Р Е Ш Е Н И Е
Номер 267 12.08.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на петнадесети
юли две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№331 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд № 436 от
10.04.2020г. постановено по гр.д.№4408/2019г. по описа на същия съд, са
отхвърлени предявените от Г.И.И., ЕГН ********** ***
против Главна дирекция „П.Б. и защита на населението“ при Министерство на
вътрешните работи с административен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А,
представлявана от главен комисар Н.Н., искове за заплащане на сума в размер на 1 553,53
лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд през периода от 04.11.2016г. до 04.11.2019г., получен в
резултат от преизчисляване на положения нощен труд, съобразно въведената в НСОРЗ
методика, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата, и обезщетение за забава в размер на 186,47лв,
дължимо за периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на
сумирано изчисляване на работното време до датата на завеждане на исковата
молба.Със същото решение е осъден Г.И.И., ЕГН ********** ***, да заплати на Главна
дирекция „П.Б. и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с
административен адрес: гр. С., ул.„П.“ № 171А, представлявана от главен комисар
Н.Н., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба, с
вх.№8623 от 19.05.
2020г. подадена в срока чл.259 ал.1 от ГПК от Г.И.И.
с постоянен адрес *** чрез пълномощника си адв. В.М. от САК с доводи за
порочност на съдебния акт като неправилен, необоснован и незаконосъобразен и с
искане да бъде отменен изцяло и исковете да бъдат уважени в пълния претендиран
размер.Като незаконосъобразен се сочи извода на съда, че положеният от
въззивника труд във времевия интервал от 22.00ч. до 06.00ч. бил равен на 8часа
и затова не следвало да се извършва приравняване с предвидения за това коефициент
от 1.143. Изтъкват се съображения, че
процесното време представлява времева рамка, в която полаганият труд се счита
за нощен, но не е с реална продължителност на същия и че реалната
продължителност на положения от въззивника нощен труд не може да надвишава
времевата рамка по чл.140 от КТ, според който
нормалната продължителност на полагания труд през нощта е до 7/седем/ часа.
И следователно няма как да бъде дерогирано действието на общата императивна
норма на чл.140 от КТ. Жалбоподателят тълкува нормата на чл.187 ал.1 от ЗМВР в
смисъл, че същата не разрешава продължителност на труда през нощта от 8/осем/ часа,
а има в предвид, че работните часове на положения труд през нощта не следва да
надвишават 8часа на всеки 24часов период; че нормата не съдържа дефиниция за
допустима продължителност на нощния труд и не въвежда различно правило за
нормална продължителност на нощния труд от 8часа, като подобна дефиниция не се
съдържала в целия ЗМВР и подзаконовите
му нормативни актове.Твърди, че това не е и необходимо предвид изричната препратка към КТ, съгласно чл.188 ал.2 от ЗМВР-за
държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00ч. - 06.00ч., като указва, че
същите се ползват със специалната му закрила,като част от тази закрила е
изричната уредба на нощния труд в чл.140 ал.1 от КТ, съобразно която нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7часа, като нощен е трудът, който се полага от 22.00ч-06.00ч., съгласно чл.140
ал.2 от КТ. Навежда извода, че първоинстанционният съд не е направил разлика
между времеви интервал, в който полаганият труд се счита за нощен такъв и
законово уредената максимална продължителност на същия в съответния времеви
интервал. Счита, че закрилата уредена в КТ на държавните служители
означава, че нормалната продължителност на полагания от тях нощен труд следва
да бъде до 7часа, като въззивникът в същност е полагал труд през нощта от
8часа, при разрешени 7часа и този труд не е отчетен и заплатен като извънреден
труд. Коментира се, че при сумарното изчисляване на работното време, нощните часове труд следва
да се приравняват към дневните защото това е нормалната продължителност на
работното време при подневното му отчитане-8/осем/часа, което налага и съотношението 8:7 и съответно
преизчисляване с коефициент 1.143 за определяне броя на надвишените работни
часове за съответния отчетен месец и за преценка налице ли е полаган извънреден
труд при превишаване на нормата.Твърди се, че работодателят не е прилагал този
коефициент, при което работните часове заложени в графиците му са в рамките на
допустимото, а след прилагането на коефициента каквото е нормативното изискване
броят на отработените часове се увеличава, който факт не бил съобразен при
изготвянето на графиците, довело до
полагане на извънреден труд. Тълкува се
и разпоредбата на чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР и се навежда извода, че тя не
установява разрешена/нормална/ продължителност на труда през нощта, а нормира
общата продължителност на работното
време при положен нощен труд в определения времеви диапазон 22.00-06.00ч., като
установява невъзможност за полагане на труд за определено време в последващ
период, с оглед сумираното отчитане на работното време. Навежда извод, че
нормата има защитна функция по отношение правото на служителя да почива в
достатъчно дълъг период, след като част от
работните часове на смяната му са отработени през времето
22.00ч.-06.00ч. и че и в този случай,
съобразно броя отработени часове, не
следва да се надвишава нормалната продължителност на работното време от 8часа
за всеки 24часов период, като след всяка 24часова смяна се изисква на служителя
да се осигури 48часова почивка при което средната продължителност на работното
време на общия 72часов период да не надвишава средното 8часа във времевия
интервал от 22-06ч.Според жалбоподателя препратката на чл.188 ал.2 от ЗМВР към КТ води до прилагане на императивната норма на чл.140 ал.1 от КТ като
единствена в трудовото закондателство разпоредба, съдържаща дефиниция за
реалната времева продължителност на
полагания нощен труд във времевия интервал, в който се счита такъв. По
отношение на алгоритъма за определяне размера на реално отработените часове
нощен труд след превръщането им в дневен с коефициент 1.143 се поддържа, че за
процесния период нито в ЗМВР нито в подзаконовите актове по прилагането му се
съдържа алгоритъм за изчисляването му,
като съгласно чл.261 от КТ предвид изричната препратка на чл.188 ал.2 от ЗМВР, положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по
трудовото правоотношение /ТПО/, но не по-малко от размерите, определени от
МС-НСОРЗ /Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /при
уредена законова делегация в §2 от ЗР на НСОРС, че Наредбата се издава на
основание чл.261 от КТ. От тази гледна точка се поддържа, че методиката, ползвана при определяне на
паричния размер на неотчетения и незаплатен от работодателя извънреден труд,
получен чрез превръщане на реално отработените часове нощен труд-8часа при
съобразяване на максимално допустимата продължителност на същия-7часа /според
императивното правило на чл.140 ал.1 от КТ/, приложим по силата на изричната
препращаща норма на чл.188 ал.2 от ЗМВР е тази по чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Твърди
се, че за да се определи какъв паричен размер действително положения труд се
явява извънреден такъв, следвало да се отчита от квалификацията за извънреден
труд чл.187 ал.5 от ЗМВР,като при разрешени 7часа работа през нощта, горницата
до 8часа се изчислява единствено чрез прилагането на коефициента, като в случая
е налице превишение на тази продължителност, тъй като тя се определя на базата
осемчасово работно време през деня и
през нощта и затова горницата следва да
бъде заплатена по правилата за заплащане на извънредния труд, които регулират
продължителността на работното време при работниците и служителите по ТПО и
този коефициент не създава привилегия за
служителите на МВР. Поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие на ТР №6 от
06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според което е недопустимо
възприемането на диференциран подход спрямо служителите на МВР по отношение на
техните права. Навежда се извода, че ЗДСл намира субсидиарно приложение и при
липса на изрична разпоредба в ЗМВР по определен въпрос. Цитира се чл.67 ал.3 от
ЗДСл, че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и
степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по
ал.7 т.1-т.5 и че редът за получаването им се определя с Наредба на МС и не
могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство. Поддържа, че е предвиден еднакъв законов режим, на който се подчиняват двете
групи държавни служители и съответно се уреждат техните взаимоотношения по
повод полагането на нощен труд. На следващо място счита, че районният съд не е
съобразил и основните принципи и норми на правната уредба, съдържаща се в
правото на ЕС-формираща трудовоправните
отношения като Директива 75/117 ЕИО
въвежда принципа за равно третиране на работниците и служителите и забраната за дискриминация по отношение
прилагането на основните начала на трудовото право за равен и равностоен
труд-равна заплата. Цитира се чл.157 т.2 от Договора за функционирането на
Европейския съюз съгласно който, под заплащане, се разбира обичайната, основна
или минимална заплата или надница, както и всяка друга придобивка в пари или в
натура, изплатена пряко или непряко от работодателя за неговия труд. Цитира се
и т.3, изр. последно на същия член, за въведено задължение да се приемат мерки,
обезпечващи спазването на принципа за равно заплащане за равен труд или труд с
равна стойност.Акцентира се примата на нормите и принципите на правото на ЕС, с
които е обвързан и следвало да приложи РС-Пазарджик, тъй като имат превес над
норми, касателно недопускането на разграничение между заплащането на работници
и служители, полагащи еднакъв и равностоен труд обвързват съда да ги приложи пряко
в съответствие с директния ефект на правото на ЕС. Предвид изложеното от
жалбоподателя е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване до
съда на ЕС на основание чл.629 от ГПК за
даване на преюдициално заключение по въпросите:
1.Следва ли чл.157 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че
забраната за разлика в заплащането на равен по вид труд с еднаква стойност, по
отношение на мъжете и жените следва да се прилага и по отношение на работниците
и служителите от един и същи пол, работещи при напълно еднакви условия,
упражняващи еднаква професия при един и същ работодател и полагащи еднакъв по
вид труд с равна стойност? Забраната за разликата в заплащането на действително
положения труд следва ли да се прилага по отношение на лица с еднакъв статут –
ДА, държавни служители, независимо от ведомството в което работят?
2.Следва ли разпоредбата на чл.4 от Директива 2006/54/ЕО
да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, да съдържа
разлика във всички аспекти на трудовото възнаграждение на работници и
служители-работещи при напълно еднакви
условия на труд, при един и същ работодател, извършващи еднаква по вид
работа, на едно също работно място, имащи еднакъв статут по силата на
националното право-статут на Държавни служители, независимо от ведомството, в
което работят, с оглед спазването на единните международни принципи в областта
на труда-„За равен по вид труд-равно възнаграждение“ включително и по отношение
на увеличеното заплащане на полагания нощен труд от държавните служители, който
да бъде заплащан само и единствено по
отношение на дадена група държавни служители, а на друга да не бъде заплащан?
Съответно представлява ли отклонение от тълкуването на този принцип прилагането
на различни правила за отделни групи държавни служители-в зависимост от
ведомството, в което работят при отчитането и заплащането на действително
положения нощен труд и извънреден труд. Към искането се прилага изложение на
мотивите за отправяне на преюдициално запитване. Моли да се отмени обжалваното
решение и се уважат предявените искове.
Постъпил е в срок и отговор на въззивната жалба,
подаден от ГДПБЗН /Главна дирекция „П.Б. и
защита на населението“ при МВР, чрез юрисконсулт С.С. в който подадената жалба се квалифицира
като неоснователна. Подробно се отговаря на всички доводи развити във
въззивната жалба, повтарят се доводите развити
в отговора на исковата молба и поддържани в хода на исковото
първоинстанционно производство, действието на
съответната наредба уреждаща реда за организацията и разпределението на
работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън работното
време, режим на дежурства и други и че е недопустимо прилагането вместо нея
на общи правила, установени в КТ и НСОРЗ.Коментира
се, че в случая не е налице нормативна празнота в специалната уредба, уреждаща
отношенията работник-работодател за да се прилага чл.9 ал.2 от НСОРЗ, като се
поддържа, че ЗМВР препраща към подзаконов акт наредба, издадена от министъра на
вътрешните работи по изрична законова делегация, че правоотношенията по
служба са уредени в специален закон
предвид специфичния статут и служебни задължения на служителите за постигане на
баланс между правата и задълженията, сочи чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, предвид
изпълняваната специфична функция и специфични права и задължения, отличаващи се
от общите; че в случая е несъвместимо прилагането на КТ и НСОРЗ/Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата/ за служители по чл.142 ал.1
т.1 от ЗМВР, предвид изключителния им статут.Подробно се коментират
разпоредбите на чл.142 от ЗМВР, оспорва се твърдението в жалбата за поставяне в
неравностойно положение на тази група служители, като се сочат разпоредби от
Конституцията на РБ и се акцентира на спецификата на служебните правоотношения
на държавните служители в МВР, предвидените компенсаторни механизми,
допълнително възнаграждение за прослужено време, обезщетение за прекратяване на
служебното правоотношение, по-благоприятен режим за заплащане на извънредния
труд по неговата продължителност и други и че предвидените условия за
разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират с Директива 2003/88/ЕО на Европарламента и на Съвета от
04.11.2003г. Проследена е регламентацията на видовете и условията за заплащане
на възнаграждение, натурални престации и работно време на държавните служители
в МВР още от закона за МВР от 2006г., в ЗМВР от 2014г., в ЗДСл като се
акцентира на липсата на непряко препращане към нормите на КТ и за неуредените в
тези закони случаи, КТ се прилага съответно и във всички случаи, в които
законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ,
препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. Счита, че
такова препращане не е налице и по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР към специалната
закрила на КТ- чл.140 ал.3 и ал.4. Коментират са разпоредбите от ЗМВР за
нормата на продължителност на нощния труд от 8часа за разлика от тези по
трудово правоотношение и полагането на 24 часови смени от служителите и че
нормалната продължителност на дневното работно време за държавните служители е
8часа, както и положения през нощта труд
е 8 часа за всеки 24часов период, поради което счита, че не е налице
коефициент равен на 1.143. На следващо място се изтъква, че не е налице
неизплатен извънреден труд за съответното тримесечие.Възразява се по искането за отправяне на преюдициално
запитване .Моли да се потвърди обжалваното решение.
Няма ангажирани нови доказателства пред въззивната
инстанция от страните по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд
при условията на чл.269 ал.1 от ГПК провери валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба на Г.И.И. и постъпилия отговор от насрещната по спора страна Главна дирекция
„П.Б. и защита на населението“
към МВР на Р България, и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове в чл.140 ал.1-ал.3 във връзка с чл.128 т.2 от
Кодекса на труда и по чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба
против Главна Дирекция „П.Б. и защита на
населението“ /ГДПБЗН/ към МВР-С., представлявана
от директора главен комисар Н.Н., с
административен адрес гр.С., ул.“П.“ №171 А, ищецът Г.И.И., с ЕГН-********** ***
твърди, че работи като пожарникар при
РС“ПБЗН“-гр.Пазарджик към ГД“ПБЗН“-към МВР-С. от 2015г. до настоящия
момент.Твърди се още, че работата в
системата на ГД“ПБЗН“ е организирана на смени от по 24часа непрекъснати
денонощни дежурства/или-12часа/, по предварително утвърдени графици за смените. Твърди ищецът,
че през периода 04.11. 2016г. до 04.11.2019г. е изпълнявал
служебните си задължителни смени, всяка от които включва полагането на нощен труд-в часовия
интервал от 22.00ч. до 06.00ч. на следавщия ден,като общо за посочения период отработил 230 нощни
смени. Твърди, че положения от него труд при сумарно изчисляване на работното
време следва да се изчислява съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР-в работни дни-подневно, а за работещите на
8-,12-или 24-часови смени, сумирано за тримесечен период. Поддържа, че според
чл.187 ал.5 от ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на тримесечен
период-за служители работещи на смени. Твърди, че от организацията на работа на служителя-на
24, респективно 12-часови смени, при сумарно изчисляване на работното време,
следвало, че в случая отношенията се
уреждат съобразно разпоредбите на чл.187 ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи
компенсиране на работа извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служители на смени.Счита, че в случая намира приложение и
нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/,предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.Тезата се
аргументира с разпоредбата на чл.187 ал.9 от ЗМВР, според която редът за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане,за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето
за отдих и почивките на държавните служители се определят с Наредба на
министъра на вътрешните работи. Пояснява, че
за процесния период действащи са Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., в които липсва изрична регламентация на
преизчисляване на нощния труд в дневен.Навежда извода,че липсата на изрична
регламентация не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен,
а представлява празнота в уредбата на реда и организацията и разпределянето на
работното време, на неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурствата,времето за отдих и почивката на
държавните служители в МВР при наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите на МВР, налага субсидиарно приложение на чл.9 ал.2
от НСОРЗ, гласяща, че „при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно
време, или коефициент 1.143. Счита, че неприлагането на тази разпоредба би
довело до недопустимо поставяне на държавните служители, работещи в системата
на МВР в неравностойно положение спрямо другите държавни служители. Определя
претенцията си за обоснована за заплащане на паричната равностойност на
положените часове нощен труд-за исковия перод, след преобразуването им с
коефициент 1.143 за преизчисление на положения нощен труд и превръщането му в
дневен. Претендира ищецът неизчислен и незаплатен извънреден труд – за периода
04.11.2016г.-04.11.2019г. на 250часа в парична равностойност от 1500лв. Твърди
се, че задължението на работодателя да заплаща възнаграждение за извънреден
труд е част от задължението му за изплащане на трудово възнаграждение като за
последното е установен срок. Освен това се поддържа, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане
на срока, в който е трябвало да изплати
съответното възнаграждение на основание
чл.84 ал.1 от ЗЗД, която ищецът определя на сумата от 220лв общо за три годишен исков период-с падеж
първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на
работното време-съобразно размера му -до завеждането на исковата
молба-04.11.2019г. Моли да се осъди ответната Главна Дирекция „ПБЗН“ към МВР
гр.С. да заплати на ищеца Г. И.И. с
посочени данни, сумата от 1500лв-представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 04.11.2016г. до 04.11.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд, съобразно въведената в
НСОРЗ методика, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на
220лв върху размера на основния иск до
завеждането на исковата молба, както и
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна ГДПБЗН, с вх.№29519 от
17.12.2019г. чрез юрисконсулт С.С., в
който се излагат доводи за допустимост на исковете, но за неоснователност по
същество. По отношение на искането за трансформирането на нощния труд в дневен
труд чрез умножаване с коефициент, се поддържа, че НСОРЗ
се прилага за работници и служители по трудово правоотношение
във всички предприятия по смисъла на §1 т.2 от ДР на КТ независимо от формата
на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение и
държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ/чл.2 ал.2 от
Наредбата/,че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е
уредено в специалния ЗМВР; че правилото за преизчисляване на часовете положен
нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение
/ТПО/, защото КТ регламентира различна продължителност на дневния и на нощния
труд; че нормалната продължителност на работното време през деня е 8часа, а
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, докато съгласно ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40часа седмично
при 5дневна работна седмица /чл.187 ал.1 от ЗМВР/; че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00ч. и 06.00ч. като работните часове не бива да
надвишават средно 8часа за всеки 24-часов период.От това ответникът навежда
извода, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8часа и
не е налице празнота в правната уредба.
Твърдяното преизчисляване на часовете, посочено от ищеца се определя от
ответника като означаващо с неприложим
към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата
норма-чл.187 ал.3 от ЗМВР, регламентираща специалната 8часова продължителност
на нощния труд за назначени по ЗМВР и работещи на смени, което се определя като
недопустимо и противоречащо с принципа на йерархия на нормативните актове.
Счита, че през исковия период е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. за
реда за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР от 2016г.
в която съгласно чл.3 ал.3 регламентира, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч.-06.00ч, като работните
часове не следва да надвишават средно 8часа за всеки 24-часов период, което
съответствало на регламентацията на този въпрос в чл.187 ал.3 от ЗМВР/същата
редакция/, като наредбата е в сила от 02.08.2016г. и действа и към момента,
докато предходната наредба №8121з-592 е действала от 25. 05.2015г. Повтаря, че
не е налице празнота, но и няма основание да се приложи общата разпоредба за
структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на
чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР и издадената въз основа на този закон наредба, предвиждаща
нормална продължителност на дневното работно време от 8часа, положения нощен
труд също от 8часа за всеки 24-часов период.Оттук се навежда извода, че съотношението
на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР е 1:1 или коефициент 1, а не 1.143.
Счита, че за държавните служители със служебни правоотношения уредени от ЗМВР,
когато положения нощен труд е в рамките на 8часова продължителност, той не се
трансформира в дневен труд, а се заплаща по 0.25лв на час, съгласно министерска
заповед №81231з-791 от 28.10.2014г. За преизчисляване на часовете положен нощен
труд работодателят признава, че е било извършвано по Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г., което работодателят определя
като несъответно със ЗМВР, като това е поправено с новата Наредба №8121з-592
от 25.05.2015г. и при сега действащата Наредба №8121з-776 от 29.07. 2016г.
Затова ответникът счита за неоснователни твърденията на ищеца за приложимост на
НСОРЗ. Претенцията за заплащане на нощен труд като извънреден се определя като
неоснователна защото съгласно чл.176 от ЗМВР възнаграждението на държавните
служители е основно и допълнителни възнаграждения, като допълнителните
възнаграждения били посочени в чл.178 ЗМВР между които било и възнаграждението
за извънреден труд; че ЗМВР прави разлика между извънреден и нощен труд, като се препраща към
чл.179 ал.1 и ал.2, чл.187 ал.6 и ал.5 и се акцентира на компенсирането с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение, като поддържа, че двата вида труд са
регламентирани в различни по степен нормативни актове и че като извънреден труд
се определя трудът извън редовното работно време до 280ч. годишно, че
възнагражденията за извънреден труд са посочени в ЗМВР, а за нощния труд -в министерската
заповед №8121з-791/28.10.2014г., като за всеки отработен нощен час или за част
от него между 22.00ч.-06.00ч. се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд
от двадесет и пет стотинки.Ацентира, че заплащането на различните видове
труд е по различен ред и размер; че
нощният труд, в рамките на установеното работно време не се явява извънреден
труд и не се преобразува в дневен предвид еднаквата му продължителност с
дневния труд; че за извънредния труд е необходимо служителят да е полагал
дневен или нощен труд над/извън установеното работно време/график дежурство/ от
8часа и при каквото трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните
ще се умножат по коефициент единица /1/, поради което не се явяват допълнителни
часове за плащане.Поддържа, че дори и по наредбата по КТ часовете в повече,
които се получават при преобразуване на нощен в дневен труд не се явяват
извънреден труд доколкото тези часове в повече, че заплащат по реда предвиден
за заплащане на нощния труд като компенсация и се явяват именно тези часове в повече, заплатени по
реда за заплащане на нощния труд.Цитира се и писмо изх№94-НН-198 от
29.08.2011г. на МТСП, че превръщането на нощните часове в дневни по Наредбата/
НСОРЗ/, е установено с нея увеличено
заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд. Счита, че
положения от ищеца през процесния
период нощен труд е правилно отчетен, полагащото
му се допълнително възнаграждение е
правилно определено и заплатено, съгласно платежните бележки за възнаграждение
на ищеца, поради което се заключава, че
претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд е неоснователна. По
претенцията за лихви се поддържа, че като акцесорна същата е неоснователна предвид
неоснователността на претенцията за заплащане на възнаграждение за положен извънреден
труд. Акцентира се, че по чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8часа дневно и 40часа седмично
при 5дневна работна седсмица, като съгласно ал.3 от същия член е установена 8 /осем/ часова продължителност
на нощния труд, полаган от работещите на смени по служебни правоотношения
възникнали по реда на ЗМВР; че за тях е установено сумарно работно време на 8, 12
или 24-часови смени; че по КТ в чл.142 ал.4 е записана максимална
продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време,която
може да
бъде до 12часа, като продължителността на работната седмица не може да
надвишава 56часа, а работниците и служителите с намалено работно време-до 1/един/час
над намаленото им работно време. Съпоставяйки продължителността на работното
време на ищеца при 24часова работна смяна по ЗМВР с 12-часовата максимална
продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ, навежда
извода, че е налице несъвместимост да се прилага КТ и НСОРЗ за служителите по
чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, и доколкото техният статут е изключителен и от общия, което
било съобразено от законодателя разделил служителите на МВР на три групи.
Поради спецификата на изпълняваната работа, като за тези служители по чл.142
ал.1 т.1 от ЗМВР е установил по-голяма нормална продължителност на работното време за тази група в сравнение от тези по КТ, която е обща и еднаква както през деня така и през нощта от
8часа. И че това разбиране е установено и от основните функции на МВР по чл.2
ал.1 от ЗМВР и е невъзможно да се направи аналог с общата разпоредба за
нормална продължителност на работното време за
работниците и служителите по трудово
правоотношение/ТПО/. Моли да се отхвърлят заявените искови претенции. С
отговора е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от
ищеца.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
По делото няма спор между
страните, а това се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът
младши инспектор Г.И.И., с ЕГН-********** е държавен служител в Министерството
на вътрешните работи, считано от 11.09.2015г., като към 10.12.2019г. заема
длъжността “Пожарникар в група “Пожарогасителна и спасителна дейност“ на
Районна служба „П.Б. и защита на населението“-Пазарджик при Главна дирекция „П.Б.
и защита на населението“ -МВР, и за периода 04.11.2016г. до 04.11.2019г. е
изпълнявал служебните си задължения на 24часов сменен режим/виж служебна
бележка изх.№101900-1834 от 10.12.2019г. издадено от РД “ПБЗН“ гр.Пазарджик
към ГД“ПБЗН“-гр.С. и приложените
протоколи за отчитане на отработеното
време между 22.00ч.-06.00ч.Според същите тези протоколи за отчитане на
отработеното време между 22.00ч.-06.00ч., времето на разположение и положения
труд по време на официални празници в РСПБЗН-Велинград за периода от 01.10.2016г.
до 31.12.2016г. е видно, че ищецът Г.И. е отработил 136часа за времето от
22.00ч до 06.00ч.;за периода 01.01.2017г.
до 31.03.2017г. за същото време е отработил 176часа; за периода 01.04.2017г. до
30.06.2017г.-за работа в РСПБЗН-Пазарджик е отработил 136 часа; за периода
01.07.2017г. до 30.09.2017г.-133ч.; за периода 01.10.2017г. до
31.12.2017г.-182часа; за периода 01.01.2018г. до 31.03.2018г.-176часа; за
периода 01.04.2018г. до 30.06.2018г.-146ч.; за периода 01.07.2018г. -до
31.08.2018г.-98часа; за периода 01.09.2018г.-30.09.2018г.-62ч.;за 01.10.2018г.
до 31.10.2018г.-32часа; за периода 01.11.2018г.до 30.11.2018г.-56часа; за
периода 01.12.2018г.-31.12.2018г.-56часа; за месец януари 2019г.-64часа; за
м.февруари 2019г.-56часа; за м.март 2019-56часа;за м.април 2019г.-54часа; за
м.май 2019г.-22часа; за м.юни 2019г.-40часа; за м.юли 2019г.-56часа; за
м.август 2019г.-24часа; за м.септември 2019г.-48часа, за м.октомври 2019г. -64часа;
за м.ноември 2019г.-56часа.
От изслушаното по делото
заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото
лице-експерта Д.Л.Б., с вх.№4425 от
26.02.2020г., /л.137-л.145/, което въззивният
съд възприема изцяло като обективно, обосновано, компетентно изготвено и
неоспорено от страните, се установява, че въз основа на извършената проверка и
обсъждане на писмените документи приложени по делото, както и в счетоводството
на ответната Дирекция, е констатирано, че положеният от ищеца нощен труд за периода
04.11. 2016г. до 04.11.2019г. възлиза общо в размер на 1823часа, респективно са
положени от същия 142бр. нощни смени, по-конкретно по месеци, тримесечия и години,
подробно посочени в констативно-съобразителната част, по които констатирани
факти и обстоятелства също няма спор между страните. Установено е от вещото
лице, че паричната равностойност в
брутен и нетен размер на действително
положения и незаплатен и неотчетен от работодателя нощен труд на база общия
брой отработени нощни часове при прилагане на НСОРЗ през процесния период, са
суми общо в размер на 1553.53лв /брутен размер/, съответно 1399.85лв /нетен
размер/. Посочени са размерите на сумите
по отделните периоди както следва-1.За
периода 04.11.2016г. до
31.12.2016г.-сумата от 54.78лв/брутен размер/ и 49.28лв/нетен размер/; 2.За
периода 01.01.2017г. до 31.12.2017г. съответно 471.16лв и 424.21лв; 3.За цялата
2018г. сумите са съответно 557.75лв и 502.10лв; 4. За периода 01.01.2019г. до 04.11.2019г. сумите са съответно 471.54лв и 424.26лв.
Изчислено е от експерта, че в този случай обезщетението за забава върху
главницата при съобразяване падежа на всеки от тримесечните периоди съобразно
паричната му равностойност с падеж на плащане всяко първо число на месеца, следващ
изтичането на сумарния тримесечен период, до датата на завеждане на исковата
молба / в сумарна величина/ за периода е от 186.47лв. В последното съдебно
заседение по реда на чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато от съда изменение на
претенциите от ищеца, като същата е увеличена от 1500лв на 1553.53 лв като
брутно възнаграждение, а акцесорната
претенция за лихва е намалена от 220лв на 186.47лв съгласно заключението по
експертизата.
Тази
фактическа възприе въззивният съд.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната си компетентност и по предвидения
процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи, че
не му е заплатен за процесния период от
време изцяло положения от него извънреден труд, над предвидения като максимален
по размер нощен труд и със съответния коефициент за приравняване, посочен в
исковата молба .
Разгледани
по същество исковите претенции са напълно основателни.
Основните спорове по делото
не са свързани с установената фактическа
обстановка, която е безспорна за страните по признание от самите тях, а са свързани
относно приложението на материалния закон и по-конкретно кой закон следва да се
прилага-общия закон -Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му или специалния закон -ЗМВР / Закон за МВР/ и издадените въз
основа на него подзаконови актове или за някои неуредени хипотези в специалния закон
следва да се извърши препращане и субсидиарно приложение към общия закон при наличие
на празнота в регламента за работното
време, извънредния труд, нощния и
дневния труд и тяхното справедливо заплащане.
Няма спор, че общият закон
уреждащ като цяло трудовите отношения в Република България е Кодекса на
труда от 1986г., който прокламира в
член първи/изм.,Д.В.,бр.100 от 1992г/, че този кодекс урежда трудовите отношения между работника
или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани
с тях; че отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения; че този кодекс цели да осигури свободата и
закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и
осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите,
работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено
свързаните с тях отношения.
Действащият
Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ от 2014г., урежда съгласно
чл.1 принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на
Министерството на вътрешните работи (МВР) и статута на служителите в него, като
дейността на МВР е насочена към защита на правата и
свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред и П.Б. и защита на
населението, при спазване на Конституцията, законите и международните договори,
по които Република България е страна; защита на служителите при и по повод
изпълнението на служебните им задължения и други. В чл.6 е предвидено, че Министерството на вътрешните работи извършва
следните основни дейности:1.оперативно-издирвателна;
2.охранителна; 3.разследване на престъпления; 4.осигуряване на П.Б. и защита при пожари, бедствия и извънредни
ситуации; 5.осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно
реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски
номер 112 (ЕЕН 112);6. информационна; 7. контролна; 8. превантивна.
Нормите регламентиращи статута на служителите на МВР, са записани в глава Седма от част Трета „ Статут на служителите на МВР, според която /чл.142 ал.1/ служителите на МВР са:1. държавни служители – полицейски органи и органи по П.Б. и защита на населението; 2.държавни служители; 3.лица, работещи по трудово правоотношение, като статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон. В раздел Шести на Глава Шеста от Закона е предвидено, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения /чл.176/, като основното месечно възнаграждение се образува от заплатата за длъжност, като минимума на основното възнаграждение за най-ниската длъжност се определя от държавния бюджет на Р България, като възнаграждението са увеличава със съответен коефициент. В чл.178 ал.1 от ЗМВР са предвидени допълнителните възнаграждения, които се изплащат към основното възнаграждение-т.1. За прослужено време – в размер 2 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40 на сто; при определяне на размера се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към първа категория труд; 2.изпълнение на специфични служебни дейности; 3.извънреден труд; 4. работа при специфични условия – при условия и в размер, определени от Министерския съвет; 5. постигнати резултати в служебната дейност; т.6./нова 2020г./ изпълнение и/или управление на проекти или програми-при осигурени финансови средства в рамките на съответните проекти или програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове или финансирани от други международни финансови институции и донори, по които бенефициент или изпълнител е МВР или структура на МВР, като ал.2 повелява, че условията и редът за формиране на допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 5 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Последният действащ ЗМВР е в сила от 28.11.2014г., като в чл.187 ал.1-ал.3, в редакцията си относима към претендирания исков период от време, /д.в., брой 81 от 14.10.2016г., в сила от 01.01.2017г./, е записано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица; ал.2. За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време и ал.3. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8часа за всеки 24-часов период.В предходната си редакция, ДВ бр.14 от 20.02. 2015г., на чл. 187 разпоредбите на трите алинеи са същите и не са променени. Последната редакция на чл.187 ал.1 - ал.4 от ЗМВР е следната: Чл. 187. Ал.1 (Доп. – ДВ, бр.60 от 2020г.) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00ч.; ал.2 (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време;ал.3 (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп., бр. 81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г., относно изречение второ, в сила от 1.02.2017 г., изм., бр.60 от 2020г.) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение и ал.4(Нова – ДВ, бр.60 от 2020г.) При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. Редакцията на ал.1 и на ал.3 на чл.187 от ЗМВР е ясна,като за първи път законодателят приобщава към нормалната продължителност на работното време на държавните служители от МВР,включващо до този момент 8часа дневно и 40часа седмично при петдневна работна седмица, като е добавено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, че нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. До този момент регламентацията е била: “При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8часа за всеки 24-часов период /ал.3 в предходната си редакция/, тоест предходната регламентация допуска полагането на труд и през нощта много повече от 8часа и много по-малко от 8часа, определена спрямо посочената усреднена величина.
За първи път продължителността на нощния труд за
държавните служители в системата на МВР е регламентиран в подзаконов нормативен
акт - НАРЕДБА № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отменена
на 02.08.2016г.), еднолично издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г.. В чл.31 ал.2 на тази наредба е предвидено,че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
В следващите наредби при напълно идентичен текст на
закона, незнайно защо такава разпоредба няма разписана-сумирано отчитане на
отработеното време при което общият брой
часове,положен труд между 22.00ч. и 6.00ч. за отчетния период се умножава с
коефициент от 0.143. Правно аргументирано
и логично обяснение за тази промяна не
дава и представителя на ответната Дирекция. За периода на
претенцията е действала и НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016г. /отменена на
10.01.2020г./ за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.Както в нея, така и в действащата към
момента НАРЕДБА № 8121з-36 от 7.01.2020 г., в сила от 10.01.2020г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, такъв текст също липсва и такъв
коефициент за умножаване броя часове положен нощен труд за посочения времеви
период няма предвиден. Налице е
явна законодателна празнота,тъй като нощният труд на държавните служители от
системата на МВР не е забранен,
продължава реално да се полага като липсва въведен механизъм и методика за
неговото реално отчитане и заплащане, включително и за приравняването му към
дневния труд някакъв начин-примерно чрез фиксиран математически коефициент или
по някакъв друг законосъобразно определен способ за такова приравняване.
Съгласно чл.188 ал.2 от ЗМВР, непроменен
от момента на приемането на нормативния акт/ в сила от 28.11.2014г./, държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда. Формално тази специална
закрила е регламентирана в Глава Петнадесета от КТ-чл.301 до чл.320 ,но и не
само там защото в широк аспект специалната закрила следва да обхваща и да се
отнася и до другите елементи от правоотношението по повод полагане на труд от
държавен служител и неговото реално заплащане и най-вече за регламентацията на
дневния труд, на нощния труд, на приравняването на нощния към дневния труд,
както и извънредния труд предвид съществуващата законова празнина в специалния
закон /ЗМВР/ и издадените въз основа него подзаконови актове.
В Кодекса на труда, в
чл.140 е регламентирано изначално полагането на нощния труд, още от приемането на
Кодекса, а именно, че съгласно чл. 140.(Обн. - ДВ, бр. 26 от 1986 г.) ал.1.
Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна
работна седмица е 35часа, а при шестдневна работна седмица - 36 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е 7
часа, а при шестдневна работна седмица - 6 часа. В последствие е изоставена
регламентацията на работното време през нощта при шестдневна работна седмица, и
е останала редакцията само за петдневна работна седмица.Към момента редакцията
на чл.140 ал.1 и ал.2 от КТ е такава каквато
е от 2001г. -нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта
|
при 5-дневна работна седмица е до
35часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, съгласно
ал.2 нощен е трудът,който се полага от 22.00чдо 06.00ч., а за непълнолетни
работници и служители от 20.00ч. до 06.00ч. Правното понятие „Нормална
продължителност на нощния труд за държавните служители от МВР“ е въведена за
първи път в чл.187 ал.1, изречение
второ едва от 07.07.2020г. от
действащия ЗМВР. В предходния ЗМВР също няма такава разпоредба, тоест, за
исковия период от време изобщо няма регламентация на нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители от
системата на МВР или се налага извода, че е налице ясна законова празнота и
липса на регламентация в специалния закон /ЗМВР/ и подзаконовите му актове
издавани въз основа на него. В
издадената въз основа
на Кодекса на труда
Наредба за |
|
структурата и организацията на
работната заплата изрично е прието, че определянето на допълнителните трудови
възнаграждения съгласно чл.9 в
хипотеза на сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превърщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Наредбата е приета през 2007г. и е в сила от 01.07.2007г. и
разпоредбата на чл.9 не е изменяна или променяна до момента. Такава въведена
методика с посочените в нея параметри и начин на изчисляване на посоченото
работно време нощни часове няма
въведена с действащия ЗМВР за същия
период от време-04.11.2016г. до 04.11.2019г. дори не е посочен примерен
фиксиран коефициент за трансформирането на часовете нощен труд в дневен. |
|
|
Въззивната
инстнация акцентира на посочения анализ на развитието на законодателството в
това отношение като необходим, наложителен и коректен с оглед характера и
естеството на въведения по делото материално-правен спор, за да отчете и да обърне
внимание на непоследователността на самия законодател, защото приема, че от
анализа на текстовете, уреждащи положението на работещите в МВР може да се
направи извода, че до последното изменение на закона /ДВ,бр.60/2020г./
конкретният относим към спора въпрос, а именно каква е нормалната
продължителност на работното време през нощта и как следва да се извършва
отчитането и заплащането му при сумирано отчитане на работното време, в същност
изобщо не е бил уреден в специалния закон и в издадените въз основа на него
специалните подзаконови актове по приложението му. С последните си правни действия
по изменението на текста на чл.187 от ЗМВР законодателят всъщност изцяло
подкрепя тази теза за неуреденост и налична празнота в регламентацията на този
правен институт в това отношение. Отделен е въпроса за приложимостта на разпоредбата на ал.4 на
същия текст след изменението, като се има предвид, че нормалната
продължителност и на дневното и на нощното работно време е фиксирана на 8 /осем/
часа, но този въпрос не е относим към настоящото производство. Изложеното до
тук мотивира съдът да приеме, че всъщност към релевантния за спора момент, законодателят не е предвидил колко е
нормалната продължителност на работното време през нощта за категорията
служители, за които се прилага ЗМВР. До този момент, до 07.07.2020г. законодателят
използва друга правна техника касаеща друга регламентация-чл.187 ал.3 изр.трето
от ЗМВР/- При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8часа за всеки 24-часов период, тоест не се регламентира
нормалната продължителност на нощен труд, а се регламентира една възможна
усреднена часова стойност, която не поставя абсолютно никаква горна максимална
граница на часовете труд през нощта. На практика горната граница за полагането
на труд през нощта е неопределяема защото допуска единствено някаква усреднена
стойност и нищо повече.По тази логика се допуска часовият размер на труда през
нощта да може да надминава както усреднената стойност от 8часа, така и да е под
нея за всеки 24часов период.
Пазарджишкият окръжен съд, в
настоящия си състав не възприема
тълкуването на нормата на чл.187 от ЗМВР, направено в приложената по
делото правна консултация защото на
първо място това тълкуване на правната
норма няма характеристиките на официално автентично тълкуване по смисъла на чл.51
от Закона за нормативните актове /ЗНА/. От друга страна Законът за съдебната
власт /ЗСВ/ регламентира като меродавно и значимо тълкуването направено от общите събрания на колегиите на Върховния касационен
съд на Р България в издадените от тях тълкувателни
решения и тълкувателни постановления, които съгласно чл.130 ал.2 във връзка с чл.124 ал.1 и следващите от ЗСВ са задължителни за органите на
съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както
и за всички органи, които издават административни актове.Изследвайки
разпоредбата на ал.3 на чл.187 от ЗМВР преди изменението, в същност не става
ясно как нормата на ал.1 би се приложила в смисъла, който се влага в
представената правна консултация.
След като се установява по несъмнен
начин от извършеното тълкуване на посочените по-горе правни норми, че в
специалния закон е налице пропуск, празнота, правна неуреденост и нерегламентираност на проблема с отчитането
на нощния труд, полаган от държавните служители на МВР, //такава няма и в
Закона за държавния служител/ЗДСл/, действащ от 28.08.1999г., който обаче
съгласно чл.50а ал.2 изрично препраща в хипотезите на положен извънреден труд
от тези служители извън установеното за
него работно време, относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд, да се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда//,
то тази празнота следва да се запълни с прилагане на
правото по аналогия.Действията на законодателя с последното изменение на закона
в тази част показват, че действително тези отношения не са били уредени или не
са били уредени достатъчно недвусмислено.Прилагането на нормите на Кодекса на
труда /КТ/, респективно подзаконов акт към него вече е приемано от ВКС при
постановяването на ТР № 8/2013г. на ОСГК. Нормата на чл.188 ал.2 от КТ също дава основание за
това.
За да се разреши въпроса в същност следва да се
приложи нормата на чл.140 от КТ респективно чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.В първата разпоредба изрично
се предвижда като императив
нормалната продължителност на работното време през нощта да е със седемчасова продължителност.
При прилагане на тези текстове, съответно следва да се
съобрази заключението на експерта,неоспорено от страните и прието по делото, чрез
което се установява, че положеният от ищеца нощен труд за периода от 04.11.2016г.
до 04.11.2019 г. възлиза общо в размер
на 1823часа , , респективно са положени от същия 242бр. нощни смени,като
паричната равностойност е в размер на 1553.53лв /брутен размер/, съответно
1399.85лв /нетен размер/. Посочени са размерите
на сумите по отделните периоди
както следва-1.За периода 04.11.2016г.
до 31.12.2016г.-сумата от 54.78лв/брутен размер/ и 49.28лв/нетен размер/; 2.За
периода 01.01.2017г. до 31.12.2017г. съответно 471.16лв и 424.21лв; 3.За цялата
2018г. сумите са съответно 557.75лв и 502.10лв; 4. За периода 01.01.2019г. до 04.11.2019г. сумите са съответно 471.54лв и 424.26лв. Сумата
на обещетението за забава върху главницата, изчислена от падежа на всеки от
тримесечните периоди – първо число на месеца, следващ изтичането на сумарния
тримесечен период, до датата на завеждане на исковата молба, съгласно
изчисленията на експерта / в сумарна
величина/ за периода е от 186.47лв.
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд намира,
че предявените от ищеца претенции са основателни и следва да бъдат уважени с
оглед на направеното изменение в съдебното заседание от 06.03.2020г.
Установява се от обсъдените по отделно и в съвкупност
доказателства по делото, че на ищеца Г.И.И. ***, не е заплатен извънреден труд,
който се е формирал, чрез прилагане на коефициент от 1.143 относно положения
нощен труд за приравняването му към дневен.
Следователно обжалваното решение на Пазарджишки
районен съд по същество е неправилно и
следва да бъде отменено, а ответникът ГДПБЗН при МВР осъден да заплати
претендиранте суми, както и разноските по делото в размер на 830 лева. Последните
/разноските/ са формирани от направените от ищеца разноски в размер на 350лв за
първата инстанция и 480лв за въззивната инстанция или общо 830лв, заплатени в
брой от последния като адвокатско възнаграждение по сключени договори за правна
защита и съдействие и осъществено в негова полза процесуално представителство
от адвокат В.М. пред двете съдебни инстанции,
които суми следва да се заплатят от ответника Главна дирекция „П.Б.
и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи.
От ответната Дирекция е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение както с отговора на исковата молба, така и с
отговора на въззивната жалба, което въззивният съд намира за неоснователно, тъй
като уговореното и платено възнаграждение гравитира към установения минимален
размер адвокатско възнаграждение, докато прекомерността следва да се отчита в
хипотеза на превишение в пъти над минималното адвокатско възнаграждение от една
страна и при липса на фактическа и
правна сложност на спора, каквато липса в случая категорично не е налице
предвид въведените от страните по делото спорове по приложението на материалния
закон.
Ответникът ще следва да заплати в полза
на Бюджета на съдебната власт разноски
за вещо лице в размер на 200лв, като следва да се отбележи, че независимо от
изхода на спора държавни такси по делото не се дължат от последния, който е
държавно учреждение на бюджетна издръжка /чл.84 т.1 от ГПК/.
Водим от горното и
на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е
Ш
И
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд № 436 от 10.04. 2020г. постановено
по гр.д.№4408/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.Б. и защита на населението“
при Министерство на вътрешните работи, с административен адрес: гр. С., ул. „П.“
№ 171А, представлявана от главен комисар Н.Н., да заплати в полза
на Г.И.И., ЕГН ********** *** сумата от
1553.53лв /хиляда петстотин петдесет и три лева и петдесет и три стотинки/
представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд през периода от 04.11.2016 г. до 04.11.2019г., получен в
резултат от преизчисляване на положения нощен труд, съобразно въведената в
НСОРЗ методика, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и обезщетение за забава в размер на 186,47лв
/сто осемдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/, дължимо за периода
от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване
на работното време до датата на завеждане на исковата молба, както и сумата от
830лв /осемстотин и тридесет лева / разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.Б. и защита на населението“
при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр. С., ул.„П.“
№ 171А, представлявана от главен комисар Н.Н., да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пазарджик разноски в размер на 200лв /двеста лева/ за експертиза.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.