Решение по дело №4898/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2776
Дата: 3 юли 2019 г.
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20195330104898
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 2776                          03.07.2019 година                    град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4898 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът Л.А.С., ЕГН ********** *** е предявил против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск за признаване на установено, че ищецът не дължи сумата в размер на 1750,92 лева за допълнително начислена ел.енергия за периода от 16,12,2016 г. до 16,03,2017 г., за която сума е издадена фактура № **********/22,02,2019 г.  

В исковата молба са изложени твърдения, че в края на месец февруари  ищецът получил писмо за коригирана сметка за периода от 16,12,2016 г. до 16,03,2016 г. за обект находящ се в с. Б. ***.  Твърди се, че ответникът претендира процесната сума без правно основание, без наличието на реална доставка на електроенергия.  Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Излага твърдения, че при извършена проверка на 16,03,2017 г. от служители на ЕР Юг ЕАД, в присъствието на клиента, поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху СТИ, процесният електромер е бил демонтиран и изпратен на БИМ за метрологична експертиза. Резултатите от експертизата били обективирани в констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване от 17,09,2018 г., според която на електромера е осъществен достъп до вътрешността му – кварцовият резонатор, работещ във веригата на входните АЦП е със отстранена капачка и не работи. Поради това ответното дружество е начислило допълнителна ел. енергия на ищеца на основание чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б”, във вр. с чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Периодът от време, за който е извършена корекцията не е по-дълъг от 90 дни и не превишава посочения в чл.48, ал. 1 ПИКЕЕ.  Посочва се, че в чл. 28 от Общите условия е предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. Твърди се, че в случая е налице хипотеза на безвиновна отговорност, като е ирелевантно обстоятелството, кой е извършител на манипулацията.  С оглед изложените в отговора на исковата молба съображения се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр. състав, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Страните по делото не спорят, че ищецът е клиент на електрическа енергия и абонат на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.

От приетия по делото констативен протокол    **** се установява, че на 16.03.2017 г. двама служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, в присъствието на ищеца, са извършили техническа проверка на електромер с фабр. №****. Електромерът е бил демонтиран и предаден за метрологична проверка, която е обективирана в констативен  протокол № ***/17,09,2018 г. Според посочения протокол е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Кварцовият резонатор, работещ във веригите на входните АЦП е със отстранени капачки и не работи.  Затова се наложило извършване от страна на ответника на корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период от 16,12,2016 г. до 16,03,2016 г. на обща стойност 1750,92 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В производството по предявения отрицателен установителен иск ответникът следва да докаже пълно и главно основанието на вземането си, като установи същото и по размер, а ищецът следва да докаже възраженията си срещу неговото съществуване. В случая ответникът основава вземането си на възникнало в негова полза потестативно право на едностранно извършване на корекция в сметките за потребена ел.енергия от ищеца, затова следва да установи пълно и главно предпоставките за неговото упражняване.

Извършената едностранна корекция от страна на ответника се основава на разпоредбите на чл.98 а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 48 и чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г.

Съгласно измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с разпоредбите на  чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ законът възлага на ДКЕВР правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от текста, те трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.

 

 

 

 

При така очертаната уредба следва да се приеме, че е налице процедура, чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки за минал период. В този смисъл е задължението на продавача да предвиди в ОУ на договора ред за уведомяване на клиента при извършване на такава корекция, както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по  чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо наличието и на двете предвидени в закона предпоставки - изменение на съдържанието на ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по  чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Относно необходимостта от едновременната наличност на посочените две предпоставки е налице произнасяне  на ВКС - решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.

С решение № 2315 от 21,02,2018 г., постановено по адм. дело 3879/2017 г. по описа на ВАС, влязло в законна сила на 08,11,2018 г., Върховният административен съд е отменил  разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ. Съдебно решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт, какъвто представлява безспорно ПИКЕЕ, действа ex nunc, занапред – арг.                                чл.195, ал.1 АПК. Ето защо тази отмяна няма да засегне разглеждания казус, тъй като правоотношенията между страните са възникнали преди постановяването на решение № 13691 от 08,11,2018 г., постановено по адм. дело 4785/2018 г. по описа на ВАС, с което съдът е оставил в сила решение № 2315 от 21,02,2018 г., постановено по адм. дело 3879/2017 г. по описа на ВАС.

Ако второто условие е реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г., то не се установява да е реализирано първото условие. В Общите условия на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с Р № ОУ-13 на ДКЕВР от 10.05.2008 г. и Общите условия на договора за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-14 от 10.05.2008 г. няма включена клауза, с която да се урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметка. След като ответникът не е доказал да е променил Общите си условия съобразно изискването на чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ, следва да се приеме, че не е налице изпълнение на това законово задължение, предвидената в закона процедура не е завършена, а правото на ответника да коригира сметките на клиентите си не се е породило.

Ето защо съдът намира, че ответникът не е доказал пълно и главно основанието на отричаното от ищеца вземане, поради което искът е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не му дължи сумата от 1750,92 лева  за периода от 16,12,2016 г. до 16,03,2017 г.

 

По отношение на разноските:

Предвид изхода на делото- уважаване на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в  настоящото производство държавна такса в размер на 74,24 лева и 700 лева – адвокатско възнаграждение.  Досежно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страната, съдът го намира за основателно. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения минимум. В конкретния случай действително делото не се отличава с фактическа или правна сложност, в хода на процеса не са настъпили някакви съществени усложнения и същият е приключил в рамките на едно съдебно заседание, в който смисъл са налице предпоставките за намаляване на възнаграждението. С оглед цената на иска (1750,92 лева), според нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да възлиза на сумата от 352,56 лева, до който съдът намира, че е справедливо да го намали.

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, че Л.А.С., ЕГН ********** *** не дължи сумата в размер на 1750,92 лева, представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода от 16,12,2016 г. до 16,03,2017 г., за което вземане е издадена фактура № **********/22,02,2019 г.  

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37,  да заплати на Л.А.С., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски, в размер на 426,80 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов

 

Вярно с оригинала!

РЦ