Решение по дело №333/2019 на Районен съд - Раднево

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № ** от 18.02.2020г. по АНД  №333 ПО ОПИСА НА Районен съд **** за 2019г.

 

 

На обвиняемия С.П.С. е повдигнато обвинение за това, че на 22.04.2019г. в гр.****, като проявил жестокост към гръбначно животно – котка на име „****“ на 4 години, смесена порода, цвят бяло и черно, женска, собственост на В.Д.И. и И.Ж.И., чрез нанасяне на прострелна рана с пневматична пушка „****“ модел 125, калибър 5,5мм. с № ****й причинил противозаконно тежко и трайно увреждане, изразяващо се в увреждане на гръбначните прешлени и излизащите от тази област гръбначно-мозъчни нерви- престъпление по чл.325б, ал.1 от НК, вр. чл.78а от НК. Внесено е постановление за освобождаване от наказателна отговорност с искане за налагане на административно наказание глоба.

Прокурора поддържа изцяло повдигнатото обвинение, като твърди, че изложената в постановлението фактическа обстановка е изцяло доказана по време на съдебното следствие. Моли съда да наложи на обвиняемия глоба над средния размер, предвиден в закона.

Обвиняемия С.П.С. *** и адв.Д., в качеството на негов защитник не признават изложената в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност фактическа обстановка, като молят съда да оправдае подсъдимия. Подсъдимия твърди, че с пневматичната пушка, която притежава не е стрелял изобщо в гр.****. Твърди, че нищо от изложеното в постановлението не кореспондира с действителността.  Моли съда да го оправдае.

Съдът след като разгледа приложените писмени доказателства, взети в тяхната взаимна връзка и зависимост с гласните доказателства, събрани в хода на съдебното дирене и приетата съдебно- медицинска експертиза намира за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелите В.Д.И. и И.Ж.И. притежавали котка на име „****“ на около 4 години, смесена порода, цвят бяло и черно, женска. Котката била свободно придвижваща се  и посещавала и съседните дворове. Дворът на обвиняемия С. бил съседен на този на сем.****- деляла ги една ограда. Между съседите имало конфликти, които датирали от по-рано и близо от около две години не се поздравявали и не си говорели.

На 24.04.2019г. около 16 часа в двора на сем.**** в град ****, обвиняемия С. нанесъл прострелна рана с пневматична пушка „****“ модел 125, калибър 5,5мм. с № ****на котката на име „****”. С. *** а пострадалите  на същата улица но на номер **.

От показанията на В.И. се установява следното:

„…-чувам един силен гръм.В този момент виждам нашата котка на перваза на оградата как в този момент пада в краката ми и в същия момент се чудя какво става. Започна да тече кръв от нея.”..

„… нашия съсед изведнъж през оградата се подава една глава и аз изтръпнах, защото не знам държи ли пушка, какво става?!”

„…Съседа е през оградата е ме гледа и аз не знаех какво да правя и извиках „-Е кво правим сега” .И той гледа търси с поглед къде е паднало животното.”…

”-Той си подаде главата и двамата стоим и гледаме. Той не знае какво да каже. Търси с поглед котката, където е паднала да разбере и не знае  как да реагира. И той вика „-Какво е станало, бе?”. Викам „-Не знам, кажи ти какво стана”. И той пак „-Какво е станало”. Казах му:  „-Сега ще се обадя и ще видиш какво е станало.” и в този момент се обадих на мъжа ми и му казах „-Съседа простреля котката! Какво да правя?”.

От допълнителния й разпит в съдебно заседание от 12.02.2020г. тя дава следните показания:

„ - Според мен С. е излезнал от входната си врата с пушката. Прицелил се е като е видял, че котката се е качила на оградата и за да не я изпусне той е стрелял доста бързо. За да  види дали е улучил той тогава е решил да се качи на стълбата, за да види дали е паднала или нещо се е случило, но той вижда мен там и няма как да каже, че е стрелял. В ръцете не видях пушка, но той си влезе в къщи и после излезе. Седна отвън на скамейката и си запали цигара. Стъпки чух, неговите. Ние сме толкова близо, че се чува. Входната му врата се намира на около 5 метра до оградата. Още три -шест метра, където е неговата врата. От неговата врата до оградата са четири метра, където се намираше котката. Тя беше там. От входната му врата има пряк достъп и пряка видимост към оградата. Тази стълба стои отдавна до оградата. Качва се от време на време да си гледа през нея. Гледа в нашия двор. Неговото присъствие чух – шум, въртене, тропане, кашляне. Чух го след като падна котката. След това усетих чуждото присъствие. Тогава се заслушах и започнах да мисля какво е станало, как е, кой го е извършил и да обикалям около къщата да видя кой е човека и как го е направил. От улицата не може да се стреля, защото гаража е много по -висок от тази ограда. Като стъпя на кофа и виждам неговата къща. Нашето ниво е малко по- високо от неговото. Можеше и мен да прицели.”

По отношение на механизма на извършване на престъплението е проведен и следствен експеримент от който се установява, че единственото място от където може да се види котката, когато върви върху оградата е североизточния ъгъл на двора на обвиняемия С.. Проведения следствен експеримент също не се оспори от страните, поради което съдът го приема изцяло.

Категорично се установи, че И. е видяла котката да върви по оградата и да пада веднага след като чула звука от пневматичното оръжие. Пострадалата го е определила като пневматично още преди да е наясно какво оръжие притежава С.- при разпита й в полицията пред дознател (лист 33 от ДП). Поради това е съдът приема нейните показания за напълно достоверни в тази им част. Дава вяра и на показанията, установяващи механизма на извършване на престъплението - а именно, че С. е застрелял котката, докато е седял около входната си врата, тъй като от там има най-добра видимост към тази част от тяхната ограда. Дава вяра и на показанията й, че след това той е влязъл в къщата да остави пушката и веднага след това се е покачил на стълбата за да види резултата от изстрела, който е произвел със своята пневматична пушка. Смущението му, качвайки се на стълбата и поглеждайки през оградата идва от това, че не е очаквал да види съседката си в двора и е бил много изненадан от нейната поява там. Очаквал е да види само и единствено падналото на земята вече ранено животно.

Не намират логично обяснение опитите му да обясни присъствието си до оградата веднага след изстрела – ремонта на покрива на гаража. Посетилия произшествието К.Ж.-***- категорично установи, че не е имало никакъв ремонт на покрива и никакви газови бутилки. А дори да е имало това едва ли би представлявало обективна пречка за обвиняемия да застреля котката при положение, че пушката му е под ръка и заредена със сачма в цевта. Обяснението на С., че я държал със сачма в цевта, защото негов приятел му бил казал така е нелогично и противоречи на всички изисквания за безопасност на съхраняване на всякакъв вид оръжия, били те и пневматични. Именно това е и причината преди да я приеме, като доброволно предадена Ж. да я обезопаси, като изстреля сачмата от цевта на пушката, с цел предотвратяване на случаен изстрел. Всички твърдения на С. - както относно разговорите, които е водил с пострадалите, причината за наличието на стълбата до оградата, наличието на сачма в цевта на пушката, твърдението, че изобщо не бил стрелял с тази пушка в ****- са израз на неговата защитни позиция и противоречат не само на всички събрани по делото доказателства, но и на нормалния разум за логиката на житейските събития.

Наличието на сачми в животното и прострелна рана се установяват по безспорен начин. Действително сачмите са предадени от пострадалите с протокол за доброволно предаване, но  наличието на сачма е установено и от рентгеновата снимка, която е изследвана от вещото лице Б., преди да направи експертизата си. Диска от рентгеновото изследване на животното е приложено като веществено доказателство по делото. Няма кой друг да предаде след аутопсията и евтаназията на животното намерените в тялото му сачми, освен пострадалите, защото това действие не е било извършено по предписание на органите на досъдебното производство. Няма никакви доказателства за това, пострадалите да са извършили каквото и да е действие в хода на разследването, с което да целят да компрометират разкриването на обективната истина. Няма и данни за това, да са извършили каквото и да е действие с цел, да навредят на С.. Въпроса за това правена ли е аутопсия - не е изследван, тъй като смъртта на котката е доказан с множество доказателства - част от които свидетелките показания на пострадалите, както и медицинските документи: епикриза №5, стр.16 от ДП; заплатена сума за евтаназия – касов бон- стр.18 от ДП; В този смисъл възражението на адв. Д., че „обекта на престъплението липсвал”- освен, че говори за липса на разбиране по отношение на това – какво представлява обект на престъпление  в наказателното право изобщо е и абсолютно несъстоятелен. Няма как при причинената смърт на животното – евентуалния му причинител да черпи права от смъртта му – респективно от неговата липса.

От проведената очна ставка стана ясно, че между пострадалата и подсъдимия е проведен разговор, чието съдържание е било общо взето- задавани въпроси от пострадалата към С. и липса на отговори. Самите изрази съдът не счита за нужно да коментира, тъй като те с нищо не допринасят за изясняване на обективната истина по делото. Опитите на  обвиняемия С. по време на проведените очни ставки  с **** да измести предмета на доказване към законността на постройките между двата имота и породилия се заради това конфликт между страните, останаха неуспешни, а и съдът ги намира за израз на неговата защитна позиция.

 Категорично се установи, че пострадалата е чула изстрел и той е бил не от огнестрелно, а от пневматично оръжие. И. установи, че различава звука от огнестрелно оръжие, защото е чувала неведнъж такъв. Установи също, че С. е притежавал и пистолет, с който е стрелял, когато са се омъжили дъщерите му и тогава звукът е бил различен. Тези й показания се идентични, както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза.

Възрастта на котката се установи, че е четири години и няколко месеца, както и че същата е с черно-бяла козина, току що родила три малки котенца. Обстоятелството, че котката е майка е причината при установяването на липсата на  подвижност и усещания в задните крайници да я оставят жива, за да отгледа малките си котенца от 22.04.2019г. и едва на 09.05.2019г. да я умъртвят. Възраженията на адв.Д., че котката не била идентифицирана в достатъчна степен съдът не приема. Липсата на паспорт и регистрация на котката не водят до извод, че същата не е съществувала. По отношение на съществуването и собствеността на котката са събрани не само гласни доказателства. В този смисъл са представената експертиза, епикриза, както и всички писмени данни за прегледи на котката, където е описано нейното име, цвят и нейния собственик.

Обстоятелството, че в документацията за осъществения медицински преглед е отразено, че котката е на 3 години, не се отразява на истинността на отразените факти в него-тъй като ясно е посочено, че става въпрос за котка, тя се казва **** и е собственост на И.И.. Категорично е установено, че в тялото на котката има сачма, която е причина за трайното й увреждане, изразяващо се в увреждане на гръбначните прешлени и излизащите от тази област гръбначно-мозъчни нерви – довело до евтаназия на животното.

Видно от изготвената по делото ветеринарномедицинска експертиза причинените телесни увреждания на котката „****” са тежки по характер, защото са увредени гръбначните прешлени и излизащите от тази област гръбначномозъчни нерви, което е довело до нарушаване на двигателната функция на тазовите крайници, изразяващо се в пълната им парализа, придружено с нарушена функция за уриниране и дефекиране, и трайни, защото сачмата се е локализирала в гръбначния стълб без шанс за операция. Заключението на съдебномедицинската експертиза не се оспори от страните, а и кореспондира с всички останали доказателства по делото, поради което съдът го кредитира изцяло, с изключение на факта, че причинената травма е от огнестрелна рана. Категорично се установи от вещото лице, както поясни и в съдебно заседание, че става въпрос за прострелна, а не за огнестрелна рана.

Не се спори от страните, че С. притежава пневматична пушка „****“ модел 125, калибър 5,5мм. с № *********. Категорично е установено, че приложените по делото сачми са със същия калибър. Не съществува механизъм, по който да се установи дали тези сачми са изстреляни именно от тази пневматична пушка. Но показанията на свидетеля Ж. по отношение на състоянието на пушката – със сачма в цевта, веднага след инцидента са достатъчно показателни в тази посока. Пневматичната пушка е предадена от обвиняемия с протокол за доброволно предаване. Тъй като веднага след като котката паднала в краката на И. и тя видяла, че от нея тече кръв тя се обадила на И., същия пък след като се прибрал се обадил на **2 и дошъл свидетеля К.Ж. - криминален инспектор към РУ на Полицията в град ****, който свидетелства за намиращото се на местопроизшествието и приел доброволно предаденото оръжие.

 По делото има приложен протокол за оглед, който не е оспорен от обвиняемия и защитника му.

 

Установява се как след това свидетеля И.Ж.И. е закарал котката във ветеринарната клиника в ****, но от там му обяснили, че състоянието й е много тежко и го насочили към Тракийския университет в гр.Стара Загора. Данните от свидетелските показания на свидетелите И. и И. напълно кореспондират с данните от клиника „Вита Вери” гр.Стара Загора съответно на 22.04.2019г. за диагностика, като след направеното амбулаторно лечение котката е била пренасочена към Тракийския университет евентуално за оперативна интервенция и лечение. В съдебно заседание вещото лице- д-р Г.Б. установи по категоричен за съда начин, че се е запознала с цялото досъдебно производство и приложените епикризи. Установеното в експертизата напълно съвпада с установеното от свидетелите И. и И..

 

Всички свидетели са възприели фактическата обстановка и показанията им напълно съвпадат по отношение на извършеното, мястото, времето и извършителя.

В хода на съдебното следствие адв.Д. възрази, че самия обект на престъплението липсва, същия не е идентифициран еднозначно и липсва легитимация на собственик. Идентификацията на пострадалото животно също не била категорична поради противоречие относно нейната възраст. Твърди, че „самата собственичка, както тя се нарича на животното заявява, че отглежда котката повече от пет години”.

 

Обстоятелството, че И.И. и В.И. не са регистрирали котката си по надлежния ред и не притежават паспорт за домашен любимец не може да игнорира извършването на престъплението, тъй като съществуването на котката е доказано с други доказателствени средства- свидетелски показания, експертизи, епикризи, амбулаторни данни от картони.

 

Категорично е установено авторството на деянието, както и механизма на извършване на престъплението – чрез прострелна, а не огнестрелна рана. Мястото и времето на извършване на деянието са също категорично установени- около 16.00 часа на 22.04.2019г. в двора на улица „****”**, като е стреляно от съседния двор- от №** на същата улица. Установи се също чрез разпита на свидетеля М.Р.Р., че на адреса му в къщата на номер **а- към момента не имало никого. За това свидетелства и пострадалата И., която е проверила лично, че няма никого към момента на извършване на деянието. Още повече, че Р. свидетелства, че нито той, нито баща му притежават пневматично оръжие. Р. установи, че също е разбрал, че С. е застрелял котката на ****.

Въз основа на състоянието на животното е предприета евтаназия на същото.  

При поставени въпроси в съдебно заседание вещото лице Б. отговори, че същата се позовава само на писмени документи включително и рентгенова снимка/ приложен диск/ по делото, с която е доказано наличието на чуждо тяло метален обект, така както е описано от лекуващия лекар.

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

 

Доказано по безспорен и категоричен начин, е че деецът е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325б ал. 1 от НК.

 

                  От обективна страна - котката като биологичен вид е гръбначно животно, собственост на сем. ****. Нормата на чл. 325 Б НК е бланкетна и съдържанието й се попълва от уредбата на термина жестокост, чиято законова дефиниция се съдържа в чл. 7 от Закона за защита на животните, която от своя страна препраща към чл. 151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Според законовата дефиниция, съдържаща се в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за защита на животните за жестокост се смятат действия по чл. 151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, който текст предвижда забрана за причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни, освен в случаите, посочени в чл. **7, ал. 1, т. 10,** и 12, чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3, или при самозащита, какъвто случай доказателствата по делото не установяват. Действията на дееца са извършени по особено мъчителен за животното начин -причиняващи огромна болка, която е довела до фаталния край за животното.

 

От субективна страна - С. е имал представи за всички обективни елементи на състава и е допускал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, като е действал с евентуален умисъл - действията му сочат целенасочено поведение на физически наранявания и жестокост към котката, която проява на извънредна жестокост е причинила нараняванията на животното, а в последствие и нейната евтаназия. Деецът е съзнавал, че стреляйки по котката ще й причини смърт или силни болки и страдания. Пряката му цел е била да нарани смъртоносно животното, но съзнавайки, че постига намерението си с цената на причиняване на болезнени му увреждания С. се съгласил с настъпването и на общественоопасния резултат.

 

Предвид изложеното деецът не следва да носи наказателна отговорност за извършеното престъпление, тъй като са налице материално - правните предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание съгласно чл. 78 а, ал. 1 НК.

 

Към момента на извършване на деянието С. е пълнолетен, за извършеното от него престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от две до пет хиляди лева. С престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Едновременно с това не са налице пречките на ал. 7 на чл. 78 а от НК, поради което следва да бъде признат за виновен да е извършил деянието по чл. 325 Б, ал.1 от НК и освободен от наказателна отговорност за това престъпление с налагане на административно наказание - глоба. При индивидуализиране на административно наказателната му отговорност се взеха предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства необремененото му съдебно минало и добрите характеристични данни, семейното и имотно състояние. Отегчаващи отговорността обстоятелства са, че котката с нищо не е предизвикала С. и е била майка на три малки котенца. При определяне размера на предвидената санкция, съдът съобрази степента на обществена опасност на извършеното от дееца престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание и разновидността на формата на вината и степента на обществена опасност на личността на дееца - чистото му съдебно минало, имотното му състояние- пенсионер(пенсията му е в размер на **35лева), собственик е и на две къщи- едната от които в град ****, а другата в село **, както и обстоятелството, че се касае до инцидентен случай. При тези данни, съдът счита, че наказателната отговорност по отношение на дееца С. следва да се реализира при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като му се наложи наказание към минимума на предвидената за осъщественото престъпление глоба, а именно – „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като взе предвид най-вече имотното му състояние, в полза на Държавата. Така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на степента на обществена опасност деянието и дееца и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл. 36 от НК.

На основание чл.53, ал.1, б.”а”от НК съдът постанови веществените доказателства:

1.пневматична пушка „****“ модел 125, калибър 5,5мм. с № ****– на съхранение в служба КОС при РУ-**** след минаване нуждата от нея да бъде отнета в полза на държавата ;

   2. пластмасово цилиндрично контейнерче, съдържащо 2бр. сачми с форма на чашка кал.5,5, едната силно деформирана, запечатани в ПВЦ пликче- след минаване нуждата от тях да бъдат унищожени по съответния ред.

Съдът осъди С. на основание чл.189, ал.3 НПК  да заплати и направените по делото разноски в размер на 28 лв. по сметка на Районен съд гр.****, както и сумата от 238,50лева по сметка на ОД на МВР- гр.Стара Загора за заплатените суми за изготвените експертизи.

 

Водим от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т.1 от НПК, вр. с чл. 78 а, ал. 1 от НК, съдът постанови решението си.

 

 

                                     Районен съдия: