РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 65700
гр. София, 19.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Частно гражданско
дело № 20221110129437 по описа за 2022 година
Образувано е по заявление от „А за издаване на заповед за изпълнение
срещу П. Т. П. за сумата от 293.76 лева-главница по договор за кредит №от
13.08.2020, 23.59 лева – договорна лихва за периода от 11.11.2020 до
8.01.2021, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 85.14 лева за
периода от 6.12.2020 до 8.01.2021, сумата от 205 лева – такси за извънсъдебно
събиране, 37.6 лева – законна лихва за периода от 9.01.2021 до 26.04.2022, и
законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
В производството по чл.410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка
за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима
проверка е установена с нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК. В конкретния
случай, настоящият съдебен състав приема от изложените в самото заявление
по чл.410 от ГПК твърдения, че неустойката за неосигурено обезпечение е в
противоречие с добрите нрави.
Съгласно чл.15, ал.1 от договора кредитополучателят се е задължил
ако не заплати текущото си задължение на падежа, в срок от 3 дни след
падежа да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение
поръчител, който да отговаря на следните изисквания-да е над 21 години, с
минимален осигурителен доход от 1500 лева, да няма кредитна история в
ЦКР на БНБ или да има кредитна история със статус период на просрочие от
0 до 30 дни, да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по
силата на безсрочен трудов договор и други.
Съгласно чл.20 от договора в случая, че кредитополучателят не
предостави допълнителното обезпечение по чл.15 от договора последният
дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и
непогасена главница.
Договорената клауза за неустойка се счита за нищожна, като
1
нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора. От неизпълнението
на задължението за недаване на обезпечение по кредита не произтичат преки
вреди за кредитора, които да подлежат на обезщетяване и да обуславят
допълнителни задължения за длъжника.Уговорената неустойка за
осигуряване на обезпечение и изискванията, които са поставени за
обезпечението увеличават риска от неизпълнение на задължението от
длъжника и водят до увеличаване на задлъжнялостта на длъжника по
договора.
Съдът приема, че в случая уговорката за неустойка при неизпълнение
на задължението по договора за осигуряване на обезпечение води до
неравностойност на насрещните задължения и създава възможност за
неоснователно обогатяване на кредитора. Съдът намира, че неустойката за
неосигуряване на обезпечение излиза извън присъщата й обезпечителна и
обезщетителна функция, поради което се явява нищожна като противоречаща
на добрите нрави..
Предвид изложеното съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК
следва да бъде отхвърлено в частта относно неустойката за неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение на основание чл. 411, ал.2, т.2 от
ГПК.
По отношение на таксите за извънсъдебно събиране
Съгласно чл.21, ал.5 след настъпване на предсрочната изискуемост,
кредитополучателят дължи еднократно плащането на такса в размер на 120
лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на служител,
който осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението на кредитополучателя.
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Съдът намира, че клаузата на чл.21, ал.5 от договора установява ново
обезщетение за забава наред с лихвата за забава.
Задължението за заплащане на такси за събиране на просрочени
задължения също се поражда от неизпълнението на главните задължения на
кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума и с
него се цели обезпечаване на срочното изпълнение на тези задължения и да се
обезщетят вредите от забава.
Клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при забава
кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава,
противоречат на чл.33, ал.1 от ЗПК, която ограничава отговорността на
потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът приема, че клаузата на чл.21, ал.5 от
договора е нищожна поради противоречие със закона.
2
Поради това заявлението по чл.410 от ГПК следва да бъде отхвърлено и
в частта по отношение на разходите за извънсъдебно събиране на основание
чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.
№/02.06.2022, подадено от „А “ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление:гр.С, срещу П. Т. П., ЕГН**********, с адрес:гр.С, в ЧАСТТА
относно сумите от 85.14 лева- неустойка за неизпълнение на задължение за
обезпечение за периода от 6.12.2020 до 8.01.2021 и сумата от 205 лева –
такси за извънсъдебно събиране.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3