№ 810
гр. Варна, 08.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно
търговско дело № 20223001000592 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от „БУЛГАРКОНФ“ АД – гр. Пловдив,
представлявано от С.Н., чрез адв. Л. – САК, против определение № 144/03.08.2022г. на
Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 13/2022г., с което съдът е прекратил
производството по делото относно предявения от„Булгарконф“ АД срещу „Евротекстилс“
ЕООД иск за заплащане на сума в размер на 40 537 лв., представляваща обезщетение за
нанесени му вреди, вследствие противоправното поведение на „Евротекстилс“ ЕООД,
изразяващо се в неосноватено издаване на фактури №№ 335/19.09.2017 г., 336/25. 09.2017 г.
и 337/16.0.2017 г. за услуги, които не са били предоставени реално или вече са били
заплатени от ищеца, ведно със законната лихва върху сумата за периода от подаването на
исковата молба до окончателното й заплащане, поради недопустимостта му.
Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно и
незаконосъобразно. Излага съображения за това, че в исковата молба не се твърди
неизпълнение на договорни задължения, нито се претендират вреди от некачествено,
неточно или забавено изпълнение на договорно задължение, а се твърди липса на основание
(както законово, така и договорно) за издаването на процесните фактури и за извършване на
плащане по тях касателно претенцията срещу „Евротекстил“ ЕООД, респ. неизпълнение на
законови задължение по отношение на Е.Г.. В тази връзка уточнява, че именно твърдение за
нарушаване на законоустановени задължения на ответниците, а не за неосъществяване на
очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение стои в основата на
главния иск на ищеца, производството по което е било първоначално разделено, а в
последствие прекратено по отношение на юридическото лице ответник. Навежда
оплаквания за наличие на вътрешно противоречие в обжалваното определение, тъй като
твърди, че такъв иск (който съдът е приел за недопустим и е прекратил производството по
1
него) изобщо не е предявяван. На второ място предявеният такъв е предявен на деликтно
основание, а не на договорно. И не на последно място, счита, че ако бъдат споделени
мотивите на Шуменския окръжен съд, че претенцията на ищеца намира своето основание в
неизпълнение на договорни задължения на ответника, то и искът с правно основание чл.55
ЗЗД, останал за разглеждане в производството, също следва да бъде квалифициран като
недопустим. Моли съда да отмени обжалваното определение в съответната му част.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната
жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда
същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Излагат се съображения за това, че предвид наличието на
безспорни договорни отношения между страните (изпълнение на рамков договор за
изработка и шивашки услуги от 01.03.2017г.), искът недопустимо е предявен като деликтен
по чл. 45 ЗЗД, както правилно е приел решаващият състав. В конкретния случай следва да се
ангажира договорна, а не деликтна отговорност с подробно изложени съображения за това.
Навежда доводи за неоснователност на твърдението на ищеца за противоправно издаване на
фактурите, тъй като същите са осчетоводени от ищеца и по същите е ползван данъчен
кредит. Претендира се присъждане на деловодни разноски в настоящото производство.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана за това действие страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения:
Производството пред ШОС е образувано по предявени от „Булгарконф“ АД,
представлявано от С.Н., чрез адв. Л., пасивно субективно съединени искове срещу
„Евротекстилс“ ЕООД, представлявано от А.Д. и Е.В.Г., с които се претендира осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 40 537 лв., представляваща
обезщетение за нанесени на „Булгарконф“ АД вреди вследствие противоправното поведение
на Е.Г. и на „Евротекстилс“ ЕООД, изразяващи се в неосноватено издаване от ответното
дружество на фактури №№ 335/19.09.2017 г., 336/25.09.2017 г. и 337/16.0.2017 г. за услуги,
които не са били предоставени реално или вече са били заплатени от ищеца и извършването
на плащанията по трите фактури е наредено от Е.Г., ведно със законната лихва върху сумата
за периода от подаването на исковата молба до окончателното й заплащане. В условие на
евентуалност, в случай, че вредата не е причинена от ответниците, ищецът моли в
хипотезата на начална липса на основание, съдът да осъди разделно, както следва: 1) Е.Г. да
заплати на ищеца сума в размер на 1 000 лв., представляваща част от сумата в размер на 40
537 лв., с която се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата за
периода от подаване на исковата молба да окончателното й заплащане и 2) „Евротекстилс“
ЕООД да заплати на ищеца сума в размер на 39 537 лв., представляваща част от сумата в
размер на 40 537 лв., с която се е обогатил за сметка на ищеца, след извършване на
неоснователни плащания от „Булгарконф“ АД към „Евротекстилс“ ЕООД по фактури №№
335/19.09.2017г., 336/25.09.2017г. и 337/16.0.2017г., ведно със законната лихва върху сумата
2
за периода от подаване на исковата молба да окончателното изплащане на задължението.
След разделянето на пасивно субективно съединените искове за разглеждането им в
отделни производства, което разделяне, респ. – всички доводи срещу това разделяне, са
извън предмета на настоящото въззивно произнасяне, първоинстанционният съд остава
сезиран с искане за осъждане на ответното дружество да заплати исковата сума,
произтичаща от причинени на ищеца вреди в следствие на противоправното му поведение,
изразяващо се в неоснователно издаване на фактури №№ 335/19.09.2017г., 336/25.09.2017г.
и 337/16.0.2017г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от подаване на
исковата молба да окончателното изплащане на задължението – главен иск с правно
основание чл.237 ал.2 ТЗ вр.чл.45 ЗЗД, а в условията на евентуалност – за осъждане на
ответника да заплати сумата от 39 537лв, с която същият се е обогатил за сметка на ищеца
след извършване на неоснователни плащания по същите фактури, издадени за услуги, които
вече са били фактурирани и заплатени на „Евротекстилс“ ЕООД или за услуги, които
„Евротекстилс“ ЕООД изобщо не е извършвало за „Булгарконф“ АД – иск с правно
основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Основното оплакване срещу прекратяването на главния иск, поддържано в частната
жалба, се свежда до несъгласие с извода на съда, че деликтната отговорност на ответника не
може да бъде ангажирана, след като претенцията на ищеца се основава на твърдения за
неизпълнение на облигационни отношения от страна на „Евротекстилс“ ЕООД. В исковата
молба такива твърдения липсват. Освен това при ангажиране на договорната отговорност на
ответника, като основание за прекратяване на главния иск, недопустим би се явил и
приетият от съда за разглеждане иск с правно основание чл.55 ЗЗД, предпоставящ наличието
на извъндоговорна отговорност на ответника.
Това оплакване съдът намира за неоснователно.
Според исковата молба „издавайки две или повече фактури за едни и същи услуги,
еднократно предоставени на „Булгарконф“ АД от „Евротекстилс“ ЕООД и вече заплатени на
„Евротекстилс“ ЕООД, или издавайки фактури за услуги, които са били реално извършени
от „Рейт Р8“ ЕООД и съответно вече са били заплатени на това дружество, „Евротекстилс“
ЕООД е създало предпоставки „Булгарконф“ АД неоснователно да разходва в полза на
„Евротекстилс“ ЕООД парични средства, като това разходване е без основание и е довело
до неоснователното обогатяване на „Евротекстилс“ ЕООД“. Двете дружества са били в
трайни търговски отношения от 2017г до 2020г., а процесните фактури са издадени през
2017г. Твърдението е, че услугите само по процесните фактури остават извън обхвана на
установените договорни отношения - вече да били заплатени или част от тях са били
извършени от трето за спора дружество и следователно не следва да бъдат заплащани на
ответника.
Въз основа на тези твърдения правилно първоинстанционният съд е квалифицирал
иска по чл.45 ЗЗД като недопустим. Неоснователното разместване на имуществени блага,
извън установените договорни отношения, изключва ангажирането на деликтната
отговорност на ответника, при която е налице нарушение на общата правна норма да не се
3
вреди другиму. Искът по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди и искът за
имуществено изравняване по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД в случай на неоснователно обогатяване, не
се основават на едни и същи обстоятелства и нямат едно и също основание, поради което не
могат да бъдат разглеждани в условията на отрицателна евентуалност. При твърдения за
неоснователно заплащане на услуги, извършени извън установените между страните
договорни отношения, отговорността на ответника следва да бъде ангажирана въз основа на
института на неоснователното обогатяване.
Съществува и съдебна практика, според която иск по чл.45 от ЗЗД срещу
юридическо лице е недопустим.
Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 144/03.08.2022г. на Шуменския окръжен съд,
постановено по т.д. № 13/2022г., с което съдът е прекратил производството по делото
относно предявения от„Булгарконф“ АД срещу „Евротекстилс“ ЕООД иск да му заплати
сума в размер на 40 537 лв., представляваща обезщетение за нанесени му вреди, вследствие
противоправното поведение на „Евротекстилс“ ЕООД, изразяващо се в неосноватено
издаване на фактури №№ 335/19.09.2017 г., 336/25. 09.2017 г. и 337/16.0.2017 г. за услуги,
които не са били предоставени реално или вече са били заплатени от ищеца, ведно със
законната лихва върху сумата за периода от подаването на исковата молба до окончателното
й заплащане, поради недопустимостта му.
Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
съобщаването му при условията на чл.274 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4