване на трудовото й
правоотношение.
Страните не спорят и относно задълженията, които въззивницата
е имала, произтичащи от длъжността, която е заемала, и които са подробно
разписани в подписаната от въззивницата длъжностна характеристика.
По делото пред първостепенния съд са били допуснати и
събрани и съответните гласни доказателства:
От показанията на свидетелите А.Я.Б.– „Старши вътрешен
одитор“ в „УниКредит Булбанк“ АД, М.Б.С.– „Мениджър във вътрешен контрол“ в
„УниКредит Булбанк“ АД и Е.Г.М.– служител в „Оперативен контрол“ в „УниКредит
Булбанк“ АД, се установява, че в централата на банката е постъпила информация
за злоупотреба с финансови средства от служител във филиал Раднево, заради
което тримата свидетели са били изпратени да извършат проверка на място.
Тримата свидетели са посетили филиала на банката на 27.06.2018г., като са
разговаряли с всички служители, включително с въззивницата, запознали са се с
начина на работа на всички служители и са иззели нужната документация. Целта на
проверката била да се изяснят причините, поради които се е стигнало до
присвояването на средства от страна на служител от филиала. Присвоените
средства били в много голям размер – над 450000,00лв., заради което трябвало да
се установи дали служителката, която е признала, че ги е присвоила, не е имала
и съучастник. Основна задача на проверката била да се установи механизма на
контрол върху работата на служителите, както и дали се спазват вътрешните
заповеди за работата на банката. Установено било, че издадената от въззивницата
заповед за разпределяне на отговорностите и контрола на служителите във филиала
не отговаряла на нужните изисквания – на първо място не били ясно разпределени
отговорностите и по този начин никой не носел отговорност за неупражнен
контрол, от друга страна, заповедта била със стара дата, като името на
новоназначена служителка било допълнено впоследствие. В резултат на тази
заповед при установена липса на контрол не можело да се вмени отговорност на
никой от служителите. Същевременно били установени случаи на неупражнен контрол
върху банковите операции във филиала. Освен това на всички служители във
филиала са били извършвани внезапни проверки по правилата за работа в банката.
Тези проверки е трябвало да бъдат извършвани минимум веднъж в месеца, като
проверяващи са служител „мениджър оперативна дейност“ (МОД), който е идвал от
Стара Загора и директора на филиала – въззивницата. Тъй като в помещенията на
филиала имало видеонаблюдение, при преглеждане на видеозаписите свидетелите
установили, че при извършените проверки въззивницата не присъствала, а
проверките били извършвани само от служителя МОД. Въпреки, че въззивницата не
присъствала, тя се подписвала на протоколите за проверките. Свидетелите
подробно описват технологията на проверката, която може да се проследи и на
видеозаписа – когато служителя МОД започне проверката, съответният служител на
филиала приключва работата си с клиенти, генерира касови справки, от които се
вижда каква е наличността на касата. След това се изброяват всички средства в
касата на служителя и в т.н. огледална каса – каса в трезора на банката, в
която се съхраняват средства на съответния служител, които са над определения
за съхранение в касата на работното му място размер. Когато се преброят
средствата, се съставя протокол, който се подписва от проверяващите. За ревизиите
на дати 27.02.2018г., 16.03.2018г., 13.04.2018г. и 16.05.2018г., за които са
запазени видеозаписите, е установено, че въззивницата физически не е
присъствала при броенето на парите, а само се е подписала на протоколите. Тези
обстоятелства, както и другите нарушения, за които е наказана въззивницата, са
били установени от свидетелите при обстойната проверка на цялата документация и
на видеозаписите, която проверка не е била само в деня на посещението на
филиала в Раднево, а е продължила в централата на банката до издаването на
одитния доклад. При посещението си във филиала, след като свидетелите са
разговаряли с въззивницата относно принципните положения за работа в банката,
тя е била помолена да подаде писмени обяснения, в които да повтори това, за което
са разговаряли със свидетелите. Тези писмени обяснения не са й били искани по
реда на чл.193 от КТ, не са били искани писмено, нито са визирали конкретни
дисциплинарни нарушения. При проверката било установено също, че при една от
транзакциите, при които са присвоени средства от служителката Кица Иванова, е
бил използван потребителският идентификатор (парола) на въззивницата. Задачата
на проверката била да установи дали въззивницата не е била съучастник при
присвояването или паролата е използвана неправомерно. Макар да било установено,
че паролата е използвана неправомерно, това било нарушение от страна на въззивницата,
която имала задължение да опази паролата си, за да не бъде използвана от друго
лице. В банката имало изрични правила относно паролите на служителите – от
какви символи се състоят, на какъв период е задължително да бъдат сменяни и как
следва да се съхраняват. Тези правила не били спазени от въззивницата.
