Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 01.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на четвърти март през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Василева от ОП-Кърджали, като разгледа
докладваното от съдия Шефки КАНД № 4 по описа на КАС за 2020 г., и за
да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 63, ал.1, от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Г.В.П. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение №259/05.11.2019
г., постановено по анд №55/2019 г. по описа на Районен
съд -Девин. Касаторът не е доволен от оспореното решение,
като сочи неправилно приложение на материалния закон и нарушение на
процесуалните правила. Твърди, че по делото липсва каквото и да е предложение от
страна на актосъставителя, оформено с надлежния
протокол по образец, за изследване с доказателствен
анализатор, който бил един от начините за изследване, посочени в Наредба
№1/19.07.2017 г. за реда за установяване на алкохол и/или наркотични вещества
или техните аналози. При липсата на такова предложение, респ. отказ да бъде
извършено изследването счита, че не е налице вмененото му нарушение на чл.174,
ал.3 ЗДвП. Навежда се довод и за липса на яснота по отношение на обстоятелството,
коя от хипотезите на чл.174, ал.3 от ЗДвП, била реализирана. Твърди и допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на оспореното решение,
поради това, че в мотивите не били обсъдени всички доказателства по делото, в
т.ч. и представения Дневник рег.№***.
Сочи, че РС необосновано кредитирал показанията на свидетелите М. и П., първият
от които имал негативно отношение към жалбоподателя, като игнорирал показанията
на св. С. Прави искане за отмяна на обжалваното
решение, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени изцяло Наказателно
постановление №
18-0252-000158/15.05.2018 г., изд.
от началник група към ОД на МВР - Смолян,
РУ- Девин.
Ответникът
по касация – началник група към ОД на МВР - Смолян, РУ- Девин, не взема
становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали, дава заключение за неоснователност на
жалбата. Счита, че фактическата обстановка по случая е правилно и коректно
изяснена от решаващия съд, въз основа на събраните по делото доказателства. Намира
за обоснован и правилен извода на районния съд, за извършено от жалбоподателя
нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП. По горните съображения счита, че оспореното решение
е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административният
съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените
в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице
- страна по анд №55/2019 г. по описа на РС - Девин.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С
оспореното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 18-0252-000158/15.05.2018 г., издадено от началник
група към ОД на МВР - Смолян, РУ- Девин,
с което на касатора, на основание чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 2 000 лв., лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, както и отнемане на 12
контролни точки. В
мотивите към решението си, основавайки се на приетите писмени доказателства и показанията
на свидетелите М. и П., районният съд приел, че на 15.04.2018 г., около *** часа, в ***, до *** жалбоподателят, като
водач на товарен автомобил с рег. № *** е отказал да му бъде извършена проверка
за установяване употреба на алкохол по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ***, като не е изпълнил указанията на контролния
орган да вдуха въздух през мундщука на уреда, в продължение на необходимото
време за извършване на пробата и не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Посочено е, че горното
деяние осъществява състава на нарушение по чл.174, ал.3, като по делото не са
оборени фактическите констатации относно личността на
административно-наказателно отговорното лице, в качеството му на водач на
товарен автомобил. Във връзка с възраженията на жалбоподателя, са обсъдени показанията на разпитаните по делото
свидетели, като съдът е изложил подробни
съображения, защо кредитира показанията на свидетелите М. и П. Прието е,
че водачът е осъществил и двете форми
на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 ЗДвП - отказал да бъде изпробван с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и не се е явил във ФСМП- ***, за
да даде кръвна проба за изследване и установяване концентрацията на алкохол в
кръвта му. По отношение на възраженията, свързани с издадения на водача талон
за медицинско изследване по стар образец, се позовал на разпоредбата на § 25 от Наредба за изменение
и допълнение на Наредба № 1 от 2017г., като приел също, че връчването на талон
за медицинско изследване по стар образец, не съставлява съществено нарушение,
доколкото същият съдържа изискуемите реквизити, а и няма данни това
обстоятелство да е създало каквито и да било пречки за извършване на
изследването, поради което и не би могло да се приеме, че е нарушено правото на
защита на наказаното лице. Счел също, че не е нарушена и разпоредбата на чл. 6,
ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., тъй като актосъставителят
е съобразил обстоятелствата по чл. 6, ал. 7 от Наредбата. Намерил за недоказан довода
на жалбоподателя, че не е имал възможност да се яви в посоченото в талона за
изследване време във ФСМП-Доспат, тъй като не познава района, нямал с какво да
се придвижи до болничното заведение. При така приетото стигнал до извод, че извършеното нарушение и неговия извършител са безспорно
установени, поради което издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно.
При
извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд счита,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Така
постановеното решение е и правилно.
Липсват
касационни основания за отмяната му, поради нарушение на материалния закон или съществени
нарушения на процесуалните правила. При правилно установена фактическа обстановка,
съдът е направил законосъобразни правни изводи относно обжалваното НП.
С
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, са предвидени санкции - лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2 000 лв., за
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Установява се от
съдържанието на АУАН и на НП, че словесно описаното от актосъставителя
и наказващия орган деяние, съответства на посочената като нарушена норма на чл.174,
ал.3 ЗДвП, като в съответствие с това нарушение са и наложените санкции. В разглеждания
случай, НП и актът за установяване на административно нарушение са съставени съобразно
разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими реквизити - дата
и място на извършване на деянието, описание на нарушението, както и на правнозначимите обстоятелства, при които последното е било извършено.
Фактическите констатации, отразени в тях, са съответни на описаните по-горе гласни
и писмени доказателства, като в хода на административнонаказателното
производство, не се установиха твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения.
Настоящата
инстанция напълно споделя изводите на въззивния
съд за съставомерност
на деянието. По съществото на спора правилно е установено, че касаторът е осъществил виновно състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
нарушавайки вмененото му с горната норма задължение, защото като водач на МПС е
отказал да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не е изпълнил
връченото му предписание за медицинско изследване. В случая АУАН е бил съставен
в присъствието на нарушителя, в съответствие с разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗАНН,
редовно предявен и подписан от нарушителя, т.е последния е бил наясно с неговото
съдържание, имал е възможност да напише своите възражения, както към момента на
предявяване на акта, така и в установения в закона 3-дневен срок.
От приетите по делото доказателства се установява,
че на 15.04.2018г., около *** часа, в ***, жалбоподателят
- водач на МПС с рег. № ***, не е изпълнил указанията на проверяващия го полицейски
служител - да вдуха въздух през мундщука
на техн. Средство за установяване употребата на
алкохол, за да бъде извършена пробата, представляващо по съществото си отказ да бъде проверен с горното техническо
средство. По делото не са налице доказателства и за
изпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта му.
Неоснователно
е възражението, че е налице нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, поради липсата на предложение
от страна на актосъставителя, оформено с надлежния
протокол по образец, за изследване с доказателствен
анализатор, респ. отказ да бъде извършено изследването. Съгласно приложимата
към случая редакция на разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредба №1/2017 г. /обн. - ДВ бр. 61 от 2017 г., в
сила от 29.09.2017 г.), установяването на
употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор
или с химическо лабораторно изследване. В чл.6, ал.4 от горната наредба е
предвидена възможност, в случай че не приеме показанията на техническото
средство за установяване употребата на алкохол, лицето да избере дали
установяването да се извърши с доказателствен
анализатор, или с медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване. Т.е, в чл.3, ал.2 от наредбата са предвидени два алтернативни
начина за установяване употребата на алкохол, като според чл.6, ал.4, лицето избира
един от двата начина, но само в случай, че вече му е извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и то не приеме показанията
на техническото средство. Настоящият
случай не е такъв, тъй като е
налице отказ на водача да бъде проверен с техническо средство. Едва с измененията на наредбата, обн.
в ДВ, бр. 81 от 2018 г. и по
аргумент от чл.6, ал.4 от последната, е предвиден избор за лицето,
дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, във всички случаи на издаване на талон по чл.3, ал.2,
освен ако откаже да избере един от двата
начина на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Правилно
районният съд не е кредитирал в цялост показанията на св. С., тъй като последните не се подкрепят от
останалите доказателства по делото в тяхната съвкупност, и е дал вяра на
показанията на св. М. и св.П., които са единни и непротиворечиви и са във
връзка с приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. и с АУАН, чиято доказателствена сила не е била оборена. От последните,
както и от поведението на жалбоподателя става ясно, че на визираната в НП дата,
същия е осъществил описаното в АУАН и НП административно нарушение. Районният
съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя, в т.ч. и по
отношение на направената преценка на показанията на свидетелите М. и П.
Неоснователни,
по изложените от районния съд съображения, които не следва да преповтарят, са и
възраженията на касатора за липса на яснота по отношение
на обстоятелството, коя от хипотезите на чл.174, ал.3 от ЗДвП, била реализирана,
както и за съществено нарушение на процесуалните правила, поради това, че
талонът за медицинско изследване бил по
стар образец. В тази връзка настоящата инстанция счита, че не е ограничено
правото на защита на касатора, тъй като приложеният
образец съдържа необходимите реквизити, а
в АУАН и в обжалваното НП са отразени както
отказът да бъде извършена
проверка за установяване
употребата на алкохол, така и неизпълнението на предписанието за
медицинско изследване
на кръвта. Освен
това, както отказът, така и неизпълнението на предписанието
са доказани, предвид събраните по делото доказателства.
В подкрепа на горното са издаденият
талон за медицинско изследване, подписан
водача на МПС, в който е отразено, че лицето е отказало да бъде изпробвано с
техническо средство за употреба на алкохол, като водачът е уведомен, че следва
да се яви за извършване на медицинско изследване. Няма данни, нито се твърди, касаторът да е извършил това медицинско изследване. Отказът
на лицето, да бъде изпробвано с техническо средство е отразен и в Заповед №18-0252-00086/16.04.2018
г, изд. от началник РУП към ОДМВР Смолян, РУ Девин, за налагане на принудителна
административна мярка - временно отнемане на СУМПС, като е било допуснато и
предварително изпълнение, на основание
чл.60, ал.1 АПК, във вр. с чл.165, ал.2, т.3 ЗДвП.
При
така установеното, правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора за нарушението, посочено в процесното наказателно постановление и като е стигнал до този
извод, въззивният съд е постановил законосъобразно решение,
което следва да се остави в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо
от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен
съд - Кърджали
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №259/05.11.2019 г.,
постановено по анд №55/2019 г. по описа на Районен съд
-Девин.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.