№ 4268
гр. Варна, 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502316 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по възражение вх. № 292858/01.07.2021 г., депозирано от Д. АТ. СТ.,
срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3332/24.04.2019 г.,
по ч.гр.д. № 6303/2019 г. по описа на Районен съд гр. Варна.
Във възражението се излага, че молителят е узнал за издадената заповед на
14.06.2021г., на която дата е получил съобщение за образуване на изп. д. № 20218940400579
на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес peг. № 894 – ВОС, с което му бил връчен ИЛ
4114/27.05.2019г. издаден по ч.гр.д № 6303/2019г. по описа на ВРС.
Твърди, че съобщението за издадената заповед не е било надлежно връчено, което е
осуетило възможността на длъжника да узнае за заповедта и да подаде възражението си в
срок.
Оспорва редовността на връчването на заповедта за изпълнение от районния съд на
04.05.2019 г. като съчи, че същата не била връчена на лично или чрез друго лице по смисъла
на чл. 46 от ГПК. Поддържа, че не е индивидуализирано лицето получател, че не е
упълномощавал същото и че лицето не се е ангажирало да получи и да му предаде
получените от него книжа. Липсвали конкретни данни за обстоятелствата около връчването.
На второ място твърди, че към момента на връчване на заповедта за изпълнение
длъжникът не е бил на територията на Р България, за което представя документ за
изплатени тр. възнаграждения на длъжника в Германия за периода 01.04.2019 - 31.05.2019 г.
и моли да се допуснат до разпит двама свидетели при условия на водене за установяване на
обстоятелството, че е бил извън страната в периода 01.04.2019 - 31.05.2019г.
Отправя искане на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 и т.2 от ГПК да бъде прието
възражението, както и за присъждане на сторените разноски.
1
Ответната страна, “Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, редовно уведомена,
е депозирала отговор на възражението в срока по чл. 276, ал.1 ГПК. Оспорва допустимостта
и основателността на възражението. Прави искане да бъде издадено съдебно удостоверение,
въз основа на което да се снабди с друго такова от Район „Младост" при Община Варна
относно родствените връзки на С. Д. С. ЕГН ********** (кои са майка му и баща му с
посочване на три имена и ЕГН) – син на Д. АТ. СТ., с което да установи, че П. К. е майка на
С. С., съответно е и пълнолетно лице от кръга на домашните му.
По допустимостта на производството:
Възражението е подадено от лице, срещу което е постановена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. От представения по делото заверен препис от материалите по изпълнително
дело № 20218940400579 по описа на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес се установява, че
съобщението за образувано изп. дело заедно сприложена към същото заповед за изпълнение
по ч.гр.д № 6303/2019г. по описа на ВРС е редовно връчено лично на молителя Д.С. на
09.06.2021 г. Възражението по реда на чл. 423 ГПК е постъпило в ВРС на 01.07.2021 г. По
делото не са налице конкретни възражения на насрещната страна и доказателства за по-
ранна дата на узнаване, поради което съдът намира, че възражението е подадено в
преклузивния 1-месечен срок от узнаването за заповедта по чл. 423, ал.1 от ГПК.
Същевременно, видно от приложеното ч.гр.д. № 6303/2019 г. по описа на ВРС, с
разпореждане от 23.05.2019 г. заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК, е редовно връчена на длъжника на 04.05.2019 г., откъдето следва, че срокът по чл.
414, ал. 2 от ГПК за подаване на възражение е пропуснат. С оглед на изложеното,
депозираното възражение с искане за приемането му от въззивния съд на основание чл. 423
ГПК е прoцесуално допустимо.
Съдът намира, че искането за допускане на двама свидетели при условия на водене за
установяване на обстоятелството, че молителят е бил извън страната в периода 01.04.2019 -
31.05.2019г. следва да се остави без уважение, тъй като за твърдяния факт са представни
писмени доказателства, които не са оспорени от насрещната страна.
По основателността на възражението, съдът намира следното:
По заявление вх. № 29681/23.04.2019 г. на “Водоснабдяване и канализация-Варна”
ООД е образувано ч.гр.д. № 6303/2019 г. на ВРС, по което е издадена Заповед №
3332/24.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която длъжникът
Д. АТ. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, е осъден да заплати сумата от
513.30 лева дължима главница за ползване и неплатени В и К услуги по партида с абонатен
номер 1271248 за периода от 20.07.2016г. до 20.03.2019г. и сумата от 645.98 лева , дължима
главница за за ползване и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1271249 за
периода от 20.07.2016г. до 20.03.2019г. за имот , находящ се в **********, ведно със
законата лихва, смятано от датата на подаване на заявлението – 23.04.2019г. до
окончателното й изплащане, сумата от 62.20 лева представляваща лихва за забава върху
главница от 513.30 лева, дължима за период от 18.09.2016г. до 17.04.2019г. , сумата от 64.93
2
лева , представляваща лихва за забава върху главница от 645.98 лева, дължима за период от
18.09.2016г. до 17.04.2019г. , ведно със сумата от 25.73 лева заплатена държавна такса, както
и сумата от 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, представляваща направени по
делото съдебно деловодни разноски.
При връчване на издадената заповед по чл. 410 от ГПК Д. АТ. СТ. не е открит на
адреса и същата е връчена на друго лице – П. К., с отбелязване от длъжностното лице:
„пълнолетна, съвместно съжителство“.
От извършената от ВРС справка в НБД „Население” се установява, че Д. АТ. СТ. има
регистриран постояен адрес: **********, и настоящ адрес: **********, от 17.11.2000 г. С
разпореждане от 23.05.2019 г. заповедта е приета за редовно връчена и е постановено да се
издаде изпълнителен лист.
От извършената служебно справка в НБД „Население” относно родствени връзки на
С. Д. С., ЕГН **********, се установява, че същият е син на Д. АТ. СТ. и П. П. К. и има
регистрирани постоянен и настоящ адрес *********.
От представената с възражението Сметка за брутно/нетно възнаграждение от май
2019 г., издадена от „Йозер Бау & Брандшутц Дийнстлайстунген“ ООД, Мюнстер, се
установява, че Д.С., роден на 10.06.1978 г. е бил назначен във фирмата на 21.03.2019 г. и е
напуснал на 31.05.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от
възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение в
срока по чл. 414 ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение. В случая срокът по чл. 423, ал. 1 ГПК е спазен, тъй
като от приетите по делото доказателства се установи, че длъжникът е узнал за образуваното
изпълнително дело на 09.06.2021 г., а възражението по реда на чл. 423 ГПК е постъпило в
ВРС на 01.07.2021 г.
Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно (т.1) и заповедта за изпълнение не
е връчена лично на длъжника и в деня на връчването последния не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България (т.2).
Не се твърди да са осъществени хипотезите, предвидени в т. 3 и т. 4 на чл. 423, ал. 1
от ГПК, а именно, че длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради
особени непредвидени обстоятелства (т.3) или че длъжникът не е могъл да подаде
възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее (т.4).
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че издадената
заповед не е връчена лично на длъжника, като връчването е извършено чрез пълнолентно
3
лице живеещо на адреса.
Тази възможност за връчване е регламентирана с разпоредбите на чл. 46 от ГПК.
Според ал. 1 когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва
на друго лице, което е съгласно да го приеме. Ал. 2 разпорежда, че друго лице може да бъде
всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса. Лицето, чрез което става
връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата.
В случая, видно от извършеното от длъжностното лице официално удостоверяване
съобщението е връчено на П. К., с отбелязване от длъжностното лице: „пълнолетна,
съвместно съжителство“. От извършената служебно справка в НБД „Население“ се
установява, че П. К. е родена на 11.06.1986 г., както и че тя и молителя имат общо дете,
което е с регистрирани постоянен и настоящ адрес в същия вход, в който се намира и
водоснабдения обект.
Молителят твърди, че е отсъствал от адреса, което се установява и от приложения
документ за изплатено трудово възнаграждение за работа в Германия в периода, но не
твърди, че не е било възможно да узнае своевременно за връчването, което би било
хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК. Напротив, всички изложени твърдения се
концентрират в оспорване редовността на връчването и извършените от призовкаря
действия, т.е. твърди се хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.
От изложеното е видно, че не се касае за ненадлежно връчване на заповедта.
Напротив, изискванията за редовност са изпълнени точно и с приемането на книжата от П.
К. със задължение да ги предаде се смята, че връчването е извършено на адресата (чл. 46, ал.
4 от ГПК). Установено е, че същата е пълнолетна, а отбелязването в съобщението
„съвместно съжителство“ кореспондира с останалите събрани по делото доказателства.
Що се отнася до общото възражение на молителя, че не е бил в страната към момента
на извършване на връчването, то същото не попада в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 от
ГПК, която предвижда кумулативно заповедта да не е връчена лично на длъжника и
последният в деня на връчването да не е имал обичайно местопребиваване на територията
на Република България.
Легална дефиниция на понятието "обичайно местопребиваване" се съдържа в
разпоредбата на чл. 48, ал. 7 КМЧП, съгласно която това е мястото където лицето се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това
място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален
характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му
да създаде такива връзки.
В случая не са налице данни молителят да се е установил преимуществено да живее в
Германия или на друго място, различно от постоянния му адрес в България. Напротив,
установява се, че е пребивавал в Германия за кратък период от около два месеца, без да са
налице данни, че молителят е създал или има намерение да създаде трайни връзки с място в
4
Германия.
Ето защо, искането за приемане на възражението основано на твърдения за наличие
на хипотезите на чл. 423, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК е неоснователно.
При този извод, на насрещната страна се следват направените за настоящото
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
на 50,00 лева.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение на Д. АТ. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес:
********, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3332/24.04.2019 г., по ч.гр.д. № 6303/2019 г. по описа на Районен съд гр. Варна.
ОСЪЖДА Д. АТ. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, да заплати на
“Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК *********, сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5