Проверката на свидетелите е приключила с Одитен доклад, съставен на
02.08.2018г. и изпратен до широк кръг от хора, на първо място на изпълнителните
директори на банкакта. Въз основа на този одитен доклад се е сформирал
дисциплинарен комитет, който да обсъди констатираните с доклада нарушения на
съответните служители и налагането на съответни наказания. Когато свидетелите
са били във филиала в гр.Раднево на 27.06.2018г., те не са имали информация за
конкретни дисциплинарни нарушения на въззивницата и заради това не са ги
коментирали с нея. Предмет на обсъжданията между свидетелите и въззивницата
били принципни въпроси за работата на банката, за които принципни въпроси тя е
написала и първоначалните си обяснения. Изпълнителните директори на банката са
били уведомени за конкретните дисциплинарни нарушения на въззивницата едва с
Одитния доклад от 02.08.2018г., макар да са знаели за присвояването на средства
по-рано. Свидетелите са установили сериозни пропуски на въззивницата при
извършването на контрол, който е подробно описан във вътрешните документи на
банката. Въззивницата не е участвала в извършването на такъв контрол, тъй като
е делегирала правомощията си на служителите. Контролни функции са били
предоставени на служителката Кица Иванова, която още от 2016г. е била
определена като рисков служител. Установено било, че същата има финансови задължения
и е в състояние на трайна неплатежоспособност. Това обстоятелство е било
съобщено на въззивницата, за да може тя да засили контрола си върху този
служител. Въпреки това, на рисковия служител са възложени най-големи
отговорности във филиала. Присвояването на толкова голяма сума от
служителката Кица Иванова е станало чрез измамни транзакции през последните три
години и едва в последните десет дни преди установяването на присвояването –
чрез вземане на пари от касата. Поради тази причина при извършването на
проверка на касовата наличност на служителката през месец май 2018г., не е било
установено несъответствие.
При
така установените факти, от правна страна съдът приема следното:
Въззивната инстанция приема, че
заповедта, с която на жалбподателката Б. е било наложено дисциплинарното
наказание “уволнение” е незаконосъобразна и немотивирана поради следното:
Съдът намира, че работодателят е
провел дисциплинарното производство и съответно е наложил дисциплинарното
наказание без да са спазени стриктно законовите разпоредби на КТ. Действително
процесната заповед с № 248 от 27.09.2018 г. на изпълнителните директори на ответното
дружество Хампарцунян и Минити, с която на въззивницата е наложено
дисциплинарното наказание “уволнение” съдържа всички задължителни реквизити,
посочени в чл.195, ал.1 КТ- мотиви за наложеното наказание; посочен е
нарушителят и подробно описание на нарушенията на трудовата дисциплина,
наказанието и законовото основание за налагането му. Описаното в обстоятелствената
част на заповедта съответства на цитираните законови основания за
дисциплинарната отговорност на работника. Спазени са и изискванията на чл.193,
ал.1 КТ- работодателят да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения. В случая, обаче неправилен е извода на
първоинстанционния съд, че дисциплинарно наказващият орган е узнал за
дисциплинарните нарушения на въззивницата едва на датата 02.08.2018 год. с
получаване на “Одитния доклад”, посочвайки, че преди това е имало само индиции
за извършени дисциплинарни нарушения от страна на въззивницата, но не били
конкретизирани от обективна и субективна страна, по начина описан в “одитния
доклад”, в писмата за изискване на писмени обяснения по реда на чл.193 КТ и по
начина, по който са формулирани в обжалваната заповед за уволнение. По делото въззиваемият
на основание чл. 190 ГПК е представил и официален писмен доклад с датата
25.06.2018 год. до Управителния съвет на „УниКредит Булбанк” АД, изготвен от Д.В.—
главен директор Главна дирекция Банкиране на дребно, от който е видно, че във
филиал Раднево на 07.06.2018 год. е установена вътрешна измама от служителката
Кица Иванова, извършена в периода 2015 год. - 2018 год. и кой е субекта, който
се явява основна причина за „успеха на измамата”. Посочено е, че въззивницата в
качеството на Директор на филиала е допуснала нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в „липсата на ежедневен последващ контрол във филиала
и ниското ниво на личен контрол от нея спрямо служителите. Във връзка с
допуснатите от въззивницата нарушения на трудовата дисциплина е разпоредена
проверка по случая, извършена от Управление „ Вътрешен контрол” на банката на
датата 26.06.2018 год. год. във филиала в Раднево. Това обстоятелство
работодателят е удостоверил на страница втора от обжалваната заповед с
констатацията, че установените по-рано пропуските в работата на въззивницата и
към дата 26.06.2018 год. са без промяна.
На следващия
ден 27.06.2018 год. е проведено заседание на УС на „УниКредит Булбанк” АД на
което е присъствал и органа на дисциплинарната власт и на основание доклада УС на
банката е взел решение да се възстановят сумите на ощетените клиенти, като
въззивният съд счита за безспорно установено, че на 27.06.2018 год.
работодателят е узнал /получил информация/за допуснатите от въззивницата
нарушения на трудовата дисциплина от доклада с дата 25.06.2018 год. и във
връзка с констатираните нарушения от проверката са й поискани писмени
обяснения, които тя е депозирала в централата на банката на 28.06.2018 год.
Тези писмени обяснения корелират с нарушенията, посочени в обжалваната заповед
и не е необходимо да е налице пълен идентитет между писмените й обяснения и
посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения. В доклада от
25.06.2018 год. са визирани съществените признаци (елементи от фактическия
състав) на процесиите дисциплинарни нарушения - субектът на нарушението-
директора на филиала, времето и мястото на извършването им, както и деянието му
от обективна и субективна страна - липса на ежедневен последващ контрол във
филиала и ниското ниво на личен контрол от директора на филиала спрямо
служителите. Стартиралата от работодателя специализирана проверка във връзка с
доклада от 25.06.2018 год. е имала за цел да извърши оценката на
изпълнението на отговорностите на банковите служители, ефективността и
прилагане на въведените контроли във филиала, която е следвало да бъде
осъществена в рамките на двумесечния срок от датата на узнаването 27.06.2018
год. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението
работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за
пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша работника
или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от
него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да
определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на
работника или служителя.
След
изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, субективното потестативно
право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се
преклудира (Решение с № 256/18.05.2012 г. по гр.д. № 1036/2011 г. на ВКС, IV
г.о.). Въззивната инстанция счита, че субекта на дисциплинарната власт е узнал
за нарушенията на трудовата дисциплина на въззивницата още на датата 27.06.2018
год., а обжалваната заповед е издадена след изтичане на преклузивния
двумесечен срок. В същия смисъл е и Решение № 203 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 6889/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов, постановено
по реда на чл. 290 ГПК, чл.
190, ал. 1, т. 2 КТ, чл.
194, ал. 1 КТ, чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ, според което "Откриване
на нарушението", по смисъла на чл.
194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за
нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци -
субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените
индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които
го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от
откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени
елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да
извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни
проверки за пълното изясняване на случая. Той е длъжен и да изслуша работника
или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да
наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му. Не е необходимо
работодателят да бъде известяван официално за нарушението, нито да му бъдат
предоставяни документи за причината за извършването му.
Обект на дисциплинарно нарушение могат да бъдат
само задължения на работника или служителя по трудовото му правоотношение със
съответния работодател. Има случаи и на обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор. Тогава има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение
на трудовия договор е станало невъзможно. Причините, които са породили тази
невъзможност трябва да бъдат непреодолими за и от страните. Когато работникът
или служителят е задържан под стража като мярка за неотклонение, то очевидно
същият не може да изпълнява трудовите си задължения поради ограничаване на
правата му с оглед наказателното преследване срещу него. Задържането под стража
като мярка за неотклонение е законово средство за процесуална принуда, което се
налага с цел да бъде осигурено нормалното протичане и довършване на развиващото
се наказателно производство и да се гарантира изпълнението на влязлата в сила
присъда. Тя може да бъде взета както за по-кратък период от време, така и за
относително по-дълъг период, през който работникът или служителят обективно не
може да изпълнява трудовите си задълженията. В случая няма виновно неизпълнение
на трудови задължения от работника или служителя, а причината за невъзможността
е непреодолима и за двете страни по трудовото правоотношение.
Съдът намира в тази връзка за
неоснователно възражението на въззиваемия, подробно развито в писмения му
отговор на въззивната жалба, че Гълъбовският районен съд подробно и мотивирано
е разгледал въпроса за това дали е спазен срокът от чл. 194 от КТ, както
следва, а именно че надлежната дата на узнаването следва да се счита
окончателния “Одитен доклад” от 02.08.2018 год., което се явява неправилно и
необосновано.
В тази насока и
с оглед на гореизложените доводи и оплакванията във въззивната жалба на
въззивницата, касаещи прекратяване на трудовото й правоотношение, с налагането
на дисциплинарното наказание “уволнение” се явяват основателни и доказани и
като такива следва да бъдат уважени ведно с всички законни последици от това.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че дисциплинарното уволнение на въззивницата е
извършено незаконосъобразно, тъй като не е спазен преклузивния срок, визиран в императивната
разпоредба на чл.194, ал.1 от КТ.
В
тази връзка следва категоричното заключение че предявеният иск за отмяната на
процесното уволнение е основателен, и като такъв следва да бъде уважен, като се
отмени Решението на първоинстанционният съд. Уважаването на иска по чл.344,
ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на предишната работа, е обусловено от
уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. Тъй като искът за отмяна на дисциплинарното наказание е основателен,
основателен се явява и обективно съединеният с него иск за възстановяване на въззивницата
на предишната работа- “Директор
на филиала” във филиал гр.Раднево.
Пред вид гореизложените съображения
въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде изцяло
отменено ведно с всички последици от това.
На
въззивницата на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във връзка с ал.2 от ГПК , следва
да се присъди адвокатското
възнаграждение възнаграждение в размер
на 2450 лв. за настоящото инстанция съобразно представения договор за правна
защита и съдействие с адв. Б..
Водим
от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТменя решение с №
67 от 31.05.2019 г., постановено по гр.дело № 95/2019г. по описа на Гълъбовския районен съд, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАННО и отмЕня уволнението
на Р.Д.Б., ЕГН **********,***, извършено със Заповед №248 от 27.09.2018г. на
Главния изпълнителен директор и Главния оперативен директор на „УниКредит
Булбанк“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ****,
представлявана от Л.К.Х.и Е.М., като незаконосъобразно.
възстановява Р.Д.Б., ЕГН **********,*** на предишната работа на
длъжността „Директор на филиал“ във филиал Раднево на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ****,
представлявана от Л.К.Х.и Е.М..
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ****,
представлявана от Л.К.Х.и Е.М. да заплати на Р.Д.Б., ЕГН **********,***
на сумата от 2450,00лв. /две хиляди четиристотин и петдесет лева/,
представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при
наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.