№ 19133
гр. София, 29.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110163593 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Ж.“ ЕООД и В.Б. против
„Ф.
Съдът констатира, че предявенитe искове са допустими, поради което делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
„Ж. и В.Б. са предявили иск по чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на договори за кредит №7003550/21.10.2016г., №7008564/19.10.2018г. и
№7013573/06.03.2020г., сключени между „Ж., като кредитополучател и „Ф., като
кредитодател, поради противоречие с добрите нрави.
Ищцата В.Б. е предявила и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „Ф. да върне
получени без основание суми в общ размер на 13585,28 лв., заплатени от ищцата в
качеството й на поръчител и на солидарен длъжник по договори за кредит
№7003550/21.10.2016г., №7008564/19.10.2018г. и №7013573/6.03.2020 г.,ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Ищцата В.Б. твърди, че е сключила в качеството си на управляващ собственик на „Ж.
три идентични договора за кредитна линия №7003550/21.10.2016г., №7008564/19.10.2018г. и
№7013573/6.03.2020 г. с ответника „Ф., които е обезпечила в лично качество като
поръчител, като е била вписана като солидарен длъжник в тях. Посочва, че макар
договорите да са договорени като „кредитна линия“, сумите по договорите са предадени
наведнъж със сключване на договора за револвиращ кредит, поради което в действителност
е налице договор за заем.
Посочва, че договор №7003550/21.10.2016г. с 5 анекса към него е договорена
първоначална кредитна линия от 1000 лв., предоговорена към 18.12.2017г. до общ размер
10000 лв., с „такса ангажимент“ 6% на всеки 14 дни. Посочва, че по договора е получила
1
общо суми в размер на 12059,00 лв., а е заплатила вноски в общ размер на 14549,87 лв.
По договор №7008564/19.10.2018г. с 1 анекс към него първоначалната кредитна линия
е 10 000 лв., от които 6223,37 лв. за „рефинансиране“ на договор №7003550/21.10.2016г., с
„такса ангажимент“ 6% на всеки 14 дни, предоговорена впоследствие на 4,8% на всеки 14
дни с анулиращо ретроактивно условие за липса на забава. Посочва, че по договора
действително получени суми са общо 8968,67 лв., а са заплатени вноски в общ размер от
5078,00 лв.
По договор №7013573/6.3.2020г. с 5 анекса към него първоначалната кредитна линия е
10 000 лв., всички за „рефинансиране“ на договор №7008564/19.10.2018г., с „такса
ангажимент“ 6% на всеки 14 дни, предоговорена впоследствие на 4,8% на всеки 14 дни с
анулиращо ретроактивно условие за липса на забава. Посочва, че по договора няма
действително получени в брой суми, а са заплатени вноски в общ размер от 14985,08 лв.
Ищцата посочва, че трите договора за кредит са свързани помежду си, по договор
№7003550/21.10.2016г. сумите по кредита са реално получени, а следващите договори е
имало клауза за рефинансиране на стари задължения. Общо по трите договора за кредит
реално е получила в брой сумата от 21027,67 лв., а е изплатила и ответникът „Ф. от ищцата
сума в общ размер на 34612,95 лв. Дружеството кредитополучател „Ж. е прехвърлено като
предприятие на трето лице, но ищцата В.Б. е продължила да бъде поръчител по договора за
кредит и да изпълнява задълженията си по него.
Поддържа, че в договорите липса съществен елемент - възнаградителна лихва, а
таксата ангажимент всъщност представлява скрита възнаградителна лихва, която обаче е
прекомерна. Посочва, че ГЛП по трите договора е в размер на 156,43% по всеки от тях и
посоченият размер е нищожен поради противоречие на лихвата с добрите нрави по
обезпечените договори за кредит и представлява злоупотреба с доминиращо икономическо
положение на кредитодателя. Доколкото няма законова норма, която да замести
недействителната воля на страните за размера на възнаградителната лихва и доколкото тази
лихва е съществен елемент на договора за кредит, тъй като страните не биха сключили
безвъзмезден договор за кредит, води до нищожност на целия договор за кредит. Ищцата
посочва, че с уведомление–покана от 19.8.2021 г. до кредитора е извършила компенсация по
чл.103 и чл.104, ал.2 ЗЗД между получените в брой и изплатени суми на „Ф. и е поканила
кредитодателя да изплати сумите в 5-дневен срок. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която искът се
оспорва като неоснователен и недоказан.
Ответникът „Ф. посочва, че предоставя кредити за финансиране на малък и среден
бизнес само на ЮЛ-търговци. Признава, че е страна по посочените в исковата молба
договори за кредит, като е предоставил сума в общ размер на 11885,71 лв. Твърди, че
ищцата В.Б. е била солидарен длъжник по договора за кредит. Посочва, че в договора е
уговорена лихва в размер на 6%, като това е единственото възнаграждение за ползване на
кредита по договора. В срока на кредита е намалил лихвата до размер от 4,8%. Ответникът
оспорва иска за нищожност, като посочва, че договорът е сключен между търговци в
2
рамките на осъществяване на търговска дейност на всяка от страните, поради което се явява
търговска сделка и кредитополучателите нямат качеството на потребители по смисъла на
ЗПК и не се ползват от защитата по този и други специални закони. Посочва, че не всяка
нееквивалентност на престациите води до противоречие с добрите нрави, а обявяването на
договора за нищожен и следващото от това безвъзмездно получаване на суми за търговска
дейност от страна на ищеца-кредитополучател би противоречало на добрите нрави и на
справедливостта. Оспорва и иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, доколкото е предявен от физическо
лице, а договорът е сключен от „Ж.. Претендира разноски.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на
страните, че носят следната доказателствена тежест:
По предявените от „Ж. и В.Б. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в
тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване че: между тях и
ответника е възникнало облигационно отношение по 3 бр. договори за револвиращ кредит
№7003550/21.10.2016г., №7008564/19.10.2018г. и №7013573/6.03.2020 г., както и че
престациите по договорите са нееквивалентни и посочената нееквивалентност на
престациите противоречи на добрите нрави.
По предявения от В.Б. иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
установи: В.Б. е заплатила на „Ф.сумата от 13585,28 лв.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже наличието на
основание за имущественото разместване, т.е. наличие на годен юридически факт, от който
да произтича валидно възникнало задължение за ищцата В.Б. за заплащане на посочената
сума от 13585,28 лв. или наличие на основание за задържане на полученото.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
Указва на ответника, че до момента не сочи доказателства за посочените
обстоятелства.
Съдът приема, че ангажираните от ищеца с исковата молба документи, както и
представените от ответника такива се явяват относими към установяване на обстоятелства,
включени в предмета на доказване по предявените искове, поради което следва да бъде
допуснато събирането им.
Съдът намира исканията на ищците за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по
поставени в исковата молба въпроси за основателно.Съдът намира, че следва да допусне и
въпросите на ответника към съдебно-счетоводната експертиза.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за безспорно и ненуждаещо се от доказване на обстоятелството, че са
сключени три договора за кредитна линия №7003550/21.10.2016г., №7008564/19.10.2018г. и
3
№7013573/6.03.2020 г. със страни: кредитополучател: „Ж. и кредитодател „Ф.;
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба и в
отговора на исковата молба, като вещото лице даде заключението след запознаване с
материалите по делото и след извършване на справка в счетоводството на ответника
„Ф..
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца и от ответника
поравно /всеки по 150лева/ по сметка на СРС в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е., която да се уведоми за изготвяне на заключението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.11.2022г. от
15.30ч., за която дата и час да се призоват страните и вещо лице Ж..
На ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
СЪДЪТ ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител , който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4