Р Е Ш Е Н И Е
№ 260072 09.11.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: М.Б.Г.
секретар: А.Г.
като разгледа докладваното от съдия Б.Г. гражданско дело № 255/2020г. по описа на съда и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата
молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
офис сграда Л., ет.*, о. *, подадена чрез процесуалния им представител – юрк.К.М. против И.Й.Н. с ЕГН **********, с адрес:
***, с правно основание
чл.422 от ГПК. Моли се съда да постанови решение, с
което приеме за установено по отношение
на ответника Н., че същият им
дължи сумата в размер на 3145,19 лева /три
хиляди сто четиридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ - главница по договор за
паричен заем № 99629 от 08.12.2016г. за периода от 09.04.2017г. до 11.09.2017г., сумата в размер на 377,74 лева /триста
седемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от
09.04.2017г. до 11.09.2017г. /падежа
на последната погасителна вноска/, сумата в размер на 2535,70 лева /две хиляди
петстотин тридесет и пет лева и седемдесет
стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 09.05.2017г. до 11.09.2017г., сумата в размер на 984,65 лева /деветстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава, считано от 09.04.2017г. до датата на подаване
на заявлението в районен съд, ведно със
законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Молят да им бъдат присъдени
разноските по заповедното производство общо в размер на
190,87 лева
/сто и деветдесет лева и осемдесет и седем стотинки/, както и направените разноски в настоящото производство общо в размер на 490,87 лева /четиристотин
и деветдесет лева и осемдесет и седем стотинки/. Представят писмени доказателства. При оспорване размера
на дължимите от ответника суми,
правят искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
Правят искане за прилагане на
ЧГД № 1216/2019г. на РС-Несебър
по настоящото дело. В случай на неявяване на
ответника или негов представител в първото по делото
съдебно заседание, правят искане за
постановяване на неприсъствено решение. В случай, че ответникът
представи списък на разноски по
чл.80 от ГПК правят евентуално възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.
В съдебно заседание за ищцовото дружество представител не се явява. Депозират
молба, с която молят делото да се разгледа в тяхно отсъствие. Заявяват, че
поддържат исковата молба и молят да бъдат приети представените с нея писмени
доказателства. Не сочат нови доказателства. Молят съда да постанови
неприсъствено решение на основание
чл.238, ал.1 от ГПК вр. чл.239 от ГПК, с което да се
уважат предявените от тях искове, като им бъдат присъдени направените по делото
разноски. Представят списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът Н. не е изразил становище по предявените срещу него
искове, като не е депозирал отговор в
срока по чл.131, ал.1 от ГПК, а също така не се е явил и не е изпратил
представител в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие. С оглед на това, в първото по делото заседание,
ищецът направи искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 от ГПК, с което да се уважат предявените от тях искове, като им бъдат присъдени
направените разноски по настоящото и по заповедното производство.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от
лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
Несебърският районен съд,
като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че
на 08.12.2016г. „С.к.” ООД
с ЕИК *********, като Заемодател
и ответника Н., като Заемател сключили Договор за паричен
заем № 99629 /наричан за краткост „договора”/.
Съгласно сключения договор, Заемодателят се задължил да
предостави на Заемателя под формата
на заем парична
сума в размер на 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева, представляваща главница и чиста стойност на заема,
отбелязана в договора в поле „размер на
отпуснатия заем”. С полагането на подписа
си на договора,
Заемателят удостоверил, че е получил заемната
сума в брой от представител на Заемодателя и е поел задължение да върне сумата
на вноски, посочени по брой
и размер в договора. Погасителните вноски включвали главница, ведно с надбавка, покриваща разходите на заемодателя по подготовката и обслужване на заема
и определена добавка, съставляваща печалба на заемодателя. Страните са постигнали
съгласие договорната лихва по заема
да бъде в размер на 784,38 лева. Така, страните
са договорили обща стойност на
плащанията по заема да бъде
в размер на 5284,38 лева, платима на
девет броя равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер
на 587,15 лева, при първа погасителна
вноска на 09.01.2017г. и последна погасителна вноска с падеж на плащанията – 11.09.2017г. Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита бил
на 11.09.2017г. /датата на последната погасителна
вноска/. Поради неизпълнение на Заемодателя да предостави в 3-дневен срок от сключването на договора обезпечение,
на същият е начислена неустойка в размер на 4630 лева, която е разсрочена
на девет равни вноски всяка
в размер на 514,45 лева. Така, погасителната
вноска, която следвало да заплаща
Заемодателят била в размер на 1101,60 лева. На ответникът
било начислено и обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки ден просрочие, считано от датата
на настъпване на забавата в размер
на 1534,65 лева за периода от
09.04.2017г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Сочи се, че
сумата по договора за заем,
погасена от ответника Н. възлиза в размер на 4405,77 лева, с която са
погасени: главница –
1354,81 лева, договорна лихва - 406,64 лева, неустойка за неизпълнение
– 2094,32 лева и лихва за забава – 550 лева.
На 11.06.2019г., между „С.к.” ООД и „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК **** било подписано
Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба
на вземания от 11.06.2019г., по силата на което
вземанията на „С.к.” ООД от ответника
Н. били изцяло прехвърлени с всички привилегии, обезпечения и принадлежности на ищцовото дружество. Сочи се, че
ответникът бил уведомен за извършената
цесия от „А.з.с.н.в.” ЕАД с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
Гореизложеното е мотивирало
„А.з.с.н.в.” ЕАД да подаде заявление срещу ответника Н. за издаване на
Заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК, въз основа на
което било образувано ЧГД № 1216/2019г. по описа на РС-Несебър,
по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която ответникът
Н. е депозирал възражение. Предвид подаденото възражение и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищцовото дружество са предявили
иск, с който молят съда да
се приеме за установено по
отношение на ответника Н., че същият им дължи
сумата в размер на 3145,19 лева /три хиляди
сто четиридесет и пет лева и деветнадесет
стотинки/ - главница по договор за
паричен заем № 99629 от 08.12.2016г. за периода от 09.04.2017г. до 11.09.2017г., сумата в размер на 377,74 лева /триста
седемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от
09.04.2017г. до 11.09.2017г. /падежа
на последната погасителна вноска/, сумата в размер на 2535,70 лева /две хиляди
петстотин тридесет и пет лева и седемдесет
стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 09.05.2017г. до 11.09.2017г., сумата в размер на 984,65 лева /деветстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава, считано от 09.04.2017г. до датата на подаване
на заявлението в районен съд, ведно със
законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Молят да им бъдат присъдени
разноските по заповедното производство общо в размер на
190,87 лева
/сто и деветдесет лева и осемдесет и седем стотинки/, както и направените разноски в настоящото производство общо в размер на 490,87 лева /четиристотин
и деветдесет лева и осемдесет и седем стотинки/.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:
Предявеният иск по чл.422 от ГПК е установителен, тъй
като срещу ответникът Н. вече има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1216/2019г.
по описа на РС-Несебър. В законоустановения срок ответникът не е подал отговор
на исковата молба и не е изпратил представител в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие /чл.238, ал.1
от ГПК/, като с определение от 03.08.2020г. са му били указани последиците по
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК. Налице са и предпоставките по чл.239, ал.1, т.2, предл.първо от ГПК. От представените по делото писмени
доказателства – Молба за сключване на паричен заем № 0124620А, Договор за
паричен заем № 99629 от 08.12.2016г., Погасителен план към Договора за заем,
Общи условия по Договора за заем, в сила от 01.05.2016г., Договор за цесия от
25.03.2019г., извлечение от Приложение № 1 от 11.06.2019г. към Рамков Договор
за цесия, сключен между „С.к.” ООД и „А.з.с.н.в.” ЕАД от 11.06.2019г.,
Потвърждение за сключена цесия от 11.06.2019г., Уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.06.2019г., известие за доставка,
неоспорени от ответника, може да се направи извод за вероятна основателност на
претенцията по чл.79, ал.1 от ЗЗД. Вероятната основателност на главната
претенция на ищеца налага извода за вероятна основателност и на акцесорните
претенции на същия с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, представляваща
неустойка в размер на 2535,70 лева, както за договорна
лихва и лихва за забава. С оглед изложеното
съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника в съответствие със заявения петитум, поради което предявените искове
следва да се уважат изцяло. Настоящото решение не следва да се мотивира по
същество на основание чл. 239, ал.2 ГПК.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски в исковото и заповедното производство. В заповедното
производство са направени разноски в размер на 190,87 лева, от които 140,87
лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. В
рамките на исковото производство ищецът е направил разноски от 186,37 лева –
платена държавна такса. Наред с това, съдът намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена
нормата на чл.78, ал.8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.25, ал.1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в
тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото
производство и като се вземе предвид размера на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по
реда на чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 150 лева. Следователно за исковото
производство на ищеца следва да се определи дължимо юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева. В тази част решението следва да бъде с осъдителен
диспозитив. Ответникът дължи разноски, тъй като с поведението си е дал повод за
завеждане на настоящето дело.
Воден от изложените мотиви, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Й.Н. с ЕГН **********, с адрес: *** дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
офис сграда Л., ет.*, о. *, сумата в размер на 3145,19 лева /три хиляди сто четиридесет и пет лева и деветнадесет
стотинки/, представляваща главница по договор за
паричен заем № 99629 от 08.12.2016г. за периода от 09.04.2017г. до 11.09.2017г., сумата в размер на 377,74 лева /триста
седемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща договорна
лихва за периода от 09.04.2017г. до 11.09.2017г. /падежа на последната погасителна
вноска/, сумата в размер на 2535,70 лева /две
хиляди петстотин тридесет и пет лева и седемдесет стотинки/, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от
09.05.2017г. до 11.09.2017г., сумата
в размер на 984,65 лева /деветстотин осемдесет и четири лева и шестдесет
и пет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава, считано от 09.04.2017г. до датата на
подаване на заявлението в районен съд, ведно със законната
лихва от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена Заповед № 555 от 12.12.2019г. за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 1216/2019г. по описа на Районен
съд-гр.Несебър.
ОСЪЖДА И.Й.Н. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***,
офис сграда Л., ет.*, о. *, сумата общо в размер на 336,37 лева /триста тридесет и шест лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща заплатени по делото разноски в
исковото производство, както и сумата общо в размер на 190,87 лева /сто и деветдесет лева и осемдесет и
седем стотинки/, представляваща заплатени по делото разноски в
заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: