Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 4 от 03.02.2014г., постановена по НОХД № .../2013г. по описа на районен съд П., подсъдимият Д. С. Д. е признат за виновен в това, че за времето от 05.02.2013г. до 02.03.2013г., в района на ЖП гара Б., общ. П., действайки при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват продължение на предшестващите, в района на ЖП пост № 1, отнел от владението на Л. В. Л. – техник ръководител, група в ЖП Секция В., при държавно предприятие „Н. к. ж. и.” гр. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – чужди движими вещи – 1 бр. ж.п. релса, тип 49 и 1 бр. дъска за контра релса – негодни за употреба, на обща стойност 172,48 лв., собственост на държавно предприятие „Н. к. ж. и.” гр. С., както следва: 1. за времето от 05.02.2013г. до 26.02.2013г. отнел с намерение противозаконно да присвои 1 бр. дъска за контра релса, негодна за употреба, на стойност 86,24 лв.; за времето от 05.02.2013г. до 02.03.2013г. отнел с намерение противозаконно да присвои 1 бр. ж.п. релса тип 49, негодна за употреба, на стойност 86,24 лв., поради което и на основание чл. 196, ал. 1 т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б", вр. чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание в раþмер на една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ПРС и разноските по делото – в размер на 70 лв. Срещу горната осъдителна присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Л. Д. - Ч. от ВТАК, упълномощен защитник на подсъдимия. С жалбата и с представено към нея допълнително изложение се развиват съображения за неправилност, необоснованост, незаконосъобразност на обжалваната присъда, както и за несправедливост на наложеното наказание. Защитникът на подсъдимия сочи, че Д. не е извършил претендираното престъпление. Развива съображенията си, че липсват счетоводни документи, от които да се установи дали процесните негодни ж.п. елементи са в активите на „Национална компания железопътна инфраструктура” гр. С.. Сочи, че няма заповед за обособяване на т. нар. „открит склад” на територията на секция Враца, респ. на територията на ЖП гара – с. Б.. Твърди, че на местата, където са се намирали процесните отпадъци, не са били налице обозначения, от които да се направи извод, че вещите са собственост на определено лице. С оглед този факт счита, че не е налице субективен елемент при извършване на деянието от страна на Д.. Излага, че съобразно с вътрешните инструкции на „Национална компания железопътна инфраструктура”, отпадъците се насочват към строителство или за вторични суровини, а не се разхвърлят на повече от 10 метра страни от ж.п. линията. Счита, че не става ясно как са идентифицирани процесните отпадъци като „ж.п. релса” и „дъска за контра релса”. Сочи, че недоказани по делото остават размерът и масата на процесните отпадъци. Излага, че е физически невъзможно човек да вдигне и влачи ж.п. релса с маса 196 кг. и дължина 4 метра. Моли съда да отмени присъдата и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия. Алтернативно развива доводи за наличието на маловажен случай по чл. 93, т. 9 вр. чл. 194, ал. 3 НК. В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Излага, че предмет на кражбата могат да бъдат само вещи с имуществена стойност. Подсъдимият Д. Д. сочи, че не е виновен за вменените му деяния. В последната си дума пред въззивната инстанция моли да бъде оневинен. Представителят на В. счита, че присъдата е правилна и законосъобразна. Сочи, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което случаят не е маловажен. Счита, че наложеното наказание е справедливо. ВТОС, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните съображения и служебно провери правилността на присъдата, намери следното: За да постанови присъдата си, контролираната инстанция е провела прецизно съдебно следствие, в хода на което е изяснила всички правно значими обстоятелства, свързани с фактическата обстановка по делото. По предвидения в НПК ред са били събрани следните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Л. В. Л., Д. О. К., С. В. С., С. П. А., Б.А. Б.Приети са писмени доказателства, изразяващи се в материалите по ДП № 33/2013г. по описа на РУ „Т. п.” гр. Г. О. и ДП № 34/2013г. по описа на РУ „Т. п.” гр. Г. О., актуална справка за съдимост по отношение на подсъдимия, удостоверение за актуално състояние, както и платежен документ, представен от страна на подсъдимия. Прието е и заключението на изготвената по делото съдебно-оценъчна експертиза. Пред въззивната инстанция подсъдимият е дал повторно обяснения. Извършвайки собствен анализ на цялостната доказателствена маса, обсъждайки доказателствата както по отделно, така и в тяхната логическа връзка и съвкупност, ВТОС прие за установена следната фактическа обстановка, която съвпада с фактическата обстановка, установена от първата инстанция: Подсъдимият Д. С. Д. е роден на 28.02.1967г. в с. Б., община П., живущ в с. Б., ул. „П.” № 32, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, с ЕГН *. Д. е осъждан за умишлени престъпления от общ характер. По НОХД № 195/2007г. с Прис·да № 39/20.06.2008г. на ПРС, в сила от 07.07.2008г., подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 131 А, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. С присъдата е постановено, на основание чл. 70, ал. 7 НК, лицето да изтърпи отделно и неизтърпяната част по присъда, постановена по НОХД № 19/2004г. на РС Д. (за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК) – един месец и два дни, при първоначален строг режим, от което изтърпяване е бил освободен с определение на П. окръжен съд. В качеството си на осъден по НОХД № 195/2007г. Д. е освободен от затвора в гр. П. на 23.12.2008г. В периода 05.02.2013г. – 26.02.2013г. Д. Д. видял до ж.п. линията в с. Б. метална дъска – на две парчета. В тъмната част от денонощието пренесъл двете парчета от дъската в дома си. Заедно със свой познат (Д. К. - по прякор „Д.”) закарали с каруца двете парчета от дъска в пункт за изкупуване на желязо в гр. Л. – на дата 26.02.2013г. Там Д. предал метала на работник в пункта - св. А., за което получил 66,15 лв., което било удостоверено с покупко-изплащателна разписка. В периода 05.02.2013г. – 02.03.2013г. Д. отново отишъл край ж.п. линията, където видял част от релса, която била премахната. Тъй като живеел на 100 – 150 м. от мястото, на ръка изтеглил релсата до дома си. Релсата се намирала на 100 метра от кабинката край ж.п. прелеза в с. Б. – в посока Г.. Д. нарязал релсата на четири парчета, като на 02.03.2013г., заедно с Д. К., закарали парчетата до пункта в с. Н., където ги предали на св. С. С. Предаването на метала било удостоверено с покупко-изплащателна разписка, в която Д. се подписал като продавач на метала. Впоследствие св. Л. Л. (служител в ЖП Секция В. – ЖП Участък Л., бригада Б., който отговарял за участъка от гара Б. до гр. П.) установил, че липсват вещи, собственост на ДП „Н.”, находящи се в открит склад между поста към Г. и кабината – в с. Б.. Св. Л. установил липсата на парче релса тип 49 и приконтрова дъска, тежаща над 100 кг. При извършена проверка от страна на полицейски служители (сред които и св. Б.) подсъдимият заявил пред тях, че взел релси, като ги завел до процесното място. На мястото било видимо, че липсват две релси, тъй като тревата под тях била с по блед цвят. От мястото до двора на Д. имало диря, а в двора на дома му – отпечатъци от релсата. По делото са назначени и изготвени оценъчни експертизи, които са определили стойността на отнетите вещи, а именно по 86,24 лв. за всяка една от тях, или общо 172,48 лв. На 02.09.2013г. подсъдимият превел по сметка на ДП „Н.” сумата от 172,48 лв., с което възстановил претърпените от предприятието щети. Тази фактическа обстановка се потвърждава от всички приети по делото писмени и гласни доказателства. Показанията на свидетелите Д. К., С.С. и П.А., както и представените по делото покупко-изплащателни разписки сочат на безспорния извод, че подсъдимият предал в пунктове в гр. Л.и с. Н. желязо. Налице са и обяснения, дадени от подсъдимия пред съдия и прочетени по надлежния ред пред районен съд гр. П., в които той е описал точно вещите, които е отнел и начинът, по който е предал тези вещи в съответните пунктове. Така дадените обяснения на Д. напълно си кореспондират със св. показания на К., С. и А.. Те кореспондират и със свидетелските показания на останалите свидетели, разпитани по делото – св. Б. и св. Л., които в един по-късен момент са установили липсата на отнетите два елемента именно на мястото, което е посочено и от самия Д. в дадените от него обяснения. От показанията на св. Божанов се установява, че пред него Д. е дал същите обяснения, като тези, дадени в хода на настоящото производство, като дори го е завел до мястото, на което са се намирали отнетите вещи. С оглед изложеното следва да се кредитират обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия. Както беше посочено същите напълно съответстват на всички останали доказателства по делото. Освен това, следва да се има предвид, че в хода на съдебното производство тези обяснения на подсъдимия са четени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 НПК, като подсъдимият изрично е посочил, че поддържа обясненията си, дадени в хода на досъдебното производство. Ето защо не могат да бъдат възприети обясненията, дадени от подсъдимия пред настоящата инстанция, а именно, че същият направил признанията си под натиска на служители на транспортна полиция. Както беше посочено, Д. е поддържал показанията си пред съд, като е направил това на два пъти – един път при разпита пред съдия на досъдебното производство и втори път – при дадените от него обяснения пред съда в хода на съдебното производство. Ето защо не може да се възприеме твърдяното от него, че му е оказван натиск. Обясненията на подсъдимия, дадени пред въззивната инстанция следва да се считат за негова защитна версия. Същите не кореспондират с останалите доказателства по делото (за разлика от обясненията, дадени от него в хода на досъдебното и съдебното производство). С оглед изложеното настоящият съдебен състав не кредитира обясненията, дадени пред въззивната инстанция, а тези, дадени от подсъдимия пред първата инстанция (вкл. и прочетените по надлежния ред). Съдът кредитира и приетата по делото съдебно-оценъчна експертиза. Същата не е оспорена от страните, а пред първата инстанция подсъдимият е възстановил на пострадалото лице щетите, на стойността, посочена именно в тази експертиза, което потвърждава факта, че той не я оспорва. На базата на правилно установените горепосочени фактически положения и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно е заключил, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б", вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Тези решаващи изводи на първостепенния съд относно приложението на материалния закон са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са след анализ и преценка на обясненията на подсъдимия и на подкрепящите ги доказателства и доказателствени средства, поради което проверяваната присъда не е необоснована. При разглеждането на делото от първостепенния съд не са били допуснати и съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правата на страните и да дават основания за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за допълнително разследване. В мотивите си към присъдата първоинстанционният съд е изложил аргументирани правни съображения за изводите си относно правната квалификация на деянието на подсъдимия - по чл. 196, ал. 1 т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б", вр. чл. 26, ал. 1 от НК, която според въззивния съд се явява именно правилната квалификация. Напълно обосновани и законосъобразни се явяват правните изводи на първоинстанционния съд относно обективните елементи на състава на престъплението. В тази насока безспорно се установява, че подсъдимият е отнел процесните движими вещи от владението на пострадалото лице. ВТРС правилно е стигнал до извод, че подсъдимият е прекъснал владението върху вещите, като е осъществил свое такова върху тях. Подсъдимият, в тъмната част от денонощието, пренесъл двете парчета от металната дъска в дома си. На друга дата на ръка изтеглил и релса тип 49 до дома си, като я нарязал на четири парчета. На по-късен етап той предал тези материали в пунктове за желязо. С тези си действия Д. е преустановил (прекъснал) фактическата власт на пострадалото лице върху тези вещи и е установил своя трайна фактическа власт върху тях. Безспорно подсъдимият е третирал вещите като свои, което се установява от факта, че се разпоредил с тях – предал ги на пунктове за изкупване на метали. От обективна страна безспорно се установява също така, че процесните движими вещи са били чужда собственост, тъй като те са се намирали в притежание на друг правен субект (на пострадалото лице) и не са се следвали на Д. на законно правно основание. В тази връзка от показанията на св. Л. и показанията на св. Б. достатъчно ясно и безпротиворечиво се установява, че от процесното място (описано и от подсъдимия) липсват точно вещите, за които е повдигнато и настоящото обвинение. Вещите са описани от лицето, което отговаря за тях – св. Л., като същите представляват – ж.п. релса, тип 49 и приконтрова дъска, представляваща желязо под формата на дъсÛа. Ето защо неоснователни се явяват възраженията във въззивната жалба, че вещите, предмет на деянието, не са достатъчно ясно индивидуализирани. Ирелевантно в случая е обстоятелството дали въпросните вещи са отразени в счетоводството на пострадалото лице. Със свидетелските показания на лицата Л.и Б., а и с обясненията на подсъдимия, се установява безпротиворечиво, че тези вещи са били собственост на ДП „Н.”, като за тях отговарял св. Л. Освен това вещите са достатъчно ясно индивидуализирани като в тази връзка показанията на св. Любенов относно характеристиките на липсващите вещи съвпадат с описанието, което е дал за тях в обясненията си подсъдимия. В качеството си на лице, което стопанисва вещите, Л. достатъчно ясно е посочил кои точно вещи липсват, като вещи с подобно описание са посочени и от подсъдимия в обясненията му. Освен това показанията на св. Любенов и обясненията на подсъдимия си кореспондират помежду си относно мястото, където са се намирали вещите, а св. Л. е категоричен, че не е установил липсата на други вещи от това място. Налага се, че по делото категорично се доказва фактът, че именно вещите, за които е повдигнато обвинението срещу Д., са предмет на деянието, което той е извършил. След като вещите са индивидуализирани в достатъчна степен, то възраженията във въззивната жалба, че размерите им са останали неизяснени са неоснователни. Такива са и възраженията, че неизяснени по делото останали понятията „ж.п. релса” и „дъска за контра релса”. Не намират опора в доказателствата по делото и възраженията на защитника на подсъдимия, че отнетите вещи нямат стойност. По делото е приети съдебно – оценъчна експертиза, която установява, че отнетите вещи имат стойност. Освен това, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 54 от 16.09.1989 по н.д. № 49/1989г. на ОСНК, отпадъците, които имат стойност, могат да бъдат предмет на кражба, когато са в района на предприятието или извън него на определени и обозначени за това места – т. нар. открити складове. Т.е. достатъчно е от местонахождението на отпадъците по безспорен начин да се установява, че собственикът им не е прекъснал фактическата си власт върху тях. Както е посочено в цитираното тълкувателно решение ако отпадъците се намират на сметища или на други места, където обичайно се изхвърлят отпадъци, същите не могат да бъдат предмет на престъплението „кражба”. В случая обаче от показанията на св. Л. и св. Б., както и от обясненията на подсъдимия, се установява, че релсите са се намирали в район, стопанисван от ДП „Н.”, а именно между ж.п. пост и кабина, от която се регулира движението на ж.п. прелез. Вярно е, че отпадъците са се намирали на открито, но от местонахождението им може да се заключи, че са се намирали в открит склад, стопанисван от ДП „Н.”, поради което са били годен предмет на кражба. В тази връзка не необходимо да е налице изрична заповед за обособяване на „открит склад”, поради което възраженията във въззивната жалба в тази насока са неоснователни. Достатъчно е съответната организация да е манифестирала публично, че не се отказва от владението върху тези отпадъци. В случая по делото се установи, че ДП „Н.” не се е отказало от отпадъците, поради което възраженията в обратната посока са неоснователни. От обективна страна подсъдимият е извършил деянието при условията на продължавано престъпление. В чл. 26, ал. 1 НК е предвидено, че продължавано престъпление е налице когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В случая Д. е извършил две деяния – отнел две различни движими вещи от владението на другиго. Тези деяния поотделно осъществяват състава на престъплението „кражба”, като са извършени през непродължителни периоди от време (в рамките на по-малко от месец). Вещите са отнети от едно и също място и при една и съща обстановка, като субективното отношение на Д. и в двата случая е било едно и също. Безспорно последващото отнемане е било от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. До този извод води фактът, че и двете отнети от страна на Д. вещи са предадени от него в пунктове за изкупуване на метали. Т.е. с последващите си действия подсъдимият е извършил продължение на първоначалните – по отнемане на чужди движими вещи и предаването им в пунктове за метали. Осъжданията на подсъдимия обосновават от обективна страна и квалифициращия признак "опасен рецидив" – извършил е настоящото престъпление против собствеността след като е бил вече осъждандва или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, по които изпълнението на наказанието не е отложено. В тази връзка следва да се има предвид, че видно от справка за съдимост на Д., същият е осъждан по НОХД № 195/2007г. с Присъда № 39/20.06.2008г. на ПРС, в сила от 07.07.2008г., за престъпление по чл. 131 А, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. С присъдата е постановено, на основание чл. 70, ал. 7 НК, лицето да изтърпи отделно и неизтърпяната част по присъда, постановена по НОХД № 19/2004г. на РС Д. (за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК) – един месец и два дни, при първоначален строг режим, от което изтърпяване е бил освободен с определение на П.окръжен съд. В качеството си на осъден по НОХД № 195/2007г. Д. е освободен от затвора в гр. П. на 23.12.2008г. Налага се извод, че в срока, предвиден в чл. 30, ал. 1 НК, Д. е извършил престъпление, след като е бил осъждан на лишаване от свобода за две престъпления от общ характер (по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК и по чл. 131 А НК), като изпълнението на наказанието за тези престъпления не е отложено. Ето защо настоящото деяние е извършено от лицето при условията на опасен рецидив, поради което правилно е квалифицирано под нормата на чл. 196, ал. 1, т. 1 НК. Ето защо в случая не може да немри приложение нормата на чл. 194, ал. 3 НК (каквото възражение е направил защитникът на подсъдимия), тъй като този текст намира приложение за престъпления по чл. 194, ал. 1 НК, но не и за такива, квалифицирани по чл. 196 НК. Обосновани и верни са и изводите на първоинстанционния съд относно субективната страна на извършеното от подсъдимия деяние. От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал, че процесните движими вещи не са негови, че не му се следват и че установява своя фактическа власт върху тях против и въпреки волята на собственика им, като едновременно с това прекъсва упражняваната от собственика фактическа власт върху тях. От обясненията на подсъдимия се установява безспорно съзнанието му относно факта, че вещите са собственост на друго лице. Самият той посочва, че в тъмната част от денонощието пренесъл парчетата от метална дъска в дома си, а когато взел релсата никой не го видял. Тези действия на Д. показват неговото субективно отношение към вещите – той е действал предпазливо при отнемането им, като се е старал да остане незабелязан, което безспорно доказва формиралите се у него представи, че вещите са чужда собственост. При това положение неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че липсва субективният елемент на извършеното престъпление. Както беше посочено, вещите са се намирали на място, от което може да се направи извод, че същите (макар и отпадъци) се стопанисват от друго лице. Самият подсъдим също е съзнавал този факт, за което говори механизмът, по който е осъществил изпълнителното деяние, описан от самия него. При това положение без правно значение е дали Д. е съзнавал точно на кой принадлежат чуждите вещи, доколкото безспорно се установи съзнанието му, че те принадлежат на другиго (в този смисъл е и Решение № 479 от 04.10.2002г. по н. д. № 351/2002г., I н. о. на ВКС). Въззивната инстанция счита, че при индивидуализация на наказанието ПРС правилно е приложил нормата на чл. 55 НК. Видно от текста на чл. 55, ал. 1 НК тази норма се прилага при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко. Настоящият съдебен състав счита, че са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия. Същият е съдействал за разкриване на обективната истина, като е признал пред полицейски служители, че е отнел процесните вещи и ги е завел до мястото, от което ги е отнел. Тези факти се установяват от показанията на св. Б. В случая направеното по този начин признание има изключителен характер, доколкото без него разкриването на обективната истина би било изключително затруднено. Само това обстоятелство може да се счита за изключително смекчаващо вината на дееца. Освен това Д. е признал вината си и в хода на наказателното производство, с което също е съдействал за разкриване на обективната истина по делото. Възстановил е напълно щетите на пострадалото лице и е изразил критичното си отношение към извършеното. Смекчаващо вината обстоятелство е изключително ниската стойност на предмета на посегателството. Т.е. налице са многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като настоящата инстанция не констатира отегчаващи такива. Втората предпоставка за приложението на чл. 55 НК изисква да се направи извод, че и най-лекото наказание, предвидено за съответното престъпление се явява несъразмерно тежко. В случая чл. 196, ал. 1, т. 1 предвижда минимален размер на наказанието лишаване от свобода от две години. Настоящият съдебен състав споделя доводите на първата инстанция, че и най-лекото наказание, предвидено в посочената норма, се явява несъразмерно тежко за дееца. Както беше посочено, налице са изключителни и многобройни смекчаващите вината обстоятелства. Деянието се характеризира с ниска степен на обществена опасност. Предметът на престъплението е с ниска имуществена стойност – 174,48 лв. – под минималната работна заплата в страна към момента на извършване на деянието. Освен това следва да се има предвид и фактът, че в един продължителен период преди настоящото деяние, Д. не е осъществявал престъпна дейност. Деянието е извършено в края на предвидения в чл. 30, ал. 1 НК срок за обосноваване наличието на опасен рецидив. Налага се извод, че във времево отношение, при извършване на деянието с няколко месеца по-късно, същото е щяло да попадне в обхвата на чл. 218б, ал. 1 НК (за деяние по този текст се налага глоба по административен ред). Ето защо несъразмерно тежко е на лицето да се налага наказание лишаване от свобода в размер на 2 години за деяние осъществено в края на периода, който обосновава квалификацията му като „опасен рецидив”, доколкото при липсата на „опасен рецидив” (няколко месеца по късно) на лицето би било наложено наказание глоба по административен ред. Спазвайки разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и извършвайки собствена преценка на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства (посочени по – горе), ВТОС счита, че наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи и което е адекватно на целите по чл. 36 от НК е три месеца лишаване от свобода и в този смисъл присъдата следва да бъде коригирана. Действителната конкретна тежест на извършеното престъпление, както и личността на дееца отговарят на наказанието, предвидено като минимум в чл. 39, ал. 1 НК (3 месеца лишаване от свобода). Всяко по-високо наказание би било несъразмерно тежко с оглед установената фактическа обстановка и с оглед обстоятелствата описани по горе. Ето защо именно това наказание отговаря най-добре на целите по чл. 36 НК. С оглед на тази преценка, настоящият въззивен състав счита, че наложеното от ПРС наказание лишаване от свобода в размер на 1 година е завишено. Същото следва да бъде изменено. По отношение режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и вида затворническо заведение, в което подсъдимият следва първоначално да бъде настанен, а така също и по отношение на възложените му в тежест разноски въззивната инстанция не констатира допусната незаконосъобразност от страна на решаващия съд. При служебната проверка на правилността на атакуваната присъда, ВТОС не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до нейната отмяна на това основание. По изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 вр. чл. 334, т. 3 и чл. 338 от НПК В.и окръжен съд РЕШИ: ИЗМЕНЯ присъда № 4 от 03.02.2014г., постановена по н. о. х. д. 447/2013г. по описа на районен съд – гр. П., в частта, в която на подсъдимия Д. С. Д., за деяние по чл. 196, ал. 1 т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б", вр. чл. 26, ал. 1, на основание чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е наложено наказание от една година лишаване от свобода, като НАМАЛЯВА размера на същото на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |