РЕШЕНИЕ № 298

 

гр. Бургас, 22.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 8209/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на А.П.А., от гр. Бургас, с която претендира осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР на РБ, със седалище гр. София, да му заплати сума в размер от 1440 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1680 часа положен нощен труд, преизчислен на 240 часа извънреден труд за периода 01.10.2016-30.09.2019 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 01.10.2019 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

В проведеното по делото на 20.01.2020 год. открито съдебно заседание ищецът е изменил предявения главен иск, като е увеличил размера му от 1440 лева до 1613,33 лева.

Правните основания на исковете са чл. 128, чл. 124 и чл. 357, ал. 1, КТ във вр. с чл. 178 и чл. 187, ЗМВР, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

По делото не се спори, че през процесния период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът А.А. е заемал длъжността „...“ в ЛКЦ-Созопол към ГПУ-Бургас при РДГП-Бургас, която е на структурно подчинение на ответната главна дирекция, и през процесния период ищецът е работил на 12-часови смени, включително и през нощта – за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., при сумирано изчисляване на работното време.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за основателен. Съгласно чл. 176 и 179, ал. 1, ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива, и се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта – от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение; в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Според чл. 178, ал. 1, т. 3, ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 187, ал. 1, ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно/40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 %-тно увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.

Съгласно чл. 187, ал. 9, ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 год. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта, между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 год., а впоследствие и в периода 11.07.2016-02.08.2016 год. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 год. (отм.) и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год. представлява празнота в специалната правна уредба, засягаща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата НСОРЗ. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че случаят засяга полагане на труд по служебно правоотношение, а третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време би довело до недопустимо поставяне в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица.

В чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). От приетото по делото експертно заключение се установява, че през процесния период ищецът е положил общо 1608 часа нощен труд, които, преизчислени с коефициента 1,143, се равняват на 1837.94 часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 229.94 часа, за които на ищеца се дължи допълнително парично възнаграждение от 1613,33 лева.

Ответникът не е провел насрещно доказване, за установяване извършено частично или пълно плащане на тази сума, поради което съдът намира, че главният иск следва да бъде уважен изцяло, ведно с присъждане на обезщетението по чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Основателността на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените деловодни разноски от 420 лева – адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК).

В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, чл. 72, ал. 1, ГПК и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответника да плати на БсРС държавна такса върху уважения главен иск, в размер от 64,53 лева, както и разноски за вещо лице – 190 лева.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР на РБ, със седалище гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на А.П.А., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 1613,33 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 229.94 часа извънреден труд, положен през периода 01.10.2016-30.09.2019 год. на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът А.А. е заемал длъжността „...“ в ЛКЦ-Созопол към ГПУ-Бургас към РДГП-Бургас при ответната главна дирекция, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1613,33 лева, начиная от подаване на исковата молба – 01.10.2019 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР на РБ, със седалище гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на А.П.А., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 420 лева.

 

 ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР на РБ, със седалище гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 64,53 лева.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР на РБ, със седалище гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Бургаския районен съд разноски по делото в размер от 190 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок, считано от 22.01.2020 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.

   

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