Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 84 от 21.04.2023 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 173 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото
е образувано след изпращане по подсъдност от Административен съд –
Габрово на административно дело № 64/2022 г. по описа на същия съд, образувано
по жалба с вх. № 02-100-6500/76#2/31.03.2022 г. по описа на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), от В.А.К.,
с ЕГН **********
и постоянен адрес:***, чрез адвокат С.Т., срещу Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. № 02-100-6500/76/10.03.2022
г., издадено от П. С. – заместник
изпълнителен директор на ДФЗ с ресори „Директни
плащания на площ” и „Информационни технологии”, в частта, с която на К. е наложена
санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 3852,58 лева
по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна). В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на уведомителното
писмо в обжалваната му част на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Иска се отмяната му в тази част. Претендират се направените
разноски по делото.
В хода на съдебното производство адвокат С.Т. поддържа жалбата.
Ответникът
– заместник изпълнителният директор на ДФЗ с
ресори „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”, чрез
процесуалния си представител по пълномощие
юрисконсулт Д. Г., оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
В.К. е
регистрирана като земеделски производител с УРН 680333 в
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Същата е подала заявление
за подпомагане с УИН 10/100620/71347
за кампания 2020 по Схема
за единно плащане на площ, Схема за плащане на селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни
плащания, Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар, Схема за обвързано подпомагане за
плодове (сливи и десертно грозде) и СП (основна).
Към заявлението е приложена в табличен вид информация за използваните парцели
2020 г. и заявените площи
по схеми. С
процесното уведомително писмо са оторизирани суми по
заявените схеми, като на основание чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията е наложена санкция, подлежаща на прихващане
от бъдещи плащания, в размер на
3852,58 лева по СП (основна). В писмото
е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на
задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с
чл.
37 от Закона за подмомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на
данните в подаденото заявление за подпомагане,
като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се
във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.
30 от ЗПЗП. В таблица
1 на писмото са посочени по схеми исканата сума, наложените намаления и
оторизираната сума. Отбелязани са и ставките за
всяка от схемите за кампания 2020. Под
таблицата е направено кратко разяснение на
съдържанието на всяка от колоните. В колона 3 „Намаления” са посочени пет
основания за отчитане на намаления, без да е уточнено кое от тях за коя схема се
отнася, а именно: намаление на субсидията след
извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими
за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗ и МОСВ; намаление
на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или
редакция на заявлението съгласно чл.
12 от Наредба
№ 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания; наложена
ставка за корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл.
26 от Регламент (ЕС) №
1306/2013 и чл.
8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013; линейно
намаление съгласно чл.
51, параграф 2, от Регламент (ЕС) № 1307/2013 във
вр. с чл.
6, параграф 2, б. е), т. i) от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 809/2014 на Комисията (като
е отбелязано, че за кампания 2020 не е налагано такова); и линейно
намаление съгласно чл. 65, параграф 2, б. в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013 във
вр. с чл.
6, параграф 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 809/2014 на Комисията (като
също е отбелязано, че за кампания 2020 не е налагано такова). В
таблица 2 на писмото по
заявените от К. схеми са посочени датата
на оторизация, оторизираната сума и
изплатената сума. Под
таблицата е направено кратко разяснение на съдържанието
на всяка от колоните, като за колона 3 „Оторизирана сума” е посочено, че това е сумата,
посочена в колона 6 на таблица 1. По отношение на СП (основна) в таблица 1 е посочено, че е поискана сума в размер на 9958,13 лева, извършени са намаления в същия размер – 9958,13 лева, и не е
оторизирана сума (в колона 3 „Оторизирана сума” е посочено „0”), а в таблица 2 – че на 01.03.2021 г. е оторизирана сума в размер на
5928,27 лева и същата е изплатена. След обясненията по таблица 2 в писмото е
посочено, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията за кампания 2020 е наложена санкция,
подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 3852,58 лева по СП (основна), като сумата се прихваща в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК
срещу акт, който в обжалваната му част подлежи на
оспорване по съдебен ред, и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
Процесното
уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган в кръга на неговите
правомощия – заместник изпълнителният
директор на ДФЗ П. С., във връзка със Заповед № 03-РД/772/08.03.2022
г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл.
20, т. 2 и 3 и
чл.
20а, ал. 1, 2, 4 и 5, пр. 1 във вр. с ал. 6 от ЗПЗП, чл.
10, т. 1, 2, 7 и 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФЗ. Същото е издадено в изискуемата
писмена форма, при спазване на процедурата, посочена в закона.
Уведомителното писмо обаче
не съдържа конкретни
мотиви в частта по отношение на наложената санкция, подлежаща на прихващане
от бъдещи плащания, в размер на 3852,58 лева по СП (основна). Не е ясно за
кой имот е констатирана недопустимост, на какво основание се налага санкцията и
по какъв начин е определен нейният размер. В предварително зададената форма на
уведомителното писмо е посочено лаконично, че по схемите, базирани на площи,
администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на
Комисията за кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от
бъдещи плащания, в размер на: СП (основна) – 3852,58
лева.
Цитираната разпоредба сочи хипотези на санкциониране при
свръхдеклариране в размер, определен в зависимост от разликата между
декларираната площ и установената площ за дадена група култури по чл. 17, параграф 1 от същия регламент. В
случая административният орган не е идентифицирал наддекларираната площ и не е
посочил основанието за санкциониране, условията
и процентното съотношение за определяне на санкцията
в конкретния размер. Мотиви за административната санкция не могат да се изведат
и от частта на акта, в която е извършено намаление по схемата, доколкото
поясненията към колона 3 на таблица 1 по СП (основна) за намаленията са
бланкетни, описани по абстрактен начин, а отделно
от това, по отношение на СП
(основна) в таблица 1 е посочено, че е
поискана сума в размер на 9958,13 лева, извършени са намаления в същия размер –
9958,13 лева, и не е оторизирана сума, а в таблица 2 – че е оторизирана сума в размер на 5928,27 лева и същата е изплатена (в т. см. Решение № 2871/20.03.2023 г. на ВАС по адм. д. №
7255/2022 г., V о.). Съгласно
59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактически и
правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Мотивирането на акта е
една от гаранциите за неговата законосъобразност. Неизлагането на конкретни
мотиви лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна
защита и препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от
страна на съда (доколкото законосъобразността на акта се преценява въз основа
на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя), и е самостоятелно
основание за неговата отмяна. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на
ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед на предстоящото му издаване, или да бъдат изложени от
издалия го административен орган и отделно, в придружителното писмо или в друг
документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия
административен орган, като липсата на мотиви не съставлява съществено
нарушение на закона и когато по-горестоящият административен орган е
потвърдил мотивирано акта (в случая не е налице такава процедура). Допълнително изложените мотиви, след
издаването на акта, трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на
административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства
и проверката за законосъобразност на акта, като е недопустимо да се излагат
мотиви към акта след сезирането на съда
с жалба (в т. см. Решение № 2064/24.02.2023 г. на ВАС
по адм. д. № 6292/2022 г., V о. и Решение №
3503/04.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7727/2022 г., V о.). В случая
конкретни съображения за наложената санкция не са изложени
допълнително в съответствие с тълкувателното решение. Приложеното към придружителното писмо до съда становище с изх. №
02-100-6500/76#4/11.04.2022 г. от издателя на уведомителното
писмо не
може да санира липсата на мотиви в същото по
отношение на санкцията.
По
изложените съображения процесното уведомително писмо в обжалваната му част е
незаконосъобразно и на основание чл.
172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменено.
При
този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ДФЗ (юридическото
лице, в чиято структура е органът ответник)
следва да заплати на В.К. направените от нея разноски по делото в
размер на 610 лева (10 лева – за държавна такса, и 600 лева – за адвокатско възнаграждение).
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. №
02-100-6500/76/10.03.2022 г., издадено от
заместник изпълнителния директор на ДФЗ с ресори „Директни
плащания на площ” и „Информационни технологии”, в частта, с която на В.А.К. е наложена санкция, подлежаща на прихващане
от бъдещи плащания, в размер на 3852,58 лева по СП
(основна).
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие” да заплати на В.А.К., с ЕГН ********** и
постоянен адрес:***, сумата в размер на 610 (шестстотин и десет) лева – разноски по
делото.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ: