Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1118
21.08.2020 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XIX-ти административен
състав,
на двадесет
и трети юли две хиляди
и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1.
ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря В.С.
с участието на прокурора Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Колева
касационно наказателно административен характер дело № 1265 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********,
със съдебен адрес:***, представлявано от адвокат Б.В., надлежно упълномощена, против
решение № 300/04.03.2020г., постановено по АНД № 5514/2019г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление № 466405-F486923/12.09.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности” Бургас в Централно управление на НАП, с което на дружеството –
жалбоподател, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
В касационната жалба се излагат
възражения, според които оспореното решение е постановено в противоречие с
материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Не били обсъдени част от доказателствата по делото, а правните изводи на съда
били в противоречие с безспорни факти. Не било взето предвид, че в момента на
проверката в обекта се провеждало инкасо на налични парични средства, което
именно било причина за разликата в касовата наличност и отчета от фискалното
устройство. Не било налице
административно нарушение. Нарушено било правото на защита на дружеството. Наложеното
наказание било несправедливо. Налице били предпоставки за приложение на чл.28
от ЗАНН. Анализират се доказателства по делото и се иска отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, касационният
жалбоподател се представлява от адв. В., която поддържа касационната жалба на
изложените в нея основания. Не сочи допълнителни писмени доказателства.
Ответникът
– ТД на НАП - Бургас, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище
по депозираната касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа становище за неоснователност на
жалбата.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за
форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение на Районен съд – Бургас е потвърдено наказателно постановление №
466405-F486923/12.09.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” Бургас в
Централно управление на НАП, с което на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118,
ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 лв.
За да постанови решението съд е приел, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Същите били издадени от компетентни органи. С оглед
доказателствата по делото съдът преценил, че нарушението е доказано. Приел е за
правилно определена санкционната разпоредба, тъй като случаят не води до
неотразяване на приходи, като размера на санкцията бил съобразен с изискванията
на чл.27 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
В обстоятелствената част на спорното НП е
посочено, че „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е санкционирано за това,
че при проверка извършена от служители на ТД на НАП – Бургас, на 25.04.2019г.,
в търговски обект – магазин 5116, находящ се в гр.Бургас, ул. „Александровска“
114, стопанисван от дружеството-жалбоподател, било установено, че наличността в касата, според отпечатания дневен финансов
отчет № 0123821/25.04.2019г. от въведено в експлоатация в търговския обект и
работещо към момента на проверката фискално устройство е в размер на 5479,75
лв., а фактическата наличност в касата била в размер на 180,81 лв. Фискалното
устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“
суми. Установената разлика в касовата наличност била в размер на 5298,94 лв. и
представлявала извеждане на пари от касата, която не била отразена на
фискалното устройство чрез функцията „служебно изведени“ суми. Установеното било квалифицирано като нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.06г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.41 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ предвижда задължение за търговците да регистрират във
фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на
продажби (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. За
неизпълнение на това задължение чл.185,
ал.2, във вр. с ал.1
от ЗДДС предвижда налагане на „имуществена
санкция“ за търговеца в размер от 500 до 2000 лв.
Анализът на посочените разпоредби налага
извод, че на търговците императивно е вменено задължение да регистрират във
фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на
продажби, като са указани операциите на фискалното устройство, посредством
които става това. Т.е., когато търговецът извършва такава промяна в касовата
наличност той не може да избира нито дали да я отрази в устройството, нито по
какъв начин, а единствено изпълнява указанията на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ. Нещо повече, промяната в касовата наличност, която не
се дължи на продажба, следва да бъде отразена незабавно, в момента на нейното фактическото
извършване – извеждане или въвеждане на сумата. Отразяването става чрез една от
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Действието по
отразяване на промяната не може да бъде извършено в по-ранен или по-късен
момент, а единствено в момента на промяната. Неизпълнението на това задължение
се санкционира по реда на чл.185,
ал.2, във вр. с ал.1
от ЗДДС.
Основното възражение, около което е
изградена защитната теза на дружеството-жалбоподател е, че в момента на
проверката, в обекта се извършвала инкасо процедура (специализирано извеждане
на парични средства от обекта с цел депозиране по банковите сметки на
дружеството) и поради тази причина е установена разлика в отчета и касата. Това
възражение е неоснователно. По делото са представени протоколът от извършената
проверка, в който е отразено, че същата е започнала в 17,44ч. с извършване на
контролна покупка – плащане на месечна сметка за стационарен телефон, която
била заплатена с дебитна карта в 17,39ч. (л.26 от АНД № 5514/2019 на РС –
Бургас). Представена е още разписка-декларация (л.51 от АНД № 5514/2019 на РС –
Бургас) от дружеството, извършващо инкасо операцията, в която надлежно е
вписано, че соченото инкасо е започнало в 18,00ч. От тези доказателства следва
единствен извод, че е невъзможно извършването на инкасо операцията да е било причина
за извеждане на сума от касата в обекта, тъй като инкасото започнало поне 20
мин. след началото на проверката от служителите на ТД на НАП – Бургас. Не са
представени доказателства сумата да е била изведена от касата и след започване
на проверката. От протокола, изготвен от проверяващите се установява още, че
разминаване в касовата наличност е установено и за останалите две фискални
устройства в обекта. В протокола няма вписани възражения и забележки от представителя
на дружеството.
В касационната жалба са наведени възражения,
които препращат към решение на ВАС, което е било представено пред районния съд
(л.72 от АНД № 5514/2019 на РС – Бургас). Настоящият касационен състав не споделя,
соченото от жалбоподателя становище, според което всяка доказана причина за
липса на парични средства в касата на ФУ, свързана
с търговската дейност на нарушителя, обосновава липсата на нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Хипотезата на сочената подзаконова
правна норма не установява условия, при наличието на които търговецът да има
възможност да избира дали да изпълни соченото в диспозицията действие или не,
респективно чл.185,
ал.2, във вр. с ал.1
от ЗДДС не установява условия, въз основа на които да бъде извършена преценка за освобождаване
или ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. Нормите
са императивни – вменяват задължение и предвиждат санкция за неизпълнение.
Налице е изискване за едновременност на действието по извеждане на съответната
сума и по отразяване във фискалното устройство, а такава едновременност не е
установена при конкретната проверка. Нещо повече, извеждането на сумите в
инкасо процедура, за предаването им в банка, не представлява дейност или
причина свързана с търговската дейност на дружеството. Възможно е такова
действие да осигурява сигурността на дружеството поради наличието на големи
суми в конкретния търговски обект, но по същество то не касае пряко и не е част
от характера на извършваната от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД търговска дейност. Извеждането
на суми от търговските обекти с инкасо автомобил, не е предвидено
като изключение или особена хипотеза, която да сочи на маловажност и да отграничава
фактическата обстановка от всяка друга ситуация на неотразено извеждане на
парични суми от касата на един търговски обект. Касае се за действия на
служители на търговско дружество, които по смисъла на вменените им задължения
са били задължени да изпълнят разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Неоснователни са и останалите възражения
на касационния жалбоподател. Не са налице съществени процесуални нарушения, както
и нарушение на разпоредбата на чл.6 от ЕКПЧ и чл.47 от Хартата на основните
права на ЕС, изразяващо се в липсата на аргументирано и обосновано съдебно
решение. Оспореният съдебен акт е постановен въз основа на всички доказателства
събрани по делото. Първоинстанционният съдебен състав е възприел правилно
фактите по делото, съобразно събраните в хода на производството доказателства и
е направил въз основа на тях правилни и обосновани правни изводи за наличие на
процесното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
което от своя страна е било санкционирано с правилната правна норма – чл.185,
ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС. Настоящият касационен състав напълно споделя
изложените от съда мотиви, поради което счита, че същите не следва да се
преповтарят. За пълнота следва да се посочи, че приложимостта на разпоредбата
на чл.47 от ХОПЕС е пряко обусловена от наличието на конкретна привръзка с
прякоприложима норма на ПЕС, т.е. за да се позове страна на норма от Хартата,
следва да се прилага норма от правото на Европейския съюз, каквато не е
настоящата хипотеза.
Не е било нарушено и правото на защита на
дружеството, тъй като същото е имало възможност да обоснове защитна теза и да
ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.
Правилно е приложена административнонаказателната
разпоредба, а санкцията е определена в предвидения минимум. Не са налице и
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, с
оглед значимостта на обществените отношения, защитата на които се гарантира.
По изложените съображения, на основание чл.221 и чл.222 от АПК във вр. чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, Административен съд – Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 300/04.03.2020г. постановено по АНД № 5514/2019г.
по описа на Районен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.