РЕШЕНИЕ
№ 3867
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110155381 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу фирма, с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 875.09 лв. – непогасен остатък от регресно вземане по
щета № ***** за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за вредите,
причинени по лек автомобил марка „марка“, с рег. № ****, от застрахователно събитие,
настъпило на 01.03.2021 г. в гр. Р., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 27.09.2021 г., до окончателното плащане. Претендират се разноските по
делото.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по
застраховка „Каско“ между него и собственика на лек автомобил марка „марка“, с рег. №
****. Излага, че на 01.03.2021 г. в гр. Р. е настъпило ПТП, предизвикано виновно от водача
на мотокар марка „****“ – собственост на фирма, при което бил увреден застрахованият при
него лек автомобил. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета № *****,
по която е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 1137.11
лв., като е сторил ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Поддържа, че към момента на
събитието виновният за произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че е поканил ответника да изплати
регресното си задължение, но той одобрил и заплатил на 30.06.2021 г. само сума в размер на
287.02 лв., включваща ликвидационните разноски и част от застрахователното обезщетение.
Претендира останалата част от сумата в размер на 875.09 лв. като непогасена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Не оспорва механизма на настъпване на ПТП, описан в Двустранен
протокол от 01.03.2021 г., нито факта, че произшествието е настъпило по вина на водача на
мотокар „****“, с рег. № ****, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
била застрахована от ответника. Счита, че със заплащането на сума в размер на 287.02 лв. по
1
регресната претенция на ищеца е изпълнил надлежно задълженията си, като претенцията за
доплащане на още 875.09 лв. ведно със законната лихва е неоснователна и завишена.
Твърди, че липсва основание за репариране на вредите, настъпили в предната част на
автомобила – облицовка предна броня, лайсна хром предна броня на ляв фар за мъгла,
калник преден ляв, подкалник ПВЦ преден ляв, поради което изплатеното от него на ищеца
обезщетение не включва вредите в предната част на автомобила. Счита, че посочените вреди
не се намират в причинно-следствена връзка с действията на застрахованото при него лице,
поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника
като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че уврежданията в
предната част на автомобила са били налични преди момента на сключване на застраховка
„Каско“, поради което и на основание т. 4.1. от Раздел „Общи положения“ от „Общите
условия“ за застраховка „Каско Стандарт“ на ищеца не е следвало да бъдат репарирани от
ищцовото дружество. Евентуално възразява, че заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение е завишено и не съответства на средните пазарни цени за части, материали, боя
и труд към датата на събитието. Поради неоснователност на иска оспорва и претенцията за
законна лихва. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, като той може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Предпоставките за предвидената суброгация са следните: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу
причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”, като последното предполага да бъде установено
настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в
резултат на ПТП, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото е
имало към датата на събитието валидна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника. Доказването на тези обстоятелства съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е в
тежест на ищеца.
В случая на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са приети следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
лек автомобил марка „марка“, с рег. № ****; наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника за мотокар марка „****“, с рег. № ****; настъпване на
01.03.2021 г. в гр. Р. на ПТП между лек автомобил марка „марка“, с рег. № ****, и мотокар
марка „****“, с рег. № ****, поради недостатъчен контрол от водача на мотокара върху
превозното средство и неправилно извършване на маневра, при което е реализирал удар с
паркирания лек автомобил; изплащане от ищеца на увреденото лице на застрахователно
обезщетение във връзка с процесното събитие в размер на 1137.11 лв., за определянето на
което е сторил ликвидационни разноски в размер на 25 лв.; изплащане от ответника по
регресната претенция на ищеца на сумата от 287.02 лв. във връзка с процесното ПТП.
Спорно е по делото дали щетите в предната част на застрахования при ищеца лек
2
автомобил са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и оттам – какъв е размерът
на причинените по него имуществени вреди.
По въпроса кои вреди по лекия автомобил са причинени в резултат на процесното
застрахователно събитие съдът намира следното:
Относими към този въпрос са Застрахователна полица по застраховка „Каско
Стандарт“ с № ****, Двустранен констативен протокол за ПТП от 01.03.2021г., Заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил, показанията на
свидетелите Б. и Н. и заключението на САТЕ.
Видно е от застрахователната полица за лекия автомобил, че е извършен негов оглед
на 21.11.2018 г. във връзка със сключването на имуществена застраховка „Каско“ и не са
констатирани забележки. Такива не се установяват и от заключението на САТЕ.
Следователно възражението на ответника, че уврежданията в предната част на автомобила
са били налични към момента на сключване на застраховка „Каско“ е неоснователно.
В Двустранния констативен протокол за ПТП и в Заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение е отразено, че лекият автомобил е бил паркиран, при което е
бил блъснат от мотокара, бил е отместен и се е ударил в стена, като са повредени преден ляв
калник, предна броня вляво и задна броня вдясно.
Свид. Б. – водач на увредения лек автомобил, разказва, че не е присъствал в момента
на произшествието и не може да опише конкретно обстоятелствата, при които е настъпило
то. Посочва, че събитието е настъпило в складовата база, където работят заедно с водача на
мотокара, като при товаро-разтоварна дейност на камиони с плочки последният е ударил
лекия автомобил с мотокара два пъти – първо натиснал автомобила в задницата с рогата с
палето и го е изместил, а после се притеснил и го ударил с палета и мотокара. Не си спомня
какви вреди са настъпили по лекия автомобил.
Свид. Н. разказва, че при управлението на служебния мотокар е ударил два пъти
лекия автомобил – първо при маневра назад е ударил със задната част на мотокара задната
част на автомобила, който бил паркиран на паркинга, а впоследствие от притеснение, че е
ударил служебната кола на управителя на фирмата, тръгнал напред и ударил и предницата
на автомобила с рогата на мотокара. Посочва, че от ударите са били ожулени предната и
задната броня на автомобила. Не си спомня от коя страна е ударил автомобила. Заявява, че
протоколът за ПТП е бил съставен от управителя и Н. се подписал.
От заключението на САТЕ се изяснява, че причинени при произшествието на
01.03.2021 г. в гр. Р. са щетите по лек автомобил „марка“, с рег. № ****, описани от
ищцовото дружество, с изключение на уврежданията по предна броня, лайсна хром на ляв
фар за мъгла, калник преден ляв и подкалник ПВЦ преден ляв, които не могат да бъдат
причинени при посочените различни механизми на ПТП в протокола за ПТП и от
свидетелите. Вещото лице разяснява в своето заключение, че лекият автомобил е оборудван
с автоматична скоростна кутия и за да бъде изместен напред в паркирано състояние, следва
да бъде приложен значителен натиск в задната част, съпроводен със значителни увреждания,
а в случая уврежданията в задната му част се изразяват единствено в нарушаване на
лаковото покритие по задна броня, поради което при описания в протокола за ПТП
механизъм автомобилът не може да се измести напред и да се удари в стена, намираща се
пред него. Що се отнася до описания в свидетелските показания механизъм, според който
при движение на заден ход мотокарът е ударил задната дясна част на лекия автомобил, след
което при движение напред е ударил предната му лява част, вещото лице посочва, че в този
случай би трябвало мотокарът да е заобиколил паркирания автомобил, за да стигне до
предната му част, но в случая увреждането по предния ляв калник на автомобила е на
височина около 50-60 см., а увреждането по предна броня и ляв фар за мъгла е на височина
около 25-30 см. и с около 50 см. по-напред, от което следва, че уврежданията в предната
част на автомобила не могат да бъдат причинени вследствие на описания механизъм в
3
свидетелските показания. При изслушване на заключението в открито заседание вещото
лице допълва, че уврежданията в предната лява част няма как да са получени при удар с
мотокар, защото при наличието на увреждане в задната броня в дясната част това означава
мотокарът да е обходил целия автомобил, а според скицата към протокола за ПТП предната
лява част на автомобила е била към стената и няма как мотокарът да се пъхне между стената
и автомобила. Вещото лице посочва, че двете увреждания в предната лява част на
автомобила са на различна височина и с различен характер и не могат да бъдат получени с
един удар с вилицата на мотокара, защото тя не може да удари едновременно калника и
бронята, а може да удари само едното от двете, а дори да се приеме, че вилиците на
мотокара са били натоварени с палет, в такъв случай биха се засегнали и други детайли от
предната част – например фар, другата част на бронята, но в случая няма такова засягане, а
има увреждане с много малка широчина.
Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ в обсъжданата част, тъй като то е
обективно, компетентно изготвено при съобразяване на всички събрани доказателства и
всички релевантни обстоятелства и е изключително добре мотивирано, включително при
изслушването на вещото лице в открито заседание.
Преценявайки съвкупно всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
описаният в Двустранния констативен протокол за ПТП и в Заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение механизъм на ПТП е категорично опроверган.
Съдът не кредитира показанията на свид. Б., тъй като той не разказва пред съда свои
непосредствени и лични възприятия и спомени за процесното събитие, а очевидно излага
предположения, като неколкократно заявява, че не си спомня добре поради изминалото
време между събитието и разпита и предвид участието му в други ПТП. Освен това
достоверността на неговите показания е категорично опровергана от заключението на
САТЕ.
Съдът намира, че показанията на свид. Н. не могат да бъдат възприети безкритично,
тъй като е налице обстоятелство, сочещо на възможна заинтересованост на последния да
съобщи факти, които да обосноват получаването на застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за всички щети, заявени пред ищцовото дружество от свид. Б.. Така е,
защото по делото се установява, че лекият автомобил и мотокарът са служебни моторни
превозни средства на едно и също дружество, в което свид. Б. е управител, а свид. Н. –
работник, т.е. свид. Б. упражнява функциите на работодател по отношение на свид. Н., като
увреденият автомобил се ползва именно от свид. Б.. Същевременно се изяснява, че
протоколът за ПТП е бил съставен от свид. Б., при положение че той самият заявява, че не е
очевидец на ПТП. Всичко това в контекста на обстоятелството, че показанията на свид. Н.
не съответстват дори на отразения в подписания от него Двустранен констативен протокол
за ПТП механизъм на ПТП – еднократен удар на мотокара в лекия автомобил, изместване в
резултат на това на автомобила и удар в стената пред него, както и че са опровергани от
заключението на САТЕ, вещото лице по което категорично посочва, че уврежданията в
предната лява част на лекия автомобила са получени по друг механизъм, обуславя
преценката на съда да не кредитира показанията на този свидетел относно реализирането на
втори удар на управлявания от него мотокар в паркирания лек автомобил и относно
разказаното, че при събитието са причинени щети и по предната част на лекия автомобил.
Ето защо съдът кредитира показанията на свид. Н. частично – само в частта, в която разказва
за първия удар на мотокара в лекия автомобил /в задната му част/ и причиненото ожулване в
задната му броня.
При съвкупната преценка на целия доказателствен материал се налага извод, че
процесното ПТП е реализирано поради недостатъчен контрол от страна на свид. Н. – водач
на мотокара, върху превозното средство и неправилно извършване на маневра, при което е
реализирал един удар в задната част на паркирания лек автомобил, от който е ожулена
4
задната му броня.
От горното следва, че част от констатираните от ищеца след процесното събитие
щети по застрахования при него автомобил – уврежданията по предна броня, лайсна хром на
ляв фар за мъгла, калник преден ляв и подкалник ПВЦ преден ляв, не се намират в
причинно-следствена връзка с това ПТП. След като те не са причинени от виновно и
противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована от
ответника, за последния не съществува регресно задължение за тяхното заплащане.
По отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът намира
следното:
Нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при
определяне размера на застрахователното обезщетение, като релевантният момент, към
който се определя стойностният еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, е датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На увреденото лице
се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените
вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на задната броня при процесното ПТП,
водещо до намаляване стойността на автомобила, представлява такава непосредствена вреда
под формата на претърпяна загуба.
При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта /включително да се приведе увредения автомобил в предишното му
техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната
сума, необходима за постигането на тази цел, т.е. от значение е действителната стойност на
вредите към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетяването по по-
високи цени от средните пазарни цени надхвърля обема на отговорността на делинквента,
респ. на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Дори и
застрахователят по застраховка „Каско“ да е заплатил обезщетение, изчислено по по-високи
цени, същото не следва да се взема предвид при определяне на задължението на
делинквента, респ. на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, ако
заплащането на средната пазарна цена е достатъчно за пълното репариране на вредите.
В случая от заключението на САТЕ се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на уврежданията по лек автомобил „марка“, с рег. № ****, причинени при
процесното ПТП – тези по задната броня, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 305.06 лв. Съдът не възприема стойността, посочена в допълнението към САТЕ,
тъй като тя е относима към всички щети, съдържащи се в описа на ищцовото дружество, за
по-голямата част от които се установи, че не са причинени при процесното събитие.
Ето защо съдът намира, че за ответника в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е възникнало
задължение да плати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 330.06 лв.,
формирано като сбор от сумата от 305.06 лв., представляваща действителната стойност на
вредите по лекия автомобил, причинени от обсъжданото ПТП, и ликвидационните разноски
в размер на 25 лв.
Безспорно е по делото, че преди завеждането му ответникът е погасил част от
регресното си задължение – до сумата от 287.02 лв. Следователно дължимият остатък е
5
43.04 лв., върху който ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на исковата
молба – 27.09.2021 г., до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен размер
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от иска, възлизащи общо на 34.50 лв., както следва: 2.50 лв. – държавна
такса, 14 лв. – депозити, 18 лв. – адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно
на отхвърлената част от иска, възлизащи общо на 361 лв., както следва: 266 лв. – депозити,
95 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гадрес, да заплати
на фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 411 КЗ
сумата от 43.04 лв. – непогасен остатък от регресно вземане по щета № ***** за изплатено
по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за вредите, причинени по лек
автомобил „марка“, с рег. № ****, от застрахователно събитие, настъпило на 01.03.2021 г. в
гр. Р., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2021 г., до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 34.50 лв. –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ частично иска – за разликата над 43.04 лв. до пълния
предявен размер от 875.09 лв.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати
на фирма, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гадрес, на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 8 ГПК сумата от 361 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6