Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 14.05.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,      І-6 състав

в публичното заседание на седемнадесети април

две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 1543 по описа

за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:        

 

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.П.З. и С.М.З. срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./във връЗ.а с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че са родители на П.С.З., който загинал в ПТП на пътя между Пещера и Пловдив на 22.11.2014 г. по вина на А.С.Г. водач на л.а.м. „Роувър“ с рег. № *****. Поддържа се, че синът на ищците бил само на 28 години, несемеен, живеели заедно в едно домакИ.тво, той се грижел за родителите и те за него, разчитали на помощта му за предстоящите старини. Обичали се беЗ.райно, никога не са имали проблеми помежду си. Твърди се, че с ненавременната и нелепа смърт синът им ги оставил безутешни. Претърпели, търпят и ще търпят вечно безмерни душевни страдания. Животът им бил съсипан и направо свършил. Твърди се, че на 21.11.2014 г. около 23 часа лек автомобил „Роувър 214“ с рег. № *****, управляван от А.С.Г. ***, като на излизане от с. Йоаким Груево, поради висока скорост и употреба на алкохол Г. не може да овладее автомобила, същият лъкатуши по пътя, блъска се в крайпътно дърво и се обръща на таван. В автомобила на предна дясна седалка пътувал сина на ищците, който преди удара в дървото изпаднал от автомобила, получил тежка шийна травма, от която починал на място. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22114002313131, валидна от 12.09.2014 г. до 12.09.2015 г., прекратена на 28.12.2014 г. Поддържа се, че ищците сезирали ответника с молба да им заплати доброволно и извънсъдебно претендираните обезщетения, но считат, че предложеното такова е крайно несправедливо по размер и обидно ниско. Ищците оценяват вредите си на по 150 000 лв., но при спазване на съдебната практика намаляват претенциите си с 1/3.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 100 000 лв. за всеки ищец, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на техния син П.С.З., настъпила в пряка причинно-следствена връзка от ПТП на 21.11.2014 г. на излизане от с.Йоаким Груево, виновно причинено от водача на л.а.м. „Роувър 214“ с рег. № *****, по отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица № 22114002313131, валидна от 12.09.2014 г. до 12.09.2015 г., прекратена на 28.12.2014 г.,  ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането-21.11.2014 г. до окончателното издължаване.  Претендират се разноските по делото.         

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Тодорова, надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.

Потвърждава валидността на полица № 22114002313131. Оспорва размера на предявената претенция. Прави възражение за съпричиняване от страна на починалия, който не е използвал обезопасителен колан и е допуснал да се вози при алкохолно повлиян и неправоспособен водач, с което сам е поставил живота и здравето си в риск.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците не депозират допълнителна искова молба.

В съдебно заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител и по съображения подробно изложени в писмени бележки депозирани по делото. Претендират разноски, за което представят списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове. Претендира разноски по списък.

Третото лице помагач в съдебно заседание заявява, че нищо не помни от случилото, намира се в затвора и сам се грижи за себе си.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязла в сила на 26.09.2016 г. Присъда № 85 от 26.10.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 1447/2015 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение, А.С.Г. е признат за виновен в това, че на 21 срещу 22.11.2014 г. на път ІІІ-375 км 206+100 от гр. Пещера за гр. Пловдив, край с. Кадиево, обл. Пловдивска, при управление на л.а.м. «Ровър 214 СИ» с рег. № С 1650 ХВ е нарушил правилото за движение по пътищата по чл.20, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П.С.З., като деянието е извършено в пияно състояние и е управлявал без да има необходимата правоспособност.

Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, с оглед на което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача А.С.Г. и настъпилата в причинно-следствена връзка от това поведение смърт на П.С.З., както и фактът, че А.С.Г. е управлявал автомобила в пияно състояние и без да има необходимата правоспособност, са установени в настоящия процес с влязлата в сила на 26.09.2016 г. Присъда № 85 от 26.10.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 1447/2015 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение.

От приетото по делото удостоверение за наследници изх. № АО-05-1015 от 04.12.2014 г. на Община Кричим, се установява, че ищците са родители на починалия П.С.З. и негови едИ.твени наследници по закон.

Между страните не е било спорно, че по отношение на увреждащия л.а.м. „Роувър 214“ с рег. № ***** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица № 22114002313131, валидна от 12.09.2014 г. до 12.09.2015 г., прекратена на 28.12.2014 г. 

От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че причината за ПТП е високата скорост на движение на автомобила, рязката употреба на спирачки и органите за управление на автомобила, при излизане от десния банкет с ляв завой със скорост по-висока от критичната при навиване на волана наляво, при което водачът е загубил контрола върху управлението на автомобила и излиза извън пътното платно в ляво и се удря в дърво със скорост 80 км/ч. Установява се, че при първичния инициален удар в дървото ударът е челен и предпазният колан е ефективен, включително и ще предпази пострадалия от изпадането му от автомобила.

От приетата по делото СМЕ се установява, че при процесното ПТП освен челен удар има и преобръщане на лекия автомобил по таван, при което пострадалият е изпаднал от същия и най-вероятно е бил без поставен предпазен колан, при което обстоятелство е получил удар и в земната повърхност, допълнително утежняващо травматичните увреждания получени при челен удар на лекия автомобил.

Пред настоящата И.танция е разпитан свидетеля Д.Б.П., който установява, че познава П.и неговото семейство от детска възраст. Пострадалият бил в добри отношения с родителите си. Заедно живеели, заедно се хранели. П.помагал на родителите си и финансово. Ищците тежко преживяват загубата на сина си и все още не са я преживели. Станали по-затворени, по-свити.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са, последователни и непротиворечиви.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Предявени са активно, субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорноста на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

По делото е безспорно, че по отношение на увреждащото МПС е налице валидна застраховка «Гражданска отговорност» при ответника.

Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, с оглед на което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача А.С.Г. и настъпилата в причинно-следствена връзка от това поведение смърт на П.С.З., както и фактът, че А.С.Г. е управлявал автомобила в пияно състояние и без да има необходимата правоспособност, са установени в настоящия процес с влязлата в сила на 26.09.2016 г. Присъда № 85 от 26.10.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 1447/2015 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение.

С оглед ангажираните доказателства по делото и заключението на приетите по делото СМЕ, настоящият съдебен състав намира, че е налице пряка причинна връзка между настъпилото произшествие и  смъртта на П.С.З..

Предвид горното предявените искове за неимуществени вреди се явяват основателни.

По възражението заявено от ответника за принос от страна на пострадалия.

Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал.

С оглед на горното и ангажираните по делото доказателства ответникът доказа възражението за принос от страна на пострадалия, който е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Това обстоятелство се установява със заключенията на приетите по делото СМЕ и САТЕ. Установява се, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан, тъй като е изпаднал от автомобила, което не би се случило при правилно поставен колан, при което обстоятелство е получил удар и в земната повърхност, допълнително утежняващо травматичните увреждания получени при челен удар на лекия автомобил.

С тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г. на ВКС, ОСТК се прие, че пътуването в моторно превозно средство с водач,

употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа, е рисково поведение, което поведение  съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно – транспортно произшествие.

В случая е налице признание в исковата молба за принос от страна на пострадалия при спазване на съдебната практика т.7 на горецитираното тълкувателно решение, поради което съдът приема наличие на знание у пострадалия, че е пътувал в автомобил с неправоспособен водач, употребил алкохол.

При съпоставяне поведението на водача и на пострадалия, съдът определя приносът на последния в размер на 35%, поради което и определеното застрахователно обезщетение ще следва да бъде намалено с определения процент.

По отношение на размера на предявените искове за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на произшествието и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, като към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие тези размери са съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на сина на ищците/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в съдебната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците след смъртта на сина им, с който споделяли едно домакинство, болки и страдания, отчита степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността между родители и син, добрите отношения между тримата. Ищците са загубили сина си в момент, когато е бил само на 28 години. Болките и страдания, които ищците ще продължат да изпитват от загубата на сина си, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. Съдът намира, че при определяне размера на обезщетението следва да се съобрази и обстоятелството, че синът на ищците е починал на 28 години, бил е здраво и младо момче, в началото на жизнения си път.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на по 150 000 лв. за всеки един от двамата ищци. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Този размер следва да бъде намален със сумите от по 52 500 лв., съобразно приетия процент на принос.

Ето защо предявените искове ще следва да бъдат уважени за сумите от по 97 500 лв. за всеки ищец и отхвърлени за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от по 100 000 лв.

Относно началната дата на дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ/отм./ .

Предвид горното съдът присъжда лихва върху главниците за неимуществени вреди, считано от деня на увреждането, така както е претендирано от 22.11.2014 г.

По разноските в настоящия процес:

Съобразно изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни.

Ищците са освободени от внасяне на такса и разноски в настоящото производство и съответно не са правили разноски, поради което такива не им се присъждат.

Видно от представения договор за правна помощ от 19.02.2018 г. /л.54 от делото/, ищците са заплатили в брой на адвокат П. адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. В този случай и съобразно задължителната съдебна практика, договорът за правна помощ има характер на разписка в тази част, поради което и възражението на ответника се явява неоснователно.

От тази сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 2 925 лв., която е съответна на уважената част от исковете /195 000 лв./

По разноските на ответника.

Ответникът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ и 400 лв.-депозит за вещи лица.

От общата сума от 850 лв. и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сума в размер на 21,25 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от исковете /5000 лв./, или по компенсация на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски в размер на 2 903,75 лв.

Ответникът на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 7800 лв., представляваща държавна такса изчислена върху уважения размер на исковете.

Водим от горното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на Д.П.З., ЕГН ********** и на С.М.З., ЕГН **********, и двамата с адрес *** с адрес за призоваване: гр. София, бул. „********, ателие 4, адвокат Б. П.П. сумата от по 97 500 лв. /деветдесет и седем хиляди и петстотин лв./ за всеки един от двамата ищци, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на техния син П.С.З., настъпила в пряка причинно-следствена връзка от ПТП на 21.11.2014 г. на излизане от с.Йоаким Груево, виновно причинено от водача на л.а.м. „Роувър 214“ с рег. № *****, по отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица № 22114002313131, валидна от 12.09.2014 г. до 12.09.2015 г., прекратена на 28.12.2014 г.,  ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането-21.11.2014 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет принос в размер на 35% предявените искове за разликата над сумите от по 97 500 лв. до пълния претендиран размер от по 100 000 лв., да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК и сума в размер на 2 903,75 лв. /две хиляди деветстотин и три и 0,75 лв./ разноски направени от ищците пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 7800 лв. /седем хиляди и осемстотин лв./ изчислена върху уважения размер на исковете.

Решението е постановено при участието на А.С.Г.,*** в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: