Решение по дело №4384/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260426
Дата: 7 март 2023 г.
Съдия: Албена Марчева Ботева
Дело: 20151100104384
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

 

гр. София, 07.03.2023 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на шести февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                              СЪДИЯ:   АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа гр. дело № 4384/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 42449/01.04.2015 г., уточнена с молби от 01.06.2015 г. (л. 19-20) и от 03.12.2015 г. (л. 80-82), предявена от „У.Б.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. *******,  против А.Х.М., ЕГН: **********, с адрес: *** и М.В.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,.

Ищецът „У.Б.“ АД твърди, че е страна по Договор за депозит EXTRA от 02.07.2007 г. с депозант Д.Д.К., по силата на който банката е открила депозитни сметки № 76302475929292 и № 76302475929287. Към 30.03.2010 г. депозираните по тези сметки суми, заедно с лихвите, били съответно 110 853,69 евро и 111388,25 евро. На 30.03.2010 г., в клона на банката в гр. София, бул. „*******, от всяка от посочените сметки били изтеглени суми в размер на 95 000 евро (общо 190 000 евро), а общата сума в размер на левовата равностойност от 370 500 лева била преведена по сметка в „Д.Б.“ АД на името на С. П.П.. Неизвестното лице извършило разпоредителните операции, като използвало документ за самоличност на името на дъщерята на титуляра на сметката Д.В.К. и нотариално заверено пълномощно peг. № 769/24.03.2010 г. на нотариус А.М. per. № 127, подписите върху което били удостоверени от помощник - нотариус М.Д.. Впоследствие било установено, че пълномощното е неавтентично. Неистинска била и личната карта, с която неизвестното лице се е легитимирало, представяйки се за Д. Крънчанова.

Ищецът твърди, че при удостоверяването на подписа помощник-нотариуса не е проверил самоличността на лицето, сочено за автор на документа и не е изискал от това лице да положи подписа си пред него или ако вече е бил положен - изрично да го потвърди. Смята, че липсата на надлежно положен подпис от сочената за упълномощител е равнозначно на липсата на личното ѝ явяване или на неполагане/непотвърждаване на подписа от страна на лицето, сочено за упълномощител. На следващо място сочи, че помощник-нотариуса не е положил дължимата грижа при проверката на самоличността на явилото се при него лице и съответно не е проверил идентичността на това лице с лицето, сочено за автор на документа. Твърди, че в резултат от това, банката претърпяла вреди, за чието репариране иска да се ангажира солидарната отговорност на ответниците - нотариус и помощник-нотариус.

Ищецът „У.Б.“ АД твърди, че с решение от 18.07.2013г. по гр.д. 10185/2011 г. по описа на СГС, ГО, 19 състав, „У.Б.“ АД било осъдена да заплати на Д.К. сумата от 371 608 лв., представляваща левовата равностойност на 190 000 евро, преведена въз основа на неавтентичното пълномощно. Заплащането на присъдената сума намалявало имуществото на банката и съставлява вреда във формата на претърпяна загуба. Към момента на предявяване на исковата молба производството по гр.д. 10185/2011 г. все още било висящо и присъдената сума не била заплатена. Твърди обаче, че вредата е възникнала на 30.03.2010 г., защото в този момент е възникнало задължение на банката да плати със свои средства изтеглената от влоговете на Д.К. сума, а възникването на задължение намалявало имуществото на ищеца, още преди това задължение да е реално изпълнено. Поради висящността на делото относно задължението, размерът на вредата не можел да бъде точно определен.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответниците А.Х.М. и М.В.Д., да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 25000.10 лева - обезщетение за вреди, причинени от виновно неизпълнение на задълженията им като нотариус и помощник - нотариус при заверката на пълномощно рег. № 1049/17.03.2009 г. на нотариус А.М., с peг. № 127 от регистъра на Нотариалната камара.

Ответникът А.Х.М., оспорва исковете с възражението, че са недопустими, евентуално - неоснователни. Счита, че искът е недопустим, тъй като ищецът още в исковата си молба твърди, че вредата още не е настъпила и я очаква. Излага съображения, че не е налице виновно поведение нито от страна на нотариуса, нито от помощник - нотариуса. Твърди, че помощник - нотариусът е положил дължимата грижа, съобразно тогавашните правила и норми за проверка на представения документ за самоличност, като е установил самоличността на явилото се лице. Оспорва твърдението, че е направена заверка без явяване на упълномощител. Релевира и възражение, че вземането е погасено по давност.  

Ответницата М.В.Д., твърди, че е прекратила трудовите си правоотношения с нотариус А.М.. Твърди още, че носи отговорност за имуществени вреди само съобразно КТ, тъй като е работила при нотариус М. на трудов договор. Прави възражение за погасяване на претенцията по давност. Излага твърдения за добросъвестно изпълнение на всички нейни задължения като помощник- нотариус. Оспорва ищецът да е претърпял вреда, както и причинна връзка между нейно поведение и вредата.

С отговора си на исковата молба ответницата А.Х.М. е предявила обратен иск срещу третото лице-помагач - З. „Е.“ АД, уточнен с молба от 07.12.2015 г. (л. 102-104). Тя твърди, че има сключен договор за застраховка на отговорността ѝ като нотариус с З. „Е.“ АД, ***. Твърди, че застраховката покрива риск, като описаните в исковата молба по главния иск. Затова, в случай че главната претенция бъде уважена, А.Х.М. моли съда да осъди З. „Е.“ АД да ѝ заплати 20 000 лева – застрахователно обезщетение по сключения между тях договор от 30.09.2009 г.

В срока по чл. 131 ГПК З. „Е.“ АД е депозирал отговор на предявения срещу него иск. Той оспорва иска с твърдения, че за ищеца по главния иск не е възникнало право да търси от А.М. претендираната сума, защото за банката не е възникнала вреда, която да бъде репарирана от нотариуса. Затова и той като застраховател не следвало да отговаря. З. „Е.“ АД прави и възражение, че предявеният срещу него иск е погасен по давност. Смята, че застрахователното събитие е възникнало преди повече от 5 години от предявяване на обратния иск. Оспорва и нотариуса да не е изпълнил професионалните си задължения. Освен това отговорността по застраховката била за действия или бездействия на нотариуса, а не на помощник-нотариуса, какъвто бил процесния случай. Твърди, че не е бил уведомен в 7-дневен срок от узнаването за настъпването на застрахователното събитие, каквото било задължението на застрахования по чл. 27 от Общите условия по застраховката, поради което на основание чл. 30 от тези ОУ и чл. 206, ал. 1 и 2 от КЗ (отм.) З. „Е.“ АД имал право да откаже плащане. На следващо място сочи, че отговорността му била ограничена, а застрахованият се задължил да отговаря лично за всяка щета като поеме 10 % от размера на вредата, или в случая 2 000 лева. Затова моли съда да отхвърли иска срещу него и да му присъди направените разноски, включително и възнаграждение за юрисконсулт.

Третите лица-помагачи  Х.А.К., с ЕГН: **********, и С.А.К., с ЕГН: **********, оспорват исковете.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 24.03.2010 г., М.В.Д., помощник-нотариус при нотариус А.Х.М.,*** на Нотариалната камара, е удостоверила подписа на пълномощно, в  което е посочено, че Д.Д.К. упълномощава Д.В. К.да се разпорежда с личната ѝ сметка в „У.Б.“ АД; да тегли внася, открива, закрива сметки в лева, евро и долара; да извършва банкови операции, преводи по сметки и да я подписва в тази връзка; да тегли неограничено суми в посочените валути от личните ѝ сметки, както и от други нейни разплащателни, спестовни, срочни, набирателни и депозитни сметки, както и да се разпорежда с тях както намери за добре; да превежда неограничено суми в посочените валути; да получава преводи и да подписва необходимите документи за това. Пълномощното с удостоверения подпис е с рег. № 769.

Към този момент, М.В.Д. е изпълнявала длъжността помощник-нотариус, на която е била назначена с трудов договор (л. 60), изменен с анекс от 01.02.2008 г. (анексите, л. 62-64 и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, л. 65).

Видно от приетите като доказателства два броя платежни нареждания от 30.03.2010 г. (л. 8-9), от клиентската сметка на Д.Д.К. с № 76302475929292 и с №76302475929287 са изпълнени транзакции в размер на по 95 000 евро, които са наредени по сметка № 70001600006113 на „У.Б.“ АД. В платежните нареждания в графа: „допълнителни данни” е отбелязано: „прехв. пълн. №769/24032010 Д. Кърчан”.

По делото е прието и трето платежно нареждане от същата дата – 30.03.2010 г. (л.10). Видно от него е, че Д.Д.К. като наредител е наредила в полза на С. П.П. да му се изплати по банкова сметка *** „Д.Б.” сумата от 370 500 лв. Като основание на превода е отбелязано: „покупко-продажба на имот, нот. акт №183, том І, вх. рег. №3977/№121/2001г.”.

От приетите по делото писмени доказателства (протоколи за разпит на свидетел, л. 454-467) и от показанията на свидетелите Д.В.К. (протокол, л. 598) и Д.Д.К. (протокол, л. 622), се установява, че на 30.03.2010 г., в клон на „У.Б.“ АД, се е явило лице, легитимирало се като Д.К. с лична карта и с пълномощно от титуляра на сметките – Д.К., чийто подпис е бил удостоверен от помощник-нотариус М.Д.. Установява се и че това лице е наредило, а банката е изпълнила нареждането за превод на 370 500 лева от две сметки на Д.К. по сметка в „Д.Б.”.

По делото е прието решение от 18.07.2013 г. по т.д. № 10185/2011 г. по описа на СГС (л. 11-15), образувано по искова молба на Д.Д.К.. Тя е твърдяла, че на 30.03.2010 г. от двете ѝ сметки при ответника са извършени разпоредителни операции, като от всяка от посочените сметки е била изтеглена сума в размер на 95 000 евро /общо 190000 евро/, а общата сума в размер на левовата равностойност от 370 500 лева е била преведена по сметка в „Д.Б.” АД на името на С. П.П.. Съдът е уважил иска на ищцата и е осъдил „У.Б.” АД да ѝ заплати сумата от 371 608 лв., представляваща левовата равностойност на 190 000 евро по два договора за спестовна сметка. Решението е влязло в сила на 13.07.2017 г., а видно от преводното нареждане от 25.07.2017 г., банката е заплатила общо 672 763,03 лева на Д.Д.К..

От приетото по делото удостоверение (л. 36) и  от уведомлението от Нотариалната камара (л. 47-48) се установява, че нотариусите са получили достъп до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи след 01.02.2011 г., на която дата са подписани правила за работа със системата.

От приемо-предавателните протоколи (л. 423 и л. 477) е видно, че нотариус А.М. е предавала на служител в 7-мо РПУ копия на лични документи и други такива, представени ѝ в хода на нотариални производства, за проверка за извършени престъпления. От показанията на свидетелите Н.Н.М.(протокола, л. 599) и В.А.М.(протокола, л. 623) се установява, че по принцип при работата в нотариалната кантора на нотариус А.М. се извършва стриктна проверка на самоличността на явяващите се пред нея лица. И двамата свидетели не са възприели и респ. не са дали сведения за факти от предмета на доказване по настоящото дело, а именно извършеното на 24.03.2010 г. нотариално удостоверяване на подписа на Д.К..

По делото е приета преписката по помирително производство №57/2010г., образувано по възражение на Д.Д.К.. Към възражението са представени документите, които са използвани за извършване на платежните операции на 30.03.2010 г., както и личната карта, използвана от лицето, легитимирало се като Д.К..

От приетото по делото заключение на вещо лице по изготвената комплексна техническа и лицевоидентификационна експертиза (л. 747-751) се установи, че на тази лична карта не е заснета Д.К., а друга жена. Според вещото лице за експерт е лесно да разграничи истинска от фалшива лична карта, докато за неспециалист това не може да се каже (протокола от открито съдебно заседание, л. 816).

От приетите по делото заключения на вещото лице И.П. по изготвените графически експертизи (л. 755-766 и л. 795-803) се установи, че съхраняваните в банката документи (искане за приемане на средства, спесимен и декларация) са изпълнени от Д.К.. От експертизата (л. 795-803) се установява още, че подписът в пълномощното, което е заверено на 24.03.2010 г., не е изпълнен от Д.К., а е изпълнен от друго лице, което е опитало да имитира характерните признаци на подписа ѝ. На следващо място се установи, че документите, използвани за извършване на платежните операции на 30.03.2010 г. (преводно нареждане, платежно нареждане, декларация по ЗМИП, л. 190-193 и завереното копие на лична карта, л. 187) не са изпълнени от Д.К..

Обстоятелствата, че пълномощното и личната карта, използвани при нареждането на сумите на 30.03.2010 г. са неистински, се потвърждават още и от показанията на свидетелките Д.В.К. (протокол, л. 598) и Д.Д.К. (протокол, л. 622).

За използването на тези и други неистински официални и частни документи е било повдигнато обвинение на Ангел П.К. (видно от обвинителен акт, л. 200-220).

За периода от 01.10.2009 г. до 30.09.2010 г. между А.М. и „З.Е.“ АД е имало сключен договор за застраховка на професионалната отговорност на нотариуса (застрахователната полица, л. 37-). С нея застрахователят се е задължил да покрие отговорността на застрахования за обезщетение на вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на неговите професионални задължения, както и на задълженията на помощник-нотариуса и/или служителя в нотариалната кантора. Уговорено е, че застрахователят носи риска за всички искове, произтичащи от едно събитие, настъпило през застрахователния период, независимо от това кога е предявен иска в рамките на предвидената в закона погасителна давност.

Нотариус А.М. е получила препис от исковата молба по настоящото дело на 25.06.2015 г. (съобщението, л. 24), а на 02.07.2015 г. е уведомила застрахователя за това, че е ответник по делото. С уведомлението си е представила и копие на исковата молба и приложенията към нея.

Други относими към спора доказателства не са приети. От показанията на разпитаните по делегация свидетели не се установяват релевантни за спора факти. Всички свидетели са заявили, че не са били в клона по време на осъществяване на операциите и не са възприели никакви факти от предмета на доказване. По отношение на процедурите, въведени от банката по това време за проверка на самоличността на явяващите се пред нея лица, свидетелите не са дали нито конкретни, нито категорични показания (видно от протокола, л. 716-731).

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове по чл. 73, ал. 1 вр. с чл. 40, ал. 3 ЗННД вр. с чл. 45 ЗЗД.

Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален интерес (чл. 73, ал. 1 от ЗННД). За вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на задълженията на помощник-нотариуса, нотариусът отговаря солидарно с него (чл. 40, ал. 3 от ЗННД).

В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване: 1/ виновно противоправно поведение на помощник-нотариус М.Д. при удостоверяване на подписа на посоченото в исковата молба пълномощно; 2/ претърпените имуществени вреди и техния размер; 3/ причинна връзка между претърпените имуществени вреди и виновното противоправно поведение на заместник нотариус М.Д..

По отношение на първата предпоставка за уважаване на иска, твърденията, наведени от ищеца са, че при удостоверяването на подписа помощник-нотариусът: 1/ не е проверил самоличността на лицето, сочено за автор на документа; 2/ не е проверил идентичността на това лице с лицето, сочено за автор на документа; 3/ не е изискал от явилото се пред него лице да положи подписа си непосредствено преди удостоверяването или, ако вече е бил положен - изрично да го потвърди.

Съгласно чл. 589, ал. 2 ГПК, при удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи.

Според ищеца, липсата на надлежно положен подпис от сочената за упълномощител е равнозначно на липсата на личното ѝ явяване или на неполагане/непотвърждаване на подписа от страна на лицето, сочено за упълномощител.

По делото действително се установи, че пълномощното е неавтентично, т.е., че положеният подпис не е на Д.К.. Това може да означава, че тя не се е явила в кантората за удостоверяването на подписа, а се е явило друго лице, което се е представило за нея и е подписало пълномощното. Възможно е, обаче, Д.К. да се е явила, но подписът да е бил предварително положен от друго лице, а тя го е потвърдила.

В случая, освен неавтентичното пълномощно, липсват каквито и да е конкретни данни, които да подкрепят някое от сочените от ищеца противоправни действия на помощник-нотариуса. Същевременно при насрещното си доказване ответниците са представили доказателства за наличието на подправен документ за самоличност на Д.К. - упълномощената дъщеря на Д.К.. Това прави вероятно наличието на подправен документ за самоличност и на упълномощителката, особено предвид и повдигнатото обвинение на Ангел К. за използването на множество неистински официални и частни документи. Всички тези обстоятелства още веднъж показват необходимостта от доказателства за конкретно твърдяното противоправно поведение на ответниците. Доказването на тази предпоставка за уважаване на претенцията следва да е пълно и главно. То не може да почива на предположения. Затова и едно косвено доказателство не е достатъчно, за да се приеме за установено някое от действията или бездействията, посочени като противоправно поведение на помощник-нотариуса. Поради това, съдът приема че не е доказана първата предпоставка за уважаване на претенцията на „У.Б.“ АД. Следователно, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид неоснователността на главната претенция, не е налице процесуалната предпоставка за разглеждане на обратния иск, предявен като евентуален срещу третото лице-помагач.

Относно разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски имат ответниците по главния иск. От тях разноски претендира А.М., на която следва да се присъда сумата от 3 400 лева, в т.ч.: платено адвокатско възнаграждение (2 400 лв., л. 813) и депозит за вещи лица 1 000 лв. (л. 654-655 и л. 780, и с оглед на диспозитивното начало).

Относно разноските по обратния иск: Когато не е разгледан обратният иск, това на практика е равнозначно на прекратяване на производството по делото. В този случай ответникът по обратния иск на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК има право на разноски (определение № 724 от 15.12.2015 г. по т. д. № 1280/2014 г. на ВКС, ІІ ТО). Поради тона и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, А.М. следва да бъде осъдена да заплати на З.Е.“ АД, сумата от  250 лева -  възнаграждение за юрисконсулт.

Така мотивиран,  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20 състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, исковете по 73, ал. 1 вр. с чл. 40, ал. 3 ЗННД вр. с чл. 45 ЗЗД, предявени от „У.Б.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. *******, против А.Х.М., ЕГН **********, с адрес: *** и М.В.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане  солидарно на сумата от 25 000.10 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на виновното и противоправно поведение на М.Д. като помощник-нотариус на А.М., изразяващо се в удостоверяване на подписа на пълномощно с рег. № 769 от 24.03.2010 г. в противоречие с изискванията на чл. 589, ал. 2 ГПК.

ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. *******, да заплати на А.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3 400 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА А.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З. „Е.“ АД, ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 250 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на З. „Е.“ АД, ЕИК *******,  Х.А.К., с ЕГН: **********, и С.А.К., с ЕГН: ********** - трети лица-помагачи на страната на ответника А.Х.М..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                          

                                                                                                                                                                

       СЪДИЯ: