Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 28.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на четвърти октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия Станимира И.въззивно гр. дело № 10028 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № ІІ-55-72274/14.04.2020г.
по гр.д. № 64023 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 55-ти състав „Г.”АД, ЕИК*********със седалище и адрес на управление:*** е осъдено
да заплати на М.Ц.К., ЕГН ********** с адрес: *** сумите в размери ина основание, както следва: на основание на чл. 200 от КТ сумата от 6500лв., ведно със законната лихва от
16.10.2015г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука , настъпила на 16.10.2015г.; сумата от 1259,33лв., ведно със законната лихва от 16.10.2015г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука , настъпила на
16.10.2015г., представляващи пропусната полза –разлика в получаваното трудово
възнаграждение и полученото обезщетение по обществено осигуряване за периода от
22.10.2015г. до 05.01.2016г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на 499,86лв., „Г.”АД, ЕИК*********е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд държавни такси и
съдебни разноски от 310,37лв.; като неоснователни са отхвърлени
исковете за горницата над 6500лв. до предявения размер от 16500лв.; за
горницата над 1259,33лв. до предявения размер от 11 440лв. за периода от
16.10.2015г. до 19.10.2015г и от 06.01.2016г. до 20.08.2016г., като М.Ц.К., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Г.”АД, ЕИК*********на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски
от 180,58лв.
Срещу така постановено решение са
депозирани:
1.въззивна жалба вх.№ 5060572/27.05.2020г.
по регистъра на СРС от ищеца М.Ц.К.,
ЕГН ********** в частта, с която
исковете са отхвърлени за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в
размер на 10 000лв. и за обезщетение
за претърпени имуществени вреди от
черепно-мозъчната травма - за горница над 1259,33лв. до 4159,82лв. пропуснати
ползи; за направени разходи за медикаменти от
940лв. и за направени разходи за изследване ЯМР от 440лв. , както и
лихвата за забава на плащането на тези суми.
Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че
претърпяната от него черепно-мозъчна травма е в причинно следствена връзка с
процесната трудова злополука и неправилно районният съд приел обратното. Навел е твърдения, че до
претърпяването на трудовата злополука бил клинично здрав, едва след това се
проявило главоболието, световъртеж, нестабилност в равновесието, гадене.
Падането му върху чакълена настилка от
височина 3,5-4м. било толкова сериозно, че каската му изхвърчала и нямал спомен
за случилото се . То изисквало съгласно добрата медицинска практика да бъде
оставен в болница за наблюдение, да бъде прегледан от невролог и хирург, но
това не било направено, на 19.10.2015г. при явяването му на работа му прилошало
и едва на 27.10.2015г. при последващ преглед от личния лекар била поставена
диагнозата черепно-мозъчна травма /неуточнена/, потвърдена от невролог на
02.11.2015г. поради установени внезапни прилошавания, гадене, обилно
изпотяване, миоклонични потрепвания на дясна ръка и дясна лицева половина с продължителност 2-3
минути, по-бавно извършване на НПП с ръце и КСП с крака, нестабилен при
затворени очи, залитане, палпаторна болезненост по хода на гръбнака и болкови
точки на нервни стволове на крака, болка с опасващ характер. Същото било
установено и при преглед от невролог на 16.11.2015г. и на 01.12.2015г.
назначеният ЯМР не бил извършен поради изчерпан лимит. Посочил е, че в
последствие такова изследване ЯМР било извършено като било установена тромбоза
на магистрални съдове, осигуряващи десностранен главен венозен дренаж; условия
за хронична церебро-церебрална венозна недостатъчност, лекуван бил в болница
през януари 2016г., ноември 2016г. Следвало да се кредитират изводите на вещите
лица д-р М. и д-р Г., посочили причинно-следствената връзка между злополуката и
черепно-мозъчната травма, изводите им
били задълбочени и резултат от пълно изследване на симптоматиката при ищеца. Не следвало да се кредитират
изводите на вещите лица П., СТ., Г. и П.. Същите били необосновани, базирани на
вероятности с оглед на липса на своевременно направени изследвания на ищеца, не
били категорични, а и вещото лице П.
допуснал възможността за претърпяване на черепно-мозъчна травма от ищеца
при трудовата злополука. Не следвало да се пренебрегва и обстоятелството, че
първоначално назначеното вещо лице д-р Кутин по комплексна експертиза заедно с
в.л. д-р СТ. си направило отвод поради разногласие и липса на консенсус при
изготвяне на заключението, тоест д-р К. не е бил съгласен с изводите на
заключението. Д-р П. не могъл да обясни причината за проявените при ищеца
симптоми за повече от 1 година при условие, че е бил клинично здрав. В случая
падането било от голяма височина на чакълена повърхност върху цялата дясна
страна, така се получило разтърсване на глава и тяло и инерционните сили на
гръбнака оказали влияние и на главата. Претърпените вреди били в пряка
причинно-следствена връзка с трудовата злополука, 1 година ищецът не могъл да
работи, справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от
черепно-мозъчната травма било 10 000лв. Това увреждане довело до загуба на
доходи в размер на 4159,82лв. за
периода от 22.10.2015г. до 20.08.2016г. и следвало да му се присъди изцяло.
Отделно ищецът направил и разходи за
лечение с медикаменти невропил, реламакс, мелбег, бетасерг, дексаметазон,
танакан, канвулекс хроно от по 50лв. месечно за периода от 16.10.2015г. до
20.08.2016г. – общо 940лв., разходи за изследването ЯМР в размер на 440лв. Претендирал е разноски.
Въззиваемият – ответник по исковете „Г.”АД, ЕИК*********, е
оспорил жалбата. Посочило е, че решението в
обжалваната от ищеца част е правилно. С
влязло в сила съдебно решение на Административен съд – София град , потвърдено
от ВАС било установено, че вътречерепна травма неуточнена и мозъчно сътресение
не са в причинно-следствена връзка с трудовата злополука от 16.10.2015г. и
съгласно чл. 2971 пр.2 от ГПК този въпрос не можело да бъде пререшаван в производство
по чл. 200 от КТ. Отделно събраните по делото доказателства установявали, че
след злополуката ищецът дни наред ходел на работа и нямал оплаквания и симптоми
на такава травма. Изводите и на 6-те вещи лица по назначените пред СРС съдебни
експертизи били еднозначни и отричали връзка между злополуката и
черепно-мозъчната травма. Ищецът бил паднал от височина 1,30-1,40м. и това било установено в административното
производство, неверни били твърденията на ищеца , че паднал от височина 3,5-4м.
Падането на каската от главата му било възможно при падане от 1,3-1,4м. Обстоятелството, че ищецът не бил задържан за
наблюдение в болница доказвало, че състоянието му не било тежко и
животозастрашаващо. Твърденията, че на 19.10.2015г. ищецът се явил на работа,
но му прилошало били въведени едва във въззивното производство и били
преклудирани, отделно били и неверни, събраните гласни доказателства
установявали, че ищецът не бил съобщил на работодателя си здравословни проблеми
10 дни след злополуката. Едва с въззивната жалба били въведени и твърдения за недостатъчно изследвания и лечение на
ищеца след злополуката, поради което и те
били преклудирани, отделно работодателят не носел отговорност за
лечението на ищеца, вреди от пропуски в лечението на ищеца не следвало да се
обезщетяват от работодателя. Правилно било прието от СРС, че изводите на вещите
лица Г. и М. са абстрактни и общи, те прегледали ищеца повече от 3 години след
злополуката и констатациите им към този момент били ирелевантни, изводите им
били опровергани от заключенията по другите две съдебно-медицински експертизи,
а и от решението по административното дело. Двете съдебни медицински експертизи
категорично отричали както пряка, така и косвена връзка между злополуката и
черепно-мозъчната травма, ирелевантно било основанието за отвод на вещото лице
К.. Вещите лица нямали за задача да посочат причина за черепно-мозъчната
травма, а дали и ма връзка между нея и злополуката, поради което и
непосочването на причина за тази травма от вещите лица не следвало да се цени
като основание заключенията да не се кредитират. Не било установено ищецът да
не е имал здравословни проблеми преди
злополуката, св. И.била заинтересована и показанията й не следвало да се кредитират.
Претендирал е разноски.
2. въззивна жалба вх. № 5063463/01.06.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 29.05.2020г. от ответника по исковете „Г.”АД,
ЕИК *****, в частта, в която исковете са
уважени . Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди бил
необосновано висок, не отговарял на справедливостта. Уврежданията на ищеца били леки,
възстановяването било за 3-5 седмици, лечението било с леки обезболяващи
медикаменти, не били засегнати тъкани и органи и/или системи, причината за
инцидента била самонадеяността на ищеца, възрастта на ищеца способствала за
бързото му възстановяване. Притеснението на ищеца за възстановяването му не
следвало да се приеме като основание за завишаване на обезщетението, защото
нямало обективни причини за същото. Неправилно било отхвърлено възражението му,
че ищецът проявил груба небрежност,
довела до настъпването на трудовата злополука.
Ищецът бил инструктиран за правилата за безопасност, имал 4 годишен стаж
при ответника на длъжността си, предвиждал възможността за настъпването на
злополуката, знаел за правилото за „трите опорни точки”, но щом бил допуснал
падане, означавало че е нарушил това правило, като опорните му точки
вероятно са клоняли към „0”. Не било установено ищецът да е представил пред
застрахователя искане за плащане на обезщетение за претърпяната трудова
злополука с необходимите документи, това било негово задължение
съгласно глава 13, точка
13.1.4.1. , това му поведение не следвало да доведе до ангажиране отговорността
на работодателя. Периодът на
възстановяване на ищеца бил 30 дни, поради което и неправилно на ищеца било
присъдено обезщетение за претърпени пропуснати ползи за 3 месеца. Претендирало
е разноски.
Въззиваемият- ищец М.Ц.К., ЕГН **********
е оспорил жалбата. Посочил е, че
решението в обжалваната от ответника по исковете част е правилно. Установено
било сериозно падане от височина 3,5-4м. на чакълена повърхност, същото водело
до разтърсване на тяло и глава, присъдения размер на обезщетението бил
справедлив, установено било че бил неработоспособен 3 месеца и така пропуснал
да реализира доход в размер на присъдената сума. Влошеното здравословно състояние
на ищеца след трудовата злополука се установявало от непрекъснато търсената от
ищеца лекарска помощ и констатациите на лекарите , състоянието му било тежко и
сериозно. Не било установено ищецът да е проявил груба небрежност, довела до
настъпването на трудовата злополука. Протоколът от 10.02.2016г. сочел че
вероятна причина за злополука е липса на подходящо облекло, обувки и дадено
предписание на работодателя в тази насока. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2027296/02.10.2018г. на М.Ц.К., ЕГН ********** срещу
„Г.”АД, ЕИК ******, с която е
поискала от съда да осъди ответника на основание на чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумите, както следва: сумата от 16 500лв., ведно със законната лихва от 16.10.2015г. до окончателното й изплащане, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждания, причинени при трудова
злополука, настъпила на 16.10.2015г. от които 2500лв. за травма на гръден кош;
1500лв. за травма на бедро в дясно; 1500лв. за навяхване на ставите на ниво
китка; 10 000лв. за вътречерепна травма; 1000лв. за понижено самочувствие,
депресия, страдание от невъзможност да е полезен за семейството си,
продължителна изолация извън работна среда; сумата от 1440лв., ведно със законната лихва от 16.10.2015г. до окончателното й изплащане, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени
вреди в следствие на трудовата злополука от 16.10.2015г., от които 940лв.
разходи за медикаменти от по 50лв. месечно за периода от 16.10.2015г. до
20.08.2016г. и 440лв. разходи за изследване ЯМР; сумата от 10 000лв. ведно със законната лихва от 16.10.2015г. до окончателното й изплащане, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени
вреди в следствие на трудовата злополука от 16.10.2015г. представляващи разлика
в трудовото възнаграждение което би получил за периода от 16.10.2015г. до
20.08.2016г. и изплатеното обезщетение
за временна нетрудоспособност. Навел е твърдения, че работила при ответника по
трудов договор като „шофьор на тежкотоварен автомобил-12 и повече тона” , на
16.10.2015г. тежкотоварният автомобил
получил повреда и по указание на прекия ръководител закарал тежкотоварния автомобила
на ремонтна площадка на фирмата, която следвало да го ремонтира по договор
с ответника - „ИПО”ООД, който договор
изисквал автомобил да се остави в чисто състояние. Пристигнал
автомобил-пароструйка и водачът му Стоев подал на ищеца пароструйката, той се
качил на стълбите на тежкотоварния автомобил с цел измиване на двигателя с пароструйка,
при качването по стълбите на тежкотоварния автомобил паднал от височина около 4 м. на дясната си
страна, получил контузия на гръден кош вдясно, контузия на дясно бедро,
контузия на дясна китка и при удара на главата – вътрешно черепна травма и останал
нетрудоспособен цяла година. Инцидентът бил признат за трудова злополука с
разпореждане на НОИ , потвърдено от Административен съд-София град и ВАС, ответникът отговарял за претърпените от ищеца
вреди. Посочил е, че при прегледа на
16.10.2015г. били установени уврежданията по гръден кош, бедро, китка, на
19.10.2015г. отишъл на работа, но се появило силно и нетърпимо главоболие и се
прибрал, то се увеличавало ежедневно и се наложило да потърси лекарска помощ и било установено в
последствие че има и вътрешна черепно-мозъчна травма. Заплатил за изследване с
ЯМР 440лв., плащал за предписаните медикаменти наоотропил, реламакс, мелбег,
бетасерг, дексаметазон, танакан, канвулекс хроно по 100лв. месечно за периода от 16.10.2015г.
до 20.08.2016г., пропуснал да реализира доход в размер на процесните суми.
Оспорил е възражението , че злополука се дължи на проявена от него груба
небрежност. Претендирал е разноски.
Ответникът Г.”АД, ЕИК*********в предоставения му срок за отговор е оспорил
исковете. Посочил е, че действително ищецът претърпял трудова злополука на
16.10.2015г. но падането било от височина 1,3-1,4м. , а не от 4 м., при това
падане ищецът не бил претърпял черепно-мозъчна травма не бил губил съзнание и
това било установено от решенията на
Административен съд-София град и ВАС и събраните доказателства по тези дела. Не
било вярно твърденията на ищеца, че на 19.10.2015г. се явил на работа, но
получил силно и нетърпимо главоболие, което ежедневно се увеличавало,
свидетелите разпитани по административното дело установили неверността на тези
твърдения на ищеца. В следствие на трудовата злополука ищецът не бил нетрудоспособен
300 дни, болничните листове били за 298 дни, а и черепно-мозъчна травма не била
във връзка с трудовата злополука, поради което и период на нетрудоспособност
поради това заболяване не следвало да се съобрази. Невъзможността да се справя
с битовите си задължения не можело да се вмени в отговорност на работодателя
Възстановителния период за травми по китка, бедро, гръден кош бил 30 дни.
Мозъчният оток и мускулни потрепвания при липса на черепно-мозъчна травма
можело да се дължи и на токсични
причини. Претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди бил
необосновано завишен. Не отговарял за депресия на ищеца, не било установено ищецът да страда от такова заболяване. Ищецът
не продължавал да взема лекарства към момента, представените фактури доказвали,
че ищецът не бил закупил нито едно от посочените от него лекарства катко през
2017г. така и през 2018г. При настъпването на злополуката ищецът подсигурен с
необходимото облекло и обувки, злополуката била непосредствено след предоставянето
на нови обувки, за които нямало данни да имат дефекти и това се установявало от
решенията по административното дело. Ищецът бил преминал през необходимите
инструктажи за безопасност , имал 4 годишен професионален опит и така
работодателят не носел отговорност за претърпяна злополука, последната се
дължала на проявена от ищеца груба
небрежност – могъл е и е бил длъжен да знае и е осъзнавал опасността от
злополука, защото е знаел, че му предстои изкачване на 4м. височина, макар да е
паднал преждевременно от 1,5м. височина; предвиждал възможността за злополуката
и знаел за правилото за „трите опорни точки”,
но вероятно не го спазил , игнорирал възможната опасност , надценил себе
си и затова паднал. Ищецът не бил направил разходи за закупуване на лекарства освен за 66,18лв. по фактурата от
27.11.2015г., но тя била за период след възстановяването на ищеца, срок за което
бил 16.11.2015г. съгласно решението по административното дело, медикаментът дименхидринат
по фактурата от 08.11.2016г. не бил предписан на ищеца с нито един от
амбулаторните листове, а и бил по фактура издадена повече от 1 година след
злополуката. Същото се отнасяло и за
медикаментите по фактурата от 01.12.2015г. Не бил изпаднал в забава. Претендирал е разноски.
По делото са приети неоспорени от
страните трудов договор № 189/24.10.2011г., допълнително споразумение от
01.11.2013г., длъжностна характеристика с която ищец е положил подпис, че е
запознат през 2011г., Заповед от
21.11.2016г., съгласно които на 24.10.2011г. страните са сключили трудов
договор за неопределено време със срок за изпитване от 6месеца в полза на
работодателя, по който ищецът е следвало да работи при ответника на длъжност „шофьор
на тежкотоварен автомобил 12тона и повече” , основно задължение на ищеца е било
да осъществява превоз на товари, като е следвало и да участва в помощни
действия при извършване на текущи и аварийни ремонти и обслужване на
автомобила, на 21.11.2016г. правоотношението е прекратено по взаимно съгласие.
По делото са приети декларация за трудова злополука, протокол от 10.02.2016г. на НОИ, Решение от
05.04.2016г. на Директора на НОИ, Разпореждане от 22.02.2016г. на НОИ, 3бр.
обяснения, съгласно които на 16.10.2015г. ищецът е претърпял трудова
злополука при която ищецът подготвял
автомобила за ремонт – почистване на двигателя му с пароструйка, при качването
по стълбите /степенките/ на товарен автомобил „Белаз” се подхлъзнал и паднал,
при което получил увреждания, посочени в разпореждането от 22.02.2016г. като : контузия
на гръден кош вдясно, контузия на бедро вдясно, навяхване и разтягане на
ставите на ниво китка вдясно, вътречерепна травма неуточнена , мозъчно
сътресение, срещу разпореждането на НОИ е била подадена жалба от работодателя ,
която е оставена без уважение с Решение № 1040-21-90/05.04.2016г. на Директора
на НОИ срещу разпореждането от 22.02.2016г., оставена е без разглеждане жалбата
срещу протокола за разследване на злополуката. В декларацията за трудовата
злополука ищецът е посочил, че е паднал
от 4м. височина, същото е посочил и в обясненията си до ТП на НОИ. В обясненията си до ТП на НОИ М.
С.е посочил, че ищецът е паднал в момент, в който е изкачил половината от
стъпалата на автомобила. В обясненията си до ТП на НОИ В.В. е посочил, че ищецът е паднал в момент,
в който е изкачвал стъпалата на автомобила.
Приети са влезли в сила Решение №
2819/25.04.2017г. по дело № 4906/2016г. на Административен съд – София град и Решение
№ 4841/16.04.2018г. по адм.д. № 7760/2017г. на ВАС, с които по жалба на Г.”АД е
отменено Решение № 1040-21-90/05.04.2016г. на Директора на НОИ, поделение
София-град в частта, с която е оставена без разглеждане жалба на Г.”АД срещу
протокол за резултати от разследване на злополуката, оставена е без уважение
жалбата срещу Решение № 1040-21-90/05.04.2016г. на Директора на НОИ, поделение
София-град в останалата част . В мотивите на решението на Административен съд – София град е посочено,
че вътречерепна травма не се установява да е претърпяна при падането от
16.10.2015г., но останалите посочени в разпореждането увреждания са установени
и те са достатъчни, за да се приеме, че е претърпяна трудова злополука.
Приети са протокол от
04.04.2017г., от 24.01.2017г. по дело 4906/2016г. на Административен съд-София
град /АССГ/ и прието заключение по съдебно-медицинска експертиза по дело 4906/2016г.
По делото са приети фиш за спешна медицинска
помощ от 16.10.2015г., амбулаторни листове от 16.10.2015г., от 27.10.2015г., от
02.11.2015г-., от 16.11.2015г., от 26.11.2015г., от 01.12.2015г., от
17.12.2015г., от 01.02.2016г., от
02.03.2016г., от 01.04.2016г., от 25.04.2016г., от 23.05.2016г., от
01.07.2016г., 22.07.2016г., от 10.08.2016г., , болнични листове от
27.10.2015г., от 06.11.2015г., от
17.11.2015г., от 17.12.2015г., от 23.12.2015г-., от 11.01.2016г., от
01.02.2016г., от 02.03.2016г., от
01.04.2016г., от 25.04.2016г., от 23.05.2016г., от 01.07.2016г., от
22.07.2016г., епикриза от 11.01.2016г.
издадена от МБАЛ „Христо Ботев”- гр. Враца, ЕР на ТЕЛК № 2171/25.04.2016г., ЕР на ТЕЛК №
3171/30.06.2016г., съгласно които ищецът е бил прегледан на 16.10.2015г. в
спешен кабинет и е установено , че е в съзнание , ориентиран, отваря очите
спонтанно, двигателна реакция е „подчинява се”, дишането е нормално, зеници са
нормални, няма отпадни сим., посочил бил,
че е паднал от 4м. височина, поставена е
работна диагноза : повърхностна травма на гръден кош; повърхностна травма в областта на тазобедрената става и бедрото,
навяхване и разтягане на стави на ниво китка вдясно, предписано е лечение с
аналгетици и почивка; на 27.10.2015г.
ищецът е прегледан от лекар поради оплаквания от главоболие, което се появило преди 3 дни с гадене без
повръщане, усилващи се болки, поставена
е диагноза „вътречерепна травма неуточнена” и е насочен към невролог; на
02.11.2015г. и на 16.11.2015г. при преглед е установен световъртеж от централен
произход и е насочен към ЕЕГ изследване, поставена е диагноза „grand mal” /малки припадъци” с установена палпаторна
болезненост по хода на гръбнака и по хода на прешлените и болкови точки по стволовете на краката, болка с опасващ характер,
наред с останалите – контузии на бедро, гръден кош и китка; при преглед на 26.11.2015г. диагноза е само „други периферни световъртежи”;
на 01.12.2015г. е поставена основна диагноза „контузия на гръден кош”, но е
посочено, че при затворени очи е нестабилен,
люлее се във всички посоки, по-бавно извършва
КСП с краката ; на 17.12.2015г. е поставена диагноза „субарахноидален
кръвоизлив от интракраниална артерия, световъртеж от централен произход,
контузия на гръден кош”, установена е нестабилност при затворени очи-залита
повече назад, не е дадено направление за изследване с ЯМР поради изчерпан лимит
на МЦ , но е предписано незабавно извършване на такова; на 01.02.2016г. е поставена диагноза „контузия на гръден кош; мозъчно
сътресение” на 02.03.2016г., на 01.04.2016г., на 25.04.2016г. , на 23.05.2016г., на
01.07.2016г., на 22.07.2016г. , на 10.08.2016г. е поставена диагноза „мозъчно
сътресение”; в отпуск поради болест ищецът е бил от 27.10.2015г. до 04.01.2016г. с посочено основание трудова злополука-контузия
на гръден кош, а от 05.01.2016г. до 20.08.2016г.
е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност поради мозъчно сътресение, като в болнични листове е посочвана като
трудова злополука , само в един от тях –
като общо заболяване, бил е на лечение в болница от 05.01.2016г. до
11.01.2016г. с водеща диагноза „комоцио церебри”. С ЕР на ТЕЛК от 25.04.2016г. и от 30.06.2016г. е поставена диагноза за заболяване „последици
от травми на главата, състояние след ЧМТ и
комоцио, съсотяние след травма на гръден кош, признати за трудова
злополука с разпореждане на НОИ от 22.02.2016г. Съгласно тези документи през
цялото време от октомври 2015г. до декември 2015г. предписано лечение за мозъчната травма е било
с медикаменти: конволекс хроно, наоотропил, реламакс, мелбег, бетасерг,
дексаметазон, танакан, за лечението на другите травми са били предписани
аналгетици.
Приети са изследване КТ на главен мозък от 26.11.2015г.,
направление, магнитно-резонансна
томография от 18.12.2015г., съгласно които към 26.11.2015г. не се виждат
КТ-данни за огнища на хеморагична контузия в мозъчните обвивки, вентрикулна
система е без съществени изменения, набелязан е общомозъчен едем, възможно и в резултат на транзиторна
субарахноидна хеморагия, уместно е МРТ
изследване, такова е направено на 18.12.2015г. , като не са установени
данни за огнищни промени всред мозъчни структури и екстрааксиално, няма
нарушения в ефективния кръвоток, освен относно десните венозни синуси,
поставена диагноза е „тромбоза на
магистрални съдове, осигуряващи десностранен главов венозен дренаж; условия
за хронична церебро-церебеларна венозна недостатъчност”.
Приета е фактури издадени на
ищеца: на 03.11.2015г. за ЕЕГ изследване за 40лв.; на 27.11.2015г. за 66,18лв. за медикаменти бетасерк, конвулекс, ноотропил, милбег,
реламакс, придружена с фискален бон; на 01.12.2015г. за 35,91лв. за медикаменти цитворит,
конвулекс, танакан, ноотропил, придружена с фискален бон; на 18.12.2015г. за ЯМР в размер на 330лв.; от 04.11.2015г. за 30,83лв. за медикамент даденимек; от
08.11.2016г. за 15,11лв. за
медикамент дименхидринат и луцетам ; от
22.04.2016г. за 18,32лв. за
медикамент диклофенак и паратрамол; от 30.07.2018г. за 23,32лв. за милгамма и перксиндол актив
гел.
Приета е застрахователна
полица от 20.11.2014г., Общи условия,
съгласно които „Г.”АД е сключило с ДЗИ-Общо застраховане”АД договор за
застраховка трудова злополука за работещите при него , покриващо риск загуба на
трудоспособност над 10 дни за периода от 01.12.2014г. до 30.11.2015г.
Прието е неоспорено от страните удостоверение,
издадено от НОИ съгласно което на ищеца
е изплатено обезщетение за времнна нетрудоспособност за периода от 01.10.2015г.
до ноември 2016г. включително в размер на общо 16 229,81лв.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ответника е посочило, че
полученото от ищеца обезщетение от НОИ за периода от 22.10.2015г. до 20.08.2016г. е 14 811,57лв., за този
период ако беше работил при ответника ищецът щял да получи 18 971,39лв., тоест с
4159,82лв. повече, защото последното
му месечно възнаграждение е било 1902,78лв.
Приети са технически характеристики
и спецификация, снимки на тежкотоварен автомобил марка „Белаз” с товароносимост 130 тона
включително такава на л. 179 от делото и такава на л. 183 от делото позволяваща
съпоставяне със средна височина на хора, съгласно които височината на
тежкотоварния камион е 5720см.,
стъпалата на камиона започват на около 40 см. над земята и достигат кабината,
средата на стълбите е на височина около 2-2,5м.
Разпитан по делото св. М.С.е заявил, че с ищеца били колеги
докато работели за ответника, свидетелят управлявал специализиран автомобил, а
ищецът управлявал тежкотоварен автомобил. На 16.10.2015г. свидетелят получил
нареждане от прекия си ръководител да отиде при товарния автомобил на ищеца, за
да измият с пароструйка двигателя му, свидетелят прекарал специализирания
автомобил на около 10м. от тежкотоварния автомобил и подал пистолета на пароструйката на ищеца.
Ищецът започнал да се качва по стъпалата на тежкотоварния автомобил, за да
достигне двигателя, това бил висок самосвал около 5-6 м. , 130-тона. Свидетелят
видял, че ищецът започнал да се изкачва , държал се с ръце за двете перила, достигнал средата на стълбата
на камиона, която била част от него, ищецът се изпуснал и паднал
на дясната си страна върху чакълена настилка, ищецът имал каска на
главата, която изхвърчала. След падането свидетелят и друг негов колега
помогнали на ищеца да се изправи, извикали линейка. Всички били с работно
облекло и с каски.
Разпитан по делото св. И. И.е заявила, че живее с ищеца от
1993г., той претърпял трудова злополука на 16.10.2015г., той й се обадил около
10ч. сутринта да излезе на пътя да го
посрещне, докарали го със служебен автомобил,
свидетелят и шофьора го свалили и въвели вътре в къщата. Посочила е, че
ищецът се оплаквал от болки в ребрата вдясно, накуцвал с десния крак, купила му
болкоуспокояващи по рецепта и ищецът легнал да си почива, останал вкъщи 2 дни,
това била почивката му между смените , отишъл на работа на третия ден. Посочила
е, че ищецът започнал да се оплаква от главоболие след около седмица ,
свидетелят му давала аналгин, аулин, болката отшумявала, но след това започвала
отново и така било 2-3 дни, отишли при личния лекар на ищеца и той предписал
болкоуспокояващи и ги насочил към невролог, при прегледа неврологът назначил
лечение с купчина лекарства , ищецът ги приемал, но не му помагали, заради
трептенето на бузата и окото вдясно ги насочили към изследвания - ЕЕГ
изследването и томография , направили ги, но лекарите преценили че не е нужна операция, предписали медикаментозно
лечение. Заявила е, че по време на новогодишните празници на ищеца му станало
зле и бил прегледан в спешно отделение във Враца. В момента ищецът се оплаквал
от замайване, главоболие, събирал граници, ставало му лошо, вдигал кръвно,
понякога пулсът му бил над 100. Преди злополуката ищецът рядко приемал
лекарства – само при настинка или при недоспиване, но нямал такова главоболие.
Трептенето на окото и на бузата свидетелят забелязала около 1 месец след
злополуката или малко по-рано.
С приетото по делото заключение
по съдебно-медицинската експертиза, вещите лица д-р Ц. Г.-специалист съдебна
медицина и д-р Х. М. – неврохирург /СМЕ №1/, след запознаване с документите
по делото и преглед на ищеца на 18.03.2019г. са посочили, че при трудовата
злополука ищецът е получил контузия на гръден кош вдясно, контузия на бедрото
вдясно, навяхване и разтягане на стави на ниво китка вдясно, черепномозъчна
травма, неуточнена световъртеж от централен произход. Посочили са, че
контузиите на гръден кош, китка и бедро
са причинил страдания за срок до 30 дни. Вътречерепната травма е
останала неуточнена, но била лекостепенна, протекла е с умерена общомозъчна
симтоматика, без огнищна неврологична
симптоматика и без травматични увреждания на мозъчно вещество. Лечението е
изисквало в началото покой и аналгетици, а след проявата на световъртеж от
централен произход назначено е лечение с конвулекс хроно, ноотропил, реланакс,
белбег, манитол, дексаметазон, бетасерк, танакан, витамин С и то било подходящо. Интензивни болки ищецът
търпял 30 дни, а след това до 10.08.2016г. те били умерени, за този период
ищецът имал ограничения в ежедневието, бита и трудовата дейност. Посочили са,
че в документите не бил отразен удар в главата, в деня на злополуката не били
отразени от лекарите анамнестични и клинични данни за травма на главата, такива
били отразени едва при прегледа от личния лекар на ищеца на 27.10.2015г., пред
когото ищецът заявил за появило се преди 3 дни главоболие с гадене без
повръщане. Посочили са, че проява на симптоми 7 дни след злополуката не било
типично, но не било невъзможно при
вътречерепна травма. Друга възможност за обяснение на симптоматиката за неврологичния
статус на ищеца било получаване от ищеца при
злополуката на шийна травма с развитие на синдром на вертебро-базиларна
недостатъчност на база на съществуващи при ищеца дегенеративни промени в шийния
отдел на гръбначния стълб. Това било друго обяснение за симптоматиката, а не за
причината. Обострянето на шийните прешлени можело да се получи при падането и
то да даде тази симптоматика. Черепна травма и травма на шийните прешлени имали
една и съща симптоматика. Независимо от обясненията на симтоматиката, това
увреждане било в пряка
причинно-следствена връзка със злополуката. Посочили са, че МРТ
изследването от 18.12.2015г. не установявало мозъчен оток, а само асиметрия в
синуси, трудно можело да се приеме, че
един мозъчен оток по КТ на мозъка се задържа повече от 2 месеца без да са
установени други травматични увреждания. Вътречерепната травма била установена не само от личния лекар, но и от
невролог, прегледал ищеца 10-тина дни след злополуката, симптоматиката доказвала тази травма.
При падане от 4 м. можело да се получи черепно-мозъчна травма и без да има удар по главата. Такава
можело да се получи и при падане на таза от височина от 1,5м. От значение била
и скоростта на падането, както и дали тялото и изведено рязко от равновесие,
както и други фактори. В случая ищецът сочел, че нямал спомен за случилото се,
такива данни не били събрани първоначално. В случая 1 година след злополуката
били издавани болнични листове с диагноза „мозъчно сътресение”, оставали
симптомите световъртеж, установени от невролог. Преди инцидента ищецът нямал
придружаващи заболявания , бил млад човек, вършел тежка работа . Възможно било симптомите да се проявят
няколко дни след злополуката. Липсата на спомен било различно от загуба на
съзнание, можело да няма спомени без да е губел съзнание. В медицинска
документация нямало данни за други травми на ищеца.
С приетото по делото заключение
по съдебно-медицинската експертиза, вещите лица д-р Б. СТ. – невролог и д-р П. П.
– неврохирург /СМЕ №2/, след
запознаване с документите по делото и преглед на ищеца на 08.06.2019г. са
посочили, че при трудовата злополука от 16.10.2015г. ищецът е получил контузия
на гръден кош вдясно без счупване на ребра и без данни за хемо- или
пневмоторакс; контузия на дясно бедро при запазени движения на десен долен
крайник и палпаторна болка в зона на травма; навяхване и разтягане на стави на ниво китка
вдясно с палпаторна болезненост в нея и запазени движения. Лечението на тези
травми е било с аналгетици и покой, период на лечение е до 30 дни. Силни болки
ищецът изпитвал първите 15 дни, които постепенно отшумели до 30 дни, но е
ползван отпуск поради временна нетрудоспособност от 71 дни за увреждането на
гръдния кош.. Посочили са, че диагнозата вътречерепна травма е поставена от
невролог на 16-тия ден след злополуката, лечението е включвало медикаменти конвулекс
хроно, ноотропил, реланакс, белбег, манитол, дексаметазон, бетасерк, танакан,
дименхидринат, паратрамол, перскиндол, за тази диагноза болнични листове на
ищеца били издадени за 247 дни – от 05.01.2016г. до 20.08.2016г. Посочили са, че нямало данни за травматични наранявания
в областта на главата, нямало данни и за
падане на седалището или на краката, симтомите главоболие, световъртеж се
проявили едва седмица след
злополуката; поставената диагноза била на
11-ти ден от личен лекар, на 16-ти
ден от невролог, потвърдена при МРТ изследване на 42-ри ден и ако тези
отклонения били свързани със злополуката, за този период при лечение следвало
да има обратно развитие, нетипично било
мозъчен оток от набелязан да прогресира до умерен при повторното изследване
от януари 2016г.; новопоявили се на 8-мия ден оплаквания и регистрирани на
16-тия ден отклонения в неврологичния статус , персистиращи и след това можело да се дължат на хипоплазия на
венозни синуси в дясна химисфера, вариантно асиметрична вентрикулна
система, създаваща условия за хронична церебрална венозна недостатъчност.
Всичко това означавало, че не може да се
обоснове категоричен извод за връзка между това заболяване и злополуката. Заявили са , че без данни за травматични
промени в областта на главата не можело световъртеж и главоболие , гадене да се
свържат категорично с инцидента. Описаният мозъчен оток без ясни критерий и необичайна продължителност не можело да
се дължи на контузия на дясна гръдна
половина без фрактури на ребра, пневмо-хемоторакс и дихателна недостатъчност. При мозъчно сътресение симптоматиката
отзвучавала за 3-5 седмици. В медицинска документация нямало данни за други
травми на ищеца. Посочили са, че те били участвали в производството пред АССГ
по което изготвили заключение . В случая диагностичния и лечебен процес при
ищеца бил неправилно проведен, при височинна травма ищецът следвало да бъде приет
в болница за наблюдения 3-4 дни, ищецът
не бил прегледан от невролог и от хирург непосредствено след травмата, а само
от травматолог. Поставената от личния лекар диагноза също изисквала болничен
престой, но и това не било направено, такъв престой изисквал и установения на
40-тия ден мозъчен оток, но ищецът отново не бил хоспитализиран. Документацията
за ищеца била некоректна и затова изводите им били такива.
С приетото по делото заключение
по съдебно-медицинската експертиза, вещите лица д-р М. Г. –съдебен лекар и д-р
Р. П.– неврохирург /СМЕ № 3/, след
запознаване с документите по делото са посочили, че при трудовата злополука от
16.10.2015г. ищецът е получил контузия на гръден кош вдясно; контузия на
тазобедрена става и на бедро вдясно; навяхване
и разтягане на дясна китка. Тези
увреждания са отзвучали за срок от 20-25 дни. Посочили са, че няма данни ищецът да е претърпял черепно-мозъчна
травма на 16.10.2015г., защото няма
данни за удар на главата. Посочили
са, че оплаквания от главоболие, световъртеж и гадене при височинна травма можело да се проявят няколко дни след
травма, но те следвало да отшумят до
3 седмици, ако са следствие от мозъчно сътресение. Образните изследвания от
26.11.2015г. и от 18.12.2015г. били извършени много след злополуката , посоченото в магнитния резонанс и в МРТ
изследване не можело да се дължи на падането от 16.10.2015г. Можело да се получи мозъчно сътресение след
падане от височина и без да има пряк удар в главата. Световъртеж, гадене,
дразнене от светлина можело да се получи при височинна травма и без да има пряк удар в главата. Липсата
на спомен не можело да се докаже медицински. За да се постави диагноза
черепно-мозъчна травма трябвало да се измери кръвно налягане, да се направят
изследвания на кръв и урина, което не било направено при ищеца. Всички оплаквания на ищеца, отразени при
прегледите след инцидента можело да се дължат на стресовата ситуация. Нямало
късни последици от мозъчно сътресение, нямало симптоматика на такова , когато
са изминали 3 седмици от инцидента. Такива късни последици можело да има само при мозъчна
контузия, което е тежко увреждане, но не и при мозъчно сътресение. Посочили са,
че при водачи на тежкотоварни камиони типично било заболяването „вибрационна
болест”, което било увреждане на шийните прешлени. В случая било възможно при
ищеца да има хронични изменения в тази област и при това падане да е последвал
болков синдром в тази област. Не можели да кажат защо при клинично здрав човек
има такива симптоми една година. Вертебро-базиларната недостатъчност била
проява на хронично заболяване на кръвоносни съдове, а не посттравматично
състояние.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл.200
във връзка с чл.358, ал.1, т.3 вр. с ал.2, т.1 от КТ (в сила от 01.01.1987г.)
за вреди от трудова злополука, причинили временна нетрудоспособност, 50% ТНР,
инвалидност или смърт работодателят отговаря имуществено, независимо от това
дали негов орган или друг негов работник има вина за настъпването им, като
искът следва да се предяви до 3 години от деня, в който правото е станало
изискуемо или е могло да бъде упражнено.
Разпоредба на чл.200 от КТ е с
материално-правен характер и урежда взаимоотношенията между работодател и
работник занапред, тоест за всички вреди, настъпили преди влизане в сила на КТ (ДВ,
бр.26 и бр.27 от 1986г., в сила от 01.01.1987г.), отговорността на работодателя
се реализира по реда на чл.49 от ЗЗД, а настъпилите след това вреди- по реда на
чл.200 от КТ (В този смисъл т.1 и т.2 от ТР №45/19.04.1990г. по
гр.д.№33/1989г.). Дали претенцията следва да се разгледа като такава по чл.49
от ЗЗД или по чл.200 от КТ и дали следва да се приложи давностния срок по
чл.358 от КТ или този по ЗЗД зависи от момента на настъпване на правопораждащия
факт, на който се основава претенцията за обезщетение. Съдът приема, че този
правопораждащ факт е решението на компетентните органи, установяващ наличие на
трудова злополука. Това е така, защото едва от този момент за увреденият е
настъпила възможността да претендира обезщетение за претърпените вреди, от този
момент започва да тече погасителната давност и от този момент може да се
претендира основателно законната лихва върху обезщетението за вреди (в този
смисъл са: Решение №1401/15.12.1992г., Решение №290/20.06.1989г. по
гр.д.№257/1989г., ІV ГО; решение №115/17.02.1992г. на ІVГО; Решение
№1712/05.11.2002г. по гр.д.№2064/2001г., ІІІ ГО; Решение 05/02.02.1995г. по
гр.д.№565/94г. на ІV ГО; Решение №917/17.08.1999г. на ІІІ Г№; Решение
№605/06.06.1995г. по гр.д.№2462/1994г. на ІV ГО).
Доколкото в конкретния случай се
претендират вреди от трудова злополука, настъпила на 16.10.2015г., тоест след
влизане в сила на КТ, то съдът приема, че приложимия в конкретния случай закон
е КТ.
Отговорността на работодателя по
чл. 200 от КТ е безвиновна
отговорност с много по-широк обхват и по-облекчен фактически състав от
деликтната отговорност по ЗЗД. За се ангажира отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е достатъчно да се установи
наличието на трудово правоотношение между страните, факта на трудовата
злополука и наличието на вреди – имуществени и неимуществени, претърпени в
причинно-следствена връзка със злополуката.
Дължимото обезщетение обхваща
разликата между претърпените от вреди, вкл. пропусната полза и получените
пенсия/обезщетение от общественото осигуряване/застрахователна сума – арг. по
чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ. Размера на пропусната полза се съобразява с размера на
трудовото възнаграждение, които работникът би получил, ако не беше увреден от
трудовата злополука.
Съдът приема, че по делото се
установява от приетите и неоспорени от страните писмени доказателства, заключения
по съдебно-медицинските експертизи, че през време на трудово правоотношение
между страните, възникнало на основание на валиден писмен трудов договор,
ищецът по време на изпълнение на трудовите си задължения при ответника като „шофьор
на тежкотоварен автомобил 12 тона и повече” на 16.10.2015г. е претърпял трудова
злополука, при която е получил увреждания на здравето.
Съдът приема за установено по
делото, че при тази трудова злополука ищецът е претърпял контузия на гръден кош
вдясно, контузия на бедро вдясно, навяхване и разтягане на ставите на ниво
китка вдясно. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото
разпореждане на НОИ, както и от приети по делото болнични листове, амбулаторни
листове, заключения по съдебно-медицинските
експертизи, които в тази част са еднозначни и съдът кредитира като неопровергани
от останалите събрани по делото доказателства.
Спорен въпрос по делото е дали
при тази трудова злополука ищецът е претърпял черепномозъчна травма, форма на която
е мозъчното сътресение. Съдът приема за установено по делото, че при трудовата
злополука от 16.10.2015г. ищецът е
претъпял мозъчно сътресение. По делото е установено, че разпореждането на
НОИ от 22.02.2016г., потвърдено с
решение от 05.04.2016г. на директора на
НОИ, жалби срещу което са отхвърлени с влезли в сила съдебни решения на АССГ и
на ВАС, признава че инцидента от 16.10.2015г е трудова злополука. Влезлият в сила индивидуален административен акт, постановен в процедурата по чл.
57 и сл. от КСО установява елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ. Въпросът дали злополуката е трудова не може да бъде
пререшаван в производство по иск по чл. 200 от КТ. Този индивидуален административен акт е задължителен за съда, разглеждащ
иска по чл.200 от КТ относно
характера на злополуката – дали е трудова или не, от друга страна този акт е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в
частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт. В случая с влязлото в сила разпореждане на НОИ
е посочено, че ищецът е претърпял
трудова злополука на 16.10.2015г., при която наред с другите увреждания е
получил и мозъчно сътресение. Това разпореждане не е отменено в нито една
негова част, независимо че срещу него са били подадени жалби и пред горестоящия
административен орган и пред съда. Мотивите на
решението на АССГ не обвързват съда, разглеждащ иска по чл. 200 от КТ.
Събраните доказателства в развилото се
пред АССГ съдебно производство –
свидетелски показания и заключения по съдебни експертизи, не могат да се ценят от съда, разглеждащ иска
по чл. 200 от КТ, защото не са събрани от него в производството по ГПК. В
случая приетите по делото амбулаторен
лист от 27.10.2015г. и следващите такива от ноември 2015г., показанията на св.
Иванова, които съдът кредитира в тази им част, установяват, че 7 дни след
трудовата злополука ищецът е започнал да страда от силно главоболие,
световъртеж, гадене без повръщане и това е продължило следващите месеци.
Действително, свидетелят И.е близка на ищеца, но доколкото показанията й не са
опровергани от останалите доказателства по делото, същите са логични и
последователни, резултат от личните й впечатления, то няма основание същите да
не се кредитират. Вещите лица по трите медицински
експертизи са били категорични в изводите си, че тези симптоми са типични
за мозъчно сътресение, което е вид
вътречерепна травма. Съдът кредитира тези изводи на вещите лица като еднозначни
и неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Съдът приема, че
по-късната проява на тази симптоматика не изключва възможността те да се дължат на
мозъчно сътресение. За този извод съдът кредитира заключенията на съдебно-медицинските експертизи, изготвени
от вещите лица М. и Г. /СМЕ № 1/ и вещите лица Г. и П. /СМЕ № 3/. Вещите лица
по СМЕ № 1 са посочили, че не е невъзможно тези оплаквания да се появят 7 дни
след злополуката. Вещите лица по СМЕ № 3 са посочили, че е възможно тези симптоми да се появят
по-късно. Съдът кредитира тези изводи на
вещите лица като категорични и обосновани, съобразени с конкретиката по делото,
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Съдът не кредитира
изводите на вещите лица СТ. и П. /СМЕ №2/ в частта, сочеща че при ЧМТ симптоми
се проявяват веднага, като опровергани
от изводите на вещите лица по СМЕ № 1 и
№ 3, дадени в общия случай без оглед на конкретиката на делото. Съдът не кредитира извода на вещите лица СТ.
и П. в частта, сочеща че тези симптоми
може да се дължат и на хипоплазия на венозни синуси, установена с МРТ от
18.12.2015г. Този техен извод е вероятен, а не конкретен и категоричен, отделно
този извод обяснява симптомите, проявени в по-късен период – след МРТ от 08.12.2015г.,
поради което и съдът приема, че не следва да кредитира този извод. Съдът не
кредитира извода и на вещите лица Г. и П.,
посочили, че тези симптоми е възможно да се дължат на стресовата ситуация,
повишаване на кръвното налягане и на кръвната захар. Този извод на вещите
лица е вероятен, а не конкретен и
категоричен, отделно стресовата ситуация е с най-висок интензитет при самата
травма, а в случая симптомите при ищеца са се проявили 7 дни след злополуката,
поради което и съдът приема, че посоченото от тези вещи лица като възможна
причина за симптомите при ищеца не е установена по делото. Съдът не кредитира
изводите на вещите лица по СМЕ № 1 в частта сочеща друга възможна причина за
тези симптоми- претърпяна при трудовата злополука шийна травма с развитие на
синдром на вертебро-базирална недостатъчност на
база на съществуващи дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния
стълб. Доказателства за наличие на
такива дегенеративни промени при ищеца, както за претърпяна шийна травма от
ищеца при злополуката на 16.10.2015г по делото не са установени, При така
установеното съдът приема, че и тази
възможна причина за проявената при ищеца симптоматика не е установена по
делото. Така, при изключване на
останалите посочени от вещите лица възможни причини за проявената при ищеца
симптоматика, то съдът приема че единствена възможната такава остава мозъчното
сътресение. Съдът приема, че независимо, че по делото не е установено при трудовата
злополука ищецът да е понесъл пряк удар по главата, това не препятства извод,
че е получил мозъчно сътресение. Всички
вещи лица са били категорични в извода си, че мозъчно сътресение може да се
получи при падане от височина и без да има пряк удар по главата, но тогава падането следва да е свързано с удар на
седалището или на краката, като вещите лица по СМЕ № 1 са уточнили, че от
значение са положение на тялото преди падането, скоростта, теглото и може да се
получи мозъчно сътресение и при падане от 1,5м. височина. В случая по делото е
установено от приети технически характеристики, снимки на камион „Белаз”,
разпореждане на НОИ, показания на св. Стоев, които съдът кредитира като логични
и резултат от личните му впечатления, че
ищецът е паднал от стъпалата на тежкотоварен камион „Белаз” висок 5720см. при
изкачването на стълбите му, за да измие двигателя му, падането е настъпило в
момент в който ищецът е изкачил половината от стъпалата, като е паднал на
дясната страна на тялото си върху чакълена настилка и при падането е изхвърчала
каската му, получил е контузии по ръка, крак, гръден кош. При така установеното
съдът приема, че ищецът е паднал от височина от около 2,5м. в момент, в който е
бил в движение – изкачвал е стълби, при падането е получено разтърсване на
цялото тяло - контузии са по цялата дължина на тялото/, изхвърчала е и каската от главата му.
Свидетелят е бил категоричен че при падането ищецът е бил достигнал средата на
стълбите, което съобразено с установените от снимките на камиона и височината
му обосновава извод, че ищецът е паднал от височина около 2,5м. , тялото му при
падането е било в динамика – изкачване на стълби. При така установеното и като
съобрази изводите на вещите лица за възможност да се получи мозъчно сътресение
без да има пряк удар в главата, то съдът приема, че в случая независимо, че
пряк удар в главата да не е описан при прегледа на ищеца, това не е от естество
да изключи извода за претърпяно от ищеца
на 16.10.2015г. мозъчно сътресение.
Неоснователни са доводите на
ответника по исковете, че едва с въззивната жалба ищецът бил навел твърдения,
че н 19.10.2015г. се почувствал зле и се прибрал вкъщи, напускайки работното си
място. Такива твърдения са направени с исковата молба, доказателства в тяхна
подкрепа обаче не са ангажирани по делото и това твърдения на ищеца съдът приема
за недоказано. Този извод на съда обаче не се отразява на извода за претърпяно
мозъчно сътресение от ищеца при процесната трудова злополука по съображения,
изложени по-горе.
Неоснователни са твърденията на
ищеца, обосновани с отвод на вещо лице Кутин. Този отвод и причините за него не
могат да се ценят като становище на съдебен експерт по делото, защото такова не
е прието. Този извод на съда обаче не се отразява на извода за претърпяно
мозъчно сътресение от ищеца при процесната трудова злополука по съображения,
изложени по-горе.
При така установеното и като
съобрази заключенията на вещите лица, като съобрази и обстоятелството, че по делото не е
установено непосредствено след трудовата злополука ищецът да е претърпял други
увреждания на здравето, то съдът приема за установено по делото, че проявената
при ищеца симптоматика световъртеж, гадене без повръщане, силно главоболие се
дължи на претърпяно на 16.10.2015г. мозъчно сътресение - лекостепенна
черепномозъчна травма. Действително, такъв категоричен извод е отречен от вещите лица по СМЕ № 2 и СМЕ № 3, но в
тази част вещите лица са се обосновали с липсата на достатъчно коректно водена
документация и проведени изследвания от лекарите, преглеждали ищеца. Същевременно
вещите лица не са отрекли категорично възможността ищецът реално да е претърпял
мозъчно сътресение, отрекли са само възможността за категоричен извод при тези
медицински документи. Съдът приема, че в случая следва да се кредитира
заключението по СМЕ № 1, обосновали изводите си с всички приети по делото
доказателства, логични и обосновани, обсъдили цялостно установените по делото
събитията и проявени симптоми. Вещите лица по СМЕ № 1 са били категорични в
извода си, че проявената симптоматика при ищеца е в причинно-следствена връзка
с трудовата злополука от 16.10.2015г. Тази възможност не е категорично отречена от вещите лица по СМЕ
№ 3. По делото не е установена друга причина за проявената при ищеца
симптоматика, включително и посочените от вещите лица по СМЕ възможни други
причини и съдът изложи съображения за този си извод по-горе. Житейски
неоправдано и в противоречие с опитните правила и тези на логиката би било да
се отрече претърпяното от ищеца на 16.10.2015г. да е мозъчно сътресение, независимо, че друга причина за проявената при
него симтоматика не е установена по
делото. Не се твърди и не се установява по делото ищецът да е страдал от заболявания
или да е претърпял други травматични
увреждания, които да обяснят световъртежа, гаденето, силното главоболие.
При така установеното съдът
приема, че отговорността на ответника по чл. 200 от КТ може да се ангажира за
претърпените от ищеца травми, посочени в разпореждането на НОИ от 22.02.2016г. -
контузия на гръден кош вдясно, контузия на бедро вдясно, навяхване и разтягане
на ставите на ниво китка вдясно, вътречерепна травма неуточнена - мозъчно
сътресение.
По възражението за съпричиняване по чл. 201, ал.2 от КТ:
При така депозирания отговор и при така
направени възражения от ответника, вкл. и
възражение по чл. 201, ал.2 от КТ в
негова тежест е да установи по несъмнен начин наличие
на съпричиняване от страна на ищеца, тоест
да ангажира доказателства, че ищецът е проявил груба небрежност и е провел
поведение, което обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат,
като не проявил
грижа за безопасността си.
За да има основание за прилагане на
института на чл. 201,
ал.2 от КТ поведението на
пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на злополуката, на вредите, съответно за увеличаване на
размера на вредите,
като поведението на
пострадалия следва да е противоправно и проведено при условията на груба небрежност. Грубата
небрежност на работника е неговото субективно отношение към предприетите от
него действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, тоест
работникът да е знаел, че с тези действия би допринесъл за вредоносния
резултат, но да се е надявал, че ще ги предотврати – модел на поведение в
гражданското право, свързан с неполагане на дължимата грижа. Само при наличие
на такова субективно отношение на работника, установяващо се от обективните му
прояви – неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка, би довело до прилагане на разпоредбата на чл. 200, ал.2 от КТ при
установено нарушение на някое от правилата за безопасност на труда.
В конкретния случай по делото не
се спори, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, гласни
доказателства, които съдът кредитира като неопровергани от останалите
доказателства по делото, че трудовата
злополука е настъпила при изкачване от
ищеца на стъпалата на тежкотоварния автомобил за да достигне двигателя му,
който да измие с пароструйка, за да го подготви за ремонт, при това изкачване
ищецът е бил с каска на главата и се
държал с двете ръце за перилата на стълбата, държал пистолета на
пароструйката и на средата на
изкачването се изпуснал и паднал. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на св. С., които съдът кредитира
като логични, последователни, резултат от личните впечатления на свидетеля,
подкрепени от събраните по делото писмени доказателства. Съдът приема, че по
делото доказателства, които да установяват, че при изкачването на стъпалата ищецът не
е проявил грижата и на най-небрежния човек и това да е довело до падането не са
ангажирани, а в доказателствена тежест на ответника по исковете е било да го
направи по делото. Действително, по делото е установено, че ищецът е имал 4
годишен стаж при ответника на длъжността, но само по себе си това обстоятелство
и настъпилото падане не са от естество да обосноват извод за груба небрежност
от ищеца, тоест неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна обстановка. Доколкото по делото доказателства за конкретно поведение на ищеца, което да позволи извод, че
ищецът не е положил елементарна грижа за
безопасността си при придвижването си не са ангажирани, то правилно районният
съд е приел, че поведението на ищеца не е било проява на груба небрежност.
По размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за приложими в
случая за размера на обезщетението, на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени
вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания,
накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото,
но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС;
Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г.
на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема за установено по
делото, че в резултат на трудовата злополука от 16.10.2015г. ищецът на възраст от 44г. е
претърпял контузия на гръден кош вдясно, контузия на бедро вдясно, навяхване и
разтягане на ставите на ниво китка вдясно, вътречерепна травма неуточнена -
мозъчно сътресение , възстановителния период за мозъчното сътресение е
продължил около месец, през който ищецът имал силно главоболие
и световъртеж, гадене, а за останалите травми възстановителен период е
продължил до 05.01.2016г., интензивни
болки от контузиите по китка, бедро и гръден кош /наричани по-долу за краткост контузиите/ са изпитвани през първите
15 дни, след това те са имали затихващ характер. Действително, вещите лица по
медицинските експертизи са посочили, че възстановителния период от контузиите
обичайно е около 30 дни. В случая обаче от приетите по делото болнични листове,
които не са оспорени от ответника по исковете, се установява, че
възстановителния период от получени от ищеца контузии е продължил до 05.01.2016г.
и този момент съдът приема за установен по делото като край на възстановителния
период за тях. Възстановителния период от претърпяното от ищеца мозъчното сътресение съдът приема, че при
ищеца е продължил около 1 месец. Приетите по делото болнични листове с диагноза
„мозъчно сътресение”, издадени през 2016г. не обвързват съда с
материално-доказателствена сила за причинно-следствената връзка между това
увреждане и трудовата злополука. Такава причинно-следствена връзка не се сочи
от приетите по делото решения на ТЕЛК, а и не се установява по делото. Вещите
лица по СМЕ № 2 са посочили, че обичайно от мозъчно сътресение пациенти се
възстановяват за около 3-5 седмици. Вещите лица по СМЕ № 3 са посочили, че обичайно от мозъчно сътресение
пациенти се възстановяват за около 3 седмици. Всички вещи лица по приети по
делото експертизи са посочили, че установения при ищеца оток с изследването КТ на главен мозък от
26.11.2015г., а в последствие с МРТ изследването – тромбоза, нямат връзка с
трудовата злополука от 16.12.2015г. Съдът кредитира изводите на вещите лица в
тази част като еднозначни и неопровергани от останалите събрани по делото
доказателства. При така установеното съдът приема, че проявената при ищеца
симтоматика главоболие, световъртеж, гадене
само за период около 1 месец слез
16.10.2015г се дължи на мозъчното сътресение от трудовата злополука. За периода
след това тази симптоматика се дължи на установените с изследването КТ на главния мозък от 26.11.2015г. и МРТ от 18.12.2015г. увреждания – оток и тромбоза,
които няма връзка с трудовата злополука. Последните са от естество да
предизвикат същата симптоматика и за този извод съдът кредитира изводите на
вещите лица по СМЕ № 1 и СМЕ № 2, посочили същите като възможен техен източник за
период месец след трудовата злополука.
При така установеното съдът приема, че справедливото
обезщетение на вредите е общо 9 000лв.
За да определи този размер на обезщетението съдът съобрази възрастта, на която ищецът е претърпял
травмите, броя на претърпените увреждания и местоположението им – едновременно
са контузени китка на ръка, бедро, гръден кош и е претърпяно мозъчно
сътресение, съдът съобрази продължителния период на нетрудоспособност, сравнително краткия период на интензивните болки,
социално-икономическите условия през 2015г., както и типичните за такъв
характер увреждания и механизъм на
настъпването им стрес, притеснение за
възстановяването, нарушения ритъм на живот
и ежедневие в битов план. Обезщетението съдът определя глобално за
всички увреждания, а не за всяко увреждане поотделно, защото от значение е брой
и местоположение на уврежданията и техния характер, комплексното им отражение
върху състоянието на ищеца. При определяне на размера съдът съобрази, че
мозъчното сътресение е лекостепенна
вътречерепна травма, която при ищеца е протекла без загуба на съзнание, без
огнищна неврологична симптоматика.
При така възприето съдът приема,
че решението на СРС в частта, в която иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 2500лв. и за лихва върху нея от трудовата злополука , следва да се
отмени и исковете за тези суми следва да се уважат.
По иска за обезщетение за претърпени
имуществени вреди:
Доколкото съдът прие, че ищецът е
бил временно нетрудоспособен поради увреждания, получени при трудовата
злополука за период до 05.01.2016г., то той има право на обезщетение за
претърпени пропуснати в ползи представляващи разлика между възнаграждението
което би получил по договора с ответника и изплатеното обезщетение от
общественото осигуряване за периода до 05.01.2016г. Районният съд е уважил иска
за този период, с въззивните жалби не са въведени оплаквания срещу изводите на
районния съд за размер на припадащото се
обезщетение, поради което и като съобрази че районният съд не е допуснал
нарушение на императивна норма при обосноваване на този си извод и при
съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК, то съдът приема иск че е
основателен до размера от 1259,33лв.
, и решението на СРС по този иск и за лихвата върху нея следва да се потвърди.
Съдът приема че иск за заплащане на сумата от 30,83лв. за закупуване на медикаменти
на 04.11.2015г. следва да се уважи. Тези разходи се установи по делото че са
направени за установяване, съответно за лечение на проявената симптоматика на
претърпяното от ищеца мозъчно сътресение в периода, който съдът прие, че това
увреждане не е било отшумяло съображения, за което съдът изложи по-горе. Вещите
лица са били категорични в извода си, че закупените от ищеца лекарства са били
необходими за това лечение. Съдът изцяло кредитира изводите на вещите лица като
еднозначни и подкрепени от приетите по делото амбулаторни листове, сочещи, че
такова лечение е било предписано на ищеца от лекуващите го лекари. При така
възприето съдът приема, че тези разходи са в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяната от ищеца трудова злополука, поради което и иск за тези суми следва
да бъде уважен. Следва да се присъди лихва върху тези суми от момента, в който
те са направени до изплащането на сумата.
Останалите разходи, направени от
ищеца за лечение на главоболие, световъртеж, гадене са направени след
отшумяване на мозъчното сътресение причинено на 16.10.2015г., за който извод
съдът изложи подробни съображения по-горе, поради което и не следва да се
поставят в тежест на ответника по исковете по иск по чл. 200 от КТ.
Следва да се посочи, че сумата от
40лв. за изследване ЕЕГ от
03.11.2015г. е установено по делото,
че е направена през периода на лечение
на „мозъчното сътресение“, но за същата с въззивната жалба не е въведено искане
за присъждането й. Ищецът изрично е посочил, че претенциите му за претърпени
имуществени вреди са за закупени медикаменти
и за ЯМР изследване, не е поискал
присъждане на сумата от 40лв. за ЕЕГ-изследване, поради което и с оглед на
диспозитивното начало тази сума не следва да се присъжда на ищеца.
Обстоятелството, че работодателят
е сключил договор за застраховка „трудова злополука” не е от естество да
промени изводите на съда, защото релевантно по делото е само платеното
обезщетение по такъв договор за застраховка, твърдение и доказателства за което
по делото не са ангажирани.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото разноските в производството
следва да се възложат в тежест на страните съобразно уважената част от исковете,
като решението на СРС в частта, с която е осъдил ищеца да заплати на ответника
съдебни разноски от 23лв. следва да
се отмени. Ответникът по исковете следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от още 101,23лв. за
държавна такса и сумата от още 303,60лв.
разноски за вещи лица.
Ответникът по исковете следва да
бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски за производство пред СРС в
размер на още 165,65лв.
За производство пред СГС
ответникът по исковете следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата
от 50,62лв. разноски за държавна
такса по уважената част от жалбата на ищеца.
За производство пред СГС ищецът
не е направил разноски по делото и такива не му се следват.
За производство пред СГС ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника по исковете съдебни
разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 53,13лв., определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
ІІ-55-72274/14.04.2020г. по гр.д. № 64023 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 55-ти състав в частта, с която са отхвърлени
исковете на М.Ц.К., ЕГН ********** с адрес: *** срещу „Г.”АД, ЕИК*********със седалище и адрес
на управление:*** за заплащане на суми, както следва на основание на чл. 200 от КТ сумата от 2500лв., ведно със законната лихва от
16.10.2015г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди , настъпили в
резултат на трудова злополука от 16.10.2015г.; сумата от 30,83лв., ведно със
законната лихва от 04.11.2015г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука от 04.11.2015г.., представляващи разходи за
закупуване на медикаменти от 30,83лв. по фактура № **********/04.11.2015г. ,
както и в частта, с която М.Ц.К.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на „Г.”АД, ЕИК*********на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски
от 23лв. и вместо това
постановява:
ОСЪЖДА „Г.”АД, ЕИК*********със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на М.Ц.К.,
ЕГН ********** с адрес: *** сумите в
размери и на основание, както следва: на основание на чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 2500лв. /две хиляди и петстотин лева/,
ведно със законната лихва от 16.10.2015г.
до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди , настъпили в резултат на трудова злополука от
16.10.2015г.; сумата от общо 30,83лв. /тридесет лева и 0,83лв/, ведно със законната лихва от 04.11.2015г.
до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука от 16.10.2015г.,
представляващи разходи за закупуване на медикаменти в размер от 30,83лв. по
фактура № **********/04.11.2015г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 165,65лв.
/сто шестдесет и пет лева и 0,65лв/, представляващи съдебни разноски, направени
в производството пред СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
ІІ-55-72274/14.04.2020г. по гр.д. № 64023 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 55-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.Ц.К., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на Г.”АД, ЕИК*********със
седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с
ал.8 от ГПК сумата от 53,13лв. /петдесет и три лева и 0,13лв/, представляващи съдебни
разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА
„Г.”АД, ЕИК*********със седалище и адрес
на управление:*** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 от ГПК сумата
от 50,62 лв. (петдесет лева и 0,62 лева),
представляващи разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „Г.”АД, ЕИК*********със седалище и адрес
на управление:*** да заплати по сметка на Софийски
районен съд на основание на чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 от ГПК сумата
от 404,83лв /четиристотин и четири
лева и 0,83лв/, представляващи разноски за държавна такса и за възнаграждения на
вещи лица.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на
чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.