РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Русе, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Г.
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520102192 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Ищцата Т. К. К. твърди, че е дъщеря на К.Г.К. и на Н. Н. К.. Баща й К.
починал на 26.08.1995 г. в гр. Русе, като оставил за свои наследници по закон
Н. К. – негова преживяла съпруга и трите му деца – М.К.Х., Е.К.Щ. и ищцата
Т. К. К.. Н. Н. починала на 14.08.2018 г. и оставила за наследници М.К.Х.,
ищцата, както и децата на Е.К.Щ., починала на 22.03.2013 г. – Р.Х. З. и К.К. И.
- ответниците по настоящото производство.
През 1975 г. със Заповед от 20.03.1975 г. на Председателя на ИК на ГНС
Русе, Н. и К. К., както и ищцата, които придобили като обезщетение за
отчужден собствен имот апартамент № 12 в жилищен блок „С.п.", вход 5,
етаж 6 по ул. "Г.Б." № 35. Правата върху апартамента били 2/3 ид. части за
родителите на ищцата и 1/3 ид. част за ищцата. С нотариален акт № 30, том
XXVIII, дело 7739/93 г. от 08.10.1993 г. К. К. и Н. К. прехвърлили на Е.К.Щ.
3/6 ид. части от процесния апартамента, както и 1/6 ид. части на ищцата,
срещу поето от двете задължение за гледане и издръжка на двамата
прехвърлители, до края на живота на всеки един от тях поотделно, като им
бъдат осигурени добри условия за живот и същите имали правото да живеят в
1
апартамента до края на живота си и да го ползват изцяло, всеки един от тях, а
така също и да получават евентуалните му доходи от наеми, без да имат
правото дъщерите, получаващи имота да живеят в него, ако не бъдат изрично
повикани за тази цел. В нотариалния акт изрично било посочено, че след
прехвърлителната сделка, правата на двете сестри – Т.К. и Е.Щ. върху имота
били равни 1/2 ид. част. Ищцата твърди, че заедно със съпругът си полагали
грижи за баща й К., осигурявайки му животоспасяваща операция през 1990 г.
След смърт на баща им през 1995 г., ищцата и нейните децата идвали в гр.
Русе през летните ваканции, тъй като живеели в София, а през зимата вземали
майка й в гр. София. С напредването на възрастта, нейната майка изявила
желание да бъде гледана в гр. Русе, като това за ищцата не било възможно,
тъй като синът й Р.П. бил страдал от тежко психическо заболяване –
параноидна шизофрения, самата тя се нуждаела от помощ и средства и тогава
сестра й Е. я уверила ищцата, че ще се върне в гр. Русе и ще гледа майка им
Н., но пожелала да и се прехвърли притежаваната от нея 1/2 ид. част от имота.
Ищцата се съгласила и с Нотариален акт № 189 том I, рег. № 1970, дело 130
от 10.02.2012 г. по описа на нотариус Любен Шилков и с вх. рег. № 8323, акт
№ 170 том 23, дело № 4639/10.07.2012 г. прехвърлила своята част от
апартамента, срещу сумата от 9900 лв., като било записано в нотариалния акт,
че купувачът Е.Щ., за прехвърлената 1/2 ид. част от имота поема задължение
за гледане и издръжка по силата на Нотариален акт № 30, том 28, дело 7739
от 08.10.1993 г. на Нотариус с район на действие РРС, на Н. Н. К.. В сделката
Н. К. не участвала. Е. не спазила обещанието си и не се върнала в гр. Русе,
починала на 22.03.2013 г. в А., където живеела и оставила за наследници по
закон двете си деца Р.З. и К. ИЛ. – ответници в настоящото производство.
Последните не се интересували от баба си и рядко я посещавали. За Н. се
грижели най-вече съседи и познати. През 2015 г. Н. К. получила инфекция на
крака /абцез/, дъщеря и М.Х., която от години живеела в гр. Виена, А. и
помогнала чрез нейна близка, като и била направена медицинска
интервенция, но съседите забелязали, че състоянието на Н. се влошавало, тя
губела ориентация, не можела да намери дома си, не била в състояние да се
грижи за себе си, поради тази причина през 2015 и 2016 г. М.Х. уредила Н. К.
да бъде освидетелствана от ЛКК и същата била инвалидизирана със 100%
трайно намалена работоспособност, с чужда помощ, пожизнено с водеща
диагноза смесена корова и подкорова съдова деменция. При посещението си в
2
България на 12.05.2016 г. М.Х. настанила майка си в Център за психично
здраве – Русе, тъй като нейното здраве се влошило, била объркана, тревожна,
неориентирана за време и било установено, че Н. К. страда от коронарна
болест на сърцето, двустранно намален слух от години, напълно сляпо ляво
око и силно ограничена зрителна острота на дясно ляво око, поради хронична
глаукома, гръдна сколиоза, спондилоатроза, гонартроза и др. В ЦПЗ-Русе
ответницата Р.З. декларирала, че след изписването на баба й, тя ще я гледа в
собствения си дом. М.Х. спешно пристигнала от Виена и започнала
издирването на майка си. Оказало се, че на 11.06.2016 г. ответницата З. била
настанила баба си в Дом за стари хора в с. Рояк /Варненско/, като заплатила
престоя с картата на възрастната жена. На 12.08.2016 г. М. извела майка си от
дома, която била в безпомощно състояние - със забити в пръстите на краката
нокти, оток на долните крайници, отслабнала, отпаднала, споделила, че
докато била в дома не се чувствала добре, наложила се хирургическа
интервенция, както и освидетелстване от съдебен лекар. М.Х. отвела майка си
със себе си в гр. Виена, където полагала грижи и я настанила за лечение, като
Н. починала в А. на 14.08.2018 г. Ищцата заявява, че след прехвърляне на
своята част от процесния апартаментна сестра си Е.Щ., тя била поела и
нейната част от ангажимента по отношение на издръжката и гледането на
своята майка, поради което
Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да се развали
частично до размер на 1/9 ид. част договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт №
30/08.10.1993 г., том XXVIII, дело № 7739/1993 г. на Русенския нотариус
Цвятко Миланов, съгласно който Н. Н. К. и К.Г.К. прехвърлили на своите
дъщери Е.К.Щ., починала на 22.03.2013 г. и Т. К. К., притежаваните от тях
части на недвижим имот в гр. Русе, област Русе, кв. "Р. 1 и 2, ул."Г.Б." № 1,
вх. 5, ет. 6, АПАРТАМЕНТ № 12, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения със застроена площ 81,25 кв.м., с избено помещение №
25 със застроена площ в размер на 3,61 кв.м., а по Схема № 15-214530-
01.03.2021 г. на СГКК гр. Русе – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.5.375, находящ се в гр. Русе, кв. "Р. 1 и 2, ул. "Г.Б." № 1
вх. 5, ет. 6, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на
едно ниво, с площ 81,25 кв.м., заедно с прилежащата изба № 25 с площ 3,61
кв.м. и съответните ид. части от общите части на сградата, при съседи на
3
същия етаж: 63427.5.375.5.16, под обекта: 63427.5.375.5.12, над обекта:
63427.5.375.5.18, при което на Е. Г. се прехвърлли 3/6 ид. части от този
апартамент, а на Т. К. К. 1/6 ид. част, в който изрично било посочено, че след
прехвърлителната сделка, правата на двете сестри – Т.К. и Е.Щ. върху имота
били равни 1/2 ид. част.
В отговора на исковата молба ответниците Р.Х. З. и К.К. И. считат
предявения иск за неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото удостоверения за наследници на Община
Русе, се вижда, че К.Г.К., б.ж. на гр. Русе, е починал на 26.08.1995г. и е
оставил за свои наследници съпруга Н. Н. К., починала на 14.08.2018г.,
дъщеря М.К.Х., дъщеря Т. К. К. и дъщеря Е.К.Щ., починала на 22.03.2013г.
От приетото в заверен превод от немски на български език Смъртен акт от
26.03.2013г. и Официално потвърждение по дело за наследство на починалата
в гр. Л., А., Е.Щ. се вижда, че тя е оставила за свои наследници дъщеря Р.З. и
син К. ИЛ..
Видно от нотариален акт №192/19.05.1978г., том ІІІ, нот. дело
№1312/1978г. на русенския нотариус Цвятко Миланов /л. 8 от гр. д. №
7708/2018 г. на РРС/, К.Г.К., Н. Н. К. (двамата приживе) и Т. К. К. са
придобили при равни права собствеността на жилище в гр. Русе, ж.к. “Р.”,
ж.бл. “С.п.”, вх.Г, състоящо се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения със застроена площ 81.25 кв.м., с избено помещение №22 със
застроена площ 3.61 кв.м., заедно с 0.693 % ид.ч. от общите части на сградата
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка №30/08.10.1993г., том ХХVІІІ, дело №7739/1993г. на русенския
нотариус Цвятко Миланов, К.Г.К. и Н. Н. К. са прехвърлили срещу гледане и
издръжка на дъщерите си Е. К. Г. и Т. К. К. притежаваните от тях части от
недвижим имот в гр. Русе, кв. “Р. 1”, бл. “С.п.” вх.Г, ет.6, ап.12, състоящ се от
две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ 81.25
кв.м., с избено помещение №25 със застроена площ 3.61 кв.м., а по Схема
№15-405574 от 17.08.2016г. на СГКК-Русе - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.5.375.5.15 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Русе, намиращ се в сграда №5, разположена в ПИ с
4
идентификатор 63427.5.375, адрес на имота: гр. Русе, кв. Р. 1 и 2, ул. “Г.Б.”
№1, вх.5, ет.6, ап.12, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, на едно ниво, с площ 81.25 кв.м., заедно с прилежащите изба №25
с площ 3.61 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на сградата, при
съседи: на същия етаж: 63427.5.375.5.16, под обекта: 63427.5.375.5.12, над
обекта: 63427.5.375.5.18, срещу задължението на приобретателките да
полагат за двамата прехвърлители грижи до края на живота на всеки един от
тях поотделно, да им осигуряват добри условия на живот и прехвърлителите
да имат правото да живеят в апартамента до края на живота си и да го ползват
изцяло – всеки един от тях, а така също и да получават евентуалните му
доходи от наеми, без да имат право дъщерите – приобретателки да живеят в
него, ако не бъдат изрично повикани за тази цел, както и прехвърлителите
лично да ползват и изразходват пенсиите си за свои нужди. В нотариалния
акт е посочено, че на Е. К. Г. се прехвърлят 3/6 ид.ч. от описания апартамент,
а на Т.К. само 1/6 ид.ч., тъй като тя притежавала отпреди 2/6 ид.ч. от имота по
нот. акт №192/19.05.1978г., том ІІІ. Така по волята на страните и при
условията, посочени в нотариалния акт, двете дъщери са станали
съсобственички с равни права на целия имот. В акта изрично е указано
апартаментът да не се продава и ипотекира.
От съдържанието на конкретния алеаторен договор е видно, че
задълженията за издръжка и гледане са поети към две лица, без да е
уговорено разграничение на задълженията към всяко едно от тях по вид и
обем. Следователно задължението на приобретателите е неделимо по см. на
чл.128, ал.1 ЗЗД, както по своя характер, така и поради намерението на
съдоговорителите, чиято воля е да се изпълнява общо, едновременно и
неделимо по отношение на двамата правоимащи.
