РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Пловдив, 29 януари 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр. Пловдив –девети състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател; Велизар Русинов
при секретар Диана Караиванова, изслуша докладваното
от Председателя административно дело № 2230 по описа за 2017 година на
Административен съд – Пловдив.
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния
служител /ЗДСл/.
Образувано е по искова молба
/ИМ/ на Й.А.А.,ЕГН********** с адрес:П*** против Българска агенция по
безопасност на храните/БАБХ/, за обезщетение за времето, през което е останал
без работа поради незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение –
от 24.06.2015г.
Заповед
№ОСОС-135/01.06.2015г. е отменена като незаконосъобразна с Решение
№3399/21.03.2017г. на Върховен административен съд/ВАС/, постановено по адм. д. № 1062/2016г. ,с което е отменено решение № 12/04.01.2016г. на Административен
съд -Пловдив по адм. д. № 1733/2015г. по описа на
Административен съд -Пловдив.
В първото по делото съдебно
заседание, процесуалният представител на ищeца поддържа
исковата молба, като периода на исковата претенция е
07.04.2017г.-09.08.2017г.-датата на исковата молба, съответно до окончателното
изплащане .Сочи и правна квалификация чл.104 ,ал.1 от Закона за държавния
служител/ЗДСл/. В съдебно
заседание ищецът не се явява лично ,а
чрез адв.Л.К.,
като последната поддържа и.м. и моли да се уважи за сумата3516лв.. Иска да се
присъдят разноските по делото. В последната, освен изложените в ИМ твърдения,
формулира доказателствено искане за изслушване на
ССЕ,която е допусната по въпроси на ищеца и приета в о.с.з.,без възражения от
ответника ,като съставът кредитира заключението като компетентно безпристрастно
и кореспондиращо с доказателствата по делотоПретендира
за сторените по производството разноски .
Ответникът – Директорът на Българска агенция по безопасност на храните/БАБХ/, редовно
уведомен, представлява се от юрк.Ц.П.Б., с пълномощно по делото. Счита иска за
неоснователен и недоказан. Алтернативно, счита, че обезщетението по чл.104 от
ЗДСл, следва да бъде2109,60 лева, каквото е заключението на експертизата.
Претендира за присъждане според отхвърлената част от иска на юрисконсултско възнаграждение, Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Развива подробни съображения в
тези насоки в писмени бележки. Съставът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковата молба, предмет на това производство, е
подадена по реда на чл.104, ал.1 от ЗДСл Исковата молба е подадена от надлежна
страна и е процесуално допустима.Разгледана по същество е частично основателна.Не
се спори между страните, че ищецът е заемала длъжността инспектор по храните в отдел „Контрол на храните“ към ОДБХ Пловдив при БАБХ.Заповед №ОСОС-135/01.06.2015г.,скоято е било
прекратено служебното правоотношение на ищеца е била отменена като
незаконосъобразна с Решение №3399/21.03.2017г. на Върховен административен
съд/ВАС/, постановено по адм. д. № 1062/2016г. ,с
което е отменено решение №
12/04.01.2016г. на Административен съд -Пловдив по адм.
д. № 1733/2015г. по описа на Административен съд -Пловдив.Съгласно
чл.104, ал.1 от ЗДСл когато заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по
назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в
размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на
уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото
време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато
е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал
възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в
заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз
основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.” Съдът
съобразява, че по време на съдебното производство същата разпоредба е претъпяла
изменение, и съгласно новата редакция обезщетението е в по-нисък размер,
доколкото брутната заплата е по - висока от основната. Едно право съществува,
доколкото е признато и уредено в приложимия закон, който съдът следва да
прилага, при липса на преживяване на отменения закон, именно тази правна норма
в редакцията и към настоящият момент следва да се приложи от съда. Съгласно
чл.235, ал.2 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, съдът основава своето
решение не само въз основа на установените обстоятелства, но и върху закона.
Това е законът, който действа към момента на постановяване на решението.
Възможно е, чрез преходно правило, законодателят да е постановил приложение на
вече изменения закон към случаи, възникнали преди промяната му. Настоящият
случай обаче не е такъв, в не е предвидено преходно правило относно дължимото
обезщетение при отменено прекратяване на служебното правоотношение, когато
отмяната е постановена преди изменението на закона, поради което приложим е
действащият в момента закон. Съдът е този, който определя правната квалификация
на иска, дори тя да е посочена в исковата молба. Ако в исковата молба да е
посочена неправилна правна квалификация, съдът следва да определи правилната
правна квалификация, като се основава на твърдените факти. Поради това
посочването на правилната правна квалификация при изменението на искането в
първото по делото о.с.з. не представлява изменение едновременно на основанието
и на искането, за което прави възражение процесуалният представител на
ответника. В първото по делото заседание може да се изменят или основанието,
или искането, но не и двете. С приключване на това о.с.з. тези възможности се преклудират, като остава възможност само за изменение на
размера /до края на устните състезания – този смисъл решение №87/14.07.2011г.
на ВКС по гр.д. №688/2010г./. С оглед твърденията на процесуалния представител
на ответника, съдът отбелязва, че основание на иска е отменената като
незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, искането
е да се присъди обезщетение, а размер на иска е конкретната сума, която да се
присъди. С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да
получи обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител
държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за
държавния служител предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение в размер на основната заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на
неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна
служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна
служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в
по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между
заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата,
съответно основното възнаграждение.
В следствие на прекратяването на служебното
правоотношение с отменената заповед
ищецът е останал без работа,
видно от отбелязването в служебната книжка /. Съгласно заключението на ВЛ, което
съдът приема като задълбочено, безпристрастно, основано на доказателствата по
делото, при работата си като държавен служител в БАБХ към 30.03.2017г. ищецът
би получавал брутно възнаграждение
586лв.. След като в периода от 6 месеца след уволнението, признато за
незаконно, ищецът е бил без работа, , са налице предпоставките на чл.104, ал.1
от ЗДСл за присъждане на обезщетение. За пълния период от време – 6месеца
съгласно посочената правна норма.Назначената по делото експертиза е дала
заключение, какъв следва да е размера на обезщетението за периода 07.04.2017 г.
- 09.08.2017г., а именно - 3516 лева. В тази сума влиза сума за времето, когато
ищцата не е заемала държавна служба - периода 07.04.2017 г. -
09.08.2017г., в размер на 2109.60 лева,
и разликата в получени от ищеца две
работни заплати 1054.80лева, съгласно
заключение на ВЛ. Същото е съобразено с чл.104, ал.1 от ЗДСл. Съдът
изцяло възприема изводите на вещото лице. Заключението е прието без възражение
от страните по делото и отговаря пълно на
поставената задача. Предвид ЗДСл, фактите по делото и приетата по делото
експертиза, ищцата има право на обезщетени е по реда на чл. 104, ал.1 от ЗДСл в
размер от2109.60 лева и лихва 73.40лева или общо 2183лева и то следва да му бъде присъдено, а искането над тази
сума в размер на1054.80лева до3516лева
,като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
При този изход на делото претенцията
и на двете страни за присъждане на разноски по делото е частично основателна.
Съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните имат право на разноски съответно на
уважената част от иска – за ищеца, и съобразно отхвърлената част от иска – за
ответника. Страните са направили разноски, като следва: ищцата, съгласно
договор за правна защита и съдействие – за адвокатско възнаграждение 1000лева ,
и за депозит за вещо лице – 100 лева – вносна бележка по делото. Съдът отбелязва,
че по делото няма документ, съгласно който е платена държавна такса от ищцата,
поради което такава не може да бъде присъдена, а съгласно чл.126 от ЗДСл не се
и дължи по това дело.
По отношение на възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът съобрази, че същото в размер
на1000 лева е прекомерно. Съгласно чл.07,
ал.2, т.2 от Наредба №1, минималното възнаграждение с оглед цената на иска
/съгласно последното изменение на размера му/ е 476.12/четиристотин седемдесет
и шест лева и дванадесет стотинки/ лева,
уговореното и заплатено възнаграждение от ищеца 1000/хиляда/ лева е прекомерно, защото същото по размер е двоен
размер на минималното. Съгласно уважената част на иска, на ищеца следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 382.81/триста осемдесет и два
лева и осемдесет и една стотинка/лева
и депозит за ВЛ
в размер на 100/сто/ лева. На ответника по иска следва да се присъди
съответната част от минималното юрисконсултско
възнаграждение според цената на иска - 323,31 лева, а именно съгласно
отхвърлената част 1333 лева. По компенсация, съдът присъжда адвокатско
възнаграждение 59.50/петдесет и девет лева и петдесет стотинки/ лева и депозит
за ВЛ в размер на 100/сто/ лева в полза на ищеца. С оглед на направената компенсация разноски
на ответника не се присъждат.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът в този си състав,
Р Е
Ш И :
Осъжда Българска
агенция по безопасност на храните/БАБХ/ да плати на Й.А.А.,ЕГН********** с адрес:П*** сумата2183/две хиляди сто
осемдесет и три/лева като обезщетение по чл.104, ал.1 от Закона за държавния
служител.
Отхвърля иска на Й.А.А.,ЕГН********** с адрес:П*** ,в частта му над2183/две
хиляди сто осемдесет и три/лева до общо претендирания размер от 3516/три хиляди петстотин и
шестнадесет/ лева.
Осъжда Българска
агенция по безопасност на храните/БАБХ/ да плати на Й.А.А.,ЕГН********** с адрес:П*** сумата от 159.50 лева /сто петдесет и девет лева и петдесет
стотинки/лева като разноски по компенсация . Препис от акта да бъде изпратен на
страните. Решението
може да бъде оспорено с касационна жалба пред Върховен
административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в срок от 14 дни от съобщаването му
на страните.
Съдия;/П/