№ 865
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело №
20211100511271 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20135700 от 09.06.2021 г., на СРС, 27 с - в по гр. д. № 32305/2020
г., по предявения от А. И. А., ЕГН: **********, срещу останалите собственици на
Етажна собственост в б******* *******", иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
са отменени решения на Етажните собственици на сградата в гр. София, б*******
*******", взети на Общо събрание на етажната собственост по Протокол от 15.06.2020
г., поради нарушения на процедурата по свикване на общото събрание. Ответникът е
осъден за заплащане на разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от етажните собственици в Етажна
собственост в *******, ж. к. ******* *******", чрез представителя им, с доводи за
необоснованост и постановяване при допуснати съществени нарушения на
материалния закон. Излагат се доводи, че съдът е отменил решенията само на
формално основание - поради неспазени правила за срока на свикване на ОС по чл. 13,
ал. 1 ЗУЕС, поставяне на покана не по – късно от 7 дни от датата на свикване на ОС,
като в поканата не са посочени дата, час и място на събранието и не са ангажирани
доказателства да е поставена на видно място във входа. Сочат, че при постановяване на
решението СРС не е съобразил, че решенията на ОС са взети с мнозинство от 3/4 от
общите части на сградата (над 76 % от идеалните части), а на събранието на 15.06.2020
г. са присъствали 39 от общо 53 собственици на самостоятелни обекти. Поддържат, че
е спазена разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 5 ЗУЕС. Дори на събранието да не са
присъствали всички собственици на обекти, решенията са взети с необходимото
мнозинство. Считат, че ищецът е представил към исковата молба поканата за
1
събранието, което показва, че е бил уведомен за него и е запознат с датата на
провеждането му, поради което правото му на участие не е било накърнено. Чрез
отмяна на взетите решения от ОС ищецът използва законно средство да препятства
изпълнението на решенията на мнозинството от собствениците. Молят решение да се
отмени, а искът да се отхвърли. Претендира разноски за двете инстанции, съгласно
списък. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемата страна – ищецът А. И. А., чрез представителя си, оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че решението е постановено в
съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че СРС е обсъдил
всички доказателства, приети пред него и установената от тях фактическа обстановка.
Оспорва се твърдението в жалбата, че въпреки нарушенията на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС при
свикване на събранието е спазено изискването за кворум по чл. 17, ал. 2, т. 5 ЗУЕС.
Сочи, че правилата за свикване на ОС на ЕС са уредени по императивен начин и
спазването на реда за свикване на събранието е първата предпоставки за неговото
законосъобразно провеждане. В случая не са спазени изискванията на чл. 13, ал. 1
ЗУЕС, тъй като поканата е поставена на 08.06.2020 г., а събранието е проведено на
15.06.2020 г. Това нарушение е съществено и не може да се санира от евентуалното
формиране на кворум. Поддържа още, че не е установено наличието на кворум при
вземане на решенията, доколкото не се установява към кой момент са положени
подписите върху представения протокол – преди или след провеждане на събранието.
Сочи, че ОС е взело решения и по въпроси, които не са включени предварително в
обявения дневен ред в поканата. В поканата не е посочено, че ще се вземат решения за
определяне на вноски за „ремонт и обновяване“, а само за избор на фирма за цялостен
ремонт на входа. Събранието е проведено и в нарушение на чл. 16, ал. 4 и ал. 7 ЗУЕС -
не е воден протокол, нито е поставено съобщение за изготвянето му. В представения
протокол не се съдържат изявленията на собствениците, включително тези на ищеца.
Протоколът за събранието не е воден надлежно, съгласно изискванията на закона,
което се установява от изслушаните пред СРС свидетелски показания. Решението за
еднакви равни вноски от 250 лв. на апартамент, независимо процента на идеалните
части от общите части, е взето изцяло в нарушение на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС. Моли
решението да бъде потвърдено. Претендира разноски във въззивното производство
съгласно списък.
Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от доводите на страната по въззивната жалба. Съдът се произнася и без
довод на страните относно установените нарушения на императивни
материалноправни норми.
Решението е валидно и допустимо. СРС се е произнесъл по иск с правна
квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС - за отмяна решения на ОС на ЕС в б*******
*******“, взети по протокол от 15.06.2020 г.
Законодателят е предвидил правна възможност за всеки собственик в етажната
собственост да поиска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание,
като предявяването на иска е ограничено със срок - чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС молбата за отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание се подава пред районния съд по
2
местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на
решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
В случая общото събрание е проведено на 15.06.2020 г., а исковата молба е
подадена на 15.07.2020 г. по пощата, с оглед на което срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е
спазен, както основателно прима и СРС.
По същество въззивният съд приема, че при постановяването на решението не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. СРС е обсъдил
подробно събраните пред нето писмени и гласни доказателства, както и установената
въз основа на тях фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за
необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
Като съобрази доводите на страните във въззивното производство, в допълнение
към изложеното от СРС, въззивният състав намира следното :
По иска с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС СРС разпределил в съответствие
с процесуалния закон доказателствената тежест на страните, като е указал, че в тежест
на ищеца е да установи кумулативно качеството собственик на обект в сградата в
режим на ЕС и посочените в исковата молба законови нарушения при вземане на
атакуваното решение от ОС. В тежест на ответника е било да установи факта, че е
спазена процедура по свикване и провеждане на ОС и че решенията от ОС на ЕС са
законосъобразно взети.
По делото не е спорно и от приетия нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 196, том 4, рег. № 15082, дело № 0711/2010 г. се установява, че ищецът А. А. е
собственик на обект в процесната ЕС.
В отговор на възражението на ищеца, че при свикване на ОС на ЕС са допуснати
нарушения на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, понеже поканата за събранието не е поставена на
общодостъпно място в 7 - дневен срок преди датата на събранието и в нея не е посочен
точен час и не е съставен протокол, съдът намира следното :
Съгласно нормата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана,
подписана от лицата, които го свикват, която се поставя на видно и общодостъпно
място на входа на сградата не по - късно от 7 дни преди датата на събранието, като в
неотложни случаи, поканата може да се постави не по-късно от 24 часа от датата на
ОС. Датата и часът се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото
събрание, за което се съставя протокол.
Следователно Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най -
късно на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по
- рано от 24 часа след поставянето й. В поканата се посочват дневният ред на ОС,
датата, часът и мястото на провеждането му (чл. 13, ал. 7 ЗУЕС).
Като съобрази писмените и гласни доказателства по делото съдът споделя
изводите на СРС, че ответникът не доказва - пълно и главно, че императивно уредената
в ЗУЕС процедура по свикване на общо събрание е спазена.
Въпреки, че поканата за свикване на ОС е подписана от управителя в нея не се
съдържа дата и час на поставяне за да се установи спазен ли е предвиденият от закона
седмодневен срок за свикване на ОС. В поканата е отбелязано, че е от 08.06.2020 г., но
от писмените и гласни доказателства не може да се направи извод, че е поставена на
тази дата на видно и общодостъпно място на входа на сградата.
Не е установено къде е била поставена тази покана и кога, а в тежест на
ответника е да установи спазване изискванията по чл. 13 от ЗУЕС. Дори да се приеме,
3
че поканата е поставена на 08.06.2020 г., не е спазен срока предвиден в чл. 13, ал. 1
ЗУЕС, а именно : не по - късно от 7 дни преди датата на събранието, тъй като по
делото не е спорно и според протокола, чиито решения са атакуват, събранието е
проведено на 15.06.2020 г. Съдът намира, че решението, за което е свикано събранието
не попада в хипотезата „неотложни решения“, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, при които
събранието може да се свика и в срок от 24 часа преди провеждането.
Освен изложеното следва да се отбележи, че липсва протокол, отразяващ
действителното извършване на действията във връзка с поканата, което също
съставлява нарушение на императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС.
На следващо място въззивният състав намира за основателен довода на ищеца,
че ОС е било свикано по конкретен въпрос – вземане на решение за избор на фирма за
цялостен ремонт на входа. Съгласно протокола от ОС от 15.06.2020 г. въпросът, който
е обсъждан и по който е взето решение на събранието е съвсем различен и касае
размера на средствата, които ще се събират от отделните собственици за извършване
на основен ремонт на входа - т. е. взето е решение по въпрос, който не е включен в
дневният ред на събранието според поканата за свикването му.
Поради изложеното съдът приема, че ОС е проведено в нарушение изискването
на разпоредбата на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС, според която ОС не може да приема решение по
въпроси извън предварително обявения дневен ред. Не се твърди и не се установява да
са били налице неотложни случаи, според нормата на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС, в каквито е
допустимо обсъждане и вземане на решения, които не са вкючени в обявения в дневния
ред.
В отговор на доводите на ищеца съдът намира, че е нарушен и реда по чл. 16, ал.
4 ЗУЕС, според които за събранието са води протокол, като протоколчикът се избира с
обикновено мнозинство по предложение на председателстващия.
Основателно е и възражението на ищеца, че решението на ОС, с което са
определя твърд размер на вноските за ремонт от 250 лв. за всеки собственик в сградата
ЕС, независимо от притежаваните от него идеални части от общите части на сградата,
противоречи на нормата на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, според която ежемесечни вноски от
собствениците за фонда за ремонт и обновяване на общите части на ЕС се определят
съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за
страната.
Като съобрази направените до момента изводи в съвкупност, въззивният съд,
макар и по допълнителни съображения, споделя становището на СРС, че искът по чл.
40, ал. 1 ЗУЕС е основателен. Доколкото крайните правни изводи на СГС съвпадат с
тези на районния съд, решението следва да се потвърди, включително в частта по
разноските, присъдени в тежест на ответника.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора, право на разноски има
въззиваемата страна - ищеца. Той е представил доказателства за направени разноски от
650 лв. адвокатски хонорар. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно. Като
съобрази фактическата и правна сложност на спор, както и извършените от ищеца
действия единствено по подаване на отговор на въззивната жалба, въззивният състав
приема, че в негова полза следва да се присъди възнаграждение за адвокат в размер на
300 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20135700 от 09.06.2021 г., на СРС, 27 с - в
по гр. д. № 32305/2020 г.
ОСЪЖДА Етажните собственици в етажна собственост на сграда с адрес: гр.
София, ж.к. ******* *******", *******, да заплатят на А. И. А., ЕГН: **********,с
адрес по делото : гр. София, ул. „******* чрез адв. М., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с
ал. 5 от ГПК, 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред
СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5