Другата особеност според изричната уговорка в този алеаторен договор
е, че издръжката и гледането са задължения на две лица - дъщерите Е. и Т.К.,
които са поели едно неделимо задължение и са солидарно отговорни пред
двамата прехвърлители да им ги дадат. Със смъртта на дължащата грижи и
издръжка Е.Щ., настъпила преди тази на прехвърлителката Н. К., не настъпва
прекратителното действие на договора по право и съгласно чл.60 ЗН,
наследниците й ще отговарят пред прехвърлителката при евентуално
прекратяване на договора поради неизпълнение от тяхна страна.
5
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№189/10.07.2012г., том І, рег. №1970, дело №130/2012г. на русенския
нотариус Любен Шилков е сключен втори договор за прехвърляне на
недвижимия имот, предмет на делото, съгласно който Т. К. К. продава на
Е.К.Щ. своята 1/2 ид.ч. от имота за сумата 9900 лв. В нотариалния акт е
посочено, че купувачката Е.Щ. е знаела, че по силата на основния нотариален
акт - №30/08.10.1993г., том ХХVІІІ, дело №7739/1993г. на нотариус при РС-
Русе, за прехвърлената й 1/2 ид.ч. от имота има поето задължение за гледане
и издръжка на Н. Н. К.. От съдържанието на нот. акт №189/10.07.2012г. се
установява, че Н. Н. К., кредитор по задължението за гледане и издръжка, не е
участвала заедно със страните по втория договор, за да изрази съгласие Т.К.
от своя страна да прехвърли частта си от имота на Е.Щ. и в нотариалния акт
нейно волеизявление за съгласие със сделката не фигурира. Според
писменото становище на ответницата Т.К., майка им въобще не е знаела за
сключването на новия договор. Следователно, нотариалното действие е
засегнато от недостатъци, които се отнасят до неизпълнение на предвидени
изисквания за извършването му и които изисквания са условие за
действителност (по арг. чл.26, ал.2 ЗЗД). От приложените медицински
документи, се установява, че здравето на Н. К. е било влошено: имала е
коксартроза, болки в кръста и левия крак, била е с ограничена подвижност,
придвижвала се е на къси разстояния с помощни средства, страдала е от
хипертонична болест III степен, от глаукома, старческа катаракта, атрофия на
зрителния нерв. В периода 31.07 - 10.08.2006г. е била хоспитализирана в
болница “Медика” ООД-Русе и лекувана. В следващите години
здравословното й състояние продължило да се влошава, поради което е била
освидетелствана и преосвидетелствана с определена 100 % трайно намалена
работоспособност с чужда помощ, пожизнено - ЕР №3786/26.10.2015г., с
водеща диагноза смесена корова и подкорова съдова деменция. На
12.05.2016г. Н. К. е постъпила за лечение в Център за психично здраве-Русе
ЕООД, тъй като психичното й здраве се влошило - била объркана, тревожна,
неориентирана за време. От данните в приложената обилна медицинска
документация се установява, че Н. К. е страдала и от коронарна болест на
сърцето, двустранно намален слух от години, напълно сляпо ляво око и силно
ограничена зрителна острота на дясно око поради хронична глаукома, гръдна
сколиоза, спондилоатроза, гонартроза и още др.
6
Получавала е лична пенсия за изслужено време и старост в размер на
140.00 лв (л.91 от пр. д.).
Нуждаела се е от издръжка, от ежедневни и постоянни грижи.
Свидетелят И.М.А., съсед, заявява, че след като К. починал, Н. живеела
сама. Свидетелят и помагал при решаване на битови въпроси относно
апартамента– тоалетно казанче, чешми, запушване на мивки, прозорци, врати.
След влошаване на здравословното й състояние, не можела да си спомни коя
е, губела се, забравяла къде си слага нещата, имало нужда да вика съседка, за
да ги намери. Той лично я връщал от улицата, когато се загубела. Никой не е
идвал при нея да я гледа. Най-много идвала ищцата от София с децата за
месец, но никога не имало човек, който да я гледал постоянно. М. докарала Н.
от старческия дом, след това си я взела в А.. Н. починала в А.. За Н. се
грижили нейни приятелки, съседи, но реално от децата и от внуците й, никой
не бил идвал да я гледа.
Св. И.Т.Д., съседка, изнася данни, че Н. сама живеела след смъртта на
съпруга си в апартамента дълги години и можела сама да се обслужва. По-
късно имала асистент от „Социални грижи“ за едно известно време, но
закъсала със здравето. М. си идвала на гости от време навреме, а Р. живеела
при баща си. През последните 10 години Р. не се била грижела за баба си, за
К. живеел в А.. Н. имала склероза, тръгвала за някъде, но не знаела как да се
върне. Когато имала нужда и звъняла. М. взела Н. от старчески дом, а след
това я прибрала в А., където Н. починала. Н. сама си плащала сметките от
пенсията. Тя имала приятелки, те й пазарували, плащали и сметките. Т. била
идвала от гр. София за по месец, две седмици. Повече от две години Н. била
закъсала със здравето и имала нужда от помощ.
Според св. П.Н. Н., приятелка на Н., през последните си години Н. била
закъсала със здравето, тя била трудно подвижна, имала заболявания, не
можела да се обслужва. Свидетелката и плащала сметките й, но тя и давала
парите от нейната пенсия. Имала социален асистент за по два часа, които не
били достатъчни, съседите и приятели и помагали. Н. била настанена в
старчески дом от Р.. М. взела Н. от старческия дом в много окаяно състояние.
Тя се грижела за нея и я взела в А.. В периода, когато се губела, никой не и
бил помагал от роднините и. К. остъклил терасата и, но никога не бил живял
при нея, макар че тя имала нужда от постоянни грижи и обслужване. Най-
7
много Т. я посещавала, по два пъти в месеца, но някой ежедневно, постоянно,
трайно не бил живял при нея, а тя имала нужда от грижи за домакинството, за
пазаруване, за поддържане на лична хигиена. Помагали и само съседите и
свидетелката от човещина.
Св. Й.Г.А., сестра на съпруга на ответницата, твърди, че Н. била зле и
повече от месец живяла при Р.. Тя страдала от деменция. Когато била при тях
ставала нощем, събличала се , ходела из къщата, събуждала ги, отваряла
прозорците и викала. След това я изпратили в специализирано заведение, за
да се грижат за нея. В жилището на Н., ответниците сменили дограмата.
Св. Е.П.С., близка на ответниците, посочва, че Т. искала да продаде част
от апартамента, а Е. и К. да закупят нейния дял и свидетелката им помогнала
с набавянето на документите. Присъствала лично на самата покупко-
продажба, с която Т. продала на Е. своя дял. К., когато се връщал от А. в
България отсядал при баба си. След смъртта на Е., К. я потърсил по повод
подписване декларация пред нотариус за да декларират, че се грижат за Н.. К.
си идвал в България около 4 пъти годишно.
При така установенатеа фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В чл.87 ал.3 от ЗЗД е регламентирана правната възможност изправната
страна по двустранен договор, с който се прехвърлят или учредяват вещни
права върху недвижим имот, по съдебен ред да претендира развалянето на
договора поради неизпълнение. За да бъде успешно проведена исковата
защита, следва да се установят в процеса елементите от фактическия състав
на цитираната правна норма - наличие на двустранен договор, изпълнение на
задължението от наследодателя на ищеца, за да има същият качеството на
кредитор по смисъла на закона и неизпълнение на задължението от ответната
страна.
Процесният договор е алеаторен. Същият е с начално прехвърляне на
право на собственост срещу задължения на приобретателя да предоставя
издръжка и грижи. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981
г., ОСГК при тази специфичност на правата и задълженията, които
произтичат от договора, не може да се изключи положението, че при
евентуална смърт на приобретателя той ще може да бъде успешно заместен
при изпълнението на всичките по съществото си заместими задължения и от
8
правоприемниците му, т.е. от лицата, с които той приживе съвместно е
обезпечавал издръжката и грижите за прехвърлителя. Ето защо при смърт на
приобретателя не настъпва, а и не може да настъпи прекратяването на
договор по право. Съгласно чл. 60 ЗН наследниците му ще отговарят пред
прехвърлителя до размера на наследствения им дял и под страх от
евентуалното прекратяване на договора поради неизпълнение от тяхна
страна, като правоприемници, следва да обезпечават издръжката и грижите,
толкова повече че заради наследяването вещните права и собствеността са
станали тяхно притежание. Следователно ответниците, в качеството им на
наследници на приобретателя по процесния договор, се явяват пасивно
материално-правно легитимирани да отговарят по иска за разваляне на
алеаторния договор по чл.87 ал.3 от ЗЗД.
Сключеният между страните договор е правопораждащ юридически
факт, който създава права и задължения, които следва да се изпълняват точно.
Точното изпълнение предпоставя престиране на дължимото по вид, обем,
качество и срок съобразно уговореното. По правната си същност сключеният
между страните по делото договор е ненаименован, допустим от закона
предвид регламентираната в чл.9 от ЗЗД автономия В тежест на
приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже, какво е
изпълнил по него. Прехвърлителят/ в конкретния случай ищцата като негова
наследница/ не е длъжен да посочва, в какво се състои неизпълнението. Той е
изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което
установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя
уговорените издръжка и грижи. Ако приобретателят твърди, че се е
освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение.
Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира, че ответниците
не са изпълнявали задълженията по договора за гледане и издръжка, с който
се легитимират като съсобственици на имота за частите на прехвърлителите,
по вид, обем и размер на уговорената престация, съответни на обективните
нужди на Н. К. и с оглед нравствено-етичния характер на този вид
задължения. Срещу извършеното прехвърляне на частта от имота си тя не е
получила реален материален еквивалент - гледането и издръжката, от които
се е нуждаела с оглед напредналата си възраст, увреденото си здраве и ниския
размер на пенсията си за изслужено време и старост. От непротиворечивите
показания на свидетелите И.А., И.Д. и П. Н. се установи, че съседи и
9
приятели са й помагали и са се грижели за нея. На показанията на посочените
свидетели не могат да се противопоставят тези на свидетелката Й.Г.А., че Р.З.
за около месец приела баба си в къщи да се грижи за нея, но тъй като това
било непосилно предвид “неадекватното” й състояние, я настанила в
старчески дом.
Изяснено е по делото, че приобретателите Е. и Т.К., както и дъщерята
М.Х., както и вниците и , ответниците в настоящото производство
спорадично посещавали Н. К. в дома й, но тези грижи не означават
изпълнение на поетите задължения. Като кредитор по договора за гледане и
издръжка тя е имала ежедневни нужди да й бъде осигурявана храна, домът и
да бъде почистван, да бъде обслужвана при болест и немощ и те е трябвало да
се изпълняват постоянно и цялостно. Престирането от време на време на
грижи и добри взаимоотношения или само за определен период не означава
“точно” изпълнение на договора от страна на длъжниците по смисъла на
чл.79, ал.1 ЗЗД. В конкретния случай прехвърлителят Н. е била в напреднала
възраст, като се е нуждаела от ежедневни грижи и чужда помощ в
обслужването в битово отношение. При така установеното от фактическа
страна съдът намира, че през целия период от сключването на договора за
гледане и издръжка с нотариален акт №30/08.10.1993г., том XXVIII, дело
№7739/1993г. на нотариус при РРС до смъртта на прехвърлителя Н.
договорът не е изпълняван точно, допуснатото неизпълнение е съществено и
значително, поради което обуславя основание за развалянето на договора.
Съдът приема, че в конкретния случай ответниците – наследници на
приобретатели по сключения с ищеца алеаторен договор не са изпълнявали в
пълен обем задължението да осигуряват на прехвърлителите издръжка и
гледане. Дори да се приеме, че е налице частично изпълнение по договора, то
също е основание за неговото разваляне. Кредиторът не е длъжен да приеме
частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер, издръжка и грижи).
Той има ежедневни нужди да му бъде осигурявана храна, домът му да бъде
почистван, самият прехвърлител да бъде обслужван битово и при болест и
немощ. Престирането от време на време на грижи и храна не означава
"точно" изпълнение на договора от страна на длъжника по смисъла на чл. 79
ал. 1 ЗЗД.
Искът е предявен от ищцата като наследник на Н. Н. К., починала на
10
14.08.2018г. В наследственото имущество се включва и правото на иск, респ.
правото да се иска разваляне на договора поради неизпълнение, допуснато
приживе на прехвърлителя. В качеството си на неин наследник тя може да
упражни правото да развали договора по отношение на неизправните
длъжници в обема на притежаваните от нея права, т.е. съобразно дела си.
При това положение договорът следва да бъде развален частично
съобразно дела на ищцата или до размер на 1/9 ид.ч. от имота, предмет на
делото, като искът следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на спора ответниците дължат на ищцата сумата от 665 лв.
- разноски за производството.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ частично - до размер на 1/9 ид.ч., договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с
нотариален акт №30/08.10.1993г., том ХХVІІІ, дело №7739/1993г. на
русенския нотариус Цвятко Миланов, съгласно който Н. Н. К., б.ж. на гр.
Русе, починала на 14.08.2018г. и К.Г.К., б.ж. на гр. Русе, починал на
26.08.1995г., прехвърлят на дъщерите си Е. К. Г. (Щ.), починала на
22.03.2013г. и Т. К. К., ЕГН **********, притежаваните от тях части от
следния недвижим имот в гр. Русе, кв. “Р. 1”, бл. “С.п.” вх.Г, ет.6, ап.12,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена
площ 81.25 кв.м., с избено помещение №25 със застроена площ 3.61 кв.м., а
по Схема № 15-214530-01.03.2021 г. на СГКК гр. Русе – самостоятелен обект
с идентификатор 63427.5.375.5.15 в сграда с идентификатор 63427.5.375.5,
находящ се в гр. Русе, кв. "Р. 1 и 2, ул. "Г.Б." № 1 вх. 5, ет. 6, ап.12
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво,
с площ 81,25 кв.м., заедно с прилежащата изба № 25 с площ 3,61 кв.м. и
съответните ид. части от общите части на сградата, при съседи на същия
етаж: 63427.5.375.5.16, под обекта: 63427.5.375.5.12, над обекта:
63427.5.375.5.18, при което на Е. К. Г. се прехвърлят конкретно 3/6 ид.ч. от
описания апартамент, а на Т. К. К. само 1/6 ид.ч., като по волята на страните и
при условията, посочени в нотариалния акт, двете дъщери са станали
съсобственички с равни права на целия имот, срещу задължението на
11
приобретателките да полагат за двамата прехвърлители грижи до края на
живота на всеки един от тях поотделно, да им осигуряват добри условия на
живот и прехвърлителите да имат правото да живеят в апартамента до края на
живота си и да го ползват изцяло – всеки един от тях, а така също и да
получават евентуалните му доходи от наеми, както и прехвърлителите лично
да ползват и изразходват.
На основание чл.115, ал.1 и ал.2 ЗС, дава 6-месечен срок на Т. К. К., ЕГН
********** от гр. София да впише съдебното решение след влизането му в
сила.
ОСЪЖДА Р. ХР. З., ЕГН ********** от гр. Русе, ул."Клисура" № 27 и
К.К. И. от гр. Л. със съдебен адрес гр. Русе, ул. ***** № 26, да заплатят на Т.
К. К., ЕГН ********** от гр. София, ул. ****** №4 сумата от 665 лв. -
разноски за производството. .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12