РЕШЕНИЕ
№ 261277
гр. Пловдив, 21.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14588 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД против И.П.П. обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на
паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2836/10.06.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6446/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив,V граждански състав, а именно: сумата от 277, 61 лв.
– главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода
от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр. П., ул. ****, както и обезщетение за забавено
плащане за периода от 02.02.2019 г. до 08.06.2020 г. в размер на сумата 28, 26
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед – 09.06.2020 г., до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че
между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи
съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното
предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната
парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна
енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П. ул. ****.
Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът
извършващ дялово разпределение – „Нелбо“ ЕАД, е разпределил за имота на
ответната страна топлинна енергия на стойност от 277, 61 лв., представляваща
топлинна енергия за отопление на стойност от 190, 09 лв. и топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация на стойност от 77, 68 лв.. В посочената сума била
включена и услуга за дялово разпределение от 9, 84 лв. Твърди, че начислената
на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена съобразно с
изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Твърди, ч на 09.03.2020
г. длъжникът заплатил сумата от 199, 92 лв., която не се претендира в
настоящото производство. Доставената услуга на посочената стойност, не била
заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за
установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото
производство.
Ответникът И.П.П. не е депозирал в законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответната страна е получила препис
от исковата молба на адресът, който е регистрирала като постоянен и настоящ –
гр. П., ул. ****, установен от съда по справка в хода на заповедното производство,
като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала
отговор на исковата молба.
Исковата молба, ведно с приложенията са били
редовно връчени на ответника на основание чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез лице от
домашните, поело задължение да предаде съобщението, ведно с книжата. В
приложения по делото отрязък от съобщението е посочено, че последното е
получено от тъщата на ответната страна – М.К., със задължение за предаване на
книжата на адресата. В съобщението ответната страна изрично е била уведомена за
задължението си да уведоми съда, ако е напуснала посочения по делото адрес, или
този, на който веднъж е бил намерена, като й е указано, че ако не стори това –
всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени на
основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Същевременно с получаване на съобщението ответната
страна е била предупредена и за възможността против нея да бъде постановено
неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната
норма на чл. 238 ГПК.
Ответникът е бил редовно призован
за съдебното заседание, проведено на 13.04.2021 г., тъй като не е открит на
адреса, на който е получил препис от исковата молба и приложенията. По
разпореждане на съда адресът е посетен мнгократно за период по-дълъг от един
месец, като ответната страна не е открита.
В случая съдът е приложил фикцията
по чл. 41, ал. 2 ГПК и призовката се счита за редовно връчена. Тази разпоредба
следва да намери приложение и в случаите, в които адресатът на съобщението не е
намерен лично на адреса, а последното е получено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК
чрез лице от домашните, приело съобщението и поело задължение за уведомяване на
адресата. Това е така, тъй като книжата са редовно получени от ответната
страна, като последната е била уведомена за задължението й да уведоми съда при
промяна на адреса, на който веднъж е била намерена по делото. В този смисъл
съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 322/26.11.2014 г. по гр.д. №
3566/2014 г., ГК, IV г.о. Въпреки
редовното й призоваване ответната страна не се е явила в съденото заседание за
разглеждане на делото.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба
за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно
изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от
събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата
претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към
исковата молба писмени доказателствени средства.
По
така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да му бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 6446/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 75 лв. В исковото производство ищецът е доказал
заплащането на държавна такса в размер от 75 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК
претендира юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. Съдът при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият
размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 175 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на И.П.П., ЕГН **********, с адрес ***7, че “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
2836/10.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 6446/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив,V граждански състав,
а именно: сумата от 277, 61 лв. –
главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода
от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр. П., ул. ****, както и обезщетение за забавено
плащане за периода от 02.02.2019 г. до 08.06.2020 г. в размер на сумата 28, 26 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед – 09.06.2020 г., до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА И.П.П. да заплати на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв. –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 6446/2020 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, V граждански състав и сумата от 175 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 14588/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в
едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК