Решение по дело №721/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 402
Дата: 26 юни 2019 г. (в сила от 19 юли 2019 г.)
Съдия: Емилиян Кирилов Ангелов
Дело: 20193630200721
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                                       Р Е Ш Е Н И Е

 

                     402/26.6.2019г.                             гр.Шумен, 26.06.2019г.

 

                                       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Шуменският районен съд, в открито заседание на четвърти юни двехиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                Председател: Емилиян Ангелов

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 721 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

       Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл.отЗАНН.

   Обжалвано е наказателно постановление №408947-F466362/15.02.2019 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ на Е.А.А. с ЕГН********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление или да намали размера на наложената му глоба, като в съдебно заседание  се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата.

            Процесуалният представител на ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, депозира писмено становище, с което по същество  моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

            ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 14.01.2019 год. В ТД на НАП Варна, офис Шумен, отдел“Услуги на клиенти“, след отправена покана се явил жалбоподателя и подал годишна данъчна декларация по чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ за данъчната 2017г., в която декларирал получени доходи  от друга стопанска дейност по ЗДДФЛ. Свидетелят А.А., констатирал този факт, а именно, че жалбоподателя  Е.А.А. , като задължено лице не е подал ГДД за  всички доходи, придобити от него през 2017г в срока, определен в чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ до 30.04.2018г. , поради което и  съставил акт за установяване на административно нарушение № F466362/14.01.2019г. АУАН, бил съставен в присъствието  на жалбоподателя А., който го е подписал, без да изложи възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №408947-F466362/15.02.2019 год. на    Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ на Е.А.А. с ЕГН********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева

         Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя А.А., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

         При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

         Съгласно разпоредбата на чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа Същевременно в чл.53 ал.1 от същия закон ясно е посочено, че годишната данъчна декларация се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. В конкретната хипотеза, жалбоподателя Е./след отправена покана на служител от данъчната администрация/  е подал годишна данъчна декларация по чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ на 14.01.2019г/вх.№2743900004767/, като в същата е декларирал всички получени доходи за данъчната 2017г. Горното означава, че жалбоподателя не се е съобразил с изискванията, визирани в разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ,  задължаваща го да подаде годишна данъчна декларация за 2017г. до 30.04.2018г., поради което и напълно адекватно е бил ангажиран с административнонаказателна отговорност.   При това положение съдът намира, че жалбоподателят  действително е допуснал неизпълнение на задължения към държавата, установени с разпоредбата на чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ, според която лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Несъмнено жалбоподателя е  осъществил  от обективна и субективна страна нарушението, описано в наказателното постановление.

         Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, като  при индивидуализацията на административното наказание административно-наказващият орган се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е наложил санкция в минимален размер.

    

        Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, каквито доводи са наведени в жалбата. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Касае се за административно задължение, което е формално и не е свързано с извършване на конкретни плащания, поради което е без значение обстоятелството дали от извършването му са настъпили или някакви други неблагоприятни последици.

   

       Ето защо, с оглед  гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

 

        Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                                         Р Е Ш И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №408947-F466362/15.02.2019 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна .

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ :