№ 187
гр. С., 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20232230200042 по описа за 2023 година
Производството е по повод жалба на К. И. К. с ЕГН ********** против
наказателно постановление №НП- Д- 131/28.11.2022г., издадено от кмета на
община Т., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.347 от Закон за
предучилищното и училищното образование е наложено наказание на
основание чл.347 от Закона за предучилищно и училищно образование, а
именно „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева. Моли да се отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в
съдебно заседание. Вместо него се явява упълномощен процесуален
представител, който счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Претендира
направените по делото разноски.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление- кмета на
община Т., редовно и своевременно призован се явява лично. Признава за
пропуски в процедурата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Директорът на СУ „Неофит Рилски“- гр. Т., обл. С. изпратил
1
информация до Община Т. относно ученици, които са допуснали неизвинени
отсъствия от учебните занятия. Едно от тези деца бил ученикът Ив. К. И..
Поради това св. Д. И. на длъжност старши експерт при Община Т. установила,
че родител на детето е жалбоподателят К. И. К. от гр. Т.. Тя приела, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.347 от Закона за
предучилищното и училищното образование и му съставила акт за
установяване на административно нарушение. Жалбоподателят получил
лично акта за установяване на административно нарушение на 15.11.2022г.
като не вписал в него, че има възражения.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие кметът на Община Т. издал обжалваното
наказателно постановление и на основание чл.347 от Закон за предучилищно
и училищно образование му наложил наказание „Глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в четиринадесетдневния преклузивен
срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по
същество е основателна.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка изцяло, тъй
като те са логични, последователни и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение е допуснато съществено процесуално
нарушение, което е опорочило административнонаказателното производство
и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление.
Административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено
от административнонаказващия орган, тъй като съставеният акт за
установяване на административно нарушение е опорочен. От приложените по
делото доказателства е видно, че той е съставен в отсъствието на свидетели,
което е нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Според тази
разпоредба актът за установяване на административно нарушение се съставя
в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
2
извършване или установяване на нарушението. В конкретният случай е
нямало свидетели при извършване на проверката и установяване на
нарушението. От свидетелските показания на актосъставителя св. Д. И. се
установява, че при връчването на акта за установяване на административно
нарушение на жалбоподателя е присъствал образователен медиатор, който
също не е вписан като свидетел по връчването на акта. Следва да бъде
отбелязано и това, че дори да беше отбелязан в акта за установяване на
административно нарушение този свидетел, процедурата отново нямаше да
бъде спазена, тъй като разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН изисква, че при
липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие
АУАН се съставя в присъствието на двама други свидетели като това изрично
се отбелязва в него. Настоящият акт е подписан само от актосъставителя св.
Д. И. и от санкционираното лице. Подписването на акта от свидетели е
задължително и е условие за валидността му и това се изисква от
разпоредбата на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН. Съдът счита, че незнанието на
актосъставителя, че следва да впише присъствието на свидетел не дава право
на актосъставителя да състави акта без да го подпише поне един свидетел. В
случая е неприложима разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН, която
предвижда, че акта може да се състави и в отсъствие на свидетели, когато
нарушението е установено въз основа на официални документи, но в случая
нарушението не е установено въз основа на официални документи. В случая
нарушението е установено във връзка с извършената проверка от
актосъставителя във връзка с получено писмо от директора на СУ „Неофит
Рилски“- гр. Т.. Съставянето на акт за установяване на административно
нарушение без той да е подписан от свидетели е съществено нарушение на
процесуалните правила, което винаги води до отмяна на издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Съдът счита, че е допуснато и още едно процесуално нарушение, което
също е от категорията на съществените. Видно е, че както при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение, така и при издаването
на атакуваното наказателно постановление не е посочено точно коя правна
норма от закона за предучилищното и училищното образование е нарушена,
респективно въз основа на коя точно разпоредба е наложено наказание на
жалбоподателя. Видно е, че актосъставителя е посочил за нарушена
3
разпоредбата на чл.347 от закона за предучилищното и училищното
образование, а в тази разпоредба има седем алинеи. Същото е направил и
наказващия орган в издаденото от него наказателно постановление. Като не
са посочени в акта за установяване на административно нарушение съгласно
разпоредбата на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН законните разпоредби, които са
нарушени, респективно и в обжалваното наказателно постановление съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН законните разпоредби, които са били
нарушени виновно е нарушено правото на защита на жалбоподателя, а това
винаги води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Ето защо съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, без да е необходимо да се формират правни изводи относно
наличието или не на доказателства, установяващи извършване на описаното в
наказателното постановление нарушение.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от оспорващата
страна за присъждане на разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева, въз основа на представения договор за
правна защита и съдействие. Ето защо Община Т. следва да се осъди да
заплати на К. И. К. сума в размер на 350 (триста и петдесет) лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №НП- Д- 131/28.11.2022г. на
кмета на Община Т., с което на К. И. К. с ЕГН ********** на основание
чл.347 от закона за предучилищното и училищното образование е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение на същата разпоредба като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Община Т. да заплати на К. И. К. с ЕГН **********
направените от него по делото разноски в размер на 350 (триста и петдесет)
лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5