Р Е
Ш Е Н
И Е N
гр.
Сливен, 05.02.2020 г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в открито заседание на пети
февруари през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
мл.с.
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Ивайла Куманова, като
разгледа докладваното от Надежда
Янакиева въз.гр. д. N 33 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и
се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба против първоинстанционно решение № 1314/21.11.2019г. по гр.д. № 3324/19г.
на СлРС, с което са отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените от „Водоснабдяване и канализация –
Сливен“ ООД, гр. Сливен против Ю.Ю.И. положителни установителни искове: 1. - по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1
т. 2 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД и чл. 208 ал. 1 от ЗЗД,
за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
190, 34 лв., представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.01.2018г. –
16.12.2018г. в имот, находящ се в гр. Сливен, кв. „Даме Груев“, чл. 28 ап. 2,
заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 12.03.2019г. до
окончателното изплащане и 2. - по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 вр.
чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 9, 35 лв., представлвяваща обезщетение за забава в размер на
законовата лихва върху главницата до 04.02.2019г.
Въззивникът – ищец в
първоинстанционното производство, обжалва изцяло
цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е незаконосъобразно, неправилно
и необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства. Заявява,
че предявените искове са изцяло доказани, твърди, че от събраните доказателства
може да се направи категоричен извод за основателността на претенциите, прави анализ
на представените от него документи, чрез които обосновава твърденията си, че
ответникът е абонат на дружеството, сам е извършвал отчета на индивидуалните
средства за измерване на доставената вода, потреблението е правилно определено
и липсва плащане на стойността. Поради това исковете са основателни и
въззивникът моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо това
постанови ново, с което ги уважи изцяло. Претендира разноски за двете
инстанции.
Няма направени нови доказателствени
искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор чрез особен
процесуален представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, който оспорва въззивната жалба
като неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Няма направени процесуални искания.
В същия срок не е подадена
насрещна въззивна жалба.
В с.з., за въззивното дружество, редовно
призовано, не се явява процесуален представител по закон или по пълномощие.
В с.з. въззиваемият,
редовно призован, не се явява лично, с писмена молба особеният му процесуален
представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК оспорва въззивната жалба, поддържа отговора
и иска потвърждаване на обжалваното решение на СлРС.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на
въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното
решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което
то следва да бъде отменено.
Този състав счита, че
формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е
изложена в мотивите на решението, е правилна, но не споделя правните изводи на
РС, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми,
приложими към настоящия спор.
Първоинстанционният съд е
приел, че ищецът, въпреки, че носи доказателствената тежест относно доказването
на съществуването на задължението и неговия размер, не е представил
доказателства за правно релевантните факти.
Предявеният установителен
иск има за предмет установяване на парично задължение на ответника към ищеца,
чийто размер и основание следва да бъдат идентични с тези по заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира, че му
се дължат: сумата 190, 34 лв. главница, представляваща стойността на доставена
и консумирана питейна вода за периода 01.01.18г. – 16.12.18г., заедно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК, сумата 9, 35 лв. лихва към 04.02.19г. и 26, 00лв. разноски по заповедното
производство.
Настоящият състав намира,
че ищецът е доказал релевантните положителни факти, от които извлича
основателността на претенцията си и тежестта за което действие лежи върху него
– че ответникът е потребител на ВиК услуги, че потребяваната от абоната вода е
отчитана съобразно ОУ, и че начислените
суми са в съответствие с правилата на Наредба № 4/2004г., тоест -
съществуването на задължението и неговия размер.
С исковата молба той е
представил фактури по партидата на ответника като негов абонат за целия
претендиран период, в които подробно е отразена разбираема информация относно
абоната, адреса, периода, количеството, единичната цена и общата стойност. Представено
е и копие от тетрадка-карнет, по партидата на абоната, в която са водени
надлежни записвания, както и справка по лице на СлВп относно собствеността на
имота, в който е доставяна водата.
Въззивният съд счита, че е
извън всякакво съмнение, че през процесния период ответникът е бил абонат на
ищцовото дружество, т.е . - потребител на ВиК услуги и между страните
съществува облигационна връзка, правата и задълженията по която се уреждат от
ОУ и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
както и от общите правила относно договорите. Установено е и, че ищецът е
изпълнявал основното си задължение – да доставя и отвежда вода през процесния
период до жилището на ответника, но последната не е изпълнила своевременно
основното си насрещно задължение – да заплати стойността на вещта и услугата.
По начало ответната страна не
е оспорила факта на доставката на вода, тоест – изпълнението на престацията от
страна на водопреносното дружество. Възраженията
й се свеждат до доводи, че не ставало ясно как е образувана всяка фактура, какво
е количеството на доставената питейна вода за всяка он няхи нямало данни за
начина на отчитане и дали то е ставало по показания или служебно.
Въззивният съд намира тези аргументи
за неоснователни. Видно от представените от ищеца заверено копие от карнета по
партидата на ответника, обхващаща процесния период на 2018г., начисляването на
количествата и стойностите на доставената вода е било извършвано в съответствие
с разпоредбите на чл. 35 и чл. 39 от Наредба №4/04г., съответно – на чл. 24,
вр. чл. 23 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребител от ВиК оператор,
на „ВиК – Сливен“ ООД. Настоящият въззивен състав намира за неправилен аргумента,
изтъкнат от първоинстанционния съд, че липсата на подпис на всички редове в
графата за „клиент“, прави вземането за съответния месец недължимо. Липсата на
подписи за част от периода е обосновано с това, че лицето само е подавало
показанията, каквато възможност е предвидена в ОУ, а за другата част, в които е
отчетено потребление, то е било извършено съгласно разпоредбата на чл. 35 ал.
1, ал. 3, ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 4/04г., при неосигурен от потребителя
достъп на служителя. Няма данни абонатът да е изпълнил задължението си да
уточни удобно време за посещение, нито пък да е оспорвал по надлежен ред
начисленото количество вода или стойност на услугата.
Начисляването е отразено
надлежно и в представените заверени копия от издадените фактури за периода.
Ищецът не разполага с друг
вид доказателствени средства за същите обстоятелства, които да имат по-голяма
доказателствена тежест. Представените от него писмени документи са годни и
допустими такива, и макар да са съставени от дружеството, това е извършено по
законоустановен ред, поради което те служат за доказване на твърдените от него
факти. Ето защо съдът ги цени сами по себе си, като носители на информация
относно правнозначимите факти.
Други правоизключващи,
правопогасяващи или правопрепятстващи възражения ответната страна не е правила
нито с отговора на исковата молба, нито с отговора на въззивната жалба,
включително за извършвани плащания, поради което настоящият състав счита, че
сумите за главница и обезщетение за забава в размер на законовата лихва се
дължат в пълния заявен размер, съответстващ на този, за който е издадена
заповедта за изпълнение.
Така установителните искове
се явяват изцяло основателни и доказани по период и размер, както и по
отношение на дължимостта на сумата, представляваща направени разноски по
заповедното производство в размер на 26 лв., поради което следва да бъдат
изцяло уважени.
Така, щом правните изводи
на двете инстанции се разминават, жалбата следва да се уважи, като
първоинстанционното решение бъде отменено и вместо него бъде постановено ново,
с което установителните искове бъдат уважени.
С оглед изхода на процеса
отговорността за разноски за двете инстанции следва да бъде възложена на въззиваемия
и той следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззивника
за заповедното производство в размер на 26 лв., за първоинстанционното
производство – в размер на 735 лв. и за въззивното производство в размер на 50
лв. за държавна такса, каквито само са направени и доказани. Въззивникът, в
чиято тежест съдът е възложил внасянето на депозит от 150 лв. за възнаграждение
за особен представител не е сторил това и съдът ги е изплатил на представитея
от бюджетните си средства, поради което въззивното дружество следва да бъде
осъдено да ги заплати по сметката на СлОС.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ първоинстанционно
решение № 1314/21.11.2019г. по гр.д. № 3324/19г. на СлРС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Ю.Ю.И. ЕГН ********** *** дължи на“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, гр. Сливен,
със седалище и адрес на управление на дейността ул. “6-ти Септември” № 27, на
основание чл. 415 ал. 1 вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК СУМИТЕ: 190, 34 лв. - главница, представляваща стойността на доставена от
дружеството вода до имот, собственост на Ю.Ю.И., с адрес ***, за периода 01.01.2018г.
– 16.12.2018г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаването
на заявлението по чл. 410 от ГПК на 12.03.2019г. до окончателното изплащане и 9, 35 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законовата лихва до 04.02.2019г., за които срещу него е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 860/13.03.2019г.
по ч.гр.д. № 1346/19г. на СлРС.
ОСЪЖДА
Ю.Ю.И. да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, гр. Сливен направените
разноски по делото за заповедното производство в размер на 26,00 лв., за първоинстанционното
производство в размер на 735 лв. и за въззивното производство в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА
на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, гр. Сливен да заплати по сметка
на СлОС 150 лв. изплатено от бюджетните средства възнаграждение за особен
представител на ответника.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